Решение № 50 от 21.02.2024, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Варна, 21.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско дело № 20233001000417 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе пред вид следното :

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от „Торове БГ“ ЕООД /н./, ЕИК 201935308, със седалище и адрес на управление гр. Провадия, ул.Сергей Румянцев № 2, представлявано от управителя си Я Я К против решение № 97/27.02.2023г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 731/21г., с което са обявени за недействителни по отношение кредиторите на несъстоятелността на „Торове БГ“ ЕООД /н./, гр.

Провадия, извършени между „Ив-Ян" ООД, ЕИК 103922970, и „Торове БГ“ ЕООД (н), ЕИК 201935308, прихващания на насрещни парични вземания, както следва: (1) извършено на 17.10.2018 г. и отразено в счетоводството на „Торове БГ“ ЕООД с дата 01.10.2018 г. прихващане на вземане на „Ив-Ян" ООД, ЕИК 103922970, на стойност 49 500 лева, произтичащо от извършено от „Ив-Ян" ООД погасяване на задължение на „Торове БГ“ ЕООД към „П.

А.“ ЕООД, срещу вземане на „Торове БГ“ ЕООД за връщане на предоставени заеми, отразено при „Ив-Ян" ООД по счетоводна сметка 499/7 – Други кредитори, анал. партида Торове БГ, до размер на сумата 49 500 лева;

1

(2) извършено на 21.11.2018 г. съгласно Споразумение за прихващане от 21.11.2018 г. прихващане на вземане на „Ив-Ян" ООД, ЕИК 103922970, в общ размер 266 656,41 лв. по посочените в споразумението фактури № 0000002711/01.08.2018 г., № 9000000118/ 03.09.2018 г., № 9000000121/ 01.10.2018 г., № 0000002782/ 03.10.2018 г., № 0000002824/ 31.10.2018 г., № 0000002845/ 21.11.2018 г. и № 0000002823/31.10.2018 г. срещу вземане на „Торове БГ“ ЕООД в общ размер 212 743,20 лева, по посочените в споразумението кредитни известия № 2401/25.09.2017 г. и № 2402/26.09.2017 г. до размер на сумата 212 743,20 лева, на основание чл. 645, ал. 3 от ТЗ.

Въззивникът счита обжалваното решение за недопустимо, неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на материалноправните норми, поради което моли за неговото обезсилване, евентуално отмяна. Излага подробни съображения за това. Според него недопустимостта на решението произтича от това, че съдът се е произнесъл по молба, подадена след изтичане на едногодишния преклузивен срок по чл.649 ал.1 ТЗ / в случая до 20.10.21г./ и при неправилно прилагане на нормата на чл.62 ал.2 ГПК.

Счита за безспорно установено, че исковата молба е заведена в регистратурата на ВОС, видно от регистъра на съда, на 21.10.21г. с вх. № 21255 от служителя Н В А, без отбелязване, че е получена по пощата/куриер и без отбелязване както в регистрационния дневник, така и върху самата искова молба на дата и номер на товарителница, евентуално на печата с датното клеймо върху плика, в който евентуално е била исковата молба. По делото няма и приложен плик, който да носи каквато и да е информация за пощенския оператор, който следва да е доставил пратката. Приложената по делото товарителница е копие и не съдържа дата на изпращане, подписи на изпращач и получател, както и на длъжностно лице на куриера Еконт Експрес, ООД, приел пратката. Подписът, положен за получател в електронното изявление на товарителницата, не е изпълнен от Н А.

Неправилно съдът се е позовал на неговите писмени обяснения, тъй като те не са официален документ и не се ползват със задължителна материална доказателствена сила за изложените от него факти и обстоятелства. Върху първа страница на исковата молба е положен печат от длъжностното лице на съда отново с дата 21.10.21г. без каквито и да е други отбелязвания. Ищецът не е доказал, че в пратката по приложената по делото товарителница се е намирала исковата молба, инициирала настоящото производство. Изложени 2 са и аргументи за нарушаване на материалния закон при разрешаване на спора по същество. Искът е неоснователен, тъй като в случая се касае за извършени прихващания на база на сключени сделки между двамата ответници, които изцяло попадат в кръга на обичайната дейност на длъжника.

