Разпореждане № 10396 от 21.08.2023, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 10396 гр. София, 21.08.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ Наказателно дело частен характер № 20231110206935 по описа за 2023 година РАЗПОРЕДИ:

РАЗПОРЕЖДАНЕ гр. София, 21.08.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , Наказателно отделение, 13 състав, в закрито заседание на двадесет и първи август две хиляди и двадесет и трета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ като разгледа н.ч.х.д. № 6935/2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на депозирана пред СРС тъжба С. Г. В. срещу Т. Д. П. с твърдения за осъществени на 27.02.2023 и 01.03.2023 г. престъпления, извършени спрямо нея от лицето, срещу което е подадена тъжбата.

Като взе предвид съдържанието на горецитирания документ, съдът намери, че към момента не са налице предпоставки за разглеждане на делото

Обстоятелството дали е налице тъжба, годна да инициира образуването на наказателно производство за престъпление от частен характер, се преценява на база това дали същата отговоря на регламентираните в чл. 81 от НПК изисквания. Т.е. за да бъде валидно сезиран съдът, частната тъжба съгласно разпоредбата на чл. 81, ал. 1 НПК, следва 1 да съдържа данни за лицето което я подава, лицата срещу които се подава, както и обстоятелства, касаещи престъпление от частен характер, което се твърди, че е осъществено спрямо частния тъжител.

Съдът не е обвързан с дадената от тъжителя правна квалификация, като при насрочване на делото съдията-докладчик следва да определи правната квалификация на фактите, изложени в тъжбата. Ако описаното деяние представлява престъпление, което се преследва по тъжба на подалото тъжбата лице и са спазени другите предпоставки визирани в разпоредбата на чл. 81 от НПК, съдията докладчик предава на съд подсъдимия за престъплението посочено в тъжбата.

В случая тъжителят квалифицира описаното в т.2 от тъжбата поведение като клевета.

Изпълнителното деяние на престъплението клевета има две форми - умишлено разгласяване на неистинско позорно обстоятелство за другиго или приписването му на неизвършено от него престъпление. Позорното обстоятелство е твърдение за съществуването на конкретно определен факт, свързан от дееца с личността на пострадалия, което обстоятелство е укоримо и недостойно от гледна точка на общоприетите морални разбирания и предизвиква еднозначна отрицателна оценка за пострадалия, накърнявайки неговото добро име в обществото. Във всеки случай се касае за твърдения с конкретно съдържание, които носят информация за точно определено обстоятелство или явление. Те могат да се отнасят до поведението на пострадалия, укоримо от гледна точка на общоприетите морални норми, до конкретни служебни и обществени постъпки или такива от личния му живот, но във всички случаи се касае до прояви от миналия или настоящия живот на пострадалия – конкретни факти, осъществени или случващи се в действителността. В разгласените от дееца позорни обстоятелства трябва да се съдържа информация за времевите и пространствените параметри на проявлението им, като следва да се изключат общи съждения, мнения, умозаключения, предположения, общи епитети, ако те не се поставят в отношение с конкретни факти и деяния на дадено лице, което да бъде засегнато от тях.

Посочените в т.2 от тъжбата изрази не притежават тази яснота и конкретност, поради което не могат да са предмет на престъплението клевета.

Те биха могли да бъдат предмет на престъплението обида, чието изпълнителното деяние се изразява в казването или извършването на нещо унизително за честта или достойнството на другиго, като е необходимо обидните изрази да бъдат възприети пряко или опосредено от обидения. Задочната /неприсъствената/ обида не е съставомерно деяние, съгласно действащия НК. Използваният от законодателя израз "в негово присъствие" следва да се тълкува в смисъл, че е необходимо обиденият да има обективната възможност да възприеме унизителната за него проява. Обидата ще бъде присъствена и тогава, когато пострадалият чуе обидните изрази от друго лице, което умишлено е изпратено от подсъдимия да ги предаде. Достатъчно е следователно обидните думи да бъдат обективирани по такъв начин, че да са обективно годни да достигнат до обидения и това 2 обстоятелство да е съзнавано и целено от дееца.

В случая тъжителят не е описал как са достигнали до него изразите, посочени в уведомление до директора на СДВР от 01.03.2023 г., като тъжителят не е бил адресат на уведомлението, съгласно изложеното от тъжителя.

Тъжбата следва да бъде оставена без движение, с указания тъжителят да конкретизира описаното в т. 2 деяние, като посочи по какъв начин се е запознал със съдържанието на уведомлението от 01.03.2023 г., респективно как са стигнали до него, съдържащите се в него изрази, изходящи от лицето, срещу което е подадена тъжбата.

В случай, че констатираната неяснота не бъде отстранена в 7-дневен срок от получаване на настоящото разпореждане, то делото в тази част ще бъде прекратено.

Така мотивиран, съдията-докладчик

РАЗПОРЕДИ:

НЕ ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

УКАЗВА на С. Г. В. да конкретизира фактическите си твърдения в т.2 от тъжбата, съгласно указанията, дадени в мотивната част на настоящото разпореждане в седемдневен срок от получаване на разпореждането.

При неизпълнение указанията на съда, производството по делото в тази част ще бъде прекратено.

Разпореждането не подлежи на обжалване.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3