Решение № 258 от 15.10.2026, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 258 гр. Ботевград, 15.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VII-МИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Н.Ц.П. при участието на секретаря И.С.Т. като разгледа докладваното от Н.Ц.П. Административно наказателно дело № 20261810200253 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Предметът на обжалване:

Наказателно постановление /НП/ № ****г., издадено от А.Т.Г. Началник Група към ОДМВР София, Сектор „Пътна полиция”, упълномощен със заповед № ****/****г. на МВР, с което на Д. М. М., с ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. ,,****‘‘, ****, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.178ж, ал.1, предл. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 511.29 евро /1000,00 лева/ и лишаване от право да управлява МПС за 3 /три/ месеца, за нарушение на чл.

58, т.4 от ЗДвП.

Становищата на страните:

Жалбоподателя М., чрез адв. М. А. от АК-П. моли Съда да отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно по съображения изложени в жалбата и писмена защита, приобщена в съдебно заседание. Претендира разноски.

Въззиваемата страна - началник група – ОДМВР-София, Сектор „Пътна полиция”, редовно уведомена, не се явява и не изпраща представител. В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН и писмена защита е изложил 1 съображения за законосъобразност на НП и прекомерност на разноските в съдебното производство.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и направените доводи, приема за установено следното от фактическа страна:

На 13.11.2025г. около 13,03 часа на Автомагистрала Хемус в района на 61+656 км с посока на движение към гр.Варна жалбоподателят управлявал товарен автомобил Ивеко Дейли, с рег.№ ****, собственост на „****“ ООД с Булстат № ****. Позиционирано на същото място на стационарна контролна точка 2034 с GPS координати ****; 23.979709 техническо устройство (ТОЛ камера), заснело навлизане на управлявания от жалбоподателя автомобил в лента за принудително спиране и движение в рамките на две секунди.

Извлечения от техническото средство снимков материал, ведно с изготвената преписа бил изпратен до директора на ОД на МВР – София. Преписката е била разпределена на РУ – Правец, на свидетеля - полицейски инспектор М.

П. П., който в хода на проверката изпратил по седалище и адрес на дружеството-собственик на автомобила декларация по чл. 188 ЗДвП и писмена покана, като в декларацията представляващия дружеството да посочи кой е управлявал автомобила на посочената дата. В случая, от представената декларация по чл. 188 ЗДвП, се установило, че водач на автомобила бил Д. М.

М.. Същият e поканен в РУ Правец на 12.02.2026г., където в присъствието на свид. П. В. му e съставен АУАН **** бл. № ****, затова че на 13.11.2025г. около 13,03 часа на Автомагистрала Хемус в района на 61+656 км с посока на движение към гр.Варна управлявал товарен автомобил Ивеко Дейли, с рег.№ ****, собственост на „****“ ООД с Булстат № ****, като се движел в лентата за принудително спиране, като нарушението е заснето с камера на НТУ нарушение на чл.58 т.4 от ЗДвП. В АУАН е отразено от актосъставителя, че е бил съставен въз основа на преписка № **** по описа на ОД на МВР -София и № **** по описа на Националното ТОЛ управление.

АУАН e връчен и предявен за запознаване със съдържанието на 12.02.2026г., който жалбоподателят подписал с отразяване в него, че има възражения. Обстоятелство удостоверено с подписа му.

В законоустановения 3-дневен срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН са били постъпили възражения срещу акта, в които Д. М. е посочил, че действително на инкриминираната дата е управлявал посочения в АУАН товарен автомобил, 2 но е навлязъл в аварийната лента за кратко, за да избегне неравност на пътя.

Впоследствие на 27.03.2026 г. е издадено обжалваното наказателно постановление № ****г., издадено от А.Т.Г. - Началник Група към ОДМВР София, Сектор „Пътна полиция”, упълномощен със заповед № ****/****г. на МВР, с което на Д. М. М., с ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. ,,****‘‘, ****, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.178ж, ал.1, предл. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 511.29 евро /1000,00 лева/ и лишаване от право да управлява МПС за 3 /три/ месеца, за нарушение на чл. 58, т.4 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото на основание чл. 283 от НПК -АУАН ****, бл. № ******** г., декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл. 188 ЗДвП, 2бр. снимки и справка за преминавания в лента за принудително спиране, писмо до Началника на РУ - П., заповед № **** от **** г. на МВР, Заповед № ****/15.11.2023 г., справка за нарушител/водач, оглед на веществено доказателство, както и от показанията на разпитаните свидетели М. П. и П. В., макар те да са в изключително незначителен обем. От тях, а и от приложения по делото АУАН, се установява, че тези свидетели са участвали само при съставянето на АУАН **** от 12.02.2026г. на санкционираното лице Д. М., поради което показанията им са неинформативни за конкретното нарушение, а касаят единствено процедурата по съставянето на АУАН въз основа предоставения материал от НТУ. Писмените доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, не противоречат на фактическите констатации отразени в съставения АУАН, поради което съдът ги цени като достоверни.

