Протоколно определение № 1 от 13.01.2026, Апелативен съд - Бургас

ПРОТОКОЛ

№1 гр. Бургас, 13.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Петя Ив. Петрова Дакова

Светлин Ив. И. при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова и прокурора Иванка Анг. Козарова

Сложи за разглеждане докладваното от Петя Ив. Петрова Дакова Наказателно дело за възобновяване № 20252000600279 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 09:40 часа се явиха:

За Апелативна прокуратура-Бургас, се явява Заместник апелативен прокурор Иванка Козарова.

Осъденото лице Г. И. Г., се явява лично, конвоиран от органите на РД „Охрана“ Бургас.

В залата се явява адвокат Д. А. от АК-Б., определена от АК-Б. по повод отправено искане от АС-Бургас да поеме защитата и представителството на осъденото лице Г. в хипотезата на чл. 94, ал.1, т.6 от НПК.

ОСЪДЕНИЯТ: В момента изтърпявам наказание лишаване от свобода в Затвора-Бургас. Нямам защитник по това дело. Не възразявам адв.

А. да ме защитава.

С оглед обстоятелството, че осъденото лице в момента изтърпява наказание лишаване от свобода и няма упълномощен защитник в това производство, а адвокатската защита е задължителна по силата на разпоредбата на чл. 94, ал 1, т. 6 НПК, съдът констатира необходимост от 1 назначаване на служебен защитник.

По разпореждане на съдията докладчик е отправено искане до АК-Б. за определянето на адвокат, който да бъде назначен за служебен защитник на осъденото лице Г..

Съгласно уведомително писмо от 09.01.2026 г., за такъв е определена адв. Д. А. от АК-Б., която се явява лично.

Поради изложените съображения и на основание чл. 94, ал.1, т.6 от НПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

НАЗНАЧАВА адв. Д. А. от АК-Б. за служебен защитник на осъдения Г. И. Г. по настоящото производство.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото. В подкрепа на Вашето определение, моля да приемете писмо от ГД „ИН“ относно датата, на която осъденият Г. е приведен в Затвора-Бургас.

АДВ. А.: Запозната съм с материалите по делото и съм готова да поема защитата и представителството на осъдения Г.. Да се даде ход на делото.

ОСЪДЕНИЯТ: Да се гледа делото днес.

Съдът, след като изслуша становищата на страните и съобрази данните по делото, намери следното:

Налице са процесуални пречки за даване ход на делото, тъй като при извършена проверка за наличие на условията по чл. 419-421 НПК за допустимост на сезиращото съда искане, се констатира липса на процесуална легитимация на органа, който го е изготвил, обуславящо извод за процесуалната му недопустимост.

Съображенията в тази насока са следните:

Производството е по реда на чл. 424, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от 2

НПК. Образувано е по искане на и. ф. главен прокурор на Република България – Б. С., за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 161/2025 г. по описа на Районен съд - Поморие, отмяна на постановеното определение №53/24.10.2025г. за одобряване на споразумение за решаване на делото в частта относно определения първоначален режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд в производство по чл. 306, ал.1, т.2 от НПК.

Искането е с вх. № 1848 от 28.11.2025г. на ГП, подписано е от заместник на главния прокурор, упълномощен въз основа на Заповед № РД05-4494/26.11.2025 г. на Б. Б. С. - и. ф. главен прокурор на РБ, да замества последния на дата 28.11.2025г., като изпълнява правомощията на главния прокурор в пълен обем, с изключение на тези, свързани с възникването, изменението и прекратяването на правоотношенията на магистрати и съдебни служители по ЗСВ и КТ. Към искането е приложено копие от посочената Заповед, издадена на основание чл. 330, ал. 1, чл. 167, ал. 1, т. 1 и чл. 168, ал. 7 от ЗСВ. Искането за възобновяване на наказателното дело е постъпило в Районен съд - Поморие на 04.12.2025г., в който съд е регистрирано с вх.№ 5476 от 04.12.2025г.

С решение на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) по Протокол № 21/16.06.2023 г. Б. С. е определен за изпълняващ функциите „главен прокурор на Република България“.

Със Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт в чл. 173 от ЗСВ е създадена ал. 15 (нова – ДВ, бр. 6/2025 г.), в която е предвидено, че: „При предсрочно прекратяване или изтичане на мандата на главния прокурор, председателя на Върховния касационен съд или председателя на Върховния административен съд се определя временно изпълняващ съответните функции, при спазване на следното условие: едно и също лице няма право да изпълнява съответните функции за срок, по-дълъг от 6 месеца, без значение дали е имало прекъсвания в изпълнението на функциите.“

Цитираната нова разпоредба на чл. 173, ал. 15 от ЗСВ е в сила от 21.01.2025 г., от която дата е започнал да тече и предвиденият в нея шестмесечен срок за изпълнение на функциите. По отношение на лицето, 3 изпълняващо функциите на главен прокурор, този срок е изтекъл на 21.07.2025 г.

