Решение № 18 от 05.02.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Велико Търново, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно гражданско дело № 20244000500462 по описа за 2024 година

С решение № 156/ 19.04.2024 г. по гр.д. № 378/ 2022 г. по описа на ОС – Русе ЗК „Лев Инс“ АД е осъдена да заплати на П. Н. К. на основание чл.432 КЗ и чл.86 ЗЗД сумата 20 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, причинено на 22.01.2022 г. в района на път II-23 Русе-Кубрат, км. 11+800 от И. М. К., при управление на автобус „Неоплан Н 316 СХД“ с рег. № Р 82****, ведно със законната лихва, считано от 02.02.2022 г. до окончателното изплащане, като искът на К. за обезщетение за неимуществени вреди, предявен като частичен от 150 000 лв., е отхвърлен като неоснователен за разликата над 20 000 лв. до претендирания размер от 70 000 лв. С решението ЗК „Лев Инс“ АД е осъдена да заплати на Д. Г. Т. на основание чл.432 КЗ и чл.86 ЗЗД сумата 35 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, причинено на 22.01.2022 г. в района на път II-23 Русе-Кубрат, км. 11+800 от И. М. К., при управление на автобус „Неоплан Н 316 СХД“ с рег.

№ Р 82****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.02.2022 г. до окончателното изплащане, като искът на Т. за обезщетение за неимуществени вреди, предявен като частичен от 150 000 лв., е отхвърлен за разликата над 35 000 лв. до претендирания размер от 100 000 лв. като неоснователен. Със същото решение съдът се е произнесъл по предявен от Ж. В. Б. иск за обезщетение на вреди от същото ПТП и решението в тази му част е влязло в сила. Решението е постановено при участието на Агенция „Пътна инфраструктура“ – София като трето лице – помагач на страната на ЗК „Лев Инс“ АД.

Производството пред въззивния съд е образувано по подадени от П. Н. К. и Д. Г. Т.

1 въззивни жалби. Жалбоподателят К. обжалва решението в частта, с която исковата му претенция за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлена за сумата над 20 000 лв. до 35 000 лв., а жалбоподателят Т. – с която е отхвърлен искът му за обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 35 000 лв. до 60 000 лв. И двамата жалбоподатели считат размера на присъдените им от съда обезщетения за неимуществени вреди за изключително занижен с оглед реално претърпените от тях вреди, несъответстващ на принципа за справедливост, на установените лимити на застрахователна отговорност и на съдебната практика. Твърдят, че определените от съда размери съответстват на практиката на съдилищата отпреди 7-8 години, която е формирана при друга икономическа обстановка.

Решението според тях е необосновано поради допуснати от съда съществени процесуални нарушения – не били ценени в тяхната цялост събраните по делото доказателства, а правните изводи се базирали единствено на оспореното заключение на съдебномедицинската експертиза; неоснователно и немотивирано било отхвърлено искането за допускане на повторна комплексна съдебно-медицинската експертиза и искането за допускане до разпит на свидетели, при което останал неизяснен въпросът за получените телесни увреждания и претърпените морални вреди; не била коментирана приетата за относимата към определяне на размера съдебна практика. При определяне размера на обезщетенията съдът само формално маркирал част от относимите критерии, като не съобразил в достатъчна степен конкретните реално съществуващи факти и най-вече вида и характера на получените от тях травми. В жалбите са изложени фактите, които според жалбоподателите е следвало да бъдат взети предвид, но не са отчетени при оценяване на причинените им вреди и е направен подробно анализ на доказателствения материал. Във връзка с оплакванията за несъобразяване от съда на икономическата конюнктура в страната са съпоставени лимитите на застрахователна отговорност през годините и е заето становище, че изключително високата инфлация от есента на 2021 г. до настоящия момент следва да бъде взета предвид при определяне размера на дължимото обезщетение, тъй като не е ясно кога ще бъде изплатено същото, а лихвата за забава не е годна да я компенсира. Молят решението в обжалваните му части да бъде отменено и на К. да бъде присъдено допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лв. /разликата над 20 000 лв. до 35 000 лв./, а жалбоподателят Т. – допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000 лв. /разликата над 35 000 лв. до 60 000 лв./, ведно със законната лихва върху обезщетенията, считано от 02.02.2022 г. до окончателното изплащане.

