Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2490 от 06.10.2026, Административен съд - Кърджали

Съд
Административен съд - Кърджали
Дело
Административно дело 409/2026
Вид
Решение № 2490
Подписан
06.10.2026
Състав
Еленко Еленков

Цитирани разпоредби

  • чл.149, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.26 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 35 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.59, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.30, ал.1, т.6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
  • чл. 23, ал. 1 · Закон за чужденците в Република България
  • чл. 23, ал. 1, т. 4 · Закон за чужденците в Република България
  • чл. 25, ал. 1, т. 9 · Закон за чужденците в Република България
  • чл.40, ал.1, т.5 · Закон за чужденците в Република България
  • чл.44, ал.1 · Закон за чужденците в Република България
  • чл.44, ал.2 · Закон за чужденците в Република България
  • чл.46, ал.1 · Закон за чужденците в Република България
  • чл. 24 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 2490

Кърджали, 06.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Кърджали - V състав, в съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ЕЛЕНКО ЕЛЕНКОВ

При секретар АНЕЛИЯ ЯНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ЕЛЕНКО ЕЛЕНКОВ административно дело № 20267120700409 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.46, ал.1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ).

Образувано е по жалба на Н. Я., гражданин на [държава], с адрес в Република България: [населено място], [улица], [община], [област], действащ чрез пълномощника си адв. Д. И., против Заповед № 292з-1772/16.06.2026 г., издадена от директора на ОДМВР – Кърджали, с която е отнето правото на постоянно пребиваване в Република България на Н. Я. гражданин на [държава], роден на [дата] в Република България, [ЛНЧ].

Изложени са съображения за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като постановен в нарушение на материалноправните разпоредби, съществени нарушения на административнопроизводствените правила и несъответствие с целта на закона. Посочва се, че атакуваната заповед е необоснована. Счита, че административния акт е и немотивиран. Излага и съображения за нарушение на чл. 35 от АПК.

Ответникът – Директор на ОД на МВР – Кърджали, редовно призован, не се явява, представлява се от юрк. М. П.. В съдебно заседание и писмено становище са изложени подробни съображения за неоснователност на жалбата и законосъобразност на оспорената заповед. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Настоящият състав на АС – Кърджали приема, че жалбата е допустима като подадена в предвидения в чл.149, ал.1 от АПК 14-дневен срок и от лице, което е засегнато от обжалвания административен акт.

При извършена проверка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

С оспорената Заповед № 292з-1772/16.06.2026 г., издадена от директора на ОДМВР – Кърджали, е отнето правото на постоянно пребиваване в Република България на Н. Я. гражданин на [държава], роден на [дата] в Република България, [ЛНЧ]. В заповедта е посочено, че при осъществяване на контрол по спазването на условията и реда за пребиване на чужденци на територията на област Кърджали, в изпълнение на чл.30, ал.1, т.6 от Закона за Министерството на Вътрешните работи, от служители на група „Миграция" ОДМВР Кърджали е установено, че Y. N. / Я. Н. е извършил нарушение на ЗЧРБ. Същият има разрешено постоянно пребиваване в Република България от 12.06.2023 г., на основание чл. 25, ал. 1, т. 9 от ЗЧРБ (които не са лица от български произход, родени на територията на Република България, изгубили са българското си гражданство по изселнически спогодби или по собствено желание и желаят трайно да се установят на територията на страната) и в едногодишен срок след разрешението не се е установил в Република България и не пребивава на територията на страната. Видно от данните в АИС „Граничен контрол“, той се намира преимуществено извън територията на Република България.

Прието е от административния орган, че констатираното е основание за отнемане на постоянното пребиваване, съгласно чл.40, ал.1, т.5 от ЗЧРБ „Отнемане на правото на пребиваване на чужденец в Република България се налага, когато в едногодишен срок след разрешението чужденецът не се е установил и не пребивава на територията на страната”.

