Решение № 86 от 31.03.2025, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. гр.Велинград, 31.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА като разгледа докладваното от МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА Гражданско дело № 20245210100010 по описа за 2024 година

Предявен е иск от А. Д. К., ЕГН **********, с. Пашови, Общ. Велинград, ул. „Георги Димитров” № 26, против М. Д. К., ЕГН **********, адрес: гр.

София, ж.к. „Хаджи Димитър” № 41, ет. 11, ап. 2, иск с правно основание чл.

108 ЗС, с който се иска съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че ищецът е собственик на 1/3 ид. ч. от втори жилищен етаж с площ от 101 кв. м. от разположената в южната част на поземлен имот с пл. № 136, кв. 10, по плана на с. Пашови, общ. Велинградв УПИ ГХ двуетажна масивна жилищна сграда и осъди ответника да предаде на ищеца владението върху процесната 1/3 ид. ч.

В исковата молба ищецът излага, че с Нотариален акт от 1975г. за право на собственост върху недвижим имот, издаден въз основа на обстоятелствена проверка, по силата на давностно владение и делба, родителите му Д.А К. и С.И К.а придобиват дворно място в с Пашово, общ. Велинград, обл.

Пазарджик, за който имот е образуван УПИ IX, с неприложена регулация.

Сочи, че още същата година построили жилищна сграда с площ от 96 кв. м.

Твърди, че през 2000г., с Нотариален акт № 338, том II, рег. № 3976, нот. д. № 439/2000г., баща му му прехвърлил 5/8 ид. ч. от дворното място и целия първи жилищен етаж от построената в имота сграда. Излага, че след смъртта на баща му през 2015г. по наследство станали собственици на следните имоти и при следните квоти: 1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с пл. № 136, с площ от 1 166 кв. м., кв.

10, по плана на с. Пашови, общ. Велинград, обл. Пазарджик, в УПИ IX- 6/8 ид. ч. за него- 5/8 ид. ч. по силата на сделка и 1/8 ид. ч. по наследство, 1/8 ид. ч. за ответника и 1/8 ид. ч. за сестра им; 2. ПРИЗЕМЕН ЕТАЖ с площ от 101 кв. м. от разположената в южната част на имота двуетажна жилищна сграда с площ 1 от 101 кв. мн. по скица и 96 кв. м. по нотариален акт- 1/3 ид. ч. за него, 1/3 ид. ч. за ответника и 1/3 ид. ч. за сестра им; 3. ВТОРИ ЕТАЖ с площ от 101 кв. м. от разположената в южната част на имота двуетажна жилищна сграда с площ от 101 кв. мн. по скица и 96 кв. м. по нотариален акт- 1/3 ид. ч. За него, 1/3 ид. ч. за ответника и 1/3 ид. ч. за сестра им. Излага, че с Нотариален акт № 174, том II, рег. № 4565, нот. д. № 366/10.11.2023г. сестра му Ф. Д.С. и ответника М. Д. К. са признати за собственици по давностно владение на 1/4 ид. ч. от поземления имот, като с Нотариален акт № 175, том II, рег. № 4567, нот. д. № 367/10.11.2023г. сестра му Ф. Д.С. прехвърля на ответника М. Д. К. 1/8 ид. ч. от поземления имот и 1/3 ид. ч. от приземния етаж. С Нотариален акт № 176, том II, рег. № 4569, нот. д. № 368/10.11.2023г., брат му М. Д. К. е признат за собственик на 1/4 ид. ч. от поземления имот, целия втори етаж и 2/3 ид. ч. от приземен етаж от построената сграда.

Твърди, цялата сграда заедно с втория етаж била изградена през 1975г. от родителите им и от него, без помощта на ответника.

Оспорва съдържанието на Декларация по чл. 56, ал. 2 от ЗТСУ от 09.08.1987 г., заверена пред Народен съдия, в която, родителите им Д.А К. и С.И К.а са дали съгласие брат му М. Д. К. да построи втория етаж на сградата със свои средства и материали по одобрен архитектурен план.

Сочи, че към момента няма достъп до втория етаж от сградата.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, с който оспорва изложените в исковата молба обстоятелства. Твърди, че баща му е построил само първия етаж от къщата, а той заедно с жена му построили втория жилищен етаж през 1987г., за което родителите му му подписали Декларация по чл. 56, ал. 2 от ЗТСУ за надстрояване на жилищната сграда.

