Определение № 1598 от 16.11.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1598 гр. Варна, 16.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деница Добрева като разгледа докладваното от Деница Добрева Търговско дело № 20233100900481 по описа за 2023 година за да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е образувано по реда на гл. 32 ГПК по обективно съединени претенции на ползващо се от застраховка „гражданска отговорност“ пострадало лице за заплащане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди от телесно увреждане и имуществени вреди по разходи за лечение и медицински изделия, причинени от застрахован водач на МПС, ведно с обезщетение за забава, считано от 09.04.2022 г.

Между страните са разменени книжата по делото:

С оглед изтеклия срок по чл. 373, ал. 1 от ГПК, в който не е депозиран отговор на допълнителната искова молба, съдът приема, че размяната на книжа е приключила.

По допустимостта на претенциите:

Легитимацията на страните съответства на твърденията за наличие на сключен с ответника застрахователен договор по полица „гражданска отговорност” и настъпили вреди, причинени на пострадало трето лице – участник в ПТП от застраховано лице при управление на МПС в срока на застрахователно покритие.

Сезираният съд с район, съвпадащ с постоянен адрес на ищеца (и местонастъпване на застрахователното събитие) е компетентен по силата на чл. 115, ал. 2 ГПК.

По иск за реално изпълнение по застраховка се прилага изискването за предварително извънсъдебно предявяване на претенция за обезщетяване на пострадалото лице (чл. 498, ал. 3 КЗ). Предвид съвпадащите твърдения на страните за предявена извънсъдебна претенция, съдът преценява предявените искове за допустими.

Доколкото ищецът се легитимира като пострадал от непозволено увреждане в резултат на престъпление, за което има влязла в сила акт на наказателен съд, ползващ се с правните последици на същият е освободен от заплащането на държавна такса, на осн.чл. 83, ал. 1 , т. 4 от ТЗ

По предварителните въпроси:

1

Пострадалият, като ползващ се от задължителна застраховка бенефициер, търси защита на право, възникнало по силата на застрахователното правоотношение, поради което основната претенция следва да се квалифицира като пряк иск по търговска сделка и да се разгледа по особения ред за търговски спорове.

Възражение срещу характера на спора не е предявено. Самият ищец не е договарял пряко с доставчика на застрахователна услуга, поради което спорът не може да се третира като иск на потребител по смисъла на чл. 113 ГПК.

По доказателствените искания:

Представените с исковата писмени доказателства са относими към повдигнатия за разрешаване правен спор, с изключение на приложите автотехническа и съдебномедицинска експертизи, изготвени по ДП111/2022г. по описа на РПТ на с-р РПТ при ОД на МВР, гр.Варна. Позоваването на съдебните книжа от наказателното дело е допустимо само доколкото представляват актове, подлежащи на зачитане в гражданското производство (присъда с мотиви към нея, респ. акт с характер на присъда) или писмени изявления на страните, които да могат да се ценят като частни документи, съответно съставени огледни протоколи на местопроизшествие, веществени доказателства и медицинската документация, които да се ценят като официални удостоверителни документи. Доказателствата, съставени в наказателното производство от вещи лица с прилагане на специални знания не могат да се приемат в гражданския процес, доколкото недопустимо биха подменили надлежни доказателства, подлежащи на събиране от сезирания съд.

Застрахователната полица не следва да се изисква по реда на чл. 190 от ГПК, тъй като въпросът за валидно застрахователно покритие не е спорен. Искането следва да се отхвърли.

За установява не последиците от установени с акт на наказателен съд телесни увреждания, по делото следва да се назначи съдебно –медицинска експертиза с поставените от страните задачи. Поставеният в отговора на исковата молба въпрос относно поставен от пострадалия обезопасителен колан е относим към своевременно направеното възражение за съпричиняване. Възражението на ищеца относно така формулирания въпрос няма отношение към допустимостта и относимостта на доказателственото искане.