Знанието за неплатежоспособността на длъжника също не е доказано.

Свързаността на двамата ответници чрез общия им управител Я К не води до извода, че той е можел да прецени финансовото състояние на дружеството – длъжник в момент, в който плащанията не са били спрени и дейността му прекратена. И накрая счита, че с така постановеното решение не се постига положителен икономически ефект върху масата на несъстоятелността на „Торове БГ“ЕООДЗ /н./, а се увеличава броят на кредиторите.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение, като потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

Постъпила е и въззивна жалба от „Ив-Ян" ООД, ЕИК 103922970, със седалище и адрес на управление гр. Провадия, *** против същото решение, в която подробно са изложени съображения за неговата недопустимост, неправилност и незаконосъобразност. Доводите за недопустимост, респ. за произнасянето на съда по молба, подадена след изтичане на преклузивния срок за това, са идентични с тези на първия жалбоподател. Въззивникът поддържа направеното от него оспорването на втората предпоставка от фактическия състав на чл.645 ал.3 ТЗ, а именно, че кредиторът „Ив-Ян“ ООД чрез управителя си И П Р е знаел, че към датата на придобиване на вземането и задължението е била настъпила неплатежоспособността на първия ответник – длъжника „Торове БГ“ ЕООД.

Направено е искане обжалваното решение за бъде обезсилено като недопустимо, евентуално – да бъде отменено като неоснователно.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение, като потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

Предявените искове са с правно основание чл.645 ал.3 ТЗ, евентуално чл.645 ал.4 ТЗ.

3

Ищецът Г. С., в качеството на синдик на „Торове БГ“ ЕООД, ЕИК 201935308, предявява срещу ответниците „Торове БГ“ ЕООД /н./ и „Ив –Ян“ ООД, ЕИК 103922970 искове за обявяване за недействителни по отношение кредиторите на несъстоятелността на „Торове БГ“ ЕООД /н./ извършеното на 01.10.2018 г. между двете ответни дружества прихващане на насрещни задължения на стойност 49 500 лева, както и извършено на 21.11.2018 г. прихващане на насрещни задължения на стойност от 212 743,20 лева, с твърдения че към тези дати кредиторът „Ив-Ян“ ООД е знаел за настъпилата неплатежоспособност на длъжника, на основание чл. 645, ал. 3 от ТЗ, или, евентуално, на основание чл. 645, ал.4 от ТЗ.

Преди разглеждане на иска по същество съдът дължи произнасяне по въпроса за неговата допустимост, респ. – за допустимостта на обжалваното решение с оглед спазване на установения в чл.649 ал.1 ТЗ преклузивен срок за предявяването му. В тази връзка съдът съобрази следното :

С решение № 734/26.07.2019г. по т.д. № 552/2019г. на ВОС, образувано по молба с правно основание чл.625 ТЗ, е обявена неплатежоспособността на длъжника „Торове БГ“ ЕООД на осн.чл.632 ал.1 ТЗ с начална дата 31.12.2017г., открито е производство по несъстоятелност, прекратена е дейността на длъжника и същият е обявен в несъстоятелност, като производството е спряно на осн.чл.632 ТЗ ал.1 ТЗ.

С решение № 260293/19.10.2020г. производството по несъстоятелност е възобновено, като за временен синдик е назначена Г. П. С.. Решението е обявено в ТР по партидата на дружеството на 20.10.2020г. Следователно двугодишният преклузивен срок за предявяване на иска по чл.645 ал.3 ТЗ изтича на 20.10.2022г., съобразно приложимата към настоящия момент редакция на закона, обн.ДВ бр.66/2023г.

Исковата молба е постъпила в регистратурата на Варненския окръжен съд на 21.10.2021г. и е заведена под вх.№ 21255 от същата дата без отбелязване, че същата е получена по пощата или чрез куриерска услуга.

Сред приложените към исковата молба доказателства фигурира и товарителница на Еконт с № 1050473399223 – л.7 по делото. В нея като подател е посочена К. В. Н., а като получател – Окръжен съд Варна, пл.Независимост № 2, деловодител.

