Решение № 179 от 05.07.2018, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 179 5.07.2018г. град Пазарджик

В И

М Е Т

О Н А

Н А

Р О Д

А

ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение на пети юни две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:ДЕСИСЛАВА РАЛИНОВА секретар:Нели Въгларова като разгледа докладваното от съдия Ралинова търговско дело №167 по описа за 2017 година

Производството е по реда на чл.274 ал.1 т.1 от КЗ,чл.227 т.2 от КЗ /отм./ във вр. §22 от ПЗР на КЗ в сила от 1.01.2016г. във вр. с чл.86 от ЗЗД.

В депозираната искова молба от ЗД „БУЛ ИНС“ АД с ЕИК *********,представлявано от С.С.П.и К.Д.К., със съдебен адрес *** адв. М. Г. срещу Е.Т.К. ***, са изложени твърдения, че на 10.01.2014 година на път № П-37, км 105+960, движейки се в посока от с. Левски към с. Гелеменово, при управление на л.а.„“, с рег. №, Е.Т.К. реализира ПТП в пияно състояние, със съдържание на алкохол в кръвта 1,36 промила, като самокатастрофирал.Причинени били телесни повреди на пътника в лекия автомобил - Д.Х.У. и по случая било образувано н.о.х.д. №94/2014 година по описа на РС Панагюрище, което приключило със споразумение, с което Е.Т.К. бил признат за виновен.Твърди се,че били предявени искове срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД, като застраховател по застраховка гражданска отговорност на водачите на автомобил „“, с рег. №, за заплащане на застрахователно обезщетение и законната лихва от дата на ПТП, от пострадалия пътник Д.Х.У..Този иск бил уважен по т.д. № 221/2014 година на ОС Пазарджик и по т.дело 371/2016 година по описа на АС Пловдив, за сумата от 40 000 лева - главница, ведно с лихви и разноски.Твърди се,че ЗД „БУЛ ИНС“ АД е заплатил обезщетение в размер на: 62 438.84 лева, с три банкови превода, съответно от 10.11.2016 година (59 573.89 лева); 28.11.2016 година (2 607.65 лева) и 15.12.2016 година (257.30 лева).Сумите били заплатени по сметка на ЧСИ Н К, по образуваното от Д.Х.У. изпълнително дело №20167890400558 като взискател, на основание изпълнителен лист, издаден от ОС Пазарджик.В резултат на извършеното плащане на обезщетението ЗД „БУЛ ИНС“ АД имал право на регресен иск срещу застрахованото лице, на основание чл. 274, ал. 1 т.1 от КЗ /отм./, тъй като ПТП било реализирано в пияно състояние от ответника, обстоятелство установено с влязло в сила споразумение по наказателното дело, водено срещу извършителя.

Във връзка с изложеното се моли съда,да постанови съдебно решение, с което да осъди Е.Т.К.,с ЕГН **********,***“ АД, сумата от 40 000 лева - главница и 11 534.16 лева мораторна лихва за периода от 10.01.2014 година до 10.11.2016 година, за които дружеството е било осъдено и е заплатило обезщетение на Д.Х.У., съгласно решение по т.д. № 221/2014 година на ОС Пазарджик и т.д. № 371/2016 година по описа на АС Пловдив, като пострадал при ПТП на 10.01.2014 година,както и законната лихва от датата на плащане на присъденото обезщетение по първоначалните искове -10.11.2016 година, до окончателното изплащане, върху главницата от 40 000 лева.

Претендират се и разноските по делото.Представена е и приложена справка по чл. 366 ГПК.

В законоустановения срок по чл. 367, ал. 1 от ГПК, от ответника е постъпил писмен отговор, с който се оспорва иска за главница - по размер, а иска за лихви - по основание и размер.

Не се оспорва фактическата обстановка по н.ох.д. № 94/2014 г. по описа на РС -Панагюрище, което било приключило със споразумение, с което бил признат за виновен и му били наложени наказания по чл. 343 от НК.

