Решение № 1 от 07.01.2026, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Несебър, 07.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Сияна Ст. Д.а при участието на секретаря Радостина Г. Менчева като разгледа докладваното от Сияна Ст. Д.а Административно наказателно дело № 20252150200737 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Раздел V от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба от „О.П.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от управителя Е.К., срещу наказателно постановление № 850075-F845352/18.09.2025 г. началник на отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, дирекция ОД в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, за извършено нарушение на чл.

25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредбата/ на МФ във вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, е наложено наказание “имуществена санкция” в размер на 1500 лева.

Жалбоподателят излага подробни съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление и несправедливост на наложената му санкция. Заявява, че на процесната дата и за три идентични по вид нарушения е бил санкциониран с три отделни НП, вкл. му е била наложена ПАМ – запечатване на обекта. Аргументира ниската степен на обществена опасност на нарушението – неиздаване на касова бележка за заплатена през ПОС-терминал продажба на стойност 8 лева и моли за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Същевременно, позовавайки се на практиката на СЕС, намира, че съвкупността от наложените му по случая санкции е явно непропорционална на характеристиките на извършеното нарушение. Претендира съдебни разноски за производството.

В проведено по делото открито съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата, излага допълнителни доводи за допуснати процесуални нарушения при съставянето на АУАН и във връзка с установяване на нарушението и моли за отмяната на НП.

Насрещната страна по жалба – началника на отдел “Оперативни дейности” – 1

Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата пред съда, в съдебно заседание. Развива подробни мотиви в подкрепа на тезата си. Моли, обжалваното постановление да бъде потвърдено с крайния съдебен акт, като в полза на наказващия орган бъде присъдено и юрисконсултско възнаграждение.

Процесната жалба е депозирана в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на жалбоподателя, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

На 30.08.2025 г., в 17,07 часа, служители на НАП, сред които и свидетеля Д. Д. инспектор по приходите в ЦУ на НАП - Бургас, извършили проверка в търговски обект – сладолед ICE AND GO, находящ се в гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг, пред х-л „Гларус“, стопанисван от „О.П.“ ЕООД, ЕИК ***. По време на проверката се установило, че на същата дата били извършени три плащания, всяко на стойност от по 8,00 лева, съответно от 14,34,21 ч., 14,35,29 ч. и 14,36,13 ч. и за покупки №№ 353760, 092697 и 705168, през находящо се в търговския обект ПОС терминално устройство на Банка ДСК инв. № 0000214817, Verifone model VX675, S/N: 333-158-120, IMEI:

014868008208609. От изведени дневен отчет и КЛЕН от инсталираното и функциониращо в обекта ФУ модел Datecs DP-150 с рег. № 4284143 от 27.06.2019 г., ИН на ФУ DT 658073 и ИН на ФП № 02658073, се установило, че за посочените продажби не били своевременно издадени фискални касови бележки или ръчни касови бележки от кочан с касови бележки. Констатирано било, че двете устройства – ПОС терминал и ФУ са с надлежни настройки за астрономическо време. За направените констатации от проверяващите бил съставен протокол за извършена проверка в обект сер. АА № 0135572 от 30.08.2025 г., подписан без възражения от представителя на жалбоподателя. С оглед констатираните обстоятелства на дружеството бил съставен АУАН № F845352 от 03.09.2025 г. за извършено нарушение чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. /Наредбата/ на МФ във вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, срещу който жалбоподателят не е подал писмено възражение в указания срок. Въз основа на АУАН е издадено и процесното НП, предмет на проверка в настоящото производство, санкциониращо единствено неиздаването на касова бележка за заплатената през ПОС терминал покупка № 705168. По повод констатираните нарушения била издадена и Заповед за налагане на ПАМ № ФК-3650135572/29.09.2025 г. – запечатване на търговски обект сладолед ICE AND GO, находящ се в гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг, пред х-л „Гларус“ и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.

