Определение № 166 от 03.09.2026, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 166 гр. Габрово, 03.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в закрито заседание на втори септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Пламен Попов

Диян Д. Атанасов като разгледа докладваното от Пламен Попов Въззивно частно наказателно дело № 20264200600218 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 249, ал. 3 във вр. с чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК.

Образувано е по протест на Районна прокуратура Габрово против протоколно определение от 17.06.2026 г. по НОХ дело № 364/2026 г. по описа на Габровски районен съд, с което е прекратено съдебното производство по делото поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от кръга на визираните в разпоредбата на чл. 249, ал. 4, т. 1 във вр. с ал. 2 от НПК и делото е върнато на Районна прокуратура Габрово за отстраняване на същите.

В протеста се твърди, че определението на съда е неправилно и незаконосъобразно. Съдът счел, че при изготвяне на обвинителния акт са налице съществените процесуални нарушения. Конкретните нарушения касаели липсата на конкретно изложени и описани от прокурора обстоятелства, въз основа на които той е приел, че подсъдимият е знаел, че представеното пред нотариуса завещание е било неистинско. В диспозитива на обвинителния акт било отразено, че обвиняемият е получил без правно основание чуждо имущество на 27.09.2022 г. чрез използване на неистински частен документ - саморъчно завещание от 09.07.2019 г., без да е конкретизирано как и по какъв начин според прокурора се е случило това дали чрез представяне на неистинско саморъчно завещание от 09.07.2019 г. при посещението на Х. И. в кантората на нотариус И.К. или чрез депозиране на 05.10.2022 г. от обвиняемия на писмена молба с искане за приемане и обявяване на това завещание от починалия му баща, което последният съхранявал в дома си, дали чрез обявяване на самото завещание на 05.10.2022 г. от свид. К. или чрез неговото вписване въз основа на чл. 4, б. "к" от 1

Правилника за вписванията или чрез изповяданата на 31.10.2022 г. сделка за покупко-продажбата на жилището, предмет на неистинското завещание, която е била осъществена между обв. Х. И. и друго физическо лице в качеството на купувач. На второ място, в справката към обвинителния акт липсвали посочени вреди, както и техния размер. По отношение на паричната равностойност също имало неясноти, тъй като тя била свързана с паричната равностойност на целия апартамент, който според обвинителния акт бил получен без правно основание, без прокурора да отчете, че обвиняемият и пострадалото лице Р. Г. са брат и сестра и всеки от тях притежава по 1/2 идеална част от правото на собственост върху него. Освен това, квалификацията на деянието не била по чл. 212, ал. 4 от НК, тъй като размерът 49700 лева попадал под минимално изискуемата стойност за големи размери.

Всичко това ограничавало правото на защита на обвиняемия и го лишавало от възможност да разбере в извършването на какво точно престъпление бил обвинен. Постановеното определение било незаконосъобразно и необосновано, поради неправилната оценка на събраните доказателства по делото. В чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК, след изменението, ясно се сочело, че допуснатото на досъдебното производство нарушение на процесуалните права е съществено и отстранимо, когато са нарушени правата на обвиняемия - да научи за какво престъпление е привлечен в това качество, да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението, да участва в производството, да има защитник и да получи писмен или устен превод на разбираем за него език по чл. 55, ал. 4, когато не владее български език. В случая, както цифром чл.

212, ал. 4, пр. 1 във вр. с ал. 1, пр. 2 от НК, така и словом /ясен диспозитив на обвинението/ подс. И. бил научил за какво престъпление е бил привлечен в това качество. Всякакви разширителни тълкувания в това отношение противоречали на нормата на чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК. Можело обвинителният акт да е приет за непълен, недостатъчно повествователен и пр., но нарушение на горепосочения текст от НПК, т.е. съществено нарушение на процесуалните права, не било допуснато. Освен това, в обвинителния акт хронологично били изложени обстоятелствата, визирани от съдията, а именно: На 30.10.2022 г. обв. И. депозирал писмена молба за приемане и обявяване на саморъчно завещание; На 05.10.2022 г. депозирал молба за издаване на заверен препис от саморъчното завещание и др. документи /същите конкретизирани/ в обвинителния акт; На 31.10.2022 г. - изповядване на сделката в кантората на нотариус К.. По отношение на правната квалификация, дали са налице големи размери или не, това не представлявало съществено процесуално нарушение. Ако при постановяване на присъдата съдът счита, че не е налице по-тежката квалификация на деянието, следвало да оправдае подсъдимия в тази част и да го осъди за по-лекото престъпление, но не и да връща делото за допуснато съществено процесуално нарушение.

