Решение № 18607 от 16.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18607 гр. София, 16.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20231110156329 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявен от ищеца Д. Д. Ф., ЕГН **********, с адрес: ****, чрез адв. Ц. З., САК, обективно кумулативно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 57, ал. 2 СК, вр. чл. 31, ал. 2 ЗС за определянето на месечен наем, който ответникът М. Д.ва Д., ЕГН **********, да заплаща в полза на ищеца за ползването на ½ ид. ч. от едноетажна жилищна сграда (къща) с идентификатор № *** изградена в имот с идентификатор № *** по КККР на ***, одобрени със Заповед *** г. на изпъл. д. на АГКК, находящи се на адрес: ***, район „Нови Искър“, ***, който имот представлява семейно жилище, предоставено за ползване на ответника с влязло в сила бракоразводно решение между страните по гр. д.

№ 832/2020 г. по описа на СРС, 37 състав, и за осъждане на ответника да заплати дължимият наем за ползването на същия имот за периода от датата на влизане в сила на бракоразводното решение - 22.02.2022 г. до завеждане на настоящия иск 12.10.2023 г. в размер на 6000 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 12.10.2023 г. до окончателното плащане.

С първоначалната искова молба е бил предявен и иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на ответника на ½ ид. ч. от 290/580 ид.ч. поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на ***, одобрени със Заповед *** г. на изпъл. д. на АГКК, находящи се на адрес: ***, район „Нови Искър“, *** и от ½ ид.ч. от постройка на допълващо застрояване (лятна кухня), за който иск е върната исковата молба с влязло в сила протоколно определение от дата 01.07.2024 г.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че имал брак с ответницата, който бил прекратен на 22.02.2022 г. с Решение № 1

20005038/16.01.2022 г. по гр. д. № 832/2020 г. по описа на СРС, като от брака имали и малолетна дъщеря, родена на 29.12.2013 г. Поддържа, че по време на брака със съпругата си закупили 290/580 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор № ***, ведно с построените в имота едноетажна жилищна сграда (къща) с идентификатор № ***.1 и постройка на допълващо застрояване (лятна кухня) с идентификатор № ***.2 по КККР на ***, одобрени със Заповед *** г. на изпъл. д. на АГКК, находящи се на адрес: ***, район „Нови Искър“, ***. Посочва, че с бракоразводното решение на ответницата било предоставено упражняването на родителските права и ползването на семейното жилище /едноетажната жилищна сграда (къща) с идентификатор № ***.1/ до навършването на пълнолетие на детето или изменение на обстоятелствата, а ползването на дворното място и другите постройки в него следвало да се определи по споразумение между страните. Поддържа, че не бил определен наем за ползването на семейното жилище, поради което такъв следвало да се определи в настоящото производство по реда на чл. 57, ал. 2 СК, съобразно притежаваните от ищеца права.

Наред с изложеното, ищецът твърди, че от влизане в сила на бракоразводното решение до подаването на исковата молба е лишен от ползването на горепосочения имот, поради което ответницата следвало да му заплати сумата от 6000 лв., представляваща обезщетение за ползването, от което е бил лишен през периода от 22.02.2022 г. до 12.10.2023 г. на ½ ид. ч. от едноетажна жилищна сграда (къща) с идентификатор № ***.1. Ето защо моли исковете да бъдат уважени и претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата М. Д. Д., която признава, че е имала брак с ищеца, прекратен на 22.02.2022 г. с Решение № 20005038/16.01.2022 г. по гр. д. № 832/2020 г. по описа на СРС, като със същото й е предоставено упражняването на родителските права по отношение на малолетната й дъщеря, както и ползването на семейното жилище, представляващо едноетажната жилищна сграда (къща) с идентификатор № *** находяща се на адрес: ***, район „Нови Искър“, ***. Посочва, че при определянето на дължимия наем следвало да се съобрази ползваната от ненавършилото пълнолетие дете жилищна площ и за същата да не се дължи наемна цена. Поддържа, че ищецът не е бил лишаван от ползването на процесните имоти, тъй като към настоящия момент имал багаж на тавана на къщата и в лятната кухня, а в случай че му се дължи обезщетение, това следвало да е за период след 01.04.2022 г., когато е напуснал семейното жилище. Моли исковете да бъдат отхвърлени и претендира разноски.

