Определение № 407 от 05.02.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 407 гр. София, 02.02.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Коев

Членове:

Силвия Б. Русева

Диана Василева като разгледа докладваното от Диана Василева Въззивно частно наказателно дело № 20241100600581 по описа за 2024 година

Защитникът на обвиняемия А. И. К. (адв. Т.) е подал в срока и по реда на чл.

243, ал.7 НПК жалба срещу постановеното по н.ч.д. № 15091/23 г. на СРС (НО, 11 с.) определение от 14.11.23 г., с което - след жалба на самия обвиняем в производство по чл. 243, ал.4 и сл. НПК - първата съдебна инстанция е отменила (чл. 243, ал.6, т.3 НПК) прокурорското постановление от 21.09.2023 г. за прекратяване на д.п. № 470/23 г.

СДВР/04 РУ, пр. пр. 11798/23 г. на СРП, водено за престъпление по чл. 354а, ал.3 НК.

Единственото оплакване срещу оспорваното определение е тезата, че с него Районният съд е нарушил забраната да влошава положението на обжалващия обвиняем, тъй като по негово искане единствено да бъде изменено основанието за прекратяване на делото фактически се е стигнало до отмяна на постановеното прекратяване и възстановяване на висящността на наказателното производство. И пред СГС жалбоподателя поддържа настояването си приетото от прокурора основание за неговото прекратяване да бъде изменено от тезата, че „деянието не съставлява престъпление“ в това, че „деянието не е извършено“.

Според СГС, обаче, произнасянето по отправеното с жалбата до СРС искане следва да се предхожда от отмяна на първоинстанционното определение, защото с него в действителност е била игнорирана забраната за „reformatio in peius“. Процедурата по чл. 243, ал.4 и сл. НПК има „съдебен“ характер и за нея са важими всички основни начала на наказателното производство и процесуални гаранции за правото на защита, поради което съдът, сезиран единствено с жалба на обвиняемото лице срещу постановлението за прекратяване, не може да отмени същото и да върне делото на прокурора (в този смисъл: р. 528/14-II). Волята на обвиняемия пред СРС е била ясна – да се измени основанието, поради което воденото срещу него дело е било прекратено.

И Районният съд е дължал отговор единствено по този петитум – дали той е (не)основателен по същество; следователно – трябвало е или да потвърди, или да измени прокурорския акт (чл. 243, ал.6, т.1-2- НПК). Като е надскочила пределите на жалбата и се е произнесла с определение, с което на практика е възстановила висящността на наказателното производство, първата инстанция несъмнено е влошила процесуалното положение на обжалващия обвиняем, а това налага и оспореното пред СГС определение да бъде отменено.

1

Неоснователна „по същество“, обаче, се явява жалбата относно исканата с нея промяна в основанието за прекратяване на досъдебното производство. Тезата на прокурора в прекратителното постановление е пределно ясна – не е доказана субективната страна на деянието, изразяващо се държане на откритите във владение на обв. К. наркотични вещества (амфетамин и екстази). Съдът не разполага с правомощие да подменя волята на държавното обвинение по този извод, а единствено би могъл да провери дали спрямо него правилно е приложен процесуалният закон. И правилно в случая СРП е застъпила извода, че липсата на субективна страна сочи, че „деянието не съставлява престъпление“ (чл. 24, ал.1, т.1, предл. второ НПК). А - че деяние в случая съществува, е пределно ясно, доколкото формалното държане на наркотични вещества е изпълвало обективната страна на престъплението по чл. 354а, ал.3 НК. Това прави несподеляема тезата на жалбоподателя, че „деянието не е извършено“ (чл. 24, ал.1, т.1, предл. първо НПК). Което означава, че поисканият от него съдебен контрол по чл. 243, ал.4 и сл. НПК следва да приключи единствено с констатацията, че спрямо фактическите изводи на прокурора (които в това производство няма как да бъдат служебно ревизирани) законът е приложен правилно; следователно – постановлението за прекратяване на делото следва да бъде потвърдено, поради което – на осн. чл. 243, ал.8, вр. ал.6, т.1 НПК, СГС, НО (II в.с.)

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 14.11.23 г. по н.ч.д. № 15091/23 г. на СРС (НО, 11 с.) и вместо него:

ПОТВЪРЖДАВА постановление от 21.09.23 г., с което прокурор при СРС е прекратил досъдебно производство № № 470/23 г. СДВР/04 РУ, пр. пр. 11798/23 г. на СРП, водено срещу обв. А. И. К. за престъпление по чл. 354а, ал.3 НК.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2