Предвид гореизложеното, на основание чл.26, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), със съобщение УРИ 292000-6083/15.04.2026 г. Y. N. / Я. Н. е уведомен, че срещу него е образувано производство по налагане на принудителна административна мярка “Отнемане на правото на пребиваване в Република България”, на основание чл.40, ал.1, т.5 от ЗЧРБ и за възможността в седемдневен срок от получаване на съобщението, да изрази становище по събраните доказателства, както и да предяви своите искания и възражения. Съобщението е било връчено на С. С. С., [ЕГН], което той е удостоверил с подписа си, като се е задължил да уведоми своевременно Y. N. / Я. Н. за издаденото съобщение.

Обясненията на Y. N. / Я. Н. във връзка с административното производство по налагане на IIAM са били необходими на административния орган, за да се извърши преценка на правнозначимите обстоятелства разписани в чл.44, ал.2 от ЗЧРБ.

Въпреки надлежното му уведомяване Y. N. / Я. Н. не е проявил заинтересованост от развитието на административното производство и не е представил обяснения и възражения, поради което горните обстоятелства са били изследвани на основание данните получени в производството по предоставяне на право на пребиваване в Република България.

Във връзка с административното производство по налагане на принудителна административна мярка „Отнемане правото на пребиваване на чужденец в Република България“ е било отправено запитване до директора на ТД на НАП - Пловдив, офис [област], с искане за информация относно регистрирани трудови договори на територията на страната и платени здравноосигурителни вноски от Y. N. / Я. Н.. С писмо изх.№05-09-50#1/20.04.2026 г., ТД на НАП - Пловдив уведомява, че към 20.04.2026 г. за чуждия гражданин няма регистриран трудов договор и няма плащани осигурителни вноски, от което става ясно, че от лицето не са заплащани осигурителни вноски, каквото е изискването на чл.33, ал.1, т.З от Закона за здравното осигуряване „Задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса са чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна“. Констатираното потвърждава извода, че Y. N. / Я. Н. не се е установил трайно и не пребивава на територията на Република България.

На основание чл.30, ал.1, т.6 от Закона за Министерството на Вътрешните работи (ЗМВР), на 20.04.2026 г. от служители на РУ - [населено място] при ОДМВР - Кърджали е извършена проверка на адрес: [населено място], [улица], [адрес], [община], [област], за който имот Y. N. / Я. Н. е представил доказателства за осигурено жилище, респективно към момента на получаване на разрешението за пребиваване той да има реална възможност и годно правно основание да обитава жилището. При проверката чуждият гражданин не е бил установен на адреса. Установен е бил собственикът на жилището С. С. С., [ЕГН], от когото е снето писмено обяснение. В обяснението С. С. С. е заявил, че през 2023 г. е отдал една стая от горепосоченото жилище на Y. N. I Я. Н., като оттогава до момента нито той, нито членове на семейството му са посещавали къщата на адрес - [населено място], [улица], [адрес], [община], [област]. Заявява също така, че не може да посочи дали чуждият гражданин е посещавал страната, и ако я е посещавал къде е отсядал. За проверката е била изготвена докладна записка УРИ 318р- 5331/21.04.2026 г. по описа на РУ - [населено място].

Административният орган е счел, че Y. N. Я. Н. е със статут на постоянно пребиваващ в Република България чужденец от 12.06.2023 г., като от тогава до момента има 8 краткосрочни влизания на територията на Република България. От извършените проверки и направените справки в информационните системи на МВР е установено, че след получаване на разрешението си за постоянно пребиваване чуждият гражданин не се е установил трайно в Република България и не пребивава на територията на страната, а посещава страната инцидентно за по няколко дни, въпреки че със самото подаване на заявление за постоянно пребиваване на основание чл. 25, ал. 1. т. 9 от ЗЧРБ, той е заявил желанието си трайно да се установи на територията на страната, каквото е изискването на правната норма. Това волеизявление не кореспондира с поведението му след разрешаване на пребиваването, независимо дали такова е било намерението му при подаване на заявлението за пребиваване.

