Решение № 282 от 18.12.2025, Окръжен съд - Добрич
- Съд
- Окръжен съд - Добрич
- Дело
- Въззивно гражданско дело 623/2025
- Вид
- Решение № 282
- Подписан
- 18.12.2025
- В сила
- 18.12.2025
- Състав
- Галина Димитрова Жечева, Жечка Николова Маргенова Томова, Станимир Тодоров Ангелов
Цитирани разпоредби
- чл.113 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259 · Граждански процесуален кодекс
- чл.260, т.1, 2, 4 и 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл.260, т.1, 2, 4 и 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл.260, т.1, 2, 4 и 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл.260, т.1, 2, 4 и 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл.261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.527 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 20а, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.20а ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал.1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.9 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 282 гр. гр. Добрич, 18.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Галина Д. Жечева
Членове:
Жечка Н. Маргенова Томова
Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Криста Ст. Кирова като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно гражданско дело № 20253200500623 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба с вх. №14013/23.07.2025г., с допълнения към нея с вх.
№14099/24.07.2025г., вх.№14187/25.07.2025г и вх.№14275/28.07.2025г., подадена от В. В. В., гражданин на Р. Ф., роден на ***г. в гр.М., постоянно пребиваващ в страната чужденец с разрешение №***, с ЕГН **********, с адрес: с. П., община Д., ул. ***, срещу решение №639/21.07.2025г. по гр.д.
№156/2024г. на РС-Добрич, с което се ОТХВЪРЛЯ предявеният от него срещу "Виваком България“ ЕАД с ЕИК ЕИК 831642181, със седалище и адрес на управление: гр.София, община Столична, район Младост, бул. "Цариградско шосе" № 115, представлявано от Н. С. А., иск по чл. 79, ал.1, предл. 1 от ЗЗД съдът да осъди ответника да възстанови интернет връзката в дома на ищеца, находящ се в с. П., община Д., ул. ***, с оглед сключен между страните договор за доставка на Интернет услуги с №***/02.04.2013г.
Въззивникът изразява недоволство от обжалваното решение, което счита постановено в нарушение на процесуалното и материалното право.
Счита неправилно съдът да е приел, че договорът е прекратен на 11.05.2024г. въз основа на изписаната с химикална паста дата върху фискалния бон за извършено от него авансово плащане на 10.05.2023г. на договорената услуга, без да е ползвал услугата за месеците, за които е платил. Ответникът не бил изпълнил задължението си за доставка, договорът не можело да бъде 1 прекратен по време на съдебния процес, липсвало изявление на ищеца за прекратяване на безсрочния договор. Ищецът бил доказал всичко, което му е възложено в тежест, а ответникът не е доказал нищо. Иска отмяната му и постановяване на ново за уважаване на иска.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е подаден писмен отговор вх.
№16335/03.09.2025г. от въззиваемата страна "Виваком България“ ЕАД чрез упълномощения юрисконсулт Н. С. с доводи за неоснователност на жалбата и искане за потвърждаване на решението. Правилно съдът приел, че ищецът не е доказал съществуването на облигационна връзка след датата 10.05.2025г., до която дата била заплатена услугата, след тази дата страните нямали действаща такава, тъй като съгласно чл.44.2 раздел ХVІІ от ОУ месечните такси за ползване на услугата се предплащали .
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, с начало 23.07.2025г., когато е връчен препис от решението на обжалващия чрез ЕПЕП, и край 06.08.2025г., от лице, с интерес от обжалването, отговаря на изискванията на чл.260, т.1, 2, 4 и 7 и чл.261 от ГПК/след проведено производство по чл.262 от ГПК/. Подлежи на разглеждане по същество в съответствие с уредените в чл.269 ГПК правомощия на настоящата инстанция– служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, а по правилността – в рамките на посоченото в жалбата. При липсата на релевирани в жалбата конкретни оплаквания – само от гледна точка на съобразяване на съдебния акт с императивните правни норми. В случая решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната му власт, в писмена форма, подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.
С искова молба вх.№863/12.01.2024г., уточнена с молба вх.