Излагат се твърдения, че Е.К. не бил участвал в производството по исковете на пострадалия Д Х. *** „ АД и постановеното решение по т.д. № 221/2014 г. на Окръжен съд - гр. Пазарджик и т.д. № 371/2016 г. на Апелативен съд гр.Пловдив, по отношение на него нямали сила на пресъдено нещо. Сочи се, че доколкото с решение по цитираните дела настоящият ищец е бил осъден да заплати на пострадалия от ПТП обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40000 лв., то до това се е стигнало и поради зле воден процес от страна на ЗД „Бул Инс“ АД и неупражняване на правото на триинстанционен съдебен контрол.

По отношение претенцията за главница се излагат доводи, че доколкото ищецът евентуално имал право да встъпи в правата на увреденото лице в размера на платеното, то регресният иск по отношение на претендираната главница /обезщетение за причинени неимуществени вреди/ бил основателен най-много до размера на 10 000 лв., тъй като в съответствие с принципа за определяне размера на неимуществените вреди по справедливост /чл.52 от ЗЗД / тази сума била достатъчна да репарира напълно болките и страданията претърпени по 4-те средни телесни повреди от пострадалия, при условия на 50 % съпричиняване от страна на последния. Посочва се, че съпричиняването било резултат от употребата на алкохол от страна на последния и от съзнанието за употребения алкохол от водача, а също и поради непоставянето на предпазен колан от самия пострадал.Твърди се, че пострадалият и преди да настъпи ПТП е имал трайни здравословни проблеми, които са допринесли за последвалите усложнения.

По отношение на иска за лихви се посочва, че ищецът не може да встъпи в правата на увредения по отношение присъдените законни лихви, като по тази причина съединения иск за изплатени лихви в размер на 11 534.16 лв. бил изцяло неоснователен. Лихвата представлявала обезщетение за забава по отношение плащането на главница и доколкото ищецът е платил лихви, това било изцяло по негова собствена вина.

В допълнителната искова молба ищецът моли съда да се произнесе с определение,като отдели като безспорно, че ответникът по делото е реализирал описаното в споразумението по н.о.х.д. № 94/2014 година по описа на ОС Пазарджик ПТП в пияно състояние, със съдържание на алкохол в кръвта над допустимите от закона норми, а именно: 1,36 промила. Навеждат се твърдения, че ответникът по иска не е участвал в производството по т.д. № 221/2014 година на ОС Пазарджик, не защото не е направено искане за привличането му в процеса по реда на чл. 219 от ГПК. Твърди се, че присъдените обезщетения били дори занижени с оглед травмите и съдебната практика, в който смисъл упрекът за „зле воден процес“ бил неоснователен. Сумата от 10 000 лева, която ответникът считал за достатъчна и отчитала и съпричиняването, била прекалено занижена и дори цинична, с оглед травмите на пострадалия, повечето от които с опасност за живота.Твърди се, че ответникът дължал и лихвата в размер па 11 534.60 лева, която застрахователят заплатил вместо него на две основания: първо, че ответникът не е уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие и второ, че го е реализирал в пияно състояние.

В законоопределения срок е постъпил и допълнителен писмен отговор на допълнителната искова молба, в която се поддържа първоначалния отговор и не се оспорва факта, че Е.К. не е участвал по делото, в което застрахователят е осъден да заплати на пострадалия от ПТП обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв., на основание застраховка гражданска отговорност и на това основание, влязлото в сила решение по т.д. № 221/14г. на ОС- Пазарджик по отношение на него нямало обвързваща сила, нито установително действие.

