Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 283 от 17.12.2021, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Административно наказателно дело 993/2021
Вид
Решение № 283
Подписан
17.12.2021
В сила
02.06.2022
Състав
Петя Йорданова Котева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 283 гр. Перник, 17.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Петя Й. Котева при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно дело № 20211720200993 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалван е електронен фиш (ЕФ) серия К, № 3971901 на ОД на МВР Перник, с който на ХР. К. К., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 600 лв (шестотин лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на чл. 21, ал.1 от същия закон, извършено на 25.05.2020г. в 14:39 часа, в гр. Перник, кв. Бела вода, път І-6, км 75+000, след кметството, тъй като в населено място при общо валидно ограничение на скоростта от 50 км/ч е заснет движещият се в посока към гр. Радомир лек автомобил „Мерцедес Е 270 ЦДИ” с рег. № ******* със скорост от 92 км/ч, при което превишението е 42 км/ч и е установено с автоматизирано техническо средство № 11743d0.

В подадената жалба ХР. К. К. релевира оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на издадения ЕФ. Лично не участва в хода на проведеното съдебно заседание, за което е редовно призован.

Административнонаказващият орган (АНО) ОД на МВР Перник – редовно призован, не изпраща представител за участие в съдебното 1 производство.

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от легитимен субект, тъй като срещу Х.К. е издаден атакувания ЕФ, при наличие на правен интерес от обжалване, пред компетентния съд, като не се спори, че това е станало в предвидения срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна.

От фактическа страна:

На 25.05.2020г. по път І-6, км 75+000, намиращ се в района на кметството на кв. Бела вода в гр. Перник бил извършван контрол на скоростния режим на движещите се в посока от гр. София към гр. Радомир моторни превозни средства (МПС) с преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“ с автоматизирано техническо средство за измерване на скоростта № 11743 d0, което заснело лек автомобил „Мерцедес Е 270 ЦДИ” с рег. № ******* със скорост от 95 км/ч при общо разрешена такава на движение в населено място от 50км/ч.

След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим на движещите се МПС на посоченото място полицейският служител Д.З. изготвила протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение (Наредба № 8121з532 от 12.05.2015г.), който бил регистриран на 28.05.2020г. с рег. № 1158р4719.

При направена справка в централна база данни по регистрация на пътни превозни средства било установено, че цитираният лек автомобил, чиято скорост на движение е отчетена, е собственост на „Бизнес Транспорт” ООД, ЕИК ********. За констатираното нарушение против Николай Ванев Лазаров – законен представител на юридическото лице е издаден от ОД на МВР Перник ЕФ серия К, № 3645583, като след неговото връчване лицето подало на 01.09.2020г. декларация по чл. 189, ал.5 от ЗДвП, в която посочил, 2 че лекия автомобил е бил предоставен във владение на ХР. К. К., ЕГН ********** за времето от 10:00 часа на 25.05.2020г. до 14:00 часа на 26.05.2020г., като приложил и копие на свидетелството му за управление на МПС. Издаденият на името на Н.Л. ЕФ серия К, № 3645583 бил анулиран, като за горепосоченото нарушение против ХР. К. К. бил издаден от ОД на МВР, по реда на чл.189, ал.4 от ЗДвП, процесния ЕФ серия К, № 3971901, в който след приспадане на допустимата грешка отчетената скорост била редуцирана на 92 км/ч, т.е. превишаването на максимално допустимата скорост било с 42км/ч, с оглед на което на жалбоподателя е наложено на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 600 лв (шестотин лева) за нарушаване на чл. 21, ал.1 от същия закон. Санкционираното лице не се възползвало по надлежния ред от правото си на възражения по чл. 189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП, а обжалвал фиша с процесната жалба пред съда.

По доказателствата:

Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно:

Справката от регистрацията на моторни превозни средства доказва, че лек автомобил „Мерцедес Е 270 ЦДИ” с рег. № ******* , чиято скорост е била фиксирана от преносимата система за контрол на скоростта, е собственост на „Бизнес Транспорт” ООД, ЕИК ********. Налице е писмена декларация от 01.09.2020г., в която е декларирано, че на 25.05.2020г. в 14:39 часа превозното средство е било във владение на ХР. К. К., на който е било предоставено за ползване, поради което и по реда на чл.189, ал.4 от ЗДвП на жалбоподателя е издаден процесния ЕФ.

Направената разпечатка от показанията на радарното устройство – статично изображение № 11743D0/0234564, установява, че на 25.05.2020г. в 14:39 часа лек автомобил с рег. № ******* е засечен със скорост от 95 км/ч Съдът кредитира по делото представения протокол за използване на автоматизираното техническо средство, съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., ведно с дигитална снимка на разположение на уреда, удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“, ведно с приложение за техническите и метрологични характеристика на същата и протокол за проверка № 52-С-ИСИС от 30.09.2019 г. на отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер” на Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди ” на Български институт по метрология за техническата изправност на средството за измерване и писмо изх. № 11-00-274 от 08.07.2021г. на Областно пътно управление Перник.