Предявен е и насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС от М. Д. Д. срещу Д. Д. Ф., за заплащане на сумата от 4000 лв., представляваща обезщетение за периода от 22.02.2022 г. до 12.10.2023 г. за лишаване от ползването на ½ ид. ч. от от съсобствен между страните л.а. „Фолксваген Шаран“ с рама № ****, рег.

№ ***, с цвят сив металик, ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещната искова молба – 12.12.2023 г., до окончателното плащане; на сумата от 2000 2 лв., представляваща обезщетение за периода от 22.02.2022 г. до 12.10.2023 г. за лишаване от ползването на ½ ид. ч. от съсобствен между страните мотопед „*** с рама № ***, с рег. № ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещната искова молба – 12.12.2023 г., до окончателното плащане и на сумата от 1350 лв., представляваща обезщетение за периода от 22.02.2022 г. до 12.10.2023 г. за лишаване от ползването на ½ ид. ч. от съсобствено между страните ремарке с рама № ***, с рег.

№ ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещната искова молба – 12.12.2023 г., до окончателното плащане.

Ищецът по насрещния иск М. Д. Д. поддържа, че по време на брака си страните са придобили следните движими вещи: „Фолксваген Шаран“ с рама № ****, рег. № ***, с цвят сив металик; мотопед „*** с рама № ***, с рег. № *** и ремарке с рама № ***, с рег. № ***. Твърди се, че от момента на прекратяване на брака посочените вещи се ползват еднолично от ответника Д. Д. Ф., поради което същият дължи на ищцата обезщетение за ползването, от което е лишена съобразно правата й, както следва: 1. сумата от 4000 лв., представляваща обезщетение за периода от 22.02.2022 г. до 12.10.2023 г. за лишаване от ползването на ½ ид. ч. от съсобствен между страните л.а. „Фолксваген Шаран“ с рама № ****, рег. № ***, с цвят сив металик; 2. сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за периода от 22.02.2022 г. до 12.10.2023 г. за лишаване от ползването на ½ ид. ч. от съсобствен между страните мотопед „*** с рама № ***, с рег. № ***; 3. сумата от 1350 лв., представляваща обезщетение за периода от 22.02.2022 г. до 12.10.2023 г. за лишаване от ползването на ½ ид. ч. от от съсобствено между страните ремарке с рама № ***, с рег. № ***. Ето защо се иска от съда уважаване на предявените насрещни искове, както и присъждането на съдебни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът по насрещния иск е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска при възражения, че не е ползвал притежаваните в съсобственост движими вещи, нито пък ищцата някога е поискала да ги ползва. В тази връзка сочи, че след развода закупил лек автомобил „Хонда“, който използвал за предвижване. Поддържа, че мотопедът бил дълго време след развода в двора на къщата и след като ищцата не пожелала да го продадат, ответникът го взел да го ремонтира. Сочи, че само той е участвал в поддръжката на движимите вещи – данъци, прегледи, застраховка. Оспорва се и размера на претенцията, като твърде завишен.

Моли за отхвърляне на предявения иск.

След като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и изявленията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не е спорно, че между тях е имало сключен брак, по време на който са придобили в режим на СИО 290/580 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор № ***, ведно с построени в имота едноетажна жилищна сграда (къща) с 3 идентификатор № ***.1 и постройка на допълващо застрояване (лятна кухня) с идентификатор № ***.2 по КККР на ***, одобрени със Заповед *** г. на изпъл. д. на АГКК, находящи се на адрес: ***, район „Нови Искър“, ***, а това се установява и от приложения по делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 192, том I, рег. № ****, дело № **** от 2012 г. (л. 6-7 от делото).

