Решение № 95 от 30.07.2026, Районен съд - Сливница
- Съд
- Районен съд - Сливница
- Дело
- Административно наказателно дело 133/2025
- Вид
- Решение № 95
- Подписан
- 30.07.2026
- Състав
- Ангелина Гергинова Гергинска
Цитирани разпоредби
- чл. 143 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 143, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 3, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 7, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 182, ал. 1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 182, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 188, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- § 1а, т. 63 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 33 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 63 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 65 · Закон за движението по пътищата
- чл. 93, т. 9 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 95 гр. Сливница, 30.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Ангелина Г. Гергинска при участието на секретаря Мария В. И. като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Административно наказателно дело № 20251890200133 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
В. И. К., ЕГН **********, обжалва Електронен фиш серия К № 9687211, издаден от ОДМВР – С., с който, за извършено нарушение по чл. 21, ал.2, във вр. чл. 21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал.4, във вр. чл. 182, ал. 4, във вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП, на жалбоподателката е наложена глоба в размер на 100 /сто/ лева.
С жалбата се прави искане за отмяна на обжалвания електронен фиш, изтъкват се доводи за неправилност и незаконосъобразност на същия, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила при съставянето и издаването му, както и на материалния закон.
Жалбоподателката сочи като порок на обжалвания ЕФ обстоятелството, че, според нея в процесния документ не е налице един от задължителните му реквизити, а именно: конкретното местонарушение, тъй като се сочат две противоположни посоки на движение на управлявания от нея автомобил.
Същата заявява, че оспорва вмененото й превишаване на скоростта, тъй като счита, че се касае за неправилно засечена скорост преди зоната на действие на знака, поради некоректно настройване на техническото средство.
На второ място, жалбоподателката оспорва твърдяната в процесния електронен фиш повторност, обективирана в разпоредбата на чл. 182, ал.4 от ЗДвП, като излага доводи за това, че никъде в процесния ЕФ не са посочени данни, обосноваващи санкция за повторност /предходен ЕФ, дата на неговото 1 влизане в сила, вид на предходно нарушение/, като такива липсват и по представената АНП.
Предвид гореизложеното, жалбоподателката моли съда да отмени атакувания ЕФ като незаконосъобразен.
В последното съдебно заседание по делото жалбоподателката В. И. К., редовно призована, не се явява, не се представлява.
Административнонаказващият орган – ОДМВР-С., редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание, депозирана е писмена защита от главен юрисконсулт Поля И., с която същата моли процесният ЕФ да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева и прави възражение за прекомерност на претендираното от страна на жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Съдът, като съобрази и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Обжалваният електронен фиш е издаден за установено и заснето нарушение с ATCC ARH-CAM1 с № 120cd16, насочено към гр. С., за това, че на 04.09.2024 г. в 14.04 часа в област Софийска, община Б., с. Х., махала Кантона, на ПП I-8, км 38+400, с посока към гр. Д., заснетото МПС – лек автомобил марка „Опел“, модел „Корса“, с рег. № ***, се е движело с посока от гр. С. към гр. Д., с установена стойност на скоростта: 69 км/час и превишена стойност на скоростта: 19 км/час, при ограничение на скоростта от 50 км/ч (въведено с пътен знак Д-11 с посока към гр. Д., и с пътен знак В-26 с посока към гр. С.), с което е извършено нарушение, касаещо движение с превишена скорост. Отразено е в електронния фиш, че собственик на процесното МПС е жалбоподателката В. И. К., ЕГН **********, както и че нарушението е извършено от същата в условията на повторност – в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/7930855, и че с това е извършено нарушение на чл. 21, ал.2, във вр. чл. 21, ал.1 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 4, във вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП на нарушителя е наложена глоба в размер на 100 /сто/ лева.
На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за установено, че действително на датата, отразена в електронния фиш, описаният в него лек автомобил е извършвал движение. Това обстоятелство е било установено и надлежно заснето със съответно техническо средство, с издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване при БИМ, приложено по делото и валидно към датата на нарушението.
Мястото и времето на нарушението са отразени по надлежния ред и достатъчно подробно в електронния фиш, за да стане ясно на наказаното лице 2 какво именно поведение се санкционира. Към процесния електронен фиш е приложен и снимков материал.
Същевременно е изготвен и дължимият протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з532/12.05.2016 г. за използване на АТСС.
Обжалваният електронен фиш е издаден по отношение на В. И. К., ЕГН **********, собственик на процесното МПС.
Жалбата се преценява като ДОПУСТИМА, тъй като е подадена в срок от лице, което има правен интерес от това.
Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящия съдебен състав като неоснователна.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП , при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Законодателят е предвидил и задължителните реквизити на електронния фиш, който следва да съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. В настоящия случай обжалваният електронен фиш отговаря на посочената разпоредба и съдържа необходимите реквизити. Отговаря и на Заповед № 8121з-172/29.02.2016 г. за утвърждаване на образци на ел. фишове и заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. относно изменение на предходната заповед.
