Определение № 419 от 27.04.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 419 гр. София, 27.04.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Цветкова

Членове:

Маргаритка Шербанова

Атанаска Китипова като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Въззивно частно наказателно дело № 20231000600493 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.440, ал.2, вр. Глава 22-ра от НПК.

Образувано е по жалба на осъденото лице Ч. Г. А., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в ЗООТ към Затвора – Враца. Жалбата е срещу определение № 179 от 07.04.2023 г., постановено по ЧНД № 253/2023 г., по описа на Врачански окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на осъдения за условното му предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от неизтърпяната част на определеното му по НОХД № 502/2007 г., по описа на Окръжен съд – Враца наказание „лишаване от свобода”, за срок от 20 /двадесет/ години, при първоначален „усилено строг” режим, който е 2 /две/ години, 11 /единадесет/ месеца и 5 /пет/ дни.

В пространствена ръкописна жалба, жалбоподателят излага доводи за целенасочено, необективно, негативно отношение от страна на затворническата администрация спрямо него. Моли за отмяна на първоинстанционното определение и постановяване на условното му предсрочно освобождаване.

Софийски апелативен съд, като разгледа доказателствата по делото и изложените в жалбата доводи, прие следното:

Жалбата е депозирана в законоустановения седмодневен срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови определението си, първоинстанционният съд правилно е преценил фактите - предмет на разглеждане. Изводите му по приложение на материалния закон са правилни и обосновани и следва да бъдат споделени.

С Присъда № 287 от 27.02.2008 г., постановена от ОС – Враца, по НОХД № 502/2007 г., Ч. Г. А. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.116, ал.1, 1 т.12, пр.1, вр. чл.115, вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и б.„б“ от НК, поради което и на това основание и във вр. чл.54 от НК, му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 20 /двадесет/ години, при първоначален „усилено строг“ режим на изтърпяване.

Осъденият Ч. Г. А. е постъпил в пенитенциарното заведение на 04.12.2007 г., а изпълнението на наказанието е с начало 22.01.2009 г., след постановяване на решение по КНД № 715/2008 г. Към 27.03.2023 г., съгласно представената справка, осъденият А. е изтърпял фактически – 14 години и 17 дни; от работа – 3 години и 8 дни или всичко - 17 години и 25 дни. Остават за изтърпяване 2 години 11 месеца и 5 дни.

Макар и формално осъденият да е изтърпял фактически две трети от наказанието си, което е едно от изискванията на закона, за да се постанови УПО, видно от доказателствата по делото и според настоящата инстанция не е налице другата кумулативно изискуема предпоставка за постановяване на условното предсрочно освобождаване на осъдения А. – наличието на доказателства за поправянето му, респективно – да се е поправил.

Изготвения за Ч. Г. А. първоначален доклад по чл.155 от ЗИНЗС, съдържа данни за средни /към горните граници/ стойности на риска – 69 т., с фиксирани четири проблемни зони, по които да се работи.

При осъдения рискът от рецидив е непроменен – среден, като през годините е варирал – 64т., 49т., 69т., 63т., 62т., като към датата на депозиране на молбата за УПО е оценен със 70 точки. Това говори за сериозна възможност от ново престъпно деяние предвид склонността на осъдения към злоупотреба с алкохол, която е и една от определените дефицитни зони, включена в плана за работа с осъденото лице. В приложения по делото доклад е посочено, че рискът от сериозни вреди за персонала е нисък, но е оценен като среден за останалите лишени от свобода и за обществото след освобождаването му, като е подчертано, че като цяло рискът от вреди е определен като среден, на база извършеното престъпление и криминалното му минало. В доклада е посочено и средно ниво на риск от вреди за самия осъден А., мотивирано от склонност към суицид и самонараняване, предвид реализирано автоагресивно поведение при задържането му в СА.

Отношението на осъдения към извършеното от него правонарушение, според ИСДВР, е с повърхностен характер, трайно приема, че присъдата му е завишена. Заявената мотивация за положителна промяна не е устойчива и не е подкрепена с конкретни действия за постигането . Посочено е и, че осъденият А. е индивидуалистична личност с висок егоцентризъм, който през периода на наблюдението му няма съществена промяна. Това обосновава извода, че рисковите предпоставки за извършване на престъпно деяние и към настоящият момент са актуални и не са снижени до изискуемите минимални стойности.

В текущия доклад в тази насока се сочат като проблемни зони, същите тези, посочени в първоначалния доклад: отношението към правонарушението; умения за мислене на осъдения, междуличностни проблеми, от които се извежда риск за повторно правонарушение, поради изразеното от него чувство на враждебност, с фиксиране на 2 конкретни ситуации, които са личностно значими, като се афектира силно и търси начин за злепоставяне на служители от администрацията. В проблемната зона „умения за мислене“ е посочено, че осъденото лице не е способен да интерпретира адекватно социалните ситуации, не се съобразява с вижданията на другите и е с високо ниво на импулсивност. Ето защо, извода на първостепенният съд, че не е налице предвидената в закона предпоставка, а именно убедителни доказателства за поправянето на осъдения е правилен.

Предвид тези обстоятелства не са налице достатъчно доказателства за поправянето на осъдения, а следователно и наличието на визираната в чл.70 от НК кумулативна предпоставка – добро поведение на осъдения, с което да е дал доказателства за своето поправяне, мотивиращи съда да постанови определение, с което да уважи молбата му.

При отчитане на другите данни за личността на осъдения не се обоснова извод за трайна промяна и поправяне. В тази насока е и отрицателното становище на Началника на Затвора Враца, според когото предвид цялостното поведение на осъдения А., процесът на превъзпитанието му не е завършен, поради което и визираните в чл.36, ал.1 от НК цели на наказанието не са постигнати в цялост.

В останалия срок от 2 години и 10 месеца и 23 дни от постановяване на обжалваното определение, корекционната работа с А. следва да бъде продължена, като принципът за прогресивната система за изпълнение на наказанието следва да бъде реализиран в пълнота.

Не следва да бъде игнориран и факта, че макар и определеният първоначален „усилено строг“ режим на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, да е променен в по-лек, към настоящата дата той е „общ“, считано от 26.03.2014 г. и от тогава не е променян в по-лек.

Правилно при това положение, първоинстанционният съд е приел, че не са налице основания за постановяване на условно предсрочно освобождаване спрямо осъдения, защото институтът на условното предсрочно освобождаване от остатъка на наложеното наказание „лишаване от свобода“, се явява изключение от правилото, че всеки деец следва да търпи изцяло наложеното му наказание и именно в изключителни случаи, когато освен формалното изтичане на половината или на 2/3 от наложеното му наказание „лишаване от свобода“ деецът е дал убедителни доказателства за поправянето си, които да сочат, че целите на наказанието са изпълнени в цялост чрез поправянето му в пенитенциалното заведение и е възможно същият да бъде условно предсрочно освободен. Процесният случай обаче не е такъв.

С оглед изложеното, настоящата инстанция намира атакуваното определение за правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.440, ал.2 от НПК, Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 179 от 07.04.2023 г., постановено по ЧНД № 253/2023 г., по описа на Врачански окръжен съд.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4