Посочено е от органа, че за да получи право на постоянно пребиваване в Република България на основание чл.25, ал.1, т.9 от ЗЧРБ, Y. N. / Я. Н. е подал заявление и е била издадена виза за дългосрочно пребиваване. Съгласно Чл. 9, ал.1 от Наредба за условията и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим ..виза за дългосрочно пребиваване със срок на валидност до 6 месеца и с право на пребиваване до 180 дни се издава на чужденец, който желае да се установи продължително или постоянно в Република България на едно от основанията, посочени в Закона за чужденците в Република България'4.

Пребиваването на едно лице - чужденец на територията на Република България означава фактическото му местонахождение да е на територията на страната. Съгласно чл. 23, ал. 1 от ЗЧРБ чужденците пребивават в Република България краткосрочно - до 90 дни в рамките на всеки 180-дневен период от датата на влизането в страната; продължително - с разрешен срок до една година; дългосрочно - с разрешен първоначален срок 5 години и възможност за подновяване след подадено заявление и постоянно - с разрешен неопределен срок, като пребиваването се осъществява въз основа на виза по чл. 9а, ал. 2, т. 3 и 4; международни договори или договори на Европейския съюз е трети държави за безвизов режим; актове на правото на Европейския съюз, които са в сила и се прилагат от Република България или разрешение на службите за административен контрол на чужденците. От своя страна разрешение за постоянно пребиваване по смисъла на чл. 23, ал. 1, т. 4 от ЗЧРБ се предоставя при наличие на основанията, регламентирани в чл. 25, ал. 1 от закона. Освен обективните предпоставки за получаване на разрешение за постоянно пребиваване на основание чл.25. ал.1, т.9 от ЗЧРБ нормата предвижда да е налице и заявено желание от страна на чужденеца да се установи постоянно на територията на страната. Законът не дава легално определение на понятието „трайно установяване”, но същото следва да се тълкува с оглед обичайното му житейско съдържание. Под установяване на определено място, включително в по-широкия смисъл - територията на дадена страна, следва да се разбира, че лицето живее на това място, там упражнява трудова дейност, има социални контакти и се включва в живота на съответните общности, участва в съответните осигурителни системи. В този смисъл инцидентните пребивавания на територията на страната не могат да обосноват извод за установяване. Изложеното тълкуване на цитираните правни норми по никакъв начин не ограничава възможността на чужденеца, получил разрешение за пребиваване на територията на Република България да отсъства от страната и да пребивава на територията на други държави, но той следва да се установи в Република България.

Посочено е, че съгласно чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЧРБ отнемане на правото на пребиваване на чужденец в Република България се налага, когато в едногодишен срок след разрешението чужденецът не се е установил и не пребивава на територията на страната, освен в случаите по чл. 25, ал. 1, т. 6, 7, 8, 13, 16 и чл. 25г, както и по отношение на членове на семейство на чужденец по чл. 25, ал. 1, т. 6, 7, 8, 13 и 16. В нормата на чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЧРБ са регламентирани хипотези, които да не са причина за отнемане или загуба на статута. С последните две предложения на нормата на чл. 40, ал. 1. т. 5 от ЗЧРБ законодателят е посочил случаите, при които е изключено прилагането на принудителна административна мярка - отнемане правото на пребиваване на чужденец в Република България, когато в едногодишен срок след разрешението чужденецът не се е установил и не пребивава на територията на страната, като в конкретния случай нито една от посочените хипотези на изключение не е налице.

От данните в преписката на Y. N. / Я. Н. е установено, че същият не принадлежи към категорията на уязвимите лица.

Органите за административен контрол-на чужденците са компетентни относно производства за подновяване на разрешение за пребиваване или друго разрешение, предоставящо право на пребиваване, така че това е факт, който е служебно известен на административния орган. Прието е, че за Y. N. / Я. Н. не са налице такива производства.

Установено е, че за Y. N./Я. Н. не са налични производства по Закона за убежището и бежанците, както и че няма производство по АПК.