Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 7562 от 11.12.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 6480/2025
Вид
Решение № 7562
Подписан
11.12.2025
В сила
11.12.2025
Състав
Любомир Василев, Мария Валентинова Атанасова, Димитър Куртев Демирев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 7562 гр. София, 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Алина К. Т. като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско дело № 20251100506480 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 22638/13.12.2024 г. по гр.д. № 69085/2023 г. на СРС, 35 състав, съдът е признал за установено по предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, срещу Ц. С. Т., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Ц. С. Т., ЕГН **********, дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, следните суми: сумата от 182,07 лева, представляващи стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м. 05.2021 г. – м. 04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „********, ведно със законната лихва от 19.09.2023 г. до изплащане на вземането; сумата от 21,12 лева, представляващи мораторна лихва за забава върху цената на доставената топлинна енергия за периода 16.12.2021 г. – 04.09.2021 г., както и сумата от 0,85 лева, представляващи цената на услугата за дялово разпределение за периода 01.09.2021 г. – 30.09.2021 г., ведно със законната лихва от 19.09.2023 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.

№ 51587/2023 г. на СРС, 35 състав. Със същото решение съдът е отхвърлил: 1/ иска на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, срещу Ц. С. Т., ЕГН **********, за горницата над сумата от 182,07 лева до пълния предявен размер от 188,03 лева, представляващи цената на доставената топлинна енергия за периода м. 05.2021 г. – м.

04.2022 г.; 2/ иска за мораторна лихва за периода 16.12.2020 г. – 16.12.2021 г., начислена върху цената на доставената топлинна енергия за горницата над сумата от 21,12 лева до пълния предявен размер от 64,13 лева; 3/ иска за сумата от 1,20 лева, представляващи мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за периода 16.10.2020 г. – 04.09.2023 г.

1

С горепосоченото решение съдът е отхвърлил предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, срещу Л. С. В., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено, че Л. С. В., ЕГН **********, дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, следните суми: сумата от 188,02 лева, представляващи стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м. 05.2021 г. – м. 04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „********, ведно със законната лихва от 19.09.2023 г. до изплащане на вземането; сумата от 64,13 лева, представляващи мораторна лихва за забава върху цената на доставената топлинна енергия за периода 16.12.2020 г. – 04.09.2021 г., сумата от 0,85 лева, представляващи главница за цена на услугата за дялово разпределение за периода 01.09.2021 г. – 30.09.2021 г., ведно със законната лихва от 19.09.2023 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 1,20 лева, представляващи мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за периода 16.10.2020 г. – 04.09.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 51587/2023 г. на СРС, 35 състав.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК първоинстанционният съд е осъдил Ц. С. Т., ЕГН **********, да заплати „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, сумата от 271 лева, представляващи разноски за първоинстанционното производство, както и сумата от 30,11 лева, представляващи разноски по заповедното производство по ч.гр.д. № 51587/2023 г. на СРС.

Съдът е осъдил „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, да заплати на Л.

С. В., ЕГН **********, сумата от 400 лева, представляващи разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.

Съдът е осъдил освен това „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, да заплати на Ц. С. Т., ЕГН **********, сумата от 78,82 лева, представляващи разноски за първоинстанционното производство.

Решението на СРС е постановено при участието на третото лице помагач на страната на ищеца – „Нелбо” АД.

С Определение № 14064/25.03.2025 г. по гр.д. № 69085/2023 г. на СРС, 35 състав, е оставена без уважение молбата на ответниците Ц. С. Т. и Л. С. В. за изменение чрез увеличение на присъдените им разноски за първоинстанционното производство. Съдът обаче е допълнил решението си, като е осъдил „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, да заплати на Л. С. В., ЕГН **********, разноски за заповедното производство по ч.гр.д. № 51587/2023 г. на СРС, 35 състав, в размер на 100 лева. Освен това е осъдил „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, да заплати на Ц. С. Т., ЕГН **********, разноски за заповедното производство по ч.гр.д.

№ 51587/2023 г. на СРС, 35 състав, в размер на 19,47 лева.

Срещу уважителната част на първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба от ответницата Ц. С. Т.. Релевирани са оплаквания, че първоинстанционното решение е недопустимо, а евентуално – неправилно. Поддържа се, че е недопустимо производството, тъй като в заповедта за изпълнение не са посочени периодите на задълженията. Твърди се, че ако съдът не се е произнесъл изцяло по исканията, то може в преклузивен срок да се поиска допълване, като в случая такова искане не е отправяно. Сочи се, че извършената поправка едва с решението на СРС нарушава правото на защита на въззивницата. Поддържа се, че съдът не е обсъдил всички възражения на страните и не е обсъдил всички доказателства по делото. Поддържа се, че е необоснован изводът на съда, че към процесното правоотношение се прилагат общите условия от 2016 г. Твърди се, че ищецът е заявил, че общите условия са публикувани във вестник „Монитор”, но не е представил доказателства в този смисъл, респ. не е представил доказателства за 2 публикуването им в един централен и един местен всекидневник. Твърди се, че съдът не е обсъдил възражението на въззивницата за липса на валидно облигационно отношение между страните. Поддържа се, че по делото е представен договор между етажната собственост и топлинния счетоводител от 06.08.2002 г., който е със срок на действие от 5 години, а ищецът не е ангажирал никакви доказателства за това съглашението да е било продължено. В тази връзка се поддържа, че действията на третото лице помагач са невалидни. Излагат се съображения, че експертизите по делото не са обсъдени съобразно всички доказателства по делото. Заявява се, че при твърдение на вещото лице, че съществува несъответствие между претендираните суми и реално дължимите, то исковете не са установени по несъмнен начин. Твърди се, че в исковата молба се поддържа, че претендираните суми са отчетени в края на отоплителния сезон, а от експертизите е видно, че суми са начислявани ежемесечно.

