Решение № 287 от 25.06.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 287 гр. Перник, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светослава Ив. Алексиева при участието на секретаря КАМЕЛИЯ В. КАЛЕЙНА като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно наказателно дело № 20261720200111 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба от Е. А. Г., ЕГН **********, подадена чрез пълномощник – адв. П. Н. - САК, срещу Наказателно постановление №251158-003573/21.10.2025г., издадено от началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Перник, с което са наложени административни наказания глоба 1000 /хиляда/ лв. /511.29 евро/, и лишаване от право да управлява МПС за срок 3 /три/ месеца на основание чл.178ж, ал.1, пр.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, за това, че на 08.10.2025г., в 11.20 ч., в община Перник, на път А3, автомагистрала Струма, км.21+932, посока София - Дупница управлява товарен автомобил „ДАФ *****“ с рег. №*****, като се движи в лентата за принудително спиране без повреда на превозното средство и без здравословен проблем на водача и пътниците в превозното средство – нарушение на чл.58, т.3 от ЗДвП.

Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Излага възражения, че вмененото нарушение не е извършено, тъй като липсва виновно поведение. Твърди, че заснемането е извършено в момент на аварийна маневра по заобикаляне на остатъци от автомобилна гума и с цел избягване на ПТП, причиняване на повреди на превозното средство или на други участници в движението. Моли за отмяна на наказателното постановление поради несъставомерност на деянието от обективна и субективна страна.

В съдебното заседание жалбоподателят, лично и чрез пълномощника си, поддържа доводите за незаконосъобразност на обжалвания

1 административнонаказателен акт, въз основа на които се иска отмяната му.

Заявява, че не претендира присъждане на разноски.

Административнонаказващият орган в съпроводителното писмо към преписката изразява становище за неоснователност на жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание представител не е участвал.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима.

Събраните в съдебното следствие доказателства относно спазването на срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН установяват, че обжалваното наказателно постановление е връчено на жалбоподателя на 29.12.2025г. Този факт се установява от приложената разписка за връчването му /л.26 от делото/, както и от писмено предоставената в същия смисъл от АНО информация в писма, приложени на л.63 и л.66 от делото. В този смисъл датата на връчване на НП е безспорна между страните, а спрямо нея жалбата е подадена в срока, предвиден в чл.59, ал.2 от ЗАНН.

Означената по –ранна дата на връчване в приложеното копие на дигитален образ на НП (29.11.2025г.), не води до друг извод. Върху документа е отбелязано, че връчването е осъществено през АИС „ПП“, което законът допуска в нормата на чл. 186а, ал.3, вр. ал.1 от ЗДвП. Удостоверяването на това действие обаче изисква върху отпечатания дигитален образ на документа да се отбележи датата и часа на връчването и да се положат подписи от контролния орган и лицето, от който момент документът се счита за връчен.

Посочените изисквания в случая не са спазени – липсва подпис на контролния орган, връчил отпечатания дигитален образ на НП, не е означен и часът на връчването. В този аспект дари да е извършено връчване на посочената в документа по-ранна дата, то не е удостоверено по предвидения ред, за да произведе съответни правни последици, а именно да се приеме, че срокът за обжалване на НП е пропуснат. При нередовно връчване, срокът по чл.59, ал.2 от ЗАНН не е започнал да тече.

Наред с изложеното , както по-горе се посочи, АНО прави изрично изявление, че действието по връчване на акта по чл.58д, т.1 ЗАНН е осъществено на 29.12.2025г., което изцяло съответства на позицията на жалбоподателя.

Жалбата се явява и основателна, макар и по различни от изложените в нея съображения.

Нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на Е. А. Г. е установено с Акт за установяване на административно нарушение серия GA, №4448459/08.10.2025г. В съдържанието му е посочено, че на 08.10.2025г, 11.20 часа, а в същото време на 25.07.2025г., 09.39 часа, движейки се по автомагистрала Струма, в посока към град Дупница, при км.21+932, общ. Перник, като водач на товарен автомобил „ДАФ *****“ с рег. №*****, Е. Г. се движи в лентата за принудително спиране. Посочено е, че нарушението е установено въз основа снимков материал по чл.189, ал.15 от ЗДвП, предоставен с писмо от Агенция 2

„Пътна инфраструктура“, след като е било регистрирано в Електронната система за събиране на пътни такси по реда на чл.10, ал.1 от Закона за пътищата.

От показанията на актосъставителя, допуснат в качеството на свидетел, се установява, че жалбоподателят е установен като автор на нарушението след събиране на данни от собственика на МПС – юридическото лице „*****“ ЕООД, като и въз основа снето писмено сведение от жалбоподателя, в което същият посочил, че по време на заснемането товарен автомобил „ДАФ *****“ с рег. №***** е управляван от него.

Въз основа горните констатации на 08.10.2025г. срещу Е. Г. било образувано административнонаказателно производство с цитирания АУАН, като актосъставителят – свид. Ж. Й. Й. приел, че не е съобразил поведението си с правилата за движение по автомагистрала, като виновно е нарушил забраната в чл.58, т.3, пр.1 от ЗДвП.

В съставения акт било вписано, че нарушителят няма възражения.

