Решение № 372 от 05.07.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 372 гр. Велико Търново, 04.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Георги Драгoстинов

Любка Милкова при участието на секретаря Мария Й. Ранкова като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело № 20244100500270 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №393/01.03.2024г., постановено по Гр.д.№3454/2023г. по описа на РС – Велико Търново е отхвърлен иска на К. Г. Т., ЕГН ********** за осъждането на Районен съд – Горна Оряховица за сумата от 6 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди поради разглеждане и решаване извън разумния срок на Гр.д.№1622/2023г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на обезщетението.

В срока по чл.259 ал.1 ГПК против първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца по делото К. Г. Т., като са развити оплаквания за неговата недопустимост, както и неправилност в цялост, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост, а от там и до неправилно прилагане на материалния закон. Твърди се, че видно от представените по делото доказателства, така и от приложената справка от ел. дело в ЕПЕП, заседанието е било отложено за дата 25.03.2024г. от 13,30ч., а постановеното съдебно решение е преди тази дата, с което съществено се нарушава правото на въззивника на защита. Сочи се, че съдът не е приложил материалния закон, като не е изчислен срока на висящото производство. Твърди се, че налице са предпоставките на чл.26 ГПК, които са съдебно известни по смисъла на чл.155 ГПК, както на съдия – докладчика, така и на всички магистрати от съдебния район на ВТАС. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което отмени първоинстанционното такова, вместо което постанови друго, с което уважи предявеният иск в пълният му предявен размер, респ. делото бъде върнато на първоинстанционният съд за ново разглеждане от друг състав. Претендира съдебни разноски за две инстанции.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна – РС – Горна Оряховица.

В СЗ въззивникът К. Г. Т. лично поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена.

Въззиваема страна Районен съд – Горна Оряховица, редовно призована, не изпраща представител.

Окръжна прокуратура – Велико Търново, представлявана от Зам. – окръжен прокурор 1

Ц.П., призована на основание чл.10 ал.1 ЗОДОВ, заема становище за неоснователност на въззивната жалба, доколкото обжалваното първоинстанционно решение не страда от пороците, посочени в жалбата.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо. За допустимостта на процеса съдът следи служебно. Първоинстанционното решение е постановено по процесуално допустим осъдителен иск с правно основание чл.2б ал.1 вр. ал.3 ЗОДОВ с цена на иска в размер на 6000лв., предявен с редовна ИМ, поради което и обжалваното решение е допустимо.

При проверка за правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд счита, че въззивната жалба е неоснователна и недоказана, а обжалваното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Предмет на разглеждане по Гр.д.№3454/2023г. по описа на РС – Велико Търново е бил предявен от ищеца К. Г. Т. против ответника РС – Горна Оряховица осъдителен иск с правно основание чл.2б ал.1 вр. ал.3 ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 6000лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, които са последица от нарушение на правото му на разглеждане и решаване в разумен срок, съгласно чл.6 §1 от ЕКЗПЧОС на Гр.д.№1622/2023г. по описа на РС – Горна Оряховица, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ до окончателното й изплащане. В ИМ са изложени твърдения, че ищецът е подал ИМ пред РС – Котел, за което е образувано исково производство по Гр.д.

№647/2022г. по описа на РС – Котел на дата 21.11.2022г., изпратено за разглеждане на ГОРС, където е образувано като Гр.д.№1622/2023г. по неговия опис, като по делото не се е провело нито едно открито съдебно заседание. Сочи се, че ищецът е подавал многократно заявления за предоставяне на електронен достъп по делото в ЕПЕП, но такъв не му е предоставен.

Твърди се, че от забавата при разглеждане на Гр. д.№1622/2023г. по описа на РС – Горна Оряховица ищецът е претърпял неимуществени вреди – безпокойство и несигурност, разочарование и загуба на доверие в институциите, притеснение и пр. Твърди се, че ищецът е претърпял и продължава да търпи в резултат на продължителността на производството душевни болки и страдания /гняв, ярост, фрустриране - загубил е доверие в правосъдието, дискримитивност/, житейски дискомфорт.

