Определение № 1980 от 25.07.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1980 гр. София, 25.07.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Снежана Бакалова

Рени Ковачка като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно частно гражданско дело № 20251000501578 по описа за 2025 година Производството се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частната жалба на Н. И. Б. , , подадена чрез адвокат А.

Д. срещу Определение № 7246 от 10.04.2025 г., постановено по въззивно ч. гр. д. № 2453/2025 г., СГС, Гражданско отделение IV-Б.

В частната си жалба твърди, че постановеното определение, с което е оставена без разглеждане, като недопустима частната жалба срещу определението, с което е спряно производството по чл. 248 ГПК по гр. д. № 30150/2024 г. на СРС, 128 състав на основание чл. 633 във вр. чл. 631 ал. 1 ГПК до приключване на производството по дело С-744/2023г. на СЕС, е незаконосъобразно.

Твърди, че извода на СГС, че определението е за спиране е необжалваемо, на основание чл. чл. 631 ал. 1 изр. 2 ГПК е неправилен. Счита, че изключението по чл. 631 ал. 1 изр. 2 ГПК се отнася само до съда, който е отправил преюдициално запитване до СЕС за тълкуване или валидност на норми от правото на Европейския съюз и е спрял производството по делото, с което е сезиран. Цитира съдебна практика на ВКС.

Твърди, че основанията за спиране на производството са изчерпателно и ограничително изброени в нормата на чл. 229, ал. 1 от ГПК и между тях не фигурира наличието на висящо производство по преюдициално запитване, респ. по издаване на преюдициално заключение пред Съда на Европейския съюз (извън изрично предвидената хипотеза на чл. 631, ал. 1 от ГПК, относима само към производството, по което е направено запитването).

Разширяването на кръга на лимитативно посочените в чл. 229, ал. 1 от ГПК основания за спиране на производството по тълкувателен път- както по аналогия на закона, така и по аналогия на правото - е недопустимо.

Излага съображения, които касаят правилността на определението за 1 спиране на производството.

Моли да бъде отменено обжалваното определение и да бъде върнато делото на СГС за произнасяне по съществото на жалбата.

Препис от частната жалба е връчена на насрещната страна, която не е изразила становище в срок.

Частната жалба е подадена в срок от лице, легитимирано да обжалва, срещу подлежащ на обжалване акт.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Производството по в.ч.гр.д. № 2453/25 по описа на СГС е образувано по частна жалба с вх. № 11265/14.01.2025 г. от Н. И. Б. срещу Определение № 51715/20.12.2024 г. по гр.д. № 30150/2024 г. по описа на СРС, 128 състав, с което е спряно производството по гр.д. № 30150/2024 г. по описа на СРС, 128 състав, до приключване на дело С-744/2023 г. на Съда на Европейския съюз.

С обжалваното определение, състав на СГС е приел, че Съгласно чл.

631, ал. 1 ГПК, с отправянето на преюдициално запитване съдът спира производството по делото, като определението не подлежи на обжалване. Чл.

633 ГПК предвижда, че решението на Съда на Европейските общности е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България.

Приел е, че посочените норми са императивни. В хипотезата на вече отправено преюдициално запитване до Съда на европейския съюз, от друг национален съд на същата държава членка, по въпрос, който е относим към предмета на делото пред втория съд, последният следва да спре производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 вр. чл. 633 вр. чл. 631, ал. 1 ГПК. Следователно по отношение на това определение за спиране е приложимо второто изречение на чл. 631, ал. 1 ГПК. Според СГС, законодателят не прави разграничение между хипотезите, в които делото се спира от запитващия съд или от друг съд, пред който за разглеждане е поставен същият въпрос, предмет на другото дело, по което е направено преюдициално запитване. Цитирана е съдебна практика на ВКС в този смисъл, като е отбелязано, че тя е по-нова от тази цитирана от жалбоподателя.

САС, в настоящия състав намира постановеното определение за законосъобразно и постановено в съответствие със съдебната практика на ВКС по спорния въпрос.

Налице е била противоречива съдебна практика по въпроса и именно поради това е било инициирано и т.дело № 1/2022г. на ОСГТК на ВКС и ВАС.

Предложението за постановяване на тълкувателно постановление е отклонено с протокол от 17.05.2023г.

Актуалната практика на ВКС по поставения въпрос, цитирана и от СГС, приема, че съгласно изричната разпоредба на чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК не подлежи на обжалване определението, с което българският съд спира пред себе си висящо производство поради отправено преюдициално запитване относно тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз, които са от значение за правилното решаване на делото. При вече отправено 2 преюдициално запитване от друг национален съд на същата държава - членка или от национален съд на друга държава - членка по същите преюдициални въпроси до СЕС, съдът разглеждащ правен спор, по отношение на който същите са относими, следва да спре производството предвид задължителната сила на решението на СЕС за всички съдилища в Република България съгласно чл. 267 ДФЕС и чл. 633 ГПК, а постановеното от този съд определение не подлежи на последващ съдебен контрол на основание чл. 631, ал. 1 изр. 2 ГПК. В този смисъл е и определение № 452 от 24.10.2019 г. по ч. гр. д. № 3759/2019 г. на ВКС, III г. о., определение № 414 от 26.10.2020 г. по ч. гр. д. № 2170/2020 г. на ВКС, III г. о., определение № 220 от 28.05.2021 г. по ч. гр. д. № 1686/2021 г. на ВКС, III г. о. и др.. Правилото е специално спрямо общото по чл. 229, ал. 1, ГПК. Определението, с което исково производство се спира, безспорно е преграждащо и доколкото нещо друго изрично не е предвидено, подлежи на обжалване пред по-горната съдебна инстанция, но съобразно гореизложеното, за конкретната хипотеза има изрична разпоредба, която изключва обжалването. Съдебната практика приема също така и че предвидената в закона необжалваемост не е обвързана от това дали съдът, който спира производството е отправил запитването или спирането на висящото пред този съд дело е обосновано с вече отправено преюдициално запитване от друг национален съд на същата или друга държава - членка.

Националният съд е длъжен във всеки отделен случай, с оглед конкретните въпроси - предмет на преюдициалното запитване, които са поставени по другото дело, да прецени връзката им с предмета на висящото пред него дело.

Тази негова преценка е идентична с преценката на националния съд, отправил преюдициалното запитване, поради което и в този случай постановеното спиране на производството по делото не следва да подлежи на инстанционен контрол.

С оглед изложеното, следва да бъде потвърдено обжалваното определение. Настоящото определение не подлежи на обжалване, съобразно ТР №2/23.06.2022г. по т.д. №2/18 на ОСГТК на ВКС.

Ръководен от изложеното, съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 7246 от 10.04.2025 г., постановено по въззивно ч. гр. д. № 2453/2025 г., СГС.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4