Решение № 384 от 18.08.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 384 гр. София, 18.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Невена Пл. Великова

Виктория Р. Стоилова при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело № 20251800501168 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 178/11.08.2025 г., постановено по гр.д. № 733/2024 г. по описа на РС – Елин Пелин е отхвърлен предявения от А. А. Д. от гр. С., с ЕГН ********** и Д. С. Д. от гр. С., с ЕГН **********, против Г. А. Д. от гр. Е. П., с ЕГН ********** и С. В. Д. от гр. Е. П., с ЕГН **********, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл.

79, ал. 1 ЗС, за установяване по отношение на ответниците Г. А. Д. и С. В. Д., че ищците са собственици на основание давностно владение, упражнявано от 12.12.2012 година до 17.06.2024 г., на недвижим имот – УПИ ....-... в кв... по плана на с. Л., Община Е. П., обл. С., целият с площ от 1 100 кв.м., заедно с находащите се в него жилищна постройка на един етаж с РЗП 95 кв.м., лятна кухня /„второстепенна постройка"/ с РЗП 60 кв.м. и жилище /лятна кухня/ с РЗП 35 кв.м., при граници на имота: от две страни улици, Р. и Г. Й. и Т. А. П., а по скица: имот с площ 1 150 кв.м. с граници: от две страни улици, УПИ ...., УПИ ...-....

С постановеното решение е допусната да се извърши съдебна делба между А. А. Д. от гр. С., с ЕГН **********, Д. С. Д. от гр. С., с ЕГН ********** и Г. А. Д. от гр. Е. П., с ЕГН **********, на 1 недвижим имот – УПИ ....-... в кв... по плана на с. Л., Община Е. П., обл. С., целият с площ от 1 100 кв.м., заедно с находащите се в него жилищна постройка на един етаж с РЗП 95 кв.м., лятна кухня /„второстепенна постройка"/ с РЗП 60 кв.м. и жилище /лятна кухня/ с РЗП 35 кв.м., при граници на имота: от две страни улици, Р. и Г. Й. и Т. А. П., а по скица: имот с площ 1 150 кв.м. с граници: от две страни улици, УПИ .-..., УПИ ...-..., при квоти: 1/2 ид.ч. за А. А. Д., с ЕГН ********** и Д. С. Д., с ЕГН **********, при равни квоти и по 1/4 ид.ч. за А. А. Д., с ЕГН ********** и Г. А. Д., с ЕГН **********.

Оставено е без уважение искането на А. А. Д. от гр. С., с ЕГН ********** и Д. С. Д. от гр. С., с ЕГН **********, за възлагане на ищците ползването на собствената на ответника Г. А. Д. от гр. Е. П., с ЕГН **********, 1/4 ид.ч. от УПИ ....-... в кв... по плана на с. Л., Община Е. П., обл. С., целият с площ от 1 100 кв.м., заедно с находащите се в него жилищна постройка на един етаж с РЗП 95 кв.м., лятна кухня /„второстепенна постройка"/ с РЗП 60 кв.м. и жилище / лятна кухня / с РЗП 35 кв.м., при граници на имота: от две страни улици, Р. и Г. Й. и Т. А. П., а по скица: имот с площ 1 150 кв.м. с граници: от две страни улици, УПИ .-..., УПИ ...-..., до приключване на съдебната делба.

С въззивна жалба вх. № 4542/15.08.2025 г., подадена от ответниците Г. А. Д. и С. В. Д., чрез адв. В. М., се обжалва решението в частта относно определените квоти и кръга на съделителите, при които е допусната делбата.

Въззивниците поддържат, че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдът не е отчел правото на собственост на въззивницата С. В. Д., придобито от нея по време на брака с ответника Г. А. Д., поради което тя неправилно не е включена в кръга на съделителите. Позовават се на нотариален акт № ..., том .., рег. № ...., дело №.../........... г., с който А. С. Д. е продал на сина си Г. Д. 1/6 идеална част от имота по време на брака му със С. Д., поради което тази част представлява съпружеска имуществена общност.