За формиране на извод за справедливия размер на понесените неимуществени вреди следва да бъдат допуснати и гласните показания чрез разпита на двама свидетели при режим на водене. Възраженията на ответника срещу броя на допуснатите свидетели следва да се отхвърлят. Доколкото отражението на травматичните увреждания в емоционално-волевата сфера има комплексен характер, напълно възможно е различните аспекти на страдание да са възприети от различни лица, поради което разпитът само на един свидетел би осуетило необходимото пълно доказване на претенцията.

На страните следва да се укаже и необходимостта от представяне на и списъци на разноските с конкретно посочени по размер претендирани разноски, на осн. чл. 80 от ГПК.

За събиране на становище на страните и допуснатите доказателства делото 2 следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и окончателен устен доклад на съдията.

По тези съображения, на осн. чл. 374 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за разглеждане по реда на ТЪРГОВСКИТЕ СПОРОВЕ (гл. 32 от ГПК) пряк осъдителен иск на пострадало лице за дължимо застрахователно обезщетение, по чл. 498 ал.3 КЗ.

ОБЯВЯВА на страните ПРОЕКТ за устен ДОКЛАД по делото, както следва:

Приети са за разглеждане обективно съединени искове на Янко Х. И., ЕГН ********** от гр. В., бул.“Р.“ N ***, ет.*, ап.** , предявени срещу ЗД „Бул Инс“ АД ЕИК 121130788, гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ N67A, за заплащане на обезщетение по застраховка „гражданска отговорност“ за претърпени вреди от ПТП, настъполо на 09.04.2022г. в гр. Варна от водач – застрахован за управление на л.а. „Фолксваген Голф“ с ДКН *******, както следва:

1 . 26 000 лева като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания поради комбинирано телесно увреждане (счупване на лявото колянно капаче и луксация/ изкълчване/ на първата тазно-метатарзална става на ляво стъпало) от преживяното ПТП;

2 . 1727,20 лв като обезщетение за понесени имуществени вреди, изразяващи се в платени разходи за лечение и за медицински стоки и услуги по проведено лечение; както и законната лихва върху тези главници, считано от дата на увреждането на 09.04.2020г. до окончателно изплащане на претендираните суми по конкретизирана банкова сметка на пълномощник на пострадалото лице.

Насрещните страни претендират присъждане на разноски по делото. Списъци не са представени от страните.

По твърденията на страните (чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК) и кои от тях се признават или са безспорни и не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК):

Б езспорни са фактите относно застрахователното правоотношение по задължителна застраховка гражданска отговорност на водача на МПС л.а. „Фолксваген Голф“ с ДКН *******, и приключило предварително определяне на обезщетение, за което пред застрахователя са депозирани заявления №№12779/19.12.2022г., 1874/21.02.2023г., 4033/21.04.2023г., 4829/16.05.2023г., 5793/14.06.2023г., Установени по задължителен за гражданския съд начин със споразумение по чл. 383 ал.1 НПК са обстоятелствата от фактическия състав на престъплението по чл.

343 ал.3, б. „а“ пр.2 вр. ал. 1 б. „б“ пр.2 вр. чл. 342 ал.1 НК (противоправност на поведението на водача на лекия автомобил и механизъм на причиняване на престъпен 3 резултат – средна телесна повреда на водач на друго МПС, по непредпазливост от водача на застраховано МПС),а именно: На 09.04.2022 г., по Главен път II 1-902, село Кичево - село Оброчище, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Фолксваген модел „Голф", с peг. № * **** **, водачът нарушил правилата за движение по Закона за движение по пътищата, вменяващи му задължение да контролира непрекъснато пътното превозно средство, които управлява (чл.20, ал.1 от ЗДвП) и по непредпазливост причинил на Я. Х. И. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявото колянно капаче и фрактура - луксация /изкълчване/ на първата тарзо-метатарзална става на ляво стъпало, поотделно и в съвкупност са обусловили трайно затрудняване движенията на левия крак за период по-голям от един месец.

За тези обстоятелства не се налага допълнително доказване.

Спорни са твърденията относно характера на последиците от установените с акт наказателен съд травматичните увреждания, претърпени вследствие процесното ПТП и съпричиняването на вредоносното събитие с поведение на ищеца.

По твърденията за спорните факти:

Ищецът твърди, че телесните увреждания са били диагностицирани непосредствено след ПТП в МБАЛ „Майчин дом – Варна“, където претърпял операция за открито наместване на фрактури с вътрешна фиксация. Посетил множество различни специалисти (позовава се на общо 14 прегледа в периода от 13.05.2022 г. до 20.03.2023 г.,), при които били констатирани счупвания, обхващащи няколко области на единия дол, изразен оток на лява колянна става и лява глезенна става, хипотрофия на бедрена мускулатура, нарушена походка, посттравматична деформация на пателата, ангажираща част от артикулираща повърхност дистално и лекостепенен костномозъчен едем в двата бедрени кондила и латерално в тибиалното плато. В следствие на уврежданията пострадалият е ползвал болничен в периода 09.04.2022 г. до 28.10.2022г.

В периода 20.03.2023 г.-28.03.2023г. провел рехабилитация. Позовава се на неприключил и понастоящем възстановителен процес и несигурна прогноза за пълно възстановяване.

Счита, че негативни последици с такъв интензитет и продължителност са основание за ангажиране отговорността на застрахователя по процесната застраховка в целия поискан размер, който намира за справедлива компенсация.

За лечението пациентът заплатил общо сумата от 1727,20 лева прегледи, рехабилитация и разноски за медицински изделия.

Ответникът оспорва продължителността на възстановителния процес от телесните увреждания и усложненията при лечението, като счита оздравителният период е продължил не поведе от три месеца и понастоящем е приключил напълно.

Предвид вида на телесните увреждания и интензитета на страданието, намира, че справедливият размер, който би компенсирал претърпените неимуществени вреди възлиза на 22 000 лева, до който размер счита за основателен иска за обезвреда на тези вреди.

Оспорва акцесорния иск за мораторно обезщетение върху претенцията за неимуществени вреди от датата на деликта, като счита, че дружеството е изпаднало в забава след изтичане на срок от 15 работни дни от представяне на всички 4 доказателства, необходими за установяване на вредите. Пълното окомплектоване на доказателствата е постигнато едва с подаване на заявление от 16.05.2023г., към което пострадалият е приложил протокол за оглед на местопроизшествието и експертизи, изготвени в рамките на наказателното производство.

Счита за основателен иска за имуществени вреди в предявения размер от 1727.20 лева, но отново оспорва акцесорната претенция, като сочи, че ищецът е представил доказателства по реда на чл. 380 от КЗ на 19.12.2022г., поради което ответното дружество е изпаднало в забава, считано от 04.01.2023г.

Насрещно ответникът твърди, че ищецът е управлявал МПС без обезопасителен колан, с което обосновава съпричиняване на настъпилия травматичен резултат.

Фактите по съпричиняването са оспорени от представителя на ищеца.

По правната квалификация (чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК):

Фактическите обстоятелства, на които се позовава ищеца обуславят квалификацията на исковете за обезщетяване на два вида вреди като пряка претенция на пострадало лице срещу застраховател, покриващ риска по задължителна застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите за вреди, причинени при ПТП, от застрахован водач на автомобил- чл. 432 от КЗ. Съдът ще изследва общите предпоставки за възникване на деликтната отговорност, като отчита обвързващия характер на одобреното от наказателния съд споразумение (чл.383, ал. 1 от НПК) относно противоправността на поведението на виновния водач съгл. чл. 300 от ГПК.

Размерът на обезщетението за вредите, за които застрахованото лице носи отговорност е законоустановен според чл. 51 ал.1 и чл. 52 ЗЗД.