Съдът, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

С нотариален акт № 322/13.03.1975 г. , нот. дело № 1043/1975 г. на съдия Рапчо Бърдарски на основание обстоятелствена проверка е признато правото на собственост на Д.А К., върху недвижим имот, представляващ празно дворно място, състоящо се от 310 кв. м., находящо се в с. Света Петка при граници и съседи: Искрен К., наследници на К., съставляващо по плана на селото парцел IX, отреден за имот с планоснимачен № 136, в кв. 10.

През същата година 1975 г. е започнато и завършено строителство върху жилищна сграда – къща със застроена площ от 96 кв. м., състояща се от един приземен и един редовен жилищен етаж. Същото се установява от приетото по делото заключение на вещото лице по съдебно – техническата експертиза с вх. № 1282/24.02.2025 г. Със скица № 4 от 04.03.1975 г. е одобрено строително петно за строеж на жилищна града при стреха 5,5 м., т. е. приземен и първи жилищен етаж, като има представен архитектурен проект, изготвен от проектантска организация. Съгласно чертежите по проекта жилищната сграда 2 представлява приземен и първи жилищен етаж. Архитектурният проект е одобрен от ОНС Пазарджик на 31.03.1975 г., а разрешението за строеж е издадено на 04.04.1975 г.

Видно от приетото по делото Удостоверение от 10.06.2001 г., ответникът и Атидже Исмаил Х са сключили граждански брак на 05.01.1983 г.

На 09.08.1987 г. Д.А К. и С.И К.а – двамата съпрузи, в качеството им на собственици на парцел IX, пл. № 136 в кв. 10 по плана на с. Пашово, ведно с построената върху същия на една едноетажна къща, заявяват на основание чл.

56, ал. 2 от ЗТСУ, че дават съгласието си на сина им ответника по делото да надстрои втория етаж върху къщата им. Декларацията е подписана пред съдия Елена Паунова на посочената дата, като същата е вписана в имотния регистър на 09.08.1987 г., с № 20, том 57, стр. 347.

С нотариален акт № 131, том 2, нотариално дело 673/04.09.1995 г. е сключен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, по силата на който бащата на страните по делото Д. К. е прехвърлил на ответника М. К. собствеността върху 194/600 ид. ч. от дворно място състоящо се от 600 кв. м., включващо от собствения имот 310 кв. м., без уредени регулационни сметки за придаваемите се места, ведно с 5/8 ид. ч. от построената върху същото място масивна жилищна сграда на 96 кв. м., находящо се в село Пашово.

С Решение от 28.12.1999 г., постановено по гр. д. № 156/1999 г. по описа на РС Велинград е развален договора за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен на 04.09.1995 г.

С нот. Акт. № 338, том 2, нотариално дело № 439/2000 г. Д. А.ов К. продава на сина си ищеца А. Д. К. срещу задължение за издръжка и гледане своите 5/8 идеални части от дворното място, цялото състоящо се от 590 кв. м. , вкючващо собствения имот 310 кв. м., съставляващо УПИ IX, отреден за имот № 136 в кв. 10 по плана на селото, ведно с първия етаж от построената масивна жилищна сграда с площ от 96 кв. м., ведно с общите части на сградата, като си запазва пожизнено правото на ползване.

На 04.10.2015 г. като вдовец умира Д. Амхедов К., като оставя за наследници А. Д. К., М. Джетелинов К. и Ф. Д.С..

С нот. Акт. № 174, том 2, от 10.11.2023 г. на нотариус Емил Чолев ответникът М. К. и Ф. Д.С., негова сестра, са признати за собственици на ¼ ид. ч. от ПИ с планоснимачен №136 с площ от 1166 кв. м., от квартал 10 по плана на с. Пашови, за който поземлен имот е образуван УПИ IX с неприложена регулация.

С нот. Акт. № 175, том 2, от 10.11.2023 г. на нотариус Емил Чолев сестрата на страните по настоящото дело Ф.С. продава на брат си М. К. своята 1/8 ид. ч. от ПИ ведно с 1/3 ид. ч. от приземния етаж.

С нот. Акт. № 176, том 2, от 10.11.2023 г. на нотариус Емил Чолев, издаден на основание писмени доказателства, ответникът е признат за собственик 3 върху ¼ от поземления имот, целият втори жилищен етаж и 2/3 ид. ч. от приземния етаж.