Твърди се, че съдът не е взел предвид, че по делото не са представени фактури от страна на ищеца. Поддържа се, че съдът не е обсъдил възражението, че счетоводството на ищеца не е редовно водено. Предвид изложеното се иска отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на исковете. Претендират се разноски по делото.

В установения за това срок е постъпил отговор от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, с който се оспорва жалбата. Твърди се, че първоинстанционното решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и трайната съдебна практика. Моли се да се потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част.

Претендират се разноски.

Третото лице помагач на ищеца – „Нелбо” АД, не взима становище по жалбата.

Срещу определението, постановено по реда на чл. 248 ГПК, е постъпила съвместна частна жалба от Л. С. В. и Ц. С. Т.. Поддържа се, че неправилно е определен размерът на адвокатското възнаграждение за заповедното производство за всяка от ответниците в размер на 100 лева. Твърди се, че за намаляване на възнаграждението се изисква възражение от насрещна страна. Твърди се, че е неправилен изводът, че такова възражение е било въведено с исковата молба. Поддържа се, че съдът не може да тълкува разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК разширително. Твърди се, че мотивирано възражение срещу разноските не е направено нито в исковата молба, нито в съдебното производство до приключване на устните състезания. Поддържа се, че заплатеното адвокатско възнаграждение за заповедното производство в размер на 200 лева не е прекомерно и не надценява труда на адвоката. Сочи се, че е неправилен изводът на СРС, че разпоредбата на чл. 7, ал. 7 НВАР е приложима само за заявителя по заповедното производство, но не и за длъжника. Поддържа се, че съдът е определил адвокатското възнаграждение, като го е приравнил на това за предоставяне на консултация. Твърди се, че определението е неправилно и в частта, в която е оставено без уважение искането за изменение на размера на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение за първоинстанционното исково производство. Твърди се, че съдът не е изложил никакви доводи относно фактическата и правна сложност на делото, респ. относно извършените от адвоката действия. Поддържа се, че съдът не е взел предвид, че по делото са предявени обективно съединени искове и за всеки от тях се дължи адвокатско възнаграждение. Сочи се, че в първоинстанционното производство са проведени четири съдебни заседания, като това не се дължи на процесуалното поведение на ответниците. В тази връзка се поддържа, че адвокатското възнаграждение в размер на 800 лева за първоинстанционното производство е съобразено със сложността на делото. Предвид изложеното се моли да се измени определението по чл. 248 ГПК, като се присъди на всяка от ответниците разноски за заповедното производство в размер на 200 лева, а за първоинстанционното исково производство – 800 лева.

3

В установения за това срок е постъпил отговор на частната жалба от „Топлофикация София” ЕАД. Моли се същата да се остави без уважение.

Третото лице помагач на ищеца – „Нелбо” АД, не взима становище по частната жалба.

По въззивната жалба на Ц. С. Т.:

Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и по правилното приложение на императивния материален закон, както и при констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в жалбата, с която е сезиран.

СРС е сезиран с обективно и субективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Предмет на въззивното производство са само уважените искове на „Топлофикация София“ ЕАД, предявени срещу Ц. С. Т..

Въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно.

Същото е и допустимо. Решението подлежи на обезсилване само в случаите, когато е налице ненадлежно упражнено право на иск, т.е. когато липсват положителни предпоставки за упражняването на това право или са налице пречки за това. В случая обстоятелството, че в заповедта за изпълнение съдът е пропуснал да индивидуализира периодите, за които се претендират главницата за цената на доставената топлинна енергия, както и границата за цената на услугата за дялово разпределение, не водят до предявяване на недопустим иск. Налице е съвпадение между периодите и сумите, за които е подадено заявление по чл. 410 ГПК и искова молба по реда на чл. 422 ГПК.

Действително, както е посочил и първоинстанционният съд, се касае за очевидна фактическа грешка, която може да се поправи във всеки един момент, без ограничение във времето. Противно на твърденията на въззивницата, пропускът да се посочи периодът, за който се претендират главниците, не е основание за допълване на заповедта за изпълнение, защото не се касае до самостоятелно право (вземане), което да е било заявено със заявлението по чл. 410 ГПК, но съдът да е пропуснал да се произнесе по него. Предвид изложеното решението на СРС не подлежи на обезсилване в обжалваната от Ц. С. Т. уважителна част. Допуснатата очевидна фактическа грешна не ограничава правото на защита на въззивницата.