Решение № 5463 от 13.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5463 гр. София, 13.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

ВИКТОРИЯ Р. МИТЕВА при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20251100508780 по описа за 2025 година и след приключване на продължителния отпуск поради временна нетрудоспособност на докладчика, , за да се произнесе взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 11286/12.06.2025г. по гр.д. № 68481 по описа за 2024г. на Софийски районен съд, 165-ти състав „Застрахователна компания Лев Инс”АД, ЕИК 121130788 е осъдено да заплати на М. Т. В., ЕГН ********** сумите, както следва: на основание чл. 405 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД сумата от 2765,89лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба-15.11.2024г. до изплащането й, представляващи застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди по щета № 0913-1201-2400060 по имуществена застраховка Каско полица № 93002410003615 за лек автомобил „Хонда Джаз“, рег. № ****, причинени от самокатастрофа в бетонна колона на 20.05.2024г. в гр. София, ул. „**** I“ № 57; сумата от 145,63лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 27.06.2024г. до 14.11.2024г.; на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 777,69лв., представляващи съдебни разноски, като неоснователни са отхвърлени исковете за горницата над присъдените суми до предявения 1 размер от 3737,10лв. за главница и от 200,44лв. за лихва, като М. Т. В., ЕГН ********** е осъден да заплати на Застрахователна компания Лев Инс”АД, ЕИК 121130788 на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК разноски по делото в размер на 64,67лв.

С Определение № 48506/24.11.2025г. е отхвърлена молба по чл. 248 от ГПК на Застрахователна компания Лев Инс”АД, ЕИК 121130788 за изменение на решението в частта за разноските.

Срещу така постановено решение са депозирани:

1 . въззивна жалба вх.№ 225069/26.06.2025г. по регистъра на СРС от ответника по исковете - Застрахователна компания Лев Инс”АД, ЕИК 121130788 в частта, в която исковете са уважени. Изложил е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочил е, че в случая ищецът напуснал местопроизшествието, не уведомила органи на КАТ, отклонила се от проверка за алкохол и упойващи средства, поради което и съгласно чл. 28.2. от ОУ събитието било изключен риск, поведението на ищеца и допринесло за настъпването на вредите и следвало да се определи процент на съпричиняването им. Твърденията на ищеца за механизма на ПТП не били установени, свидетелят посочил, че ищцата само прибрала автомобила си в двора, а не както твърдяла че й помогнали други хора и без да стартира автомобила. Ищцата твърдяла, че коланът й работел, но при огледа на автомобила от нейни познати в Дупница колан бил записан като повреден. По делото било установено, че автомобил не можело да се движи на собствен ход безопасно, вредите по него не позволявали такова движение а и доказателство за това обстоятелство било ползването на репатрак. Протокол за ПТП бил едва от 05.06.2024г., нямало данни ищцата да е страдала от заболяване, което да й пречи да го направи по-рано, в обяснителната записка сочела, че се чувствала добре и се прибрала, това доказвало, че тя съзнателно се е отклонила от проверка на алкохол и упойващи средства. На ищцата бил съставен АУАН от КАТ за това че не контролирала ППС и не уведомила КАТ.

Отделно в случая било налице основание по чл. 395, ал.1 и ал. 4 от КЗ да откаже да изплати обезщетение, защото имало значително неизпълнение на задълженията на застрахования с оглед интереса на застрахователя. Такова неизпълнение било онова, което пречело на застрахователя да установи 2 обстоятелства, при които е настъпило събитието или е довело до настъпване на застрахователното събитие в следствие на неизпълнението на задължението за предотвратяване и ограничаване на вредите. Неправилно било кредитирано заключението по техническата експертиза, вещото лице не отговорило изчерпателно, точно и ясно на зададените въпроси, не изследвало детайли на уврежданията в основата на преден десен калник и обстоятелството, че казанчето опирало в шайбата на коляновия вал. Вредите по левия колан не били от процесното ПТП. Не било отчетено съпричиняването от ищеца.

Претендирал е разноски.

