Определение № 1392 от 16.04.2021, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1392 гр. Варна , 16.04.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на шестнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Светлана Тодорова

Диана К. Стоянова

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно гражданско дело № 20203100503723 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е реда на чл. 274 от ГПК, образувано е по частна жалба вх. № 43561/06.07.2020г. от Р. А. А., ЕГН **********, с постоянен адрес *** и М. В. А., ЕГН **********, с постоянен адрес *** срещу определение №7163/08.06.2020г., постановено по гр.дело № 14697/2019г. на Варненския районен съд, в частта, с която е оставено без разглеждане искането за присъждането на сумата от по 200.00лв. на всеки ответник, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в производството по чл.248 от ГПК.

В жалбата се твърди, неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Претендира се отмяна на определението и вместо това уважаване на молбата за присъждане на разноски в производството по чл.248 ГПК. Претендират се самостоятелно и сторените във въззивното производство по обжалване на определението, разноски съгласно списък.

Постъпил е отговор на частната жалба от „ХОУМТУЮ БЪЛГАРИЯ АД“, за неоснователността на същата. Оспорва се дължимостта на такива разноски предвид несамостоятелния характер на производството по чл.248 ГПК /цит.съд.практика/ Отново се поддържа възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Моли за отхвърляне на частната жалба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и 1 в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба вх. № 43561/06.07.2020г. е подадена в едноседмичния срок на чл.275 от ГПК, от надлежна страна и при спазване разпоредбите на чл.278, ал.4 от ГПК, вр. чл. 260 от ГПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения:

С решение №198/13.01.2020г., постановено по гр.дело № 14697/2019г. на Варненския районен съд са отхвърлени исковете с правно основание чл. 92, ал.1 от ЗЗД на „Хоумтую България“ АД срещу Р. А. А. и М. В. А., и са присъдени разноски на ответниците в размер на 300.00лв., адвокатско възнаграждение за всеки един от тях.

Постъпила е молба с правно основание чл.248 от ГПК от „Хоумтую България“ АД за изменение на постановеното решение, в частта за разноските поради тяхната прекомерност.

По тази молба е депозиран отговор от страна на ответните страни и е поискано присъждането на разноски, съставляващи адвокатско възнаграждение в размер на 200.00лв. за всеки един от ответниците.

Въззивният съд намира, че искането на ответниците за присъждането на разноски в производството чл.248 е допустимо. В действителност това производство не е самостоятелно такова, а продължение на делото по повод направените разноски в съответната инстанция. Това не съставлява пречка, страната, която намира, че следва да й бъдат присъдени разноски да си ги поиска. Въпрос по същество е вече дали в такова производство е основателно присъждането им, с оглед неговия несамостоятелен характер и това, че то е насочено срещу неправилното определяне на присъдените с крайния съдебен акт разноски.

С оглед горните мотиви първоинстанционният акт следва да бъде отменен и делото върнато за произнасяне по същество по направеното искане.

В частната жалба е направено искане за присъждане на разноски в размер на 215.00лв. от ГПК, държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Разгледано по същество същото е неоснователно. Както съдът посочи по – горе производството по чл.248 от ГПК не е самостоятелно такова. Интересът 2 в това производство е материален, но не и самостоятелен като предмет на адвокатска защита, поради което не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в процеса, относно разноските на страната, инициирала молбата по чл.248 от ГПК. Противното ще противоречи на целта на закона, както и на уредбата на института на разноските, разписан в чл.78 и сл. от ГПК. В този смисъл са и постановените определение №683/21.12.2015г. на ВКС по ч.гр.дело №5089/2015г., III г.о., определение №75/14.02.2019г. на ВКС по ч.гр.дело №4561/2018г., III г.о., определение №278/15.07.2019г. на ВКС по ч.гр.дело №1557/2019г., III г.о., определение №236/07.06.2019г. на ВКС по ч.гр.дело №2025/2018г., III г.о.

Предвид изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №7163/08.06.2020г., постановено по гр.дело № 14697/2019г. на Варненския районен съд, в частта, с която е оставено без разглеждане искането на Р. А. А., ЕГН **********, с постоянен адрес *** и М. В. А., ЕГН **********, с постоянен адрес *** за присъждането на сумата от по 200.00лв. на всеки ответник, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в производството по чл.248 от ГПК.

ВРЪЩА гр.дело № 14697/2019г. на Варненския районен съд за произнасяне по същество по искането на Р. А. А. и М. В. А. за присъждането на сумата от по 200.00лв. на всеки ответник, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в производството по чл.248 от ГПК

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3