Така установените факти налагат следните изводи от правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

Разгледана съображения: по същество жалбата

3 е основателна по следните

Предмет на настоящото съдебно производство е Наказателното постановление № ****г., издадено от А.Т.Г. - Началник Група към ОДМВР София, Сектор „Пътна полиция”, упълномощен със заповед № ****/****г. на МВР.

Наказателното постановление и акта са издадени от компетентни органи. Видно от приложените и приобщени към доказателствения материал по делото писмени доказателства - Заповед ****/2021 г. на Министъра на МВР и акт за встъпване в длъжност, компетентността на наказващия орган и актосъставителя пряко произтичат от нарочно овластяване от страна на Министъра на МВР (с оглед изискванията на чл.47, ал.2, във вр. с чл.47, ал.1, б.”а” от ЗАНН и чл.189, ал.2 и ал. 4 от ЗДвП).

На следващо място обаче настоящата въззивна инстанция намира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, които обуславят отмяна на обжалвания акт.

От събраните по делото доказателства не се установява по несъмнен начин извършване на вмененото нарушение от страна на жалбоподателя, а административно-наказващият орган не е изяснил в пълнота всички факти и обстоятелства, имащи значение за случая, и е формирал извода си за извършване на твърдяното нарушение при липса на достатъчно доказателства.

Съгласно чл. 178ж, ал. 1 от ЗДвП наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца и глоба 1000 лв. водач, който се движи в лентата за принудително спиране по автомагистрала, без да са налице изключенията по чл. 58, т. 3 или в платното за насрещно движение по автомагистрала и скоростен път.

Съгласно чл. 58, т. 4 ЗДвП (нова – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., доп., бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г.) При движение по автомагистрала на водача е забранено да се движи в платното за насрещно движение или в лентата за принудително спиране. Касае се за забрана, която да обхване случаите на предприето управление в лента за принудително спиране единствено с цел придвижване, без да е била налице техническа причина за навлизане в аварийната лента.

От съдържанието на приобщените по преписката две снимки не може да 4 се направи категоричен извод, че управляваният от жалбоподателя автомобил се е движил в лентата за принудително спиране, по смисъла на чл. 58, т. 4 от ЗДвП. От приложените в преписката два броя снимки, както и от огледа на веществено доказателство диск CD-R се констатира моментно статично изображение на автомобила, като на снимка заснета в 13: 03: 54 часа се визуализира разположение на автомобила в лентата за принудително спиране.

На втората снимка заснета в 13: 03: 55 часа, т. е. около две секунди по-късно, се констатира заснемане на автомобила от по-далечно разстояние отново в лентата за принудително спиране. От тези снимки се установява движение на автомобила в лентата за принудително спиране в рамките на около 2 секунди.

В жалбата са наведени твърдения за избягване на неравност на пътя. Именно по тази причина се твърди, че жалбоподателят е навлязъл в лентата за принудително спиране. След кратко навлизане в лентата за принудително спиране, жалбоподателят е предприел напускане на лентата за принудително спиране. Доказателства с обратна насоченост по делото не са налични.

Установеното по делото движение на управлявания от жалбоподателя автомобил в лента за принудително спиране в рамките на 2 секунди не доказва осъществен от него състав на нарушение по чл. 58, т. 4 ЗДвП.

Така и с оглед на гореизложеното настоящият състав счита, че наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло като неправилно, а жалбата следва да бъде уважена.

По разноските:

Основанието по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляне размера на заплатеното адвокатско възнаграждение се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. В този ред на мисли е основателно искането на АНО, направено на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, за намаляне размера на адвокатския хонорар, заплатен от жалбоподател. Посочената разпоредба от ГПК препраща към чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). Според чл. 36 от ЗА, размерът на възнаграждението се определя в Договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в Наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Според така направената препратка към НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.), 5 нормативният размер към датата на подписване на договора за правна защита и съдействие, определен в чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 е 400 лв. +10% за горницата над 1000 лв. до 10000 лева, или в случая 400, 00 лева. Не е налице правна и фактическа сложност на делото, работата на адвоката по това дело се състои в явяване в две съдебни заседание и написване на Жалба, т. е. налице е несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права и Съдът счита, че в съответствие с т.

3 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 година, постановено по тълкувателно дело № 6 по описа за 2012 година на ОС на Гражданска и Търговска колегия на ВКС, следва да намали подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК. ОДМВР- София следва да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 204.52евро/двеста и четири евро и 52евроцента/, в левова равностойност от 400 лева за осъществено процесуално представителство в производството по настоящето дело, с оглед на правеното възражение от въззиваемата страна, както и с липсата на фактическа и правна сложност на делото.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съдБотевград, въззивен състав РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ****г., издадено от А.Т.Г. Началник Група към ОДМВР София, Сектор „Пътна полиция”, упълномощен със заповед № ****/****г. на МВР, с което на Д. М. М., с ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. ,,****‘‘, ****, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.178ж, ал.1, предл. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 511.29 евро /1000,00 лева/ и лишаване от право да управлява МПС за 3 /три/ месеца, за нарушение на чл.