Конкретизира се възражението за зле воден от застрахователя процес в следния смисъл: На първо място се твърди, че застрахователя не бил възразил, че процесният договор за застраховка ГО, сключена със собственика на МПС В С, бил сключен при изрична клауза, че автомобилът е предназначен за лични нужди и застраховано лице практически бил само собственик, доколкото в представената полица не било посочено изрично упълномощено трето лице, което да се ползва от застраховката.Сочи се,че застрахователят и настоящ ищец е могъл да се освободи от отговорност, а не да плаща, защото който плащал зле, плащал два пъти. На второ място се твърди, че пострадалия Д.У. още преди настъпване на процесното ПТП е имал здравословни проблеми, а именно: У бил прекарал неколкократни белодробни пневмонии – такива, каквито са констатирани и след отшумяването на вредите от ПТП и са били разгледани като последица от него.В действителност, пневмонията на Д. У имали хроничен характер и не били в причинна връзка с ПТП и не следвало да се вземат предвид при определяне размера на неимуществените вреди по чл. 52 от ЗЗД.

В допълнителния отговор се сочи още, че застрахователят бил своевременно уведомен от пострадалия, което било нормално, предвид че се касае за застраховка „Гражданска отговорност“,а не от ответника. Пияното състояние било елемент от суброгационната норма, но такъв, който не определя пределите на отговорността за деликвента. Заплатеното от ищеца обезщетение за закъсняло плащане под формата на лихви било резултат не от поведението на ответника, а от поведението на самия застраховател и не можело да се вмени в негова вина.

В проведените съдебни заседания страните поддържат становищата си.

Окръжният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в исковата молба,писменият отговор и доразвити в хода на производството,като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК,прие за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Производството по делото е образувано по иск, квалифициран по чл. чл.274 ал.1 т.1 от КЗ /отм./, приложим на осн. §22 от ПЗР на КЗ. Съгласно §22 ПЗР на КЗ за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на КЗ /01.01.2016 г./, се прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането (отм.

ДВ бр. 102 от 29.12.2015г.), освен ако страните договорят друго след влизането в сила на КЗ. Следователно, доколкото в случая никоя от страните не твърди, а и не ангажира доказателства относно подобна договорка помежду им, то следва да се приеме, че споровете във връзка с процесния застрахователен договор, който е сключен преди

01.01.2016г. ще бъдат разрешавани по реда на ч.ІV от КЗ/отм./.

Съгласно разпоредбата на чл.274 ал.1 т.1 от КЗ, освен в случаите по чл.227, застрахователят има право да получи от застрахования платеното от застрахователя обезщетение, когато застрахованият при настъпването на пътнотранспортното произшествие, е управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотично вещество или негов аналог, или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог.По смисъла на цитираната разпоредба, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата, т.е. това е законово преминаване на правата му срещу трети лица, които застрахованият е имал в момента, когато е бил удовлетворен от застрахователя за вреди и загуби, причинени от тези трети лица. Плащането на застрахователното обезщетение на увреденото лице, обаче, не е чуждо задължение, а е задължение на застрахователя, почиващо на договора и закона.

При регресното право по чл.274 от КЗ застрахователят придобива с плащането на застрахователното обезщетение, регресно право за връщането му срещу самия деликвент, който е увредил третото лице, на което пък застрахователят дължи обезщетението пряко. Правото на застрахователя да иска от третото лице, причинило вредата, сумата, която е платил на застрахования, е регресно право, а встъпването във всички права, които има застрахованият, е суброгационно право.

Регресната отговорност от своя страна предполага виновно поведение и причинна връзка между него и настъпилите щети.В този смисъл регресната отговорност намира израз в елементите на сложния фактически състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД, а именно:следва да е причинена вреда, тази вреда да е резултат от виновно противоправното поведение на ответника, следва да е налице и причинна връзка между противоправното поведение и настъпилите вреди.

Първият елемент от посочения сложен фактически състав е установен с оглед разпоредбата на чл.300 от ГПК.По смисъла на разпоредбата на чл. чл.382 ал.9 от НПК определението на наказателния съд по н.о.х.д.№94/14г. на Районен съд гр.Панагюрище, с което е одобрил споразумението, постигнато в наказателното производство, е влязло в сила на 22.05.2014г. Съгласно чл.383 ал.1 от НПК одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда, а съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.