От служебната справка на Варненския окръжен съд за извършена 4 регистрация в ЕИСС – л.134 е видно, че исковата молба на Г. С. с посочения вх.№ 21255, получена в съда на 21.10.21г. от деловодител Н В А, е образувана в дело с номер 731/21г. на ВОС.

От писмо на Еконт вх. № 23680/12.10.22г. – л.212 се установява, че съгласно електронната база данни на куриерската служба пратка с товарителница 1050473399223/20.10.2021г. е изпратена от К. В. Н. от гр.Варна на дата 20.10.2021г. от приемащ офис Варна 24/7 Еконтомат – МОЛ Варна и е получена от деловодител на Окръжен съд Варна на 21.10.2021г- в 14,11часа с предаващ служител А С Л. Същата информация е потвърдена и в писмо на Еконт изх.№ 3337/28.03.22г. – л.121.

Съгласно писмените обяснения на съдебния деловодител фронт- офис във ВОС Н А – л.162 и л.163 -на 21.10.2021г. в деловодството на съда са постъпили 9 броя искови молби с ищец Г. С. в отделни пликове и с отделни товарителници. Товарителниците са приложени надлежно по делата, а найлоновите пликчета са приложени надлежно в кошчето за рециклиране на пластмасови отпадъци. Деветте броя искови молби, според обясненията на л.133, са постъпили в едва куриерска пратка на Еконт. Поради невнимание или бързане деловодителят е пропуснал да отрази с печат върху титулната страница на исковите молби това обстоятелство.

Въз основа на така посочените по –горе доказателства съдът прави извода за безспорно установено, че на 20.10.21г. адв.Н. е подала през Еконтомат до Еконт исковата молба с приложенията към нея и генерираната товарителница 1050473399223, които са получени от ВОС на 21.10.21г., за което са извършени и надлежните отбелязвания в ЕИСС и в деловодството на съда. Без значение е кой персонално е получил самата пратка на входа на съда. Товарителницата е надлежно номерирана в кориците на делото, а отсъствието на удостоверително изявление за получаването на исковата молба и доказателствата към нея по куриер върху самата искова молба се замества от изявленията на деловодителя, които съвпадат и с останалите събрани в тази насока доказателства. По делото не се установи с куриерската пратка с товарителница 1050473399223 във ВОС е извършена доставка на документи, различни от исковата молба, ведно с приложения. Дори и да бъде съобразен служебно известният на съда факт, че 7 от исковите молби са пуснати от офис на Еконт в Гранд МОЛ Варна, а две – от Еконтомат на 5

***, т.е. – налице са две куриерски пратки с девет искови молби, това не променя горния фактически и правен извод, че настоящата искова молба е изпратена по куриер на 20.10.2021г.

С оглед изменението на срока по чл.649 ал.1 ТЗ със ЗИД ТЗ, обн. ДВ, бр. 66 от 2023 г. – двугодишен от откриване на производството - във всички случаи се налага извода, че исковата молба, дори и да е депозирана в съда на 21.10.21г., а не чрез куриерска служба на 20.10.2021г. се явява подадена преди изтичане на законоустановения преклузивен срок, поради което същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Постановеното по нея решение е също допустимо. Всички възражения на въззивниците в противната насока са неоснователни.

По съществото на спора :

От приетото по делото Споразумение за встъпване в дълг от 01.10.2018 г. – л.51, сключено между ответните дружества и „П. А.“ ЕООД, се установи, че П. А. – купувач и Торове БГ – доставчик, развалят договора си за доставка на торове – 125 тона амониев нитрат на обща стойност 49 500лв, като доставчикът се задължава да върне на купувача сумата от 49 500лв, като получена на отпаднало основание. На осн.чл.101 ЗЗД Ив-Ян встъпва в дълга на Торове БГ за заплащане на сумата от 49 500лв, като двете дружества отговарят към П. А. като солидарни длъжници.

П. А. дава изричното си съгласие за встъпването в дълг. В изпълнение на задължението си за връщане на сумата от 49 500лв Ив – Ян продава на П. А. два свои товарни автомобила - Волво ФЛ 10, рег. № В 6631 РС на цена 25 500 лева с ДДС и товарен автомобил Волво ФЛ 10, рег.