Същият подписал акта и приел връчения препис.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН писмени възражения не постъпили.

На 21.10.2025г., въз основа на събраните по преписката доказателства, след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, наказващият орган приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на основание чл.178ж, ал.1, т.1 от ЗДвП ангажирал административнонаказателна отговорност на Е.

Г. за установеното нарушение.

При извършване на служебна проверка за законосъобразност по чл. 314, ал.1 и 2 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН съдът констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в развилото се срещу жалбоподателя административнонаказателно производство, имащи за последица отмяна на обжалвания административнонаказателен акт.

Съображенията са следните:

АУАН и наказателното постановление не отговарят на императивните изисквания в чл.42, т.3 и т.4, респ. чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като обстоятелствата на нарушението са изложени неясно от гледна точка датата на извършването му, която е съществен елемент от обективната страна на деянието.

В обстоятелствената част на АУАН е посочено, че нарушението е извършено на автомагистрала Струма на 08.10.2025г, 11.20 часа, а в същото време е отразена и друга дата – на 25.07.2025г., 09.39 часа.

По същия неопределен начин са изложени обстоятелствата на нарушението в съдържанието на наказателното постановление.

Датата на извършване на нарушението трябва да е означена конкретно, ясно и по начин, непораждащ необходимост от тълкуване волята на АНО или смисъла на изложените фактически обстоятелства или пък значението на относимите доказателства. Този реквизит не може да бъде извличан по пътя на формалната или правна логика, не може да бъде извличан от приложени доказателства и не може да почива на предположения. Допуснатата в случая нередовност засяга съществен императивен реквизит от съдържанието на 3 акта и постановлението, предпоставящ решаването на важни правни въпроси – относно приложимия материален закон, проверката за допустимост на образуваното производство по чл.34 от ЗАНН, а и самата възможност за упражняване правото на защита от наказания субект, което винаги се осъществява спрямо определен във времето момент.

Затова неизпълнението на изискването за посочването й или неточното й посочване винаги представлява съществено нарушение на процесуалните правила, неподлежащо на саниране.

С посочените две дати в случая съществено е ограничено и правото на защита на жалбоподателя, тъй като е поставен в невъзможност да разбере за извършено на коя дата деяние е привлечен да отговаря, така че адекватно да се защити.

Констатираният порок относно датата на нарушението рефлектира и относно правилното приложение на материалния закон при квалифициране на установеното нарушение.

Посочвайки нарушената законна разпоредба, съгласно изискванията в чл.42, ал.1, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН в акта за установяване на административно нарушение е означена нормата на чл.58, т.3, пред. 1 от ЗДвП, а в наказателното постановление – чл.58, т.3 от ЗДвП. Към 25.07.2025г. разпоредбата предвижда, че при движение по автомагистрала на водача е забранено да се движи /предл.1/ или спира /предл.2/ в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство. Към 08.10.2025г. нормативното предписание е друго, тъй като със Закона за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата (ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г.) разпоредбата на чл.58, т.3 е изменена като на водачите се забранява да спират в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство. Забраната за движение в лентата за принудително спиране, за каквото деяние е наказан жалбоподателят, е изведена в т.4 на чл.58 на ЗДвП, като законодателят е изменил състава на нарушението в неблагоприятна за дееца насока, доколкото обсега му е разширен чрез отпадане на изключенията, допускащи движение в аварийната лента при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците, каквото е било действащото нормативно предписание в чл.58, т.3 ЗДвП към по-ранната означена в НП дата 25.07.2025г., т.е. преди измененията със ЗИД на ЗДвП (ДВ, бр.64 от 2025г., в сила от 7.09.2025 г.).

Следователно, квалификацията на нарушението е следвало да бъде извършена съгласно общия принцип в чл. 3, ал.1 от ЗАНН – че за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му.

Преценка дали законосъобразно е сторено това в случая не е възможна, тъй като към 25.07.2025г относима към приетите фактически обстоятелства е нормата на чл.58, т.3, предл.1 ЗДвП, а към 08.10.2025г. относимата разпоредба е друга - чл.58, т.4, предл.2 от ЗДвП.

Ето защо, допуснатото и в АУАН, и в наказателното постановление 4 нарушение на изискването за точно посочване на датата на извършване на нарушението съществено нарушава процесуалните и материално-правните правила досежно прилагането на закона и законосъобразното издаване на акта, с който е ангажирана отговорността на жалбоподателя за установеното деяние.

Нарушението е съществено, не подлежи на саниране, нарушава правото на защита на наказания и е самостоятелно основание за отмяна на обжалвания административнонаказателен акт.

Допуснато е и нарушение на правилата за образуване на административнонаказателното производство във връзка със свидетелите.

Разпоредбите на чл.40, ал.1 и ал.3 от ЗАНН установяват три категории свидетели – такива, присъствали при извършване на нарушението, такива при установяването му, а при липса на свидетели от първите две групи, ал.3 предписва съставяне на акта в присъствието на двама други свидетели. В конкретния казус АУАН е съставен в присъствието на един свидетел /Г.С./, за когото изрично е отбелязано, че е свидетел при съставяне на акта. При това положение актът е съставен в нарушение на нормата на чл.40, ал.3 от ЗАНН, изискваща участието на двама свидетели.