Въззиваемият-ищец М. Т. В., ЕГН ********** в предоставения срок е оспорил жалбата. Навел е твърдения, че решението в обжалвана част е правилно. Посочил е, че твърдените от ответника факти били неверни.

Общите условия представени от ответника не й били връчени, не се била съгласила с тях и така позоваването от ответника на същите било неоснователно. Клаузата на чл. 28.2. от ОУ била нищожна защото изисквала от застрахования поведение, което било в разрез с чл. 123, ал.1, т. 3 и чл. 125, т. 8 от ЗДвП. От събитието нямало пострадали хора, нито било увредено чуждо имущество, нямало друг участник , поради което и нямало основание да остава на място на ПТП и да изчака органи на КАТ. Заключението по техническата експертиза установило, е автомобил можел да се движи на собствен ход, но не било препоръчително с оглед безопасността на движение.

Не било вярно и не било житейски логично твърденията на ответника, че възпрепятствала проверка за алкохол и упойващи средства. Ако била употребила такива щяла ли да съобщи на застрахователя, че събитието е от предишната вечер, а не в момента на обаждането й, когато въздействието на тези вещества щяло вече да е заличено. Представила на застрахователя резултати от кръвни проби и др. от деня на заявяването на събитието .

Ответникът не представил преписката по щетата а в нея следвало да бъде записът на телефонния разговор, в който негов служител й давал указания какво да направи и как да репатрира автомобила. Не било установено бетонната колона да е повредена, нямало такива записвания в АУАН и в НП.

Описът на вредите бил съставен от оторизирано от застрахователя лице, а не от нейни близки приятели. Напускането на местопроизшествието не можело да предизвика ПТП нито вредите от него Претендирал е разноски.

2 . насрещна въззивна жалба

3 изпратена с отговора вх.

№

251634/21.07.2025г. по регистъра на СРС, изпратена по пощата на 18.07.2025г. от ответника по исковете М. Т. В., ЕГН ********** срещу решението в частта, в която исковете са отхвърлени за сумата от 216лв., ведно с лихва от подаване на исковата молба, представляващи направените от нея разходи за репатриране на автомобила до мястото на съхранение. Изложил е съображения, че решението е неправилно в тази част. Възражение срещу тази сума не било направено от ответника, а и то признавал, че автомобил не можел да се движи на собствен ход. Заключението по техническата експертиза установило, че не било препоръчително автомобил да се движи на собствен ход с оглед безопасността на движението. Ползването на репатрак било съгласувано със застрахователя в телефонен разговор по специалната линия на застрахователя, служител на застрахователя обяснил, че за сметка на застрахователя е транспортиране до 100 км. .Претендирал е разноски Въззиваемият – ищец Застрахователна компания Лев Инс”АД, ЕИК 121130788 е оспорил насрещната въззивна жалба. Посочил е, че решението в тази част е правилно. Не ставало ясно дали ищецът твърди, че автомобил не можел да се движи на собствен ход или можел. Претендирал е разноски.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 369439/15.11.2024г. по регистъра на СРС от М. Т. В., ЕГН ********** срещу „Застрахователна компания Лев Инс”АД, ЕИК 121130788, с която е поискала от съда да осъди ответника на основание чл. 405 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД да й заплати сумата от 3727,10лв. , ведно със законната лихва от подаване на исковата молба- 15.11.2024г. до изплащането й, представляващи застрахователно обезщетение за вреди по застрахован при ответника ЗК Лев Инс”АД автомобил „Хонда Джаз“, рег. № **** по имуществена застраховка Каско полица № 93002410003615 , причинени от самокатастрофа в бетонна колона на 20.05.2024г. в гр. София, ул. „**** I“ № 57; сумата от 200,44лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 27.06.2024г. до подаване на исковата молба. Навела е твърдения, че с ответника сключили застраховка „Каско“ за собствения й автомобил Хонда Джаз“ за период от 18.01.2024г. до 17.01.2025г., на 20.05.2024г. управлявала автомобила по ул. **** I“ „ в гр. София и за да го паркира във вътрешния 4 двор на кооперацията на № 57 установила, че прохода бил блокиран от друг автомобил. Улицата била еднопосочна, място за движение само на един автомобил и за да не блокира движението решила да паркира зад спрялото на входа МПС. Неволно обаче превключила автоматичния скоростен лост за движение напред, вместо назад и така реализирала леко ПТП с бетонна колона на съседна сграда. Вреди имало само по нейното МПС, което макар и да можело да се движи на собствен ход, издавало странен звук. Затова на следващия ден с репатрак го превозила до сервиз в Дупница, с който ответникът имал сключен договор и за ремонтирането му и за съхраняването му. За събитието уведомила застрахователя, който се съгласил, че автомобил следва да бъде репатриран до Дупница, застрахователят й указал да се снабди с протокол за ПТП. Ищцата уведомила на 22.05.2024г. КАТ, служители дошли на 05.06.2024г. и тогава съставили протокол за ПТП. На 28.08.2024г. застрахователят отказал да й изплати обезщетение, защото това била поредна претенция за вреди по автомобила в паркирано състояние, а само 10% от застрахователна сума била предвидена за такива. Такава клауза била нищожна, защото била неравноправна, а и в случая вреди не били нанесени по автомобил, докато е в паркирано състояние, отделно само по една предходна претенция за вреди в паркирано състояние й било изплатено обезщетение.