№1641/23.01.2024г., ищецът В. В. В. претендира за осъждането на ответника „Булсатком” ООД гр.София, преобразувано в хода на процеса чрез вливане, вписно в ТР на 10.07.2024г., в търговското дружество „Виваком България“ ЕАД с ЕИК ЕИК 831642181, със седалище и адрес на управление: гр.София, община Столична, район Младост, ***, представлявано от Н. С. А., да изпълни сключения между тях договор за доставка на Интернет услуги с №***/02.04.2013г. като възстанови интернет връзката в дома на ищеца, находящ се в с. П., общ. Д., ул. ***.
Обосноваващите претенцията на ищеца обстоятелства се свеждат до твърдения за договорни отношения между него и ответника, датиращи от 02.04.2013г. и възникнали на основание договор за доставка на интернет услуги, за обект, находящ се в с.П., общ. Д., ул. ***. Ищецът извършил плащане по договора за времето до 10.05.2024г., но от 19.11.2023г. и до 2 настоящия момент не молучавал договорената услуга. Конкретно излага, че на 19.11.2023г., подал сигнал по нац. телефон на „Булсатком“ №***, че на адреса, за който е сключен договора, няма интернет . Служителката, с която разговарял го уверила, че до 72 часа ще бъде възстановена интернет връзката.
До 26.11.20243г. интернет връзката не била възстановена. След седем дни, на датата 26.11.2023г. ищецът отново на телефон №070031919 подал втора заявка и молба за възстановяване на връзката. Служителката му отговорила, че на другия ден - 27.11.2023г. ще дойдат техници на адреса, да отстранят повредата. На 27.11.2023г. никой не дошъл и нещата останали по старому. На датата 06.12.2023г. във връзка с нарушената доставка на услугата ищецът подал рекламация писмено в офис на ответното дружество в гр.Добрич . Тъй като нямало реакция от страна на оператора, на датата 13.12.2023г. отново посетил офиса на дружеството в Добрич за среща с администрацията, при което отново го уверили, че на 14.12.2023г. всичко ще бъде оправено и ще дойдат техници да възстановят интернет връзката. На 14.12.2023г. никой не дошъл на адреса и така, 25 дни, ищецът нямал връзка със света.Според ищеца от 19.11.2023г. ответникът не изпълнява задълженията си, поети с договора.Иска съдът да задължи ответника да възстанови интернет връзката в дома му, находящ се в с. П., община Д., ул. ***, с оглед сключения между страните договор .
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор вх.
№4923/07.03.2024г. на исковата молба. Счита иска за допустим, но неоснователен. Излага, че на 17.01.2024г., след проведен разговор на посочения за контакт телефонен номер, ищецът категорично отказал достъп до адреса за да бъде възстановена интернет услугата. Счита да е налице неоказано съдействие от ползвателя за изпълнение на задълженията на оператора. Излага и, че понастоящем договорът не е прекратен, в отношенията между страните намират приложения както неговите клаузи така и Общите условия за взаимоотношенията между „Булсатком“ЕООД и крайните ползватели на услуги „Телевизия за дома“ и широколентов достъп до интернет, предоставяни от дружеството. Конкретно излага и, че услугата не е била възстановена в предвидения съгласно т.17.9 от ОУ 3-дневен срок поради наличие на непреодолими обстоятелства-след подаване на първия сигнал на 23.11.2023г. в община Д. било обявено бетствено положение поради обилния снеговалеж придружен със силен вятър, както и нарушено електрозахранванепредоставянето на интернет услугата ставало посредством разположената ЕСМ върху стълбовата мрежа на „Електроразпределение Север“АД. Не оспорва, че няколкократно служители на дружеството са разговаряли с ищеца.
След последното посещение на адреса на ищеца било обяснено, че предвид необходимостта цялостна подмяна на нарушената ЕСМ/електронно съобщителна мррежа/ в района, ще бъде необходим технологично по-дълъг 3 срок на екипите, за да бъде услугата възсктановена изцяло. Налице била хипотезата на т.51 от ОУ-непредвидими и непреодолими обстоятелства.
В хода на производството с молба с вх.№ 605/13.01.2025г. сочи изключващо правото на ищеца да иска реално изпълнение обстоятелство – прекратяване на договора,настъпило с факта на преустановяване от страна на ищеца на плащането на месечните такси след датата 10.05.2024г.
Искът, черпещ правното си основание от разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД, е отхвърлен от районния съд като неоснователен, по съображения, че договорът е прекратен в хода на процеса, а именно на датата 10.05.2024г., до която дата ищецът е заплащал месечни такси за ползване на услугата.
Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право на първо място да иска реално изпълнение. Кредиторът има право да получи реално изпълнение независимо от естеството на неговото притезание, той е свободен да избере дали да претендира реално изпълнение, или обезщетение за неизпълнението, но ако избере да претендира обезщетение, длъжникът може съгласно чл. 79, ал. 2 ЗЗД да наложи реалното изпълнение, доколкото интересът на кредитора да го получи не е отпаднал. Тези правила са израз на основния принцип на гражданското право, че договорите трябва да се спазват, залегнал и в чл. 20а, ал. 1 ЗЗД. Правото на кредитора да получи реално изпълнение може да бъде ограничено единствено от невъзможността задължението да бъде изпълнено принудително със средствата на изпълнителния процес.
В случая , с оглед естеството на поетото от оператора задължение да осигури достъп до поддържаната от него мрежа, изпълнението му може да бъде реализирано принудително със средствата на изпълнителния процес-по реда на чл.527 от ГПК, при което предявеният иск е допустим и подлежи на разглеждане по същество от сезирания съгласно правилото на чл.113 от ГПК с оглед характера на договора съд- Добрички районен съд.
Решаващият извод на районния съд за отхвърляне на иска настоящата инстанция намира за неправилен.
Няма спор между страните по делото, че на 02.04.2013г. между ищеца в качеството на абонат и „Булсатком“ЕООД, преобазувано чрез вливане във „Виваком България“ ЕАД, в качеството на оператор, е сключен абонатен договор №***, по силата на който операторът предоставя на абоната достъп до услугите си съгласно Общите условия срещу определено от избрания план заплащане. Няма спор и относно безсрочния характер на договора, нито относно обстоятелството, че договорът е бил действащ към датата на предявяване на иска, както и, че не е изпълняван от оператора от 19.11.2023г., че абонатът е заплатил всички месечни абонаментни такси, дължими за 4 отчетните месеци до 10.05.2024г. без да е могъл да ползва установените в договора услуги за времето след 19.11.2023г., че след датата 10.05.2024г. е преустановил плащането на месечни абонаментни такси, както и, че след датата 19.11.2023г. и понастоящем операторът не изпълнява поетите с договора задължения.
Безспорно е, че след първоначалното настройване на мрежата/системата за осигуряване на достъп до предоставяната от ответника на ищеца услуга, до датата 19.11.2023г. операторът е предоставял договорените услуги, както и, че от 19.11.2023г. не е осигурил ползването на услугата по причина, че не е отсранил повреда, дължаща се на външни причини-„паднало трасе“ и прекъсване на клиентския кабел, както и, че до настоящия момент достъпът до услугата не е неналичен. При неизпълнена от страна на ответника доказателствена тежест, не може да се приеме, че не наличието на услугата е поради отказано съдействие от абоната-отказ да осигури необходимия достъп до дома си на датата 17.01.2024г.. Представеният в тази връзка документ-„доклад от вътрешна проверка“, подписан от двама служители на оператора, в който е обективирано твърдението за възстановено външното трасе на датата 17.01.2024г. и отказ от достъп до дома на клиента на същата дата за подмяна на скъсания клиентски кабел, е оспорена от ищеца като невярно документиране, че му е искано съдействие за възстановяване на услугата. Документът в частта на удостоверените изгодни за ответника факти /относно причината да не бъде подменен скъсания клиентски кабел-неоказано необходимо съдействие от абоната/ не се ползва с материална доказателствена сила. Тези факти и обстоятелствата по документа не са установени с други ангажирани от ответника доказателства. Твърдяните от ответника форзмажорни обстоятелства- обявено бедствено положение в община Д., поради обилен снеговалеж, силен вятър и блокирани пътища със заповед №1508/26.11.2023г.на Кмета на община Д., нарушено електрозахранването и необходимост първо „ЕРП Север“ АД да го възстанови; технологично необходимия по-дълъг срок за извършване на необходима цялостна подмяна на нарушената ел.съобщителна мрежа на оператора в съответния район, не са от естество да направят изпълнението невъзможно, а само временно неосъществимо. За да бъде едно събитие непреодолима пречка за престиране, то следва да е създало такова състояние, че с оглед добросъвестността и достъпните способи за изпълнение, всички усилия на длъжника да осъществи задължението си да са окончателно лишени от резултат, т.е. да са довели до невъзможност да изпълни договора.