Определение № 420 от 09.08.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 420 гр. Варна, 09.08.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на девети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петя Ив. Петрова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно частно гражданско дело № 20233000500310 по описа за 2023 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на С. Н. Б. против определение № 242/11.05.2023г. на ОС – Силистра, постановено по в.гр.д. № 168/2023г. с което е оставена без разглеждане подадена от същата жалба срещу Постановление за възлагане на недвижим имот от 09.02.2023г., издадено по изп.д. № 20217670401547 по описа на ЧСИ, рег. № 767.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Сочи се, че съдът е бил сезиран с жалба от трето за изпълнението лице по смисъла на чл.435, ал.4 ГПК срещу изпълнително действие на ЧСИ Георги Георгиев по и.д. № 1547/2021г. по описа на ЧСИ, какъвто характер има оспореното постановление за възлагане на недвижим имот, а не със жалба по см. на чл.435, ал.3 ГПК. Излагат се подробни аргументи защо счита, че има качеството на трето лице, свеждащи се по същество до оспорване действителността на учредената върху имота ипотека поради това, че имотът е придобит в режим на СИО и липса на дадено от нейна страна съгласие за ипотеката. Навежда и доводи за неспазване на разпоредбата на чл.503 ГПК, както и в условията на евентуалност, че ако се приеме, че не е трето лице, а ипотекарен длъжник, то и в това си качество има право на жалба срещу постановлението за възлагане. Оспорват се и изводите на съда за просрочие на жалбата. Иска се от настоящата инстанция да отмени атакувания съдебен акт и върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл.276 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна – взискателят „Банка ДСК“ АД, в който е изразено становище за 1 правилност и законосъобразност на обжалваното определение. Наведени са твърдения, че С. Б. е трето за изпълнението лице, поради което не попада в лимитативно изброените лица и хипотези на чл.435, ал.3 ГПК и не разполага с право на жалба.

Частната жалба е депозирана в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството по в.гр.д. № 168/2023г. на ОС – Силистра е образувано по жалба на С. Н. Б. против издадено по изп.д. № 20217670401547 по описа на ЧСИ, рег. № 767 Постановление за възлагане от 09.02.2023г. относно недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, при наведени твърдения, че процесният имот е придобит на 14.06.2006г. от нея и съпруга й Е.Б. в режим на съпружеска имуществена общност, на 03.10.2011г. съпрузите го дарили на Н.Е.Б., като запазили за себе си правото на ползване.

Релевиран е довод за недействителност на учредената на 14.06.2006г. ипотека над имота, поради неизвестност на личността на собственика, тъй като единствено Е.Б. бил вписан като собственик и длъжник по законна ипотека. С оглед на това се твърди, че придобитата от нея ½ ид.ч. от имота не е била обременена с ипотека в полза на банката – взискател. Счита себе си за трето за изпълнението лице, чиито самостоятелни права върху недвижимия имот са засегнати, поради което е възникнал интереса й да обжалва издаденото постановление за възлагане с искане за неговата отмяна.

С подадения отговор по чл.436 ГПК взискателят „Банка ДСК“ АД е оспорил жалбата като недопустима и неоснователна. Счита, че разпоредбата на чл.435, ал.3 ГПК определя лимитативно лицата, които могат да обжалват постановлението за възлагание и сред които С. Б. не е.

Видно от материалите по изпълнителното дело е, че предмет на принудителното изпълнение е вземане на „Банка ДСК“ ЕАД /понастоящем „Банка ДСК“ АД/ срещу длъжника Е.Г.Б., за който не се спори, че е съпруг на жалбоподателката, което вземане е удостоверено в издадения изпълнителен лист от 13.03.2012г. по ч.гр.д. № 470/2012г. на РС – Силистра.

Съобразно направеното от взискателя искане изпълнението е насочено и върху недвижим имот - самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, по отношение на който е вписана закона ипотека от 14.06.2006г. като обезпечение на изпълняваното вземане. Установено е също така, че след вписване на ипотеката и към датата на образуване на изпълнителното дело имотът е отчужден в полза на Н.Е.Б. – син на длъжника и жалбоподателката.

Същият е конституиран в изпълнителния процес като ипотекарен длъжник.

Няма спор, а това е видно и от изпълнителното дело, че С. Б. не е била конституирана като страна – нито като длъжник по материалното правоотношение, нито като ипотекарен длъжник. Това обаче не означава, че същата има качеството на трето лице по см. на чл.435, ал.4 ГПК.

2

Цитираната норма дава право на защита – възможност да бъдат обжалвани изпълнителните действия, насочени спрямо имущество на трето за процеса лице, което претендира самостоятелни права на собственост върху вещта към датата на насочване на принудителното изпълнение върху имота /налагане на възбраната/. В тази връзка разпоредбата на чл.435, ал.3 ГПК не се явява специална спрямо чл.435, ал.4 ГПК.

Изхождайки от твърденията на жалбоподателката и данните по делото следва, че същата не претендира да е собственик на процесния имот към датата на налагане на възбраната – имотът е отчужден от нея и съпруга й в полза на техния син. Претендираното вещно право на ползване също не я прави трето лице по см. на чл.435, ал.4 ГПК, тъй като оспорването действителността на ипотеката не може да се преценява от съдебния изпълнител в изпълнителния процес. Подобни възражения по същество са възражения по съществуването и обема на ипотечното право, които не са част от защитата по реда на чл.435, ал.4 ГПК, респ. чл.440 ГПК.

Разпоредбата на чл.503 ГПК, на която е налице позоваване в жалбата също е неприложима поради вече извършеното към датата на образуване на изпълнителното производство отчуждаване на имота от страна на длъжника и жалбоподателката.

Ето защо С. Б., макар и да не е страна в изпълнителното, производство не е трето лице, разполагащо със жалба срещу извършените по процесното дело изпълнителни действия, в т.ч. и издаденото постановление за възлагане.

Не е налице и качеството на ипотекарен длъжник, заявено в условията на евентуалност в частната жалба – такова, по аргумент от представения с частната жалба договор за ипотечен кредит, би имала само ако към датата на изпълнението имотът не беше отчужден в полза на сина им. В този случай обаче, за допустимостта на обжалването следва да са налице предпоставките на чл.435, ал.3 ГПК, а твърдения за наличие на пороци, включени в хипотезата на тази норма не са наведени в жалбата до окръжния съд.

За пълнота на изложението, следва да бъде отбелязано, че настоящият състав изцяло споделя и направения от ОС – Силистра извод за просрочие на жалбата. Съобщение изх. № 2511/14.02.2023г. за издаване на постановлението, адресирано до Е.Б., е получено от жалбоподателката С. Б.

/т. е. тя е узнала/ на 15.03.2023г. за така издаденото постановление. С оглед на това и съгласно чл.436, ал.1 ГПК срокът за обжалване на постановлението е изтекъл на 29.03.2023г. Жалбата й е подадена след изтичането на този срок.

Поради изложеното изводът на ОС – Силистра за недопустимост на подадената жалба е правилен и законосъобразен, поради което и обжалваното пред настоящата инстанция определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА определение № 242/11.05.2023г. на ОС – Силистра, постановено по в.гр.д. № 168/2023г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4