Посочената фактическа обстановка се установява безпротиворечиво от всички събрани по делото доказателства – в това число и писмените такива / протокол за извършена проверка в обект сер. АА № 0135572 от 30.08.2025 г.; АУАН № F845352 от 03.09.2025 г.; дневен финансов отчет от фискално устройство и КЛЕН за 30.08.2025 г.; опис на парични средства в каса; договор за наем на проверения обект; изговен снимков материал от проверката; заповед № 445/16.06.2023 г. на изп.директор на НАП; заповед № З-ЦУ-30-875/23.06.2025 г. на изпълнителния директор на НАП; дл.характеристика за длъжността „инспектор по приходите“, определение № 1513/31.10.2025 г. по адм.д. № 417/2025 г. по описа на АдмС - Ямбол. Фактическата обстановка се потвърждава и от показанията на актосъставителя и св. Д., които са 2 безпротиворечиви. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Самият жалбоподател не оспорва констатациите на административнонаказващия орган, а излага аргументи, касателно правната страна на спора.

За пълнота следва да се посочи, че по делото не се събраха доказателства за други издадени въз основа на проверката и АУАН № F845352 от 03.09.2025 г. НП на жалбоподателя.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган /оправомощен да издава НП по силата на т. 1.1., буква „г” от заповед № З-ЦУ-30875/23.06.2025 г. на изпълнителния директор на НАП/ и в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН.

При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са отразени датата и мястото на нарушението. Самото нарушение е описано подробно, както в акта, така и в издаденото въз основа на него НП и в същите са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от наказващия орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството жалбоподател. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на наказаното лице.

Не могат да се споделят оплакванията на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения и в частност чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Видно от АУАН, същият е съставен в присъствието на двама свидетели при условията на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН – при невъзможност да се състави с участието на свидетелите-очевидци на проверката, с което законодателните изисквания са спазени.

Разпоредбата на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС повелява, че на наказание подлежи лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. В чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено, че всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ, като получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта. В чл. 118, ал. 4 от ЗДДС е предвидено задължение на Министъра на финансите да издаде наредба във връзка издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат. Именно на основание чл. 118, ал. 4 от ЗДДС е издадена и Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. /по аргумент от § 11 от ПЗР към Наредбата/. С разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата е пояснена нормата на чл.

118, ал. 1 от ЗДДС, предвид което и посочването на чл. 25, ал. 1 от Наредбата във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС представлява коректно и изчерпателно посочване на коректните нарушени правни норми. В случая Наредбата е приета именно на основание чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, поради което цитирането съставлява привръзка на 3 нарушения подзаконов нормативен акт със закона, в който се съдържа приложимата санкция. По тези съображения, за настоящия съд се налага извода, че нарушените норми са посочени по правилен начин в АУАН и НП и за жалбоподателя не е съществувала пречка да организира защитата си по адекватен начин.

С разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата се пояснява, че независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата – плащанията, с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. Несъмнено процесният случай не попада в изключенията, предвидени с чл. 25, ал. 1 от Наредбата. От фактическа страна по делото се установява, че по време на извършената проверка е констатирана продажба на стойност 8 лева, разплатена през ПОС терминал на същия ден в по-ранен час, за която при преглед дневния отчет и КЛЕН от ФУ в обекта не е установено да е издадена касова бележка. При това положение безспорно се установява, че търговецът-жалбоподател не е изпълнил задължението си по чл. 25, ал.

1 от Наредбата вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, като за извършената продажба в търговския обект и полученото плащане на 8 лева не е бил надлежно издаден касов бон /касова бележка/ или друг надлежен документ. Извършеното нарушение правилно е подведено под санкционната норма на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС.

Независимо от това, доказателствата по делото се разкриват обстоятелства, при които е извършено нарушението, които не са намерили отражение в АУАН, респ. не са били съобразени от наказващия орган при преценка за приложението на чл. 28 от ЗАНН към случая. Касае се до нарушение, което не е довело до ощетяване на фиска, като действителният размер на евентуалните вреди от същото би бил незначителен – 1,60 лева. Същевременно, няма данни жалбоподателят да е бил санкциониран за нарушения на данъчното законодателство до датата на процесната проверка.

Законодателят с §1, т.4 от ДР на ЗАНН определя като маловажен този случай, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.