3

От правна страна:

Разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП съдържа презумция относно субекта на административните наказания, които се налагат по реда на чл. 189, ал.4 от ЗДвП – собственикът или този, на когото е предоставено МПС, отговаря за извършеното с него нарушение.

В конкретния случай Н.Л. – законен представител на юридическото лице, което е собственик на процесния автомобил е оспорил обстоятелството, че го е управлявал, с оглед кредитираната по делото писмена декларация регистрирана с № 87763 от 01.09.2020г., в която е декларирал, че на 25.05.2020г. в 14:39 часа превозното средство е било във владение на ХР. К.

К., на който го е предоставил за ползване, като е приложено и копие на свидетелство за управление на МПС. При това положение следва да се зачете презюмираният от закона факт, че извършител на деянието е жалбоподателя, който не е ангажирал надлежни доказателства пред АНО, които да изключват административнонаказателната му отговорност, а е подал жалба до съда именно срещу процесния ЕФ, поради което съдът намира, че авторството на нарушението в лицето на санкционирания е безспорно доказано. Все в този ред на мисли следва да се отбележи, че попълването на декларация по чл. 189, ал.5 от ЗДвП е единствения начин за установяване на водача, тъй като законодателят не е предвидил правна възможност впоследствие да се опровергава авторството на нарушението. Същевременно от съдържанието на жалбата категорично се установява, че на К. е бил връчен издадения срещу него ЕФ, срещу който именно е иницирал съдебния контрол по настоящето съдебно производство.

При извършената служебна проверка настоящият състав констатира, че ЕФ е издаден при правилно приложение на материалния закон, тъй като са спазени изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП и на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. и не установи в хода на административнонаказателното производство да са допуснати нарушения, които да съставляват основание за отмяна на атакувания акт.

По делото се доказа, че процесното нарушението е фиксирано с преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1” с автоматизирано техническо средство № 11743 d0, като същото е посочено както в издадения ЕФ, така и в изготвения протокол по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., където е индивидуализирано и мястото на което е бил извършван контрола, респективно мястото на извършване на нарушението, при което е било изготвеното статичното изображение с № 11743D0/0234564 на което е заснет процесното пътно превозно средство.

Безспорно приложеното по административнонаказателната преписка 4 удостоверение № 17.09.5126 от Българския институт по метрология установява, че преносимата система за контрол на скоростта на моторни превозни средство с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“ е одобрен тип средство за измерване, която е вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 5126 и е със срок на валидност от 07.09.2017 г. до 07.09.2027 г. Същата работи в автоматичен и автономен режим, без участие и намеса от служител, който само разполага техническото средство, въвежда необходимите параметри за контрол и изключва същото при приключване на работа. Самата система измерва скоростта на преминаващите автомобили, като заснема само тези, движещи се с превишена скорост и автоматично разпознава регистрационния номер на моторното превозно средство. В приложението, което е неразделна част от удостоверението за одобрен тип като средство за измерване на процесната система подробно е описана процедурата по обработване на данните, които са получени от лазерния модул, като събраните данни не могат да бъдат променени от човешки фактор. Същевременно контролният орган е изпълнил в цялост изискванията на чл.4, ал.2 и ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., тъй като контролът освен, че е осъществен със АТСС, одобрено по реда на Закона за измерванията, притежаващо удостоверение за одобрен тип средство за измерване, същото е било и технически годно съгласно чл. 38 от Закона за измерванията, тъй като е преминало последваща проверка за съответствие с техническите изисквания, предвид приложения към административнонаказателната преписка протокол за проверка № 52-С-ИСИС от 30.09.2019 г. на отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер” на Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди” на Български институт по метрология. При наличието на тези доказателства административнонаказващият орган е доказал по недвусмислен начин установяването и заснемането на нарушението с годно за използване техническо средство. Разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП е категорична, че когато самото нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган на нарушителя се издава ЕФ. Това е специална норма по отношение на разпоредбите, регулиращи общия ред за налагане на административно наказание по ЗАНН, като същата дерогира приложението на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

5

Приобщеният снимков материал от записа, извършен със стационарното автоматизирано техническо средство, удостоверява с необходимата достоверност, че отразените в съдържанието на ЕФ обстоятелства съответстват на действителното положение, интерпретирани са обективно и са оценени правилно, в съответствие с материалния закон.

Съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП снимковия материал, изготвен с техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява годно веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес, поради което и посочената в статичното изображение с № 11743D0/0234564 скорост от 95 км/ч, с която се е движел автомобилът на жалбоподателя към момента на констатиране на нарушението, е точно измерената от автоматизираното техническо средство.