Вторият отказ на застрахователя, постановен поради възражението на ищеца, бил обоснован с това, че била напуснала местопроизшествието без да уведоми КАТ. Нямало причина обаче да уведомява органи на КАТ в случая, защото нямало друг участник в ПТП и вреди били само имуществени, а и уведомила органи на КАТ. ОУ не й били връчени и не се била съгласила с тях. Чл. 28.2. от ОУ била нищожна клауза като противоречаща на императивни норми на ЗДвП. Вредите и обемът им нямали връзка с неуведомяването на КАТ.

Ответникът изпаднал в забава на плащането на главницата, сумата от 216лв. от нея била за репатрирането на автомобила до мястото на съхранение.

Щетите били посочени в описа по застрахователната щета и само те й били известни- преден десен калник, преден десен фар, предна броня, резервоар за течност на чистачки, горен десен държач на предна броня, преден десен пластичен подкалник, горно укрепление на преден десен калник, преден десен подкалник, ляв колан. Не била присъствала на допълнителен оглед, не знаела какво е описано като резултат от него. Претендирал е разноски.

Ответникът „Застрахователна компания Лев Инс”АД, ЕИК 121130788 ,в 5 предоставения срок е оспорило исковете. Навело е твърдения, че за процесното ПТП на ищеца бил съставен АУАН поради неконтролиране на МПС по време на движение и не уведомяване за ПТП органи на МВР. Удар бил с такава интензивност, че уврежданията препятствали движението на автомобила на собствен ход безопасно, ищцата неуведомявайки КАТ и неизчаквайки КАТ на място възпрепятствала задължителните проверки за алкохол и упойващи вещества Нарушени били разпоредбите на чл. 123, чл.

125 т. 5 ит. 7 от ЗДвП, налице били основанията по чл. 28,т.2 от ОУ за отказ да се изплати обезщетение. Нямало обективни причини, поради които ищцата да не е могла да уведоми органи на МВРV Евентуално основание за отказ била разпоредбата на чл. 408, ал.1, т.3 вр. с чл. 395, ал.1 от КЗ, защото застрахования не изпълнил задължение, което било значително с оглед на интереса на застрахователя, такова било препятстването на застрахователя да установи обстоятелствата във връзка със събитието като и неизпълнение, което е довело до настъпването на събитието , до непредотвратяване/ неограничаване на щетите. Размер бил прекомерен, не съответствал на размер на задължението по Методиката Не бил изпаднал в забава на плащането на сумите. Автомобил бил увреден до степен да не може да се движи безопасно на собствен ход и ищцата следвало да остане на място на събитието и да изчака органи на КАТ, но това не било направено, обективни причини за същото нямало, защото ищцата сочела в записката, че се чувствала добре. ОУ били част от договора. Претендирало е разноски.