С подадения в срока по чл.131 ал.1 ГПК писмен отговор на ИМ ответникът РС – Горна Оряховица по същество е заел становище за неоснователност на предявеният срещу него иск с правно основание чл.2б ал.1 вр. ал.3 ЗОДОВ. Изложил е твърдения, че Гр.д.

№1622/2023г. по описа на РС – Горна Оряховица е образувано на 04.08.2023г. след изпращането му за разглеждане по реда на чл.23 ал.3 ГПК. Сочи се, че с определения, постановени в периода от 04.08.2023г. до 01.09.2023г. /общо 21 работни дни/, всички осем съдии от състава на съда са се отвели от разглеждане и решаване на делото, а други действия по него не са извършвани, както и че посоченият период е в рамките на съдебната ваканция, съгласно чл.329 ЗСВ. Сочи се, че след отводи на всички съдии от ГОРС, с Разпореждане №2239/04.09.2023г. производството е прекратено пред ГОРС и е изпратено на ОС – Велико Търново за определяне на друг равен по степен съд, който да го разгледа. Сочи се, че общата продължителност на производството пред ГОРС – един календарен месец в рамките на 2 съдебната ваканция, не е необосновано дълга, а и при отводи на всички съдии от състава на съда, процесуалното действие – насрочване на делото в открито СЗ не е било дължимо.

Сочи се, че предоставянето или не на електронен достъп до делото на ищеца в ЕПЕП няма никакво отношение към продължителността на срока. Твърди се, че твърдението на ищеца за претърпени неимуществени вреди от продължителността на производството по Гр.д.

№1622/2023г. по описа на ГОРС е в негова доказателствена тежест, която не е изпълнена, а и, предвид множеството, водени от ищеца дела по ЗОДОВ, не е възможно разграничаване на вредите.

Правно – релевантните за спора факти, изводими от събрания по делото доказателствен материал, са следните:

Видно от справка за ход на ГД №1622/2023г. по описа на РС – Горна Оряховица /л.44л.47 от първоинстанционното дело/, висящо Гр.д.№1622/2023г. по описа на ГОРС първоначално е образувано на 21.11.2022г. под ГД №647/2022г. по описа на РС – Котел, като е изпратено за разглеждане на РС – Горна Оряховица съгласно чл.23 ал.3 ГПК и пред ГОРС е постъпило с вх.№8863/04.08.2023г. В периода на висящност на ГД №1622/2023г. пред РС – Горна Оряховица всички съдии от ГОРС са се самоотвели от разглеждане на делото в периода от 04.08.2023г. до 01.09.2023г., съвпадащ и със съдебната ваканция, като с Разпореждане №2239/04.09.2023г. на Адм. ръководител – Председател на РС – Горна Оряховица производството по ГД №1622/2023г. по описа на ГОРС е прекратено и същото е изпратено на ОС – Велико Търново за определяне по реда на чл.23 ал.3 ГПК на друг равен по степен съд, който да го разгледа.

Предмет на ГД №1622/2023г. по описа на РС – Горна Оряховица е предявен от К. Г. Т. против Централна кооперативна банка АД осъдителен иск с правно основание чл.49 вр. чл.45 ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1200лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното действие по налагане на запор върху паричните средства на ищеца по разкритата на негово име банкова сметка по разпореждане на ЧСИ по ИД №20218960400581 по време на извънредното положение в страната, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на ИМ до окончателното й изплащане. След процедура по чл.23 ал.3 ГПК, висящо ГД №1622/2023г. по описа на ГОРС е разгледано на първа инстанция под ГД №3374/2024г. по описа на РС Велико Търново и е постановено съдебно решение №411/06.03.2024г.