Действително, решението на ПК на ВСС от 16.06.2023 г. за определяне на Б.С. за изпълняващ функциите главен прокурор е влязло в сила, не е било оспорено или отменено и е станало част от правния мир, поради което се изпълнява и понастоящем. Този стабилен административен акт обаче е непротивопоставим на правните последици, произтичащи от действието на новата разпоредба на чл. 173, ал. 15 ЗСВ. Действието на тази законова разпоредба е такова, че с изтичането на предвидения в нея срок актуалният към влизането й в сила и. ф. главен прокурор – Б. С. не може да продължи да изпълнява функциите, за които е бил определен с решение на Прокурорската колегия на ВСС.

В практиката си Върховният касационен съд на Република България (Решение № 485/12.11.2025 г. по н.д.в. № 764/2025 г.) вече е имал повод да подчертае, че разпоредбата на чл. 173, ал. 15 от ЗСВ има т.нар. несъщинско обратно действие по отношение на заварени правоотношения, което означава, че законът се интересува от това да регулира отношенията оттук нататък, като не преурежда случаите за назад, приемайки установените дотогава отношения. Нововъведеният правен режим преурежда за в бъдеще заварени правоотношения, които не са приключили /несъщинска ретроактивност/ за разлика от същинската ретроактивност /в т. см. Решение № 5 от 11.05.2017 г. на Конституционния съд на Република България/. Разпоредбата на чл. 173, ал.

15 ЗСВ запазва юридическия характер на настъпилия преди нейното влизане в сила факт – определянето на изпълняващ функциите главен прокурор, но преурежда занапред неговите правни последици.

Изложените по-горе съображения формират извод, че лицето, което към момента на влизане в сила на чл. 173, ал. 15 ЗСВ е било определено да изпълнява функциите на главен прокурор, след изтичане на предвидения от закона шестмесечен срок, т.е. след 21.07.2025 г., не може занапред да упражнява тези функции. Тълкуването на цитираната норма от ЗСВ обуславя извода, че прекратяването на функциите на и.ф. главен прокурор настъпва ex lege. В този смисъл е и решението на Общото събрание на Наказателната колегия на ВКС от 18.09.2025 г., според което правомощията на и. ф. главен прокурор се прекратяват по силата на чл. 173, ал. 15 от ЗСВ след изтичане на 4 шестмесечния срок от влизане в сила на тази разпоредба.

Горното налага и следващ извод, а именно, че искане за възобновяване на наказателно дело, подадено от и. ф. главен прокурор Б. С. след 21.07.2025 г., не съставлява валидно сезиране на компетентния по чл. 424, ал. 1 от НПК съд. В конкретно разглеждания случай искането на главния прокурор е с вх. № 1848 от 28.11.2025 г. на ГП, като същото е постъпило в Районен съд - Поморие на 04.12.2025 г., регистрирано с вх.№ 5476 от 04.12.2025 г. по описа на същия съд, поради което и същото следва да бъде преценено като подадено от лице, което съобразно въведения с чл. 173, ал. 15 от ЗСВ правен режим не е активно легитимирано да подаде искане за възобновяване.

Така направеният извод не търпи промяна по повод на това, че в конкретния случай искането е подадено от заместник на главния прокурор, който на основание Заповед № РД-05-4494/26.11.2025 г. на и. ф. главен прокурор е замествал последния на 28.11.2025г. /датата, на която е изготвено искането за възобновяване/, разполагайки с правомощията на главен прокурор в пълен обем, с изключение на тези свързани с възникването, изменението и прекратяването на правоотношенията на магистрати и служители по ЗСВ и КТ. Без да се отрича принципната възможност за учредяване по посочения ред на компетентност на орган в системата на ПРБ, подчинен на изпълняващия функциите главен прокурор, то при конкретните обстоятелства, сочещи на прекратяване на правомощията на и. ф. главен прокурор след датата 21.07.2025 г., се налага извод, че учредената на неговия заместник след тази дата компетентност, не може да породи целените правни последици. Поради това и без оглед на констатираното, че искането за възобновяване на наказателното дело е подписано от заместващ по нарочна заповед и.ф. главен прокурор, то същото се преценява като изхождащо от лице, което не разполага с активната процесуална легитимация, изискуема съгласно чл. 420, ал. 1 от НПК.

Казаното обосновава необходимост искането за възобновяване като изхождащо от субект без надлежна процесуална легитимация, да бъде оставено без разглеждане, а образуваното въз основа на него съдебно производство – прекратено.

По изложените съображения, Апелативен съд – Бургас

5

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на и. ф. главен прокурор на Република България за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 161/2025 г. по описа на Районен съд – Поморие.

ПРЕКРАТЯВА производството по НДВ № 279/2025 г. по описа на Апелативен съд - Бургас.

Определението не подлежи на обжалване и протестиране.

Препис от протоколното определение да се изпрати на ВКП за сведение.

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 09.50 часа.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

Секретар: _______________________

6

----- следващ документ -----

ПРОТОКОЛ

№1 гр. Бургас, 13.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове: