Решение № 2388 от 18.07.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2388 гр. ****, 18.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елена Н. при участието на секретаря Антония Анг. ПЕ.а като разгледа докладваното от Елена Н. Гражданско дело № 20213110118385 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба вх. №53861/29.12.2021 г. от Г. Н. П., ЕГН ********** срещу В. П. Е., ЕГН **********, с която са предявени в условията на обективно кумулативно съединяване, следните искове: да бъде осъден ответникът В. П. Е., ЕГН **********, да заплати на ищцата Г. Н. П., ЕГН **********, сумата от 500 /петстотин/ лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от дискриминационни действия изразяващи се в по-неблагоприятно третиране на ищцата, а именно „преследване", установено с влязло в сила Решение № 408/03.10.2018г. на КЗД и сумата от 4500 /четири хиляди и петстотин/ лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от дискриминационни действия, изразяващи се в „тормоз" на работното място, установени с влязло в сила Решение № 485/16.09.2020г. на КЗД.

Претендират се съдебно-деловодни разноски в настоящото производство.

В исковата молба ищецът излага, следната фактическа обстановка:

През периода 2000 - 2019г. ищцата заемала длъжността „Главен специалист“ в отдел „Административно наказателна дейност и информационни системи" в Дирекция „Морска администрация - ****".

От 2015г.-2019г. включително била подложена на неравнопоставено и дискриминационно отношение на работното място от страна на Директор на дирекция „Морска администрация" - **** - к.д.п. В. Е., което отношение било следствие на подаден сигнал за тормоз на работното място през май 2015 г., като служителите, които са подали сигнала, между които и ищцата, били поставени в по-неблагоприятно 1 положение в сравнение с останалите служители в администрацията, изразяващо се конкретно по отношение на ищцата в заплахи за уволнение, понижаване на годишната атестационна оценка на П. за 2017г. с мотива „Щом си разписал жалбата ще си търпиш последствията" , използване на епитети изразяващи необективно и негативно отношение на всеослушание „мишка, нищо не си постигнала в живота си, ще те изчегъртам"; и последващите, поставени ѝ от прекия ръководител на отдела г-жа ДЖ., подмятане при всеки удобен случай на обиди и заплахи: „Ще се справя с теб, както се с справих с ...(при споменаване на имена на служители, които са напуснали МА, тъй като не са издържали на ежедневните навиквания и обиди)", "ще ви разчистя…“ Това принудило ищцата да сезира Комисията за защита от дискриминация на Република България и да инициира производство пред нея, по реда на чл.50 и сл. от Закона за защита от дискриминация. С Решение №408/03.10.2018г. на КЗД, петчленен специализиран състав приел за установено, че к.д.п. В. Е., в качеството директор дирекция „Морска администрация“ гр.****, е извършил по неблагоприятно третиране под формата на „преследване" по смисъла на параграф 1, т.3 от ДР на ЗЗДискр. , на служителите на дирекция „Морска администрация“ - ****, които са предприели действия за защита от дискриминация под формата на тормоз на работното място срещу него през месец май 2015г. Комисията дала предписание на В. Е., в качеството му на длъжностно лице - директор на дирекция „Морска администрация" - ****, да преустанови установеното нарушение на параграф 1, т.3 от ДР на ЗЗДискр. и „извърши действия за подобряване на работната обстановка в дирекцията".

Въпреки наложените санкции, поведението на Директора ескалирало и той преследвал всички служители подали сигнал срещу него. Ищцата излага, че последните няколко години тръгвала към работното си място с безпокойство, какво ще ѝ донесе денят. Ежедневните навиквания, заплахи, обиди ѝ причинявали главоболие от тревожност. Вечер често плачела, прибирала се разтревожена и се оплаквала на съпруга си, който настоявал да напусне, но ищцата не смеела, защото трябвало да участва в издръжката на семейството. Започнала да страда от безсъние, стягане в сърдечната област, сърцебиене от стреса. На всяко привикване в кабинета на директора ѝ причернявало, някои моменти ѝ се губят от стреса.

Така например, но не само на 08.01.2019г. директорът събрал всички служители на администрацията в заседателната зала, като след репликата „Който не ме следва да напусне залата" , изгонил Г.П. от събранието и я е унизил пред всичките ѝ колеги.

Разпоредил на началник отдела В. ДЖ. да не допуска излизането ѝ от канцеларията без разрешение, дори до тоалетна.

От случката ищцата получила нервен срив, била ѝ поставена диагноза „Смесено тревожно депресивно разстройство“, което наложило да приема антидепресанти.

Когато се върнала на работа след десет дни отсъствие изпитвала изключителен срам и 2 неудобство пред колегите, защото трябвало да се обажда, дори когато ходи до тоалетната.

На 27.03.2019г. ищцата била извикана в кабинета на директора, заедно с К. Т. и В. ДЖ. във връзка с коригиране на работата на нов служител - Е. Г. от предишния ден.

Въпреки твърденията на посочените по-горе колеги, присъствали на предполагаем конфликт, че такъв всъщност не е имало, директорът отправял заплахи към П., че тъй като тя се подписала в предходни жалби относно поведението му ще си понесе последствията. На началник-отдел ДЖ. било наредено да предупреди новите служители да не контактуват с ищцата, от което тя се почувствала крайно унизена.

Ответникът използвал обидни думи и квалификации по адрес на ищцата, които били подминавани от нея с мълчание, но създаденото напрежение на работното място, в резултат на изгонването от събранието и забраната да контактува с част от колегите си, довело до случаи след работа от главоболие и депресия от случващото се да лежи да не може да стане от леглото. Не можела пълноценно да контактува с децата си и да помага на малкия си син в училищната подготовка, тъй като мислите ѝ натрапчиво били заети със случващото се през деня на работа. В резултат на преживения стрес и постоянно повтарящите се унизителни ситуации на работното място, в ищцата се породило чувство на безизходица и безнадеждност, че нещо би могло да се промени.

Всичко това довело до ново сезиране на Комисията за защита от дискриминация.

С решение №485/2020г. по преписка №8 2 за 2019г. на Комисията за защита от дискриминация били установени следните нарушения на правата на ищцата, допуснати от страна на длъжностното лице Е.: - „тормоз" на работното място по смисъла на чл.5 във вр.с пар.1, т.1 и 3 от ДР на ЗЗДискр., чрез подробно описани в решението действия, в резултат на които ѝ е било накърнено достойнството и била създадена обидна и враждебна среда за нея на работното ѝ място. Решението на Комисия за защита от дискриминация е потвърдено с Решение № 9115/09.08.2021г. по адм. дело № 4142/2021г. по описа на ВАС.

Така ищцата живеела в постоянен психически стрес, че всеки нов работен ден ѝ предстоят неприятности и се принудила да подаде молба за напускане. След принудителното ѝ напускане на работа се чувствала непълноценна, унижена от отношението и обидите, и продължила да търпи негативни преживявания от изпитания стрес. До ден днешен изпитва тревога и безпокойство, само при мисълта че трябва да мине покрай сградата на Морска администрация. Срамува се да общува с бившите си колеги, въпреки че реално няма причина, тъй като с всички е поддържала отлични отношения.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск, като излага следното:

Изцяло оспорва наведените в исковата молба фактически твърдения на ищцата, 3 като неточни и манипулативни. Заявява, че никога не е обиждал публично Г. П., както и не е осъществявал неравно третиране на служителите на дирекция „Морска администрация" - **** и каквато и да е дискриминация, спрямо тях.