По делото е представена Скица № *** г., издадена от СГКК – гр. София на поземления имот с идентификатор № ***, както и скици на построените в поземления имот сгради с идентификатор № с № ***.1 и № ***.2

Не е спорно и обстоятелството, че бракът между страните е прекратен на 22.02.2022 г. с Решение № ***** г. по гр. д. № 832/2020 г. по описа на СРС, като със същото на М. Д. Д. е предоставено упражняването на родителските права по отношение на малолетната й дъщеря, както и ползването на семейното жилище, представляващо едноетажната жилищна сграда (къща) с идентификатор № *** находяща се на адрес: ***, район „Нови Искър“, ***г. На л. 8-12 от делото е приложено решението.

По делото е представен Договор за наем от дата 01.04.2022 г., сключен между ищеца Д. Д. Ф. и трето на спора лице, по силата на който на първия е предоставен за временно възмездно ползване недвижим имот, представляващ стая, кухненски бокс и баня с тоалетна, находащи се на адрес: гр. Костинброд, ул. „Струма“ № 6, при месечен наем в размер на 400 лв., а видно от приложените на л. 18-27 същият е заплащал така определения му наем в периода от 01.04.2022 г. до 02.08.2023 г.

Между страните не е спорно и обстоятелството, че по време на брака си са придобили движими вещи - „Фолксваген Шаран“ с рама № ****, рег. № ***, с цвят сив металик, мотопед „*** с рама № ***, с рег. № *** и ремарке с рама № ***, с рег.

№ ***, а това се установява и от приложените по делото на л.45- 47 от делото свидетелства е за регистрация част.

От представените по делото исков молба с вх. № *****г., уточнителни молби и справка от СРС, гр.д. № ****г. по описа на 79 с-в се установява, че движимите вещи са предмет на съдебна делба.

В хода на делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите И Г. Г. и Ц Г. Д..

От показанията на св. Г. се установява, че същият се познава с ищеца от 3 години, били съседи в село М, но откакто напуснал къщата през 2022 г. не се виждат толкова често. В момента къщата се ползва от М. и леля Ц Свидетелят познава и детето на страните, което баща му го взима и връща в къщата. Свидетелят не е виждал Д. да влиза в къщата и не знае дали има ключ. В момента Д. живее в едно село преди село Свидня, близо до София, където миналата година си купил къща, а преди това живял под наем в гр. Костинброд. След като Д. напуснал къщата в село М свидетелят не е вижда автомобила му „****“ в двора.

От показанията на св. Д., която е майка на ответницата, се установява, че страните са разделени от 2022 г., като след развода семейното жилище е предоставено на дъщеря й и внучката й. Ф. напуснал жилището на 01.04.2022 г. В имота се намират негови вещи, а достъпът до жилището не бил ограничаван. Д. Ф. идвал през седмица, за да се вижда с детето, а през м. април дошъл да си реже асмите, като тогава дворът бил отключен. Достъпът до лятната кухня, която представлява склад, не бил ограничен, тъй като тя не се заключва. В спалнята в жилището има две чекмеджета с вещи на Д. Ф., негов диспенсър се намирал в къщата и негова стара пералня. Той няма ключ от двора и къщата, за да влезе следва да има предварителна уговорка. В момента имотът се използва от свидетелката, която от време на време взимала внучката при себе си. М. живее в гр. Перник от една година.

От приетото по делото заключение на Съдебно-оценителната експертиза, изготвена от вещото лице М. Д. А., което съдът кредитира като пълно и обосновано, се установява, че средният месечен пазарен наем на процесната едноетажна жилищна сграда към 2022 г. е в размер на 489 лв., към 2023 г. е в размер на 518 лв., а към датата на изготвяне на заключението – 20.06.2024 г. е в размер на 608 лв. Вещото лице е 4 заключило, че за периода от 22.02.2022 г. до 12.10.2023 г. размера на наема възлиза на 9874,74 лв. Според заключението средният пазарен наем на постройката на допълващо застрояване към 2022 г. е в размер на 199 лв., към 2023 г. е 213 лв. и към датата на изготвяне на заключението е в размер на 250 лв. За периода от 22.02.2022 г. до 12.10.2023 г. средният пазарен наем за постройката на допълващото застрояване е в размер на 4039,21 лв. Вещото лице е определило и средния пазарен наем за движимите вещи, предмет на насрещната искова претенция, както следва: