Решение № 2590 от 11.02.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 76697/2024
- Вид
- Решение № 2590
- Подписан
- 11.02.2026
- Състав
- МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 и ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 и ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 155 · Закон за енергетиката
- чл. 156 · Закон за енергетиката
- чл. 111, буква "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 118 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 32, ал. 2 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 2590 гр. София, 11.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20241110176697 по описа за 2024 година
Образувано е по искова молба на Е. Д. В. и Е. С. В. срещу „Т. С.“ ЕАД, с която са предявени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установено в отношенията между страните, че ищците не дължат на ответника в условията на солидарна отговорност сумата от 1222,12 лв. - отразено във фактура № 1703091286/31.10.2024 г., представляваща задължение за топлоснабден имот с адрес: гр. С., ж.к. Д, бл. **, вх. *, ап. ** за периода 05.2020г.-07.2021г.
В исковата молба се твърди, че на 04.02.2020 г. ищците са придобили правото на собственост върху апартамент, находящ се в гр. С., ж.к. Д, бл. **, вх. *, ап. **. На 27.06.2024 г. направили възражение за изтекла погасителна давност по отношение на задълженията за топлоснабдения имот, но от дружеството им отговорили, че по договорна сметка № 2100693956 са налице задължения в общ размер на 1287 лв., от които 1051,64 лв. – главница и 235,36 лв. – лихви, а впоследствие във фактура № 1703091286/31.10.2024 г. фигурирали и задължения в размер на 1222,12 лв. за изминал период. Поддържат, че вероятно това задължение е било на предходните собственици на имота, поради което ищците не отговарят за неговото заплащане. В условията на евентуалност поддържат, че вземането е погасено по давност. Предвид изложеното, молят за уважаване на предявените искове. Претендират разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът „Т. С.“ ЕАД е подал отговор на исковата молба. Поддържа, че предявените искове са недопустими.
Поддържа, че собственик на имота е Е. С. В., поради което същият е клиент на топлинна енергия договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че не е налице облигационно правоотношение между ответното дружество и ищцата Е. Д. В., като намира за недоказана активната легитимация на ищцата. В условията на евентуалност, признава, че към датата на подаване на исковата молба в съда вземанията за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г., отразени в обща фактура от 31.07.2021 г., както и три фактури за дялово разпределение за периода 01.05.2021 г. – 31.07.2021 г., са погасени по давност 1 на 15.09.2024 г., т.е. след отговора изпратен на ищците. Навежда и довод, че вземането по аргумент от чл. 118 ЗЗД продължава да съществува. Моли съда да се произнесе с решение при признаване на иска и поддържа, че с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и моли в негова тежест да не бъдат възлагани разноски.
Съдът, като обсъди доказателствата, достигна до следните фактически и правни изводи:
Предявен е за разглеждане отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
На основание чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на всеки от ищците е да установи правния си интерес.
В тежест на ответника е да установи, че разполага с вземане във визирания размер, т.е. следва да докаже, че ищеца дължи доставена остойностена в съответния размер топлинна енергия в процесния период, както и че ищецът има качеството потребител за битови нужди, съответно наследник на потребител в сграда в режим на етажна собственост.
По възражението за погасяване по давност – в тежест на ответника е да докаже, че от настъпване на изискуемостта на вземанията са налице обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.
Правният интерес от предявяването на отрицателен установителен иск, като абсолютна процесуална предпоставка за неговата допустимост съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК, е налице тогава, когато ответникът по иска претендира отричаното от ищеца право. От значение за допустимостта на иска са действията на ответника по предявяване на претенции срещу ищеца, осъществени извън съдебното производство.
Ако ответникът се защитава срещу иска чрез доказване съществуването на отреченото право, то не е налице съмнение по въпроса, че ответникът претендира това право и липсва необходимост ищецът да доказва правния си интерес. Отричането, че съществува спор по предмета на делото, включително признаването на иска в хода на производството или на отделни правнозначими факти по делото, не водят до отпадане на правния интерес от него, когато ответникът е предявил оспорената претенция извънсъдебно. В този смисъл е и практиката на Върховния съд, изразена в Решение № 43 от 1.II.1990 г., II г. о., както и по-новата съдебна практика, изложена в Определение № 95 от 22.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 510/2018 г., IV г. о., ГК, според която ответникът не може да предизвика прекратяване на делото с изявленията си и процесуалното си поведение.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия, съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС, каквито в настоящата хипотеза не се установяват.
Видно от ангажираните по делото писмени доказателства – нотариален акт за покупко-продажба от 04.02.2020г. и удостоверение за граждански брак се установява, че Е. Д. В. и Е. С. В. са придобили по време на своя брак следния имот – ап .№ 31, находящ се в гр. С., ж.к., Д, бл.**, вх.*, поради което същият е семейна имуществена 2 общност, доколкото не са установява противното. Ответникът не доказа по делото ищецът В. да е депозирал искане до ответника за сключване на индивидуален договор например за откриване на партида, за да възникне договорно отношение единствено с него.
От гореизложеното следва изводът, че от момента на придобиване на процесния имот – 04.02.2020 г. ищците като собственици на същия на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ са потребители на доставената в имота топлинна енергия при ОУ и отговарят за общите задължения до размера на своите идеални части в съсобствеността. С оглед на факта, че процесният топлоснабден имот е семейна имуществена общност, която е бездялова, то ищците отговарят за потребената топлоенергия солидарно на основание чл. 32, ал. 2 СК
Предвид изложеното възражението на ответника за липса на правен интерес от настоящото производство от страна на ищцата В. е неоснователно.
В случая по делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелството, че вземанията за топлоснабден имот с адрес: гр. С., ж.к. Д, бл. **, вх. *, ап. ** за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. са погасени по давност.
В настоящото производство ищците претендират установяването недължимостта на сумата 1222,12 лв., начислена за периода 05.2020 г. – 07.2021г.
Ответното дружество изрично признава, че вземанията за периода 01.05.202030.04.2021 г., отразени в обща фактура от 31.07.2021 г., както и три фактури за дялово разпределение за периода 01.05.2021 г. – 31.07.2021 г., са погасени по давност на 15.09.2024 г.
Видно от приложения по делото документ за собственост ищците са придобили същия на 04.02.2020 г.,т.е. преди исковия период. Ето защо съдът намира, че доколкото се твърди, че процесната сума е за периода 05.2020-07.2021 г., то се касае за вземания възникнали след датата на придобиване на собствеността, ерго ищците като собственици на имота са потребители на топлинната енергия потребена в същия за исковия период предвид по-горе установената нормативна уредба. Ето защо и следва да отговарят за начислените задължения като в тази връзка съдът намира за недоказано твърдението на ищците, че няма как те да са потребили топлинна енергия на посочената стойност с оглед периода, от който те са собственици на имота предвид изложените по-горе съображения.
По възражението на ищците, че вземанията на ответника за периода 05.2020 г. – 07.2021 г. са погасени по давност, съдът намира следното:
Съобразно разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ потребителят на топлинна енергия дължи плащане цената на същата по предварително определени цени, известни на страните, на месечни вноски с установен в общите условия падеж.
Престациите се обединяват от общия правопораждащ факт – облигацията между страните по договор при публично известни общи условия по чл. 150 ЗЕ.
Вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл.
111, буква „в” ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок (Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС). Съгласно чл. 32, ал. 1 от приложимите към спорния период Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители от 2016 г., месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за него дял от топлината топлоенергия за разпределение в сгради етажна собственост и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят. При действието на общите условия на ищеца от 2016 г., изискуемостта на вземанията настъпва след изтичане на 45 дни считано от 3 края на всеки съответен месец на начисляване, поради което и на основание чл. 84, ал.
1, предл. първо ЗЗД, длъжникът изпада в забава от деня, следващ падежа на задължението, от който момент и на основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД започва да тече и погасителната давност.
Настоящият състав на съда намира, че независимо от практиката на ищеца след издаването на месечните фактури по прогнозна консумация и на изравнителната сметка да издава кредитни и дебитни известия и накрая обща фактура, давността за отделните месечни прогнозни задължения във връзка с нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД тече от момента, в който вземането е станало изискуемо. Ето защо давността за фактурираните месечни вноски по прогнозна консумация започва да тече след изтичане на 45 дни от месеца, за който се отнася задължението.
Ищците са депозирали исковата молба на 23.12.2024 г. Следователно при съблюдаване на горните правила (чл. 33 ОУ от 2016 г.) погасени по давност са всички вземания станали изискуеми преди 23.12.2021 г., доколкото вземането по фактурата от м. 07.2021 г. за задължения за ТЕ, съгласно данните съдържащи се в представеното от ответника до ищеца В. писмо от 28.02.2025 г. за задължения за процесния имот, е с падеж 45 дни считано от 01.08.2021 г., т. е. 15.09.2021 г. Поради това настоящият съдебен състав приема, че погасено по давност се явява вземането за периода от 01.05.2020 г. до 31.07.2021 г., т.е. към датата на депозиране на исковата молба са изтекли повече от три години, поради което и възражението на ищците за погасяване по давност на вземанията за топлинна енергия е основателно.
Ответникът, който носи доказателствената тежест, не е релевирал доказателства за спиране или прекъсване на давността, напротив признал е, че вземанията за периода 01.05.2020-30.04.2021 г., отразени в обща фактура от 31.07.2021 г., както и три фактури за дялово разпределение за периода 01.05.2021 г. – 31.07.2021 г., са погасени по давност на 15.09.2024 г. Ето защо съдът намира, че процесното вземане размер на 1222,15 лв. за периода от 01.05.2020 г. до 31.07.2021 г., отразено във фактура № 1703091286/31.10.2024 г. задължение за топлоснабден имот с адрес: гр. С., ж.к. Д, бл.