Към момента на приключване на устните състезания по настоящото дело пред въззивна инстанция /04.06.2024г./ Гр.д.№1622/2023г. по описа на ГОРС е висящо пред ОС – Велико Търново под ВГД №467/2024г. по описа на ВТОС, образувано по въззивна жалба от ищеца К. Г. Т. против постановено първоинстанционно съдебно решение №411/06.03.2024г. по Гр.д.№3374/2024г. по описа на РС – Велико Търново.

В първоинстанционното производство по настоящото ГД №3454/2023г. по описа на ВТРС, ищецът К. Г. Т. е редовно призован при спазване на едноседмичният срок по чл.56 ал.3 ГПК за първо СЗ, насрочено за 13.02.2024г., в което ищецът не се явява, не се представлява, и в което е даден ход на устните състезания и същите са обявени за приключени, а обжалваното съдебно решение №393/01.03.2024г. е постановено в рамките на едномесеченият срок от обявяване на делото за решаване.

Във въззивното производство не са събрани доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предмет на делото е осъдителен иск с правно основание чл.2б ал.1 вр. ал.3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушение на правото на ищеца на разглеждане и решаване на гр.д.№1622/2023г. по описа на РС – Горна Оряховица, по което същият е страна – ищец в разумен срок, съгласно чл.6 §1 от ЕКЗПЧОС, който е процесуално допустим, доколкото е налице правен интерес у ищеца от 3 предявяването му.

Разгледан по същество искът се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен изцяло.

На основание чл.2б ал.1 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6 §1 от Конвенцията. Според чл.2б ал.2 ЗОДОВ, исковете по ал.1 се разглеждат по реда на ГПК, като съдът взема предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора.

Уважаването на предявеният осъдителен иск с правно основание чл.2б ал.1 ЗОДОВ предполага установяване от ищеца в процеса при условията на пълно и главно доказване, че в пряка причинно – следствена връзка от нарушение на правото му на разглеждане и решаване на гр.д.№1622/2023г. по описа на РС – Горна Оряховица, по което същият е ищец, в разумен срок съгласно чл.6 §1 от Конвенцията, е претърпял твърдяните в процеса неимуществени вреди по вид и продължителност на търпене, както и иска си по размер.

Съгласно трайната съдебна практика, на която се позовава и ищецът в процеса, относно неимуществените вреди съществува силна, но оборима презумпция, че неразумната продължителност на производството причинява такива. /Така, Определение №50744/19.10.2022г. по Гр.д.№732/2022г. по описа на ВКС, III гр.о./.

Претенцията на ищеца е за обезщетение за вреди по висящо производство по ГД №1622/2023г. по описа на РС – Горна Оряховица. Производството пред РС – Горна Оряховица е било висящо в краткия период от един месец от 04.08.2023г. до 04.09.2023г., като с Разпореждане №2239/04.09.2023г. е изпратено на ВТОС за определяне по реда на чл.23 ал.3 ГПК на друг равен по степен съд, който да го разгледа, и в периода от образуването му пред ГОРС на 04.08.2023г. до 01.09.2023г., съвпадащ и със съдебната ваканция, всички съдии от РС – Горна Оряховица са се самоотвели от разглеждане на делото. Продължителността на ГД №1622/2023г. по описа на РС – Горна Оряховица пред ГОРС е в рамките само на един месец и то през съдебната ваканция, поради което в никакъв случай не надхвърля разумния срок, предвид което не е нарушено правото на ищеца на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6 §1 от ЕКЗПЧОС. По време на разумната висящност на ГД №1622/2023г. по описа на РС – Горна Оряховица пред ответника РС – Горна Оряховица са се самоотвели всички съдии по щат в съда, поради което насрочване и провеждане на открито съдебно заседание по делото не е било дължимо процесуално действие. Предоставянето или непредоставянето на ищеца на електронен достъп до ГД №1622/2023г. по описа на РС – Горна Оряховица чрез ЕПЕП няма отношение към продължителността на съдебното производство и протичането й в разумен срок.