Поддържат, че действителните квоти са: за Г. Д. – 6/12 идеални части (1/12 на основание покупко-продажба от баща му А. Д. и 5/12 по наследяване от майка му Ц. Д. и чичо му И.П.), за С. Д. – 1/12 идеална част (по покупко-продажба по време на брака) и за А. Д. – 5/12 идеални части (по наследяване). Обжалват решението и в частта за разноските, като поддържат, че e следвало да се присъдят такива.

2

Молят решението да бъде отменено в обжалваните части.

В срока за отговор по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран такъв от А. А. Д. и Д. С. Д., чрез пълномощника им адв. С. М., с който оспорват жалбата и изразяват становище за неоснователност.

Поддържа се, че съсобственост е налице само между А. Д. и Д. Д. (по завет от И. П. върху 1/2 идеална част) и А. Д. и Г. Д. (по наследяване, по 1/4 идеална част), а С. Д. няма наследствени права върху имота и не е съсобственик на никакво основание. Молят въззивната жалба да бъде оставена без уважение.

Срещу решението в частта, с която е отхвърлен предявения иск по чл. 124 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗС е депозирана въззивна жалба вх. № 6157/15.10.2025 г., подадена от ищците А. А. Д. и Д. С. Д., чрез адв. С.

М. и адв. Д. А., с доводи за незаконосъобразност и неправилност.

Въззивниците поддържат, на първо място, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон – чл. 79, ал. 1 ЗС, тъй като съдът неправилно е преценил елементите на придобивната давност. Твърдят, че по делото е доказано явно, спокойно, непрекъснато и несъмнено владение на целия имот за период над десет години, с намерение за своене, а не само държане на чуждите идеални части.

На второ място, навеждат доводи за допуснато съществено процесуално нарушение при обсъждането и оценката на доказателствата – събраните доказателства не били обсъдени в тяхната съвкупност, а част от тях били тълкувани в смисъл, различен от съдържанието на писмените доказателства. Поддържат, че съдът не е кредитирал правилно показанията на свидетелите Н. и Е., установяващи, че ищците са ползвали, обработвали и поддържали целия имот и са го възприемали като свой още от преди 2012 г., както и че неправилно не е зачел застрахователните полици към „Групама застраховане“ ЕАД, фактурите за платена електрическа енергия и квитанциите за платени данъци, установяващи непрекъснато стопанисване на имота.

На трето място, поддържат, че своенето им е било манифестирано и достигнало до знанието на съсобственика Г. Д., като се позовават на обстоятелството, че самият ответник е подал жалба до прокуратурата през 2016 г., с оплакване, че ищците са присвоили имота – което според тях доказва, че той е знаел за своенето на целия имот от ищците и не е предприел фактически действия да прекъсне 3 владението им. Позовават се на Тълкувателно решение № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС и на практика на ВКС относно превръщането на държането във владение. Молят решението да бъде отменено в отхвърлителната част, искът по чл. 124 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗС да бъде уважен, а като последица – да бъде обезсилено решението в частта, с която е допусната делбата, ведно с присъждане на разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответниците С. Д. и Г. Д., чрез адв. В. М., с който жалбата се оспорва като неоснователна. Излагат, че от събраните доказателства не се установяват действия, които да сочат своене на имота спрямо останалите сънаследници, нито поведение, отблъскващо владението на другите съсобственици. Позовават се на съдебна практика по приложението на чл. 69 ЗС - че съсобственикът, който ползва общата вещ, е държател на идеалните части на другите, и че за да тече придобивна давност, трябва явно да е манифестирал промяна на държането във владение. Излагат, че Г. и починалият И. П. са владели и стопанисвали имота от преди 2010 г., изброявайки конкретни грижи и подобрения: изграждане на работилница, смяна на дограма и покрив, изолация, ограда, издръжка на вуйчото И. П. (наета болногледачка по 20 лв./ден, социална кухня, плащане на ел.енергия от 2014-2016 г. само от Г., данъци). Твърдят, че ищците не са полагали грижи за вуйчото и имота през процесния период и никога не са оспорвали 1/3-та собственост на Г. и С.. Поддържат делбата да бъде допусната при следните квоти: Г. Д. – 6/12 ид.ч, С. Д. – 1/12 ид.ч, А. Д.