Съгласно § 1а, т. 63 от ДР на ЗДвП , електронният фиш представлява "електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи", т.е. се генерира автоматично, на база информация, постъпила от автоматизирана система. При това съдът счита, че в конкретния случай са изпълнени предпоставките за издаване на оспорения от санкционираното лице електронен фиш, в частност експлоатацията на автоматизираната система, използвана за контрол на скоростта. Разпоредбата 3 на чл. 189, ал. 4, изр. 1 от ЗДвП (ред. – нова, ДВ, бр. 10 от 2011 г., изм., бр. 19 от 2015 г.) допуска за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система по § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП (нова - ДВ, бр. 19 от 2015 г.), независимо дали стационарно или мобилно, да се издаде електронен фиш по § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП (нова - ДВ, бр. 19 от 2015 г.) за налагането на глоба в размера, определен за този вид нарушение. С извършените законодателни промени приложното поле на ускорената процедура за издаването на електронни фишове е разширено, така че да включва нарушения, установени и заснети с всички видове АТСС, в т.ч. мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя в присъствие на контролен орган, поставящ начало и край на работния процес. С оглед горния анализ, процедурата за издаване на процесния ЕФ за налагане на глоба за така установеното с мобилна автоматизирана система за видеоконтрол и регистрация на пътни нарушения е проведена при наличието, а не в отсъствието на предпоставките за приложението й по чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП (ред. – ДВ, бр. 11 от 2011 г., доп., бр. 19 от 2015 г.) вр. § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП (нова – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) вр. чл. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
Спазени са и изискванията на чл. 10, ал. 1 от посочената наредба , като надлежно е попълнен протокол за използване на преносима система за контрол на скоростта. В приложените към процесния електронен фиш снимки са посочени GPS координати на разположението на използвания уред, които дават възможност по изключително прецизен начин да се индивидуализира мястото на контрол, респ. разположението на техническото средство, ако по делото съществува спор относно това място и/или други обстоятелства, свързани с него /разположение на пътен знак, обхват на действие и т. н. /.
От приобщените по делото писмени доказателства става ясно, че автоматизирано техническо средство спада към одобрените типове средства за измерване и представлява "мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение". Използваното такова, е преминало проверка за изправност, като резултатите от същата са отразени в протокол, и същото е технически изправно, към датата, посочена в ЕФ. С оглед на това съдът намери, че използваното техническо средство отговаря на изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. , която урежда специфичната материя по контрол на движението по пътищата. Следователно нарушението е било заснето с годно автоматизирано техническо средство.
Според чл. 188, ал. 1 от ЗДвП , собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното 4 превозно средство. В случая от представената по делото справка се установява, че жалбоподателката е собственик на процесния лек автомобил.
Същата е разполагала с възможността по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП , в 14-дневен срок от получаването на ЕФ, да предостави в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. По този начин на това лице, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш за извършеното нарушение, а първоначално издаденият електронен фиш се анулира. Доколкото това не е сторено, то съдът приема, че именно жалбоподателката е управлявала автомобила като негов собственик.
В разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е предвидена забраната за водачите на пътно превозно средство, при избиране на скоростта на движение, да превишават посочените в разпоредбата стойности на скоростта в км/ч.
Съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДвП , когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.
По делото се установи от обективна страна, че автомобилът се е движел в населено място със скорост от 69 км/ч, при ограничение на скоростта, посочено в ЕФ от 50 км/ч, т.е. при превишение от 19 км/ч.
Осъщественото от жалбоподателката деяние е съставомерно и от субективна страна, като същото е извършено при форма на вина пряк умисъл, доколкото същата е съзнавала, че управлява МПС със скорост от 69 км/ч, при ограничение 50 км/ч, регламентирано с поставен преди съответния участък пътен знак Д11, като е целяла това негативно изменение на обективната действителност.
С ъ гл а с н о чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП , водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва за превишаване от 11 до 20 км/ч - с глоба 50 /петдесет/ лева, като според ал. 4, когато нарушението е повторно, то глобата е в двоен размер. Съгласно § 6, т. 33 от ДР н а ЗДвП "повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двугодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач. За да може законосъобразно да се квалифицира нарушението като "повторно", следва АНО да посочи фактите, които го мотивират да приеме тази квалификация, т.е. да се посочи с кое влязло в сила НП или ЕФ е наложено наказание за същото по вид нарушение и то в рамките на съответните времеви граници. Само така може да се провери дали се касае до "повторно" нарушение по смисъла на § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП или не. В 5 случая АНО е посочил в обжалвания ЕФ, че нарушението е извършено в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/7930855. По делото, обаче, не се установи от наказващия орган жалбоподателят да е извършил нарушението при условията на повторност. По делото не се представиха доказателства за санкциониране на жалбоподателя с влязъл в сила ЕФ К/7930855. Връчването и влизането в сила на електронния фиш, довел до квалифициране на деянието като повторно – ЕФ К/7930855, следва да бъде доказано от АНО с надлежни доказателства, каквито в случая не са представени. Поради това обжалваният в настоящото производство ЕФ серкия К № 9687211 следва да бъде изменен, като деянието бъде преквалифицирано и на жалбоподателката бъде наложено наказанието, предвидено в разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, а именно: глоба в размер на 50 /петдесет/ лева (25,56 евро), с каквото правомощие съдът разполага, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението – в този смисъл: чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН и т. 1 от Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2020 г., ОСС, І и ІІ колегия/.