По делото е представена данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ, видно от която на 31.05.1998 г. ищецът А. К. е декларирал, че същият е собственик върху сграда, брой етажи – един, от които надземни – един. На същата дата е подадена и декларация от бащата на ищеца и ответника – Д. К., който е дал същото описание на построената в имота сграда. Видно от следващата подадена от ищеца декларация с дата 02.07.2009 г. ищецът е заявил, че притежава двуетажна сграда, с един надземен етаж, която е негова лична индивидуална собственост. Едва с подадената от него данъчна декларация от 04.05.2022 г. е декларирал, че сградата представлява триетажна, в това число 2 надземни етажа, като е заявил, че имат обща година на построяване – 1975 г.

На 03.05.2023 г. е подадена данъчна декларация от ответника М. К., който декларира земя и сграда, като дава описание на сградата триетажна с два надземни етажа.

По делото са приложени множество дружи писмени доказателства, които не внасят яснота по фактите от предмета на доказване, поради което и не се обсъждат в настоящия съдебен акт.

По повод на оспорване на авторството на волеизявленията на Д. К. и С К.а от страна на ищеца, по делото беше назначена съдебно-почеркова експертиза, от която несъмнено се доказа, че подписът за декларатор под № 1 в Декларация по чл. 56, ал. 2 от ЗТСУ е положен от лицето Д.А К., а поради липса на сравнителни материали на С К.а, вещото лице не даде отговор на втория поставен въпрос.

По делото беше открито производство по чл. 193 от ГПК по отношение на авторството на декларацията за учредяване на право на надстрояване. Съдът намира, че в случая е успешно проведено доказването на авторството на документа, тъй като безусловно вещото лице установи, че единият подпис е положен от лицето Джемал К. – баща на страните по делото. По отношение на авторството на волеизявлението, сочено като такова на С К.а, вещото лице установи, че няма открит сравнителен анализ, който да удостовери дали подписът е положен от нея. Съдът намира, обаче, че това е доказано чрез показанията на дъщеря й св. Стригльова, която установи, че родителите й са подписали необходимите документи на брат й М. да си построи втория етаж. В производството по чл. 193 ГПК са допустими всички доказателствени средства, включително и свидетелски показания.

Ищецът оспорва авторството и съдържанието на декларацията, като прави изрично изявление, че не оспорва констатацията на съдията, отразена в документа. В ОСЗ съдът остави без уважение искането за откриване на производство за оспорване съдържанието на документа, тъй като в тази си част представлява частен диспозитивен документ и не разполага с материална доказателствена сила. Поради изказването на пълномощника на ищеца, че не оспорва констатциите на съдията, а авторството погрешно е прието, че 4 всъщност става въпрос за оспорване на авторството на частен документ. В действителност атакувания документ има смесен характер - частен по отношение на съставянето му от частни лица и официален по отношение на нотариалната заверка, извършена от съдия Паунова. Ищецът оспорва авторството на волеизявленията на деклараторите, което авторство пък е удостоверено от съдия, който прави изявление, че лицата, които са се подписали са тези, които са отразени като автори. В този смисъл по своята същност оспорването касае съдържание на официалния документ, а именно авторството, което е отразено в документа от съдията. В този смисъл се оспорва съдържанието на официалния документ – констатацията на нотариалния орган, която не е опровергана в настоящото производство.

По делото е приета и съдебно-техническа експертиза, като вещото лице установява следните обстоятелства: През 1975 г. е одобрено строително петно за построяване на жилищна сграда, състояща се от един приземен и един жилищен етаж. Има представен архитектурен проект, изготвен на 30.03.1974 г. На 07.04.1975 г. е издадено разрешение за строеж.

По-късно вече през 1987 г. на 09 август е подписана декларация по чл. 56, ал. 2 от ЗТСУ от Д. К. и С К.а, с която дават съгласието си на сина им ответника по делото да надстрои сградата с още един етаж. Със скица № 30/17.06.1988 г. е издадена виза за узаконяване на втори етаж на съществуваща жилищна сграда – на М. К., за което има издаден архитектурен проект от 08.07.1988 г. Вещото лице установява също, че приземният етаж е построен на ниво терен. На зададения въпрос „Кога е построен втори жилищен етаж?“, вещото лице не дава еднозначен отговор, като единствено установява, че тълкувайки документацията, открита в архивите на Община Велинград и Кметство Пашови, смята, че това е станало в периода от 1985 – до 1986 г. Съдът намира, че изводът на вещото лице е правилен, заради което изцяло му дава вяра, преценявайки го в съвкупност със събраните по делото гласни доказателствени средства.