– 5/12 ид.ч.

Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Въззивните жалби са подадени в законоустановения срок, от надлежни страни и против обжалваем съдебен акт, поради което е допустими. Разгледана по същество жалбата на ищците е неоснователна, а на ответниците основателна.

Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение.

Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до 4 правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл. 272 ГПК, като не е необходимо същата да се преповтаря и в настоящото решение.

Във въвзивното производство е прието постановление за отказ да се образува наказателно производство от 10.01.2017 г., по пр.пр. № 1153/2016 г. по описа на РП-Самоков, срещу А. Д. и Д. Д.. От постановлението се установява, че в заявлението Г. Д. е посочил, че сестра му е зет му са отрязали без негово знание и съгласие три плодни дръвчета, както и че са унищожили намиращата се в парцела сонда за вода, която са я затрупали с пръст и камъни.

По отношение правилността на акта, съдът е ограничен от посочените в жалбата основания с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма или когато следи за защита на интереса на определени частно правни субекти.

Извън тези две хипотези при решаване на делото по същество въззивната инстанция проверява законосъобразността само на посочените във въззивната жалба процесуални действия на първоинстанционния съд и обосноваността само на посочените негови фактически констатации. В този смисъл е задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и константната такава, обективирана в множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК- Решение № 250/27.06.2011 г. по гр. д. № 1061/2010 г. на ІV г.о.; Решение № 764/19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/2009 г. на ІV г.о.; Решение № 14/07.02.2014 г. по т.д. № 1130/2013 г. на ІІ т.о.;Решение № 196/11.04.2012 г. по т.д. № 994/2010 г., ІІ т.о.;Решение № 702/05.01.2011 г. по гр. д. № 1036/2009 г. ІV г.о. и др.

Въззивният съд приема решението за частично правилно, като във връзка с оплакванията на въззивниците следва да се добави и следното:

Не е спорно между страните, а и се установява от писмените доказателства, че наследодателят И. Т. П., починал на 11.09.2016 г., приживе е придобил процесния имот по силата на публично нотариално завещание № ./........... г. от неговия дядо А. В.П.. От удостоверение за наследници изх. № 13/20.02.2024 г. се установява, че към момента на смъртта си И. П. е бил неженен и негови законни 5 наследници са ищцата А. А. Д. и ответникът Г. А. Д. – деца на неговата сестра Ц. Т. Д., починала на 07.04.1978 г.

Не се спори също, че с нотариален акт за нотариално завещание № 1/17.05.2013 г. И. П. приживе е завещал на ищците Д. Д. и А. Д. собствената си 1/2 ид.ч. от имота, като завещанието е произвело действие от смъртта му – 11.09.2016 г. Останалата 1/2 ид.ч. от имота се разпределя между законните наследници на И. П. – А. Д. и Г. Д., при равни квоти, т.е. по 1/4 ид.ч. за всеки. Установява се и че самите ищци са придобили съседния УПИ ...-... с нотариален акт за покупкопродажба № 21/12.12.2012 г. именно от И. П. – обстоятелство, което те сочат в исковата молба като начален момент (12.12.2012 г.) на своето владение и върху процесния имот.

Следователно към момента, за който ищците претендират придобиване по давност, помежду им и ответника Г. Д. е съществувала съсобственост, възникнала по наследяване.

Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост върху недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на десет години. Владението включва обективен елемент (упражняване на фактическа власт) и субективен елемент (намерение за своене – animus). При съсобственост обаче намира приложение специалният режим на чл. 31, ал. 1 ЗС, съгласно който всеки съсобственик може да си служи с общата вещ. Поради това съсобственикът, който упражнява фактическа власт върху целия имот, се счита за държател на идеалните части на останалите съсобственици, а презумпцията на чл. 69 ЗС в отношенията между тях е неприложима. Този правен режим е установен с Тълкувателно решение № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС и в трайната практика на ВКС (Решение № 635/25.10.2010 г. по гр.д. № 1405/2009 г. на I г.о. на ВКС;