Решение № 1509 от 08.12.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1509 гр. София, 08.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20221000501529 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 50/10.02.2022 г., постановено по гр.д. № 583/2021 г., поправено с Решение № 137/13.04.2022 г., Софийски окръжен съд, трети първоинстанционен състав е отхвърлил предявените от „ЖО ТРАНС - БГ“ ООД срещу А. А. А. искове с правно основание чл.203, ал.2, предл.2 КТ, връзка с чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за осъждането му да заплати сума в размер на 27 034,23 лв., представляваща имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане и е осъдил ищеца да заплати на ответника направените от него разноски в производството в размер на 250 лв., а на адвокат Д. да заплати адвокатско възнаграждение в размер на 2081 лв.

Срещу така постановеното решение е постъпила в срок въззивна жалба вх. № 1439/04.03.2022 г. /първият работен ден след изтичане на срока в неприсъствен ден/ и допълнителна въззивна жалба вх. № 3015/05.05.2022 г. на ищеца „ЖО ТРАНС - БГ“ ООД чрез процесуален представител адвокат А. А. с надлежно учредена представителна власт .

Решението се обжалва в неговата цялост. Твърди се, че решението е 1 изцяло нищожно, неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Счита така постановеното решение за немотивирано, същото не отразява какво е прието за установено от фактическа страна, как съдът е стигнал до извода за неоснователност на иска, не са обсъдени в цялост доводите на ищеца, както и показанията на свидетелите и събрания по делото доказателствен материал, изложеното води до нарушения на изискването за мотивиране на съдебния акт. Счита решението за изцяло неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се, че в разпоредбата на чл.203, ал.2, пр.2 КТ не е посочена при каква форма на вината умисъл /пряк и евентуален/ или непредпазливост /небрежност и самонадеяност/ работника отговаря по общия гражданскоправен ред.

Моли съда да върне делото на първоинстанционния съд предвид изложените обстоятелства за неговата нищожност при условията на евентуалност-да отмени решението и да постанови друго, с което да уважи така предявения иск. Претендират се разноските и пред двете съдебни инстанции.

С допълнителната въззивна жалба във връзка с постановеното от съда решение, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка, въззивникът заявява че поддържа всичките си възражения срещу поправеното решение, така както ги е посочил в първоначалната въззивна жалба.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна-ответника в първоинстанционното производство А. А.

А. чрез процесуален представител адвокат Д., преупълномощен с пълномощно представено по делото на първоинстанционния съд от адвокат Я. Д. Д. с надлежно учредена представителна власт с пълномощно представено по първоинстанционното дело.

Моли съда да остави без уважение подадената от ищеца въззивна жалба като неоснователна и да потвърди изцяло решението като законосъобразно, правилно и обосновано. Твърди, че на първо място не са ангажирани доказателства за наличието на влязла в сила присъда, постановена по надлежния ред. На второ място твърди, че когато вредата е причинена от работника по небрежност, каквито данни се съдържат в представения от ищеца чуждестранен съдебен акт, имуществената отговорност на работника е ограничена по размер-не повече от месечното му трудово възнаграждение и 2 се претендира на различно от процесното правно основание. В отговора се съдържа подробно становище по съществото на спора. В депозирания по делото допълнителен отговор изцяло се поддържа вече изложеното становище и се заявява искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Въззиваемият претендира направените разноски пред настоящата съдебна инстанция.

В открито съдебно заседание възивникът-ищец, чрез своя процесуален представител поддържа въззивната си жалба и моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и уважи предявените искове. Не претендира разноски за въззивната инстанция.

Въззиваемият ответник в съдебно заседание чрез своя процесуален представител моли съда да остави без уважение въззивната жалба.

Претендира разноски, за което представя списък по чл.80 от ГПК.

Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Окръжен съд - София е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.203, ал.2, пр.2 от КТ във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от „ЖО ТРАНС-БГ“ ООД срещу А. А. А..

От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните факти и обстоятелства:

Между страните не е било спорно, а и с приетите по делото писмени доказателства се установява, че между тях са съществували валидни трудови правоотношения по силата на сключен на 27.02.2020 г. трудов договор, въз основа на който ответникът е изпълнявал при ищеца-негов работодател длъжността „шофьор“. Със заповед на работодателя ответникът бил командирован от 17.08.2020 г. до 20.08.2020 г. като водач на микробус „Мерцедес Спринтер“ с рег.№ ******** до гр. Прага и обратно-гр.

Костинброд.

Видно от приетото по делото наказателно определение на Окръжен съд на град Кишкунфеледхаза, постановено на 27 май 2021 г., по дело номер 1.Врк.98/2021/3, което определение е необжалваемо (видно от текста на същото), на ответника А. А. А. е наложена парична глоба за 200 дни в размер 3 на 1000 форинта всеки ден, за това че на 19.08.2020 г. в 22,35 ч. се движел на автомагистрала М5, управлявайки камион с рег. № ********, собственост на фирма „Жо Транс-БГ“ ООД гр.Костинброд в дясната пътна линия извън населената територия на Петьофисалаш, годен за паралелно движение във външно пътно платно. По време на придвижването му видимостта е била нощ, при ясни метеорологични условия, при среден поток на превозните средства, настилката е била суха на праволинейното асфалтово пътно платно и без дефекти откъм Будапеща посока Сегед. Когато стигнал на магистрала в 120.250 метър неспазил достатъчно разстояние до движещото се пред него превозно средство, което се движело в една и съща посока с него и предизвикал пътно транспортно произшествие. С действията си ответникът нарушил правилата на (KRESZ) относно чл.27, ал.1 1/1975 (ІІ.5.) КРМ-ВМ Вътрешно Министерство, според който при движение зад друго превозно средство, водачът следва да спазва безопасна дистанция-в случай на рязко спиране на предното моторно превозно средство-да може да се спре безопасно. Нарушението е извършено по небрежност.

