Решение № 86 от 15.05.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Пловдив, 15.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно гражданско дело № 20255000500057 по описа за 2025 година

Производството е по реда на 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба вх.№12042/17.12.2024г. от „Т.“АД, ЕИК:...., със седалище и адрес на управление: гр. П.“ № 5, представлявано от Изпълнителен директор М.Я.Ф. против Решение № 427 от 02.12.2024 г. по гр. д. № 65 по описа на Окръжен съд – П., в частта му, с която се осъжда „Т.“ АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. П.“ № 5, да заплати на Община П., Булстат ..., с адрес: гр. П., бул. „Б.“ № 2, сумата над 6 248 лв, до 105 660,56 лв, платени без основание под формата на парични компенсации за издадени за 2022 г. абонаментни карти за превоз на деца до 7 навършени години, които пътуват безплатно във вътрешноградския транспорт, както и на сумата над 11 028 лв, до 34 241,68 лв, платени без основание под формата на парични компенсации за издадени за 2022 г. абонаментни карти за превоз на служители, пътуващи безплатно във вътрешноградския транспорт при изпълнение на служебните си задължения, ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 26.01.2024 г. до окончателното плащане, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, както и сумата от 12 136,09 лв (дванайсет хиляди сто трийсет и шест лева и 9 1 стотинки), съдебно-деловодни разноски за настоящата инстанция, от които:

540 лева - депозит за вещо лице, 6 000 лв - адв. възнаграждение с ДДС и 5 596,09 лв - държавна такса за производството.

В жалбата се поддържат доводи за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение в обжалваната част, за което се излагат конкретни и подробни съображения. Иска се същото да бъде отменено в атакуваната част, като се отхвърлят исковете съответно над сумата от 6 248 лв, до пълния предявен размер от 105 660,56 лв, платени без основание под формата на парични компенсации за издадени за 2022 г. абонаментни карти за превоз на деца до 7 навършени години, които пътуват безплатно във вътрешноградския транспорт, както и над сумата 11 028 лв, до пълния предявен размер от 34 241,68 лв, платени без основание под формата на парични компенсации за издадени за 2022 г. абонаментни карти за превоз на служители, пътуващи безплатно във вътрешноградския транспорт при изпълнение на служебните си задължения.

В законния срок, от ищеца Община П. е подаден отговор на жалбата, с който същата се оспорва като неоснователна и се иска да се потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част.

Пловдивският апелативен съд, като взе предвид твърденията, възраженията и исканията на страните, в съвкупност с доказателствата по делото, прие следното:

Първоинстанционното дело е образувано по предявени от Община П. обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация по чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД за осъждане на „Т.“ АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. П.“ № 5, представлявано от изпълнителния директор Михаил Фолев, да й върне сумата от 105 660,56 лв, платена без основание под формата на парични компенсации за издадени за 2022 г. абонаментни карти за превоз на деца до 7 навършени години, които пътуват безплатно във вътрешноградския транспорт, както и сумата от 34 241,68 лв, платени без основание под формата на парични компенсации за издадени за 2022 г. абонаментни карти за превоз на служители, пътуващи безплатно във вътрешноградския транспорт при изпълнение на служебните си задължения, ведно със законната лихва върху посочените суми от датата на исковата молба - 26.01.2024 г., до окончателното плащане.

2

С оглед частичното обжалване на въззивното решение от ответника, предмет на делото пред настоящата инстанция е искът на Община П. за осъждане на ответника да й върне получени без основание парични компенсации за издадени за 2022 г. абонаментни карти за превоз на деца до 7 навършени години, които пътуват безплатно във вътрешноградския транспорт, за разликата над сумата от 6 248 лв, до пълния предявен размер от 105 660,56 лв, т.е. за връщане на сумата от 99 412,56 лв, както и искът на Община П. за осъждане на ответника да й върне получени без основание парични компенсации за издадени за 2022 г. абонаментни карти за превоз на служители, пътуващи безплатно във вътрешноградския транспорт при изпълнение на служебните си задължения, за разликата над сумата 11 028 лв, до пълния предявен размер от 34 241.68 лв, т.е. за връщане на сумата от 23213,68 лв. Предвид тежестта на доказване по така предявените от Община П. искове, ответникът следва да докаже, че е налице основание за получаване на въпросните суми от негова страна.

По делото не е спорно, а и се установява от събраните доказателства, че между Община П., като възложител и „Т.“АД, като изпълнител, на основание чл.5, ал.2 от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) №1370/2007 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 23 октомври 2007г. относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт, във вр. с §1в, ал.1, т.З от ДР на ТЗ и във връзка с правилата на НАРЕДБА за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за обществени пътнически превози по автомобилния транспорт, предвидени в нормативните актове за определени категории пътници, за субсидиране на обществени пътнически превози по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони и за издаване на превозни документи за извършване на превозите, приета с ПМС № 163 от 29.06.2015 г., обн., ДВ, бр. 51 от 7.07.2015 г., е сключен договор № 10 от 12.01.2022 г., за срок от 1г., по силата на който ответникът е приел да извършва през 2022 г. превоз на пътници по утвърдени маршрути в рамките на изградена тролейбусна мрежа.

Не е спорно, а и се установява от доказателствата по делото, че по този договор, изпълнителят е получил от възложителя претендираната по първия иск сума от 105 660.56 лева, част от общо платените му от общината 255 711 3 лева компенсации за издадените през 2022г. безплатни карти за превоз на деца до 7 години, както и претендираната по втория иск сума от 34 241.68 лева, част от общо платените от общината 69 646 лева компенсации за издадени през 2022г. общо 1 722 безплатни карти за превоз на правоимащите служители на Министерство на вътрешните работи и Министерство на правосъдието.