Процесуалният представител претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА.

Подадена е и частна въззивна жалба от адв. П. К. срещу определение № 720/ 25.06.2024 г., постановено по реда на чл.248, ал.1 ГПК, с което съдът е оставил без уважение искането й за изменение на решението в частта за разноските, с която й е присъдено адвокатско възнаграждение. Оплакванията са, че съдът неоснователно приел, че дължимото възнаграждение следва да бъде определено съобразно нормативния акт, действал към момента на започване на производството, а не при съобразяване на измененията в Наредба № 1 към датата на приключване на устните състезания, както и че макар и да са предявени 2 три иска, то доказателствените факти били едни и същи за тримата ищци. Направени са изчисления на дължимите възнаграждения за всеки един от исковете. Наведени са доводи във връзка с приетото от съда, че на основание решението на СЕС той не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, посочени в Наредба № 1, в смисъл, че това поставя в неравноправно положение адвокатите, които са договорили с клиента дължимото възнаграждение за защита и адвокатите, които осъществяват безплатна такава по реда на чл.38, ал.1 ЗА. Моли определението да бъде отменено и да й бъде присъдено допълнително адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство в размер на 2 301.75 лв. с ДДС.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК насрещната страна ЗК „Лев Инс“ АД е депозирала отговор с развити съображения за неоснователност на въззивните жалби. Поддържа, че не са налице сочените от жалбоподателите процесуални нарушения и съдът е приложил правилно принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. Моли решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Не е заето становище по подадената частна жалба. Претендира разноски.

Третото лице – помагач Агенция „Пътна инфраструктура“ – София не е подало отговор на въззивните жалби, но с писмена молба от 21.05.2025 г. е заявило, че поддържа изложените в отговора на застрахователя доводи и моли решението да бъде потвърдено. Не е заето становище по подадената частна жалба.

Въззивните жалби са подадени от страни с правен интерес да атакуват първоинстанционното решение, в законоустановения срок и отговарят на изискванията за редовност на процесуалния закон по чл.261 ГПК, поради което са процесуално допустими и следва да се разгледат по същество. Частната въззивна жалба с правно основание чл.248, ал.3 ГПК също е процесуално допустима, но съдът е пропуснал да събере дължимата за разглеждането й държавна такса. Жалбата не изхожда от ищците – страна по делото, защото не касае направени от тях разноски, а от адв. П. К., която защитава своя личен интерес във връзка с присъденото й адвокатско възнаграждение. На основание чл.77 ГПК адв. К. следва да бъде осъдена да заплати държавна такса за частната жалба в размер на 7.67 евро – равностойността на 15 лв.

На осн. чл.269 ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваните части и намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, в рамките на въведените оплаквания срещу първоинстанционния акт, намира следното:

Страните не спорят формирания от първоинстанционния съд въз основа на събраните доказателства извод за осъществяването на фактическия състав на чл.432, ал.1 КЗ, обуславящ отговорността на ЗК „Лев Инс“ АД за обезщетяване на причинените на 3 пострадалите лица вреди, както и за неоснователност на наведеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Застрахователят не е упражнил правото си да обжалва решението във връзка с тези изводи, при което спорът по тeзи материалноправни въпроси е преустановен. Спорът пред въззивния съд е относно справедливия размер на дължимото на ищците П. Н. К. и Д. Г. Т. обезщетение за неимуществени вреди с оглед обема и степента на засягане на физическото им здраве, психо-емоционалната им сфера и личния и социален живот.

Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост съгласно чл.52 ЗЗД, при съобразяване естеството на получените травматични увреждания, начина на получаването им, възрастта на пострадалия, претърпените болки и страдания, тяхната интензивност и продължителност, проведеното лечение, настъпилите евентуални усложнения, настъпилото възстановяване, наличието на трайни последици за здравето, засягането на личния, социалния и професионален живот и други релеванти обстоятелства, съобразно указанията, дадени с Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС. За да определи справедливия размер на обезщетението, в настоящия казус съдът отчете следните фактори:

По иска на П. Н. К.: С оглед оспорване изводите на вещото лице по приетата пред първоинстанционния съд съдебно-медицинска експертиза и оплакванията във въззивната жалба, че съдът неправилно е кредитирал заключението, пред ВТАС е допусната повторна и допълнителна такава. Заключенията на двете вещи лица напълно съвпадат по отношение на причинените на К. в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП травми и липсата на остатъчни прояви и усложнения от същите. Ищецът – на 50 г. към датата на ПТП – е получил закрито счупване на долния край на лъчевата кост в областта на гривнената става на лявата ръка /радии ин локо типико синистра/ и контузия на дясната гръдна половина /контузио торацис декстра/, които са довели до болки и затруднени движения.

Неоснователни са оплакванията в жалбата му, че вследствие на ПТП е получил мозъчно сътресение, довело до главоболие и световъртеж. Такава травма не е доказана. В медицинската документация не се съдържат данни К. да е имал наранявания в областта на главата, нито е заявил субективни оплаквания от болки в тази област непосредствено след инцидента. Той е направил това 10 дни по-късно при хоспитализирането му на 01.02.2022 г. по повод на оплаквания от болки в лумбосакралния отдел на гръбначния стълб, но вещите лица посочват, че при проведената му компютърна томография /КТ/ не са констатирани травматични увреждания на черепните кости и мозъчния паренхим и съответно в окончателната диагноза за болничния му престой не е отразена такава диагноза. По отношение на твърдяното увреждане на междупрешленните дискове в лумбосакралния отдел на гръбначния стълб експертите са категорични в заключението си, че те не са свързани с конкретното ПТП, а се касае до заболяване с дегенеративен характер с хронично рецидивиращо протичане, като тежките спондилозни и спондилоартрозни промени с оформени остеофити и концентрични протрузии на дисковете датират много преди инцидента и са констатирани при рентгеново и КТ изследване на 09.12.2021 г. Вещото лице д-р С. посочва, че за да се приеме, че дискова херния е в резултат на травмата, трябва да има 4 травматично увреждане на диска, а в случая такова не е отразено в диагнозата. В съдебно заседание вещото лице д-р С. обяснява, че при ищеца не се отчита задълбочаване тежестта на заболяването след ПТП, а дисковата херния остава на същото ниво на развитие като установеното при образните изследвания през м.12.2021 г. Сочи, че не е имало спешни индикации за извършване на оперативни интервенции, каквито са остро настъпила пареза, тазово-резервоарен синдром, необичаен болков синдром с изкривяване на гръбнака, при което не може да отговори кое е наложило провеждането на три операции на К.. Относно диагнозата „травма на нервните коренчета на лумбосакралния отдел на гръбначния стълб“ според вещото лице д-р С. инцидентът може да се яви като неблагоприятен фактор, който да отключи болки при съществуващото дегенеративно заболяване на ищеца, но не е първопричина за появата на това заболяване. Излага, че и преди ПТП той е имал същите оплаквания, във връзка с които му е проведено лечение през м.12.2021 г. При извършения на 01.09.2025 г. клиничен преглед на Калбаев не е констатиран остатъчен двигателен неврологичен дефицит, а е наблюдаван пълен обем на движения в поясния отдел. Съдът кредитира с доверие заключенията на двете вещи лица, крайните изводи на които съвпадат и са подробно обосновани с медицинската документация по делото. С оглед на същите съдът приема, че вредите за здравето, причинени на К. вследствие на процесното ПТП, се изразяват в закрито счупване на долния край на лъчевата кост в областта на гривнената става на лявата ръка, контузия на дясната гръдна половина и болки в лумбалната област, проявили се на фона на съществуваща дисково-поясна болест.