Излага, че Изпълнителна агенция "Морска администрация" (ИАМА) е юридическо лице на бюджетна издръжка към Министерство на транспорта, в качеството си на второстепенен разпоредител с бюджетни средства, със седалище на управление: гр.София и с регионални дирекции във ****, Бургас, Русе и Лом. Статутът на ИАМА е регламентиран в чл. 360, ал. 1. от Кодекса на търговското корабоплаване Дейността, структурата, организацията и съставът на агенцията се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет. К.д.п. В. Е. в качеството си на представител на тази институция, винаги си е гледал съвестно и изключително професионално работата, което е високо оценено, както в ИАМА, така и в Министерството на Транспорта. Строго професионалното поведение на Директора и въведеният от него подход на спазване на установения ред при изпълнение на задълженията, не се харесвал на няколко служители от персонала, включително и на ищцата Г. П.. Твърди, че ищцата била недисциплиниран и създаващ интриги служител и в едно с колежките си Красимира Кубарелова и Г. Б., редовно нарушавали трудовата дисциплина и създавали междуличностни конфликти сред служителите, което ставало предпоставка за враждебна работна среда. Г. П. се държала изключително некоректно и неуважително, както спрямо прекия си ръководител В. Д., така и към Директора.

Създавала интриги между служителите, както и редовно нарушавала работния процес, като напускала и се връщала на работа, когато пожелае. Хваната била да използва две магнитни карти, като по този начин прикривала продължителното си отсъствие от работа. Била неинициативен и конфликтен служител. Нападала остро всички, които я критикуват, без да се съобразява с техния пол и пост в дирекцията, като всичко това принуждавало, както преките и началници, така и Директора, постоянно да контролират и координират действията ѝ.

Твърди, че всъщност в качеството си на административен ръководител на Дирекция „Морска администрация" гр.****, е осъществявал координация и контрол върху работата на всички служители, както относно изпълнението на изискванията за спазване на трудовата и служебна дисциплина, така и относно установената организация на работа. В тази връзка действията му не съставляват форма на дискриминация, тъй като изискването да се спазва дисциплината по време на работа, е по отношение на всички служители в Дирекция „Морска администрация" гр.****, както и че всички тези действия са докладвани от Е. на Изпълнителният Директор на ИАМА- Живко Петров. Като един, еродиран и интелигентен човек, той винаги е считал, че в йерархичните отношения, връх трябва да взема етиката, където административният ръководител е длъжен да създаде атмосфера на сигурност и достойнство при условията на равнопоставеност на служителите. Етичните правила за 4 поведение на административния ръководите трябва да бъдат негов морален дълг, за да може всеки отделен служител, осъществявайки своите професионални задължения в услуга на обществото, да допринася за формирането на облика на системата, за която изпълнява задълженията си. Същевременно обаче счита, че отношенията, които се създават между административния ръководител и неговите подчинени, са статусни, т.е.

- подчинени на йерархичните взаимоотношения. Ръководителят притежава формалната и неформалната власт, чрез която има възможност да оказва влияние и въздействие върху своите подчинени. От своя страна подчинените също имат власт, което се доказва и в настоящият казус. Те могат да се обединяват в групи, което им дава колективна сила да направят административният ръководител зависим от тях, посредством своето поведение и резултатите от своя труд. Тъй като отношенията между ръководителя и подчинен са статусни, те са неравностойни и могат да бъдат както източник на удовлетвореност, така и източник на враждебност, спрямо административния ръководител, който носи отговорността за всичко. Подчинените свързват конфликтността основно с властта, която административният ръководител притежава и от очакванията им, той да насочва максимално усилията си към постигане целите на ръководеното от него ведомство. Това обаче не е точно така, защото административният ръководител разпределя задачите, наказва, санкционира, контролира, възнаграждава, повишава. Всичко това може да поражда враждебност у подчинените по повод възприемане на несправедливо отношение, притеснение, страх от наказание, а има и хора, които изпитват враждебност към всякакъв авторитет и власт. Така счита, че е в настоящия случай за Директора е налице активно отношение, относно възлагане изпълнението на задачите на администрацията и пасивно отношение на подчинения относно самото им изпълнението, което е довело до враждебност насочена от подчинения към ръководителя и дискредитирането му с наложените наказания с Решение № 408/03.10.2018г. на КЗД и Решение № 485/16.09.2020г. на КЗД.