Спорен между страните е въпросът относно начинът на изчисление на компенсацията за всяка издадена карта за посочените категории правоимащи лица, който е пряко свързан с възражението за получаването на исковите суми без основание.

В тази връзка, ищецът твърди, че съгласно действащата в периода 01.05.2021г. – 03.04.2022г. тарифа на ответника, редовната цена на обикновена едногодишна карта за цялата градска мрежа е била 228 лв, а считано от 04.04.2022г. – 253 лв. Така, според общината, средномесечната цена за компенсиране на 1 бр. карта за превоз на деца до 7г., които следва да пътуват с карта за безплатно пътуване по вътрешноградския транспорт, за периода 01.01.2022г. – 03.04.2022г., е 19 лв (228 лв : 12 месеца), а след 03.04.2022г. – 21,08 лв (253 лв : 12 месеца), при което, според ищеца, средномесечната стойност при годишна карта по тарифата на „Т.“АД е 20,56 лв. При това положение, се поддържа, че Община П. е заплатила на ответника общо за 7297 карти сумата от 255 711 лв, т.е. със средномесечна цена от 35,04 лв, което надвишава средномесечната стойност на годишната карта по редовната тарифа на ответника превозвач (20,56 лв) с 14,48 лв. Според твърденията на общината в ИМ, ответникът е компенсиран с по-високи стойности за 1 бр. карта спрямо тарифата му, като погрешно са взети стойностите по тарифата на другия превозвач „Х.“ АД и така на ответника неоснователно са изплатени 105 660,56 лв повече.

По отношение издаването на картите за безплатен пътнически превоз на служителите, пътуващи във вътрешноградския транспорт при изпълнение на служебните си задължения, се посочва, че същото е възложено на ответника като превозвач с договор № 8 от 11.01.2022 г. Броят на подлежащите на компенсиране карти за 2022 г. за тези служители бил общо 1 722.

Изплащането на сумите за компенсации било извършвано в съответствие с месечното разпределение и съобразно делът на отчетения месечен пробег на всеки един от превозвачите - Т.-П. АД и Х. АД. Т.-П. АД отчел изминат пробег 4 от 382 073 км. и на тази база му били разпределени и изплатени компенсации от централния бюджет на стойност 69 646 лева. Посочва се, че съгласно действащата Тарифа на превозвача Т.-П. АД за периода от 01.05.2021 г. до 03.04.2022 г., редовната цена на едногодишната обикновена карта за цялата градска мрежа е 228 лева, а считано от 04.04.2022 г. - 253 лева, т. е. месечната цена за компенсиране на 1 бр. карта за превози на тези служители е: за периода от 01.01. до 03.04.2022 г. - 19 лева (228 лв. : 12 месеца), а след тази дата е 21.08 лева (253 лв. : 12 месеца). Твърди се, че Община П. е заплатила на Т.- П. АД компенсации общо за 1 722 броя карти на стойност 69 646 лева (33 % от изминатия пробег), т. е. със месечна цена 40.44 лева (69 646 лв. : 1 722 бр.), която според ищеца превишава месечната стойност при годишна карта по редовната Тарифа на превозвача от 20.56 лв., с 19.88 лв.

С оглед на това обстоятелство, се поддържа, че Община П. е заплатила неоснователно на „Т.-П.“ АД сумата в размер 69 646 лева, вместо 35 404. 32 лева, т.е. че е платила неоснователно на ответника сума в размер на 34 241.68 лева.

От ответника се оспорват като неверни твърденията на ищеца за погрешно прилагане от негова страна на тарифа на друг превозвач, Оспорва също така да е налице надплатена от страна на ищеца компенсация за извършване на безплатен превоз на посочените в исковата молба категории пътници. Поддържа, че определената редовна цена според тарифата му, която служи за изчисляване на съответните компенсации, е тази на месечната карта, включително и за групите категории пътници, посочени в исковата молба.

Именно спрямо тази цена били и предвидените търговски отстъпки, свързани с намаление на цената при закупуването на карти с различен срок - 3-месечни, 9-месечни и 12-месечни, с оглед предплащането на неползвана към момента на закупуването услуга.

На основание чл.269, изр.2 ГПК, съдът съобрази и възраженията на ответника във въззивната жалба:

В жалбата се поддържа, че в Наредбата за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за обществени пътнически превози по автомобилния транспорт, предвидени в нормативните актове за определени категории пътници, за субсидиране на обществени пътнически превози по нерентабилни 5 автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони и за издаване на превозни документи за извършване на превозите са транспонирани разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1370/2007.

Посочва се, че според чл.1, ал. 1 от наредбата, че в нея се определят условията и редът за предоставяне на предвидените в централния бюджет средства за компенсиране и субсидиране на превозвачите, изпълняващи задължения за извършване на обществени услуги за безплатни и по намалени цени пътнически превози и за вътрешноградски и междуселищни пътнически превози в слабонаселени планински и други райони в страната. В чл.1, ал.2 е предвидено, че средствата по ал. 1 представляват компенсация за обществена услуга за извършен обществен пътнически превоз по смисъла на Регламент (ЕО) № 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 1191/69 и (ЕИО) № 1107/70 на Съвета (OB. L 315. 03/12/2007. стр. 1-13) (Регламент № 1370/2007) и се предоставят при спазване на условията и реда на същия регламент и действащата нормативна уредба в страната.