С наказателното определение на Окръжния съд ответникът е признат за виновен за извършено от него престъпление по чл.235, ал.1 НК, чл.13, ал.1 от НК. Доколкото в определението изрично е посочено, че не подлежи на обжалване, то е влязло в сила на 27.05.2021 г.

Настъпване на местопроизшествието и вината на ответника за него също не са спорни между страните.

С Разпореждане № Ц5104-22-61 от 30.09.2020 г. на НОИ, ТП-София Област, влязло в сила на 24.11.2020 г., описаната по-горе злополука е приета за трудова.

Пред първоинстанционния съд са събрани свидетелските показания на А. В. Т. и М. В. С..

Свидетелят А. В. Т. установява, че работи като шофьор при ищеца. След инцидента през 2020 г. той и един от управителите на фирмата взели платформа и заминали за Унгария, където натоварили пострадалия бус и го върнали в България. Микробусът бил тотална щета, не можел да бъде върнат на собствен ход. Бусът бил на паркинг в близост до сръбската граница.

Управителят на фирмата заплатил такса за почистване на магистралата, за репатриране на автомобила, за престой на паркинга, както и всички разходи 4 по пътуването-горивото, таксата на Дунав мост.

Свидетелят М. В. С. установява, че също работи при ищеца като шофьор. За инцидента чул в офиса, където се задействали да ангажират адвокат, преводач. А. по това време бил приет в болница и след излизането му оттам не се върнал на работа във фирмата.

От приетите по делото писмени доказателства и неоспореното от страните заключение на ССчЕ се установява, че ищецът е направил следните разходи, заплащайки както следва:

-за транспортиране на ранените до болница и на катастрофиралото МПС до паркинг, за четиридневен престой на МПС на него и свързаните с тези действия такси по издадена фактура № ASSIS - 2020 - 571/28.08.2020 г. от фирма „Асистънс 7/24“ ООД, гр. Сегед, Република Унгария, на стойност 730 евро, с левова равностойност от 1 427,76 лева. Съгласно счетоводните регистри на ищеца, счетоводна сметка 609 - “Други разходи”, фактурата е заплатена в брой на 28.08.2020 г. (погрешно посочена в заключението на вещото лице година 2021) от Г. Б.,

-за процесуално представителство на водача на МПС - А. А., пред ПУ гр. Кишкунфеледхаза от д-р В. Н. /26.08.2020 г. и извършен банков превод в негова полза на 24.08.2020 г. в размер на 300 евро, с левова равностойност от 586.75 лева. Разходът и заплащането са покрити със счетоводни записи от фирма „Жо транс - БГ" ООД,

-за адвокатска защита и съдействие на водача на МПС - А. А., от д-р Е.

Н. и извършен банков превод в негова полза на 27.08.2020 г., в размер на 1 500 евро, с левова равностойност 2933, 75 лева. Разходът и заплащането са покрити със счетоводни записи от фирма „Жо транс - БГ" ООД, -за репатриране на катастрофиралото МПС до Република България на 27.08.2020 г. са издадени два броя командировъчни заповеди от Б. Т. управител във фирма „Жо транс - БГ“ ООД, с които се командироват Г. Б. и А. Т., с маршрут: от гр. Костинброд, Република България до гр. Сегед, Република Унгария и обратно, за период от два дни - 27.08.2020 г. до 28.08.2020 г. и със задача: прибиране на МПС след пътно произшествие.

Посочено е пътуването да се извърши със служебен автомобил, който видно от приложеният към делото пътен лист, е марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“ с рег.№ ********. Съгласно заповедите, командированите лица 5 са с право на дневни пари: Г. Б. - 70 EUR на ден, А. Т. – 35 EUR на ден.

Съгласно разходен касов № 41387/28.08.2020 г. на Г. Б. са изплатени общо 469,40 лева за командировката, представляващи левовата равностойност на дневните в размер на 140 EUR /2 дни х 70 EUR/ и 100 EUR за пътни такси.

Съгласно разходен касов № 41388/28.08.2020 г., на А. Т. са изплатени общо 136,91 лв. за командировката, представляващи левовата равностойност на дневните в размер на 70 EUR /2 дни х 35 EUR /. Пари за транспорт - 100 EUR за командировката.

Заключението на вещото лице е, че общият размер на разходите, направени от ищеца „Жо транс" ООД възлиза на сумата от 5 743,11 лв.

От приетото по делото заключение на САТЕ се установява, че пазарната стойност на микробус „Мерцедес Спринтер“ с рег.№ ******** към 19.08.2020 г. възлиза на сумата от 20 650 лв. Установява се, че катастрофиралия автомобил е предаден за скрап и е отписан от активите на дружеството ищец.

Установява се, че размерът на вредите в условията на тотална щета на процесния автомобил с приспадане на стойността, получена от предаването на автомобила за скрап е 14 275 лв. Вещото лице сочи, че по делото и на базата на наличните доказателства, не може да се даде категоричен отговор налице ли е тотална щета на товарния автомобил.

От приетия по делото договор за покупко-продажба на ОЧЦМ и фактура от 18.01.2022 г. се установява, че на 18.01.2022 г. процесният бус е продаден за скрап, срещу което ищецът е получил сумата от 180 лв. за 900 кг. желязо отпадък от купе на бракувано МПС № ******** с рама № WDB906635S5839581. Видно от извършеното върху свидетелство за регистрация част І отбелязване, регистрацията на автомобила е прекратена на 04.01.2021 г.