Липсата на посочени щети в справката към акта също не била основание за връщане на делото. Такива били посочени както в повествователната част на обвинителния акт, така и в диспозитива му. Дали ще се приеме от съда, че 2 размера на щетите е 66412 лева или 1/2 от него, представлявало въпрос на доказване в наказателния процес. Първоинстанционният съд необосновано прекратил съдебното производство и върнал делото на прокурора за отстраняване на допуснатите в хода на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила.

Претендира се окръжният съд да отмени протоколно определение от 17.06.2026 г. по НОХД № 364/2026 г. по описа на Районен съд Габрово в атакуваната част.

Протестът е подаден в срок, от процесуално легитимирана страна и срещу подлежащ на проверка съдебен акт, което обуславя неговата допустимост. При преценка на всички материали по делото съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по внесен от Районна прокуратура Габрово обвинителен акт против подсъдимия Х. Н. И. от с. Царева ливада, общ. Дряново за извършено престъпление по чл. 212, ал.

4, пр. 1 във вр. с ал. 1, пр. 2 от НК. За да прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора съдът е приел, че от обвинителния акт е видно, че срещу подсъдимия Х. И. е предявено обвинение за престъпление от общ характер, което се отнася до това, че на 27.09.2022 година, в гр. Габрово, чрез използване на неистински частен документ - саморъчно завещание от 09.07.2019 година от името на завещателя Н. Х. И., е получил без правно основание чуждо недвижимо имущество, собственост на наследниците му - Р.

Н. Г. и Х. Н. И., а именно: жилище - апартамент ****, находящ се в гр.

Габрово, на бул. ************ с идентификатор № ********** със застроена площ 53,5 кв.м., в едно с избено и таванско помещение, заедно с 1,070%=9,23 кв.м. идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж, на стойност 66 412 лева, с намерение да го присвои, като присвоеното имущество е в големи размери - престъпление по чл. 212, ал.

4, пр. 1 във вр. с ал. 1, пр. 2-ро от НК. При преценката на събраните материали и решаването на въпросите, изброени в чл. 248, ал. 1 от НПК, съдът е намерил, че са налице предпоставки за прекратяване на образуваното по делото съдебно производство по смисъла на чл. 249, ал. 1 във вр. с чл. 248, ал. 5, т. 1 във вр. с чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, свързани с изготвяне на обвинителния акт, който не отговарял на критериите, посочени в TP № 2 от 07.10.2002 г. по т.н.д. № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС на РБ, тъй като в този акт липсвали конкретно изложени и описани от прокурора обстоятелства, въз основа на които той е приел, че подсъдимият е знаел, че представеното пред нотариуса завещание е било неистинско. Безспорно било, че правото за повдигане на обвинение срещу едно лице принадлежи на прокурора, който има задължението и да изготви свързания с обвинението обвинителен акт, който в настоящия казус съдържал неясноти в неговата обстоятелствена и диспозитивна част. В диспозитива на същия било отразено, че обвиняемият е получил без правно основание чуждо 3 имущество на 27.09.2022 г. чрез използване на неистински частен документ саморъчно завещание от 09.07.2019 година, без да е конкретизирано как и по какъв начин според прокурора се е случило това - дали чрез представяне на неистинското саморъчно завещание от 09.07.2019 година при посещението на Х. И. в кантората на свид. И.К., или чрез депозиране (на 05.10.2022 г.) от обвиняемия на писмена молба с искане за приемане и обявяване на това завещание от починалия му баща, което последният е съхранявал в дома си; дали чрез обявяване на самото завещание на 05.10.2022 г. от свидетеля К. или чрез неговото вписване въз основа на чл. 4, б. „К" от Правилника за вписванията, или чрез изповяданата на 31.10.2022 година сделка за покупкопродажбата на жилището, предмет на неистинското завещание, която е била осъществена между обв. Х. И. и друго физическо лице в качеството на купувач. На следващо място в справката към обвинителния акт липсвали посочени вреди, както и техния размер, каквито следвало да има поради обстоятелството, че става въпрос за резултатно престъпление, което е свързано с получаване на недвижимо имущество, притежаващо определена парична равностойност. По отношение на нея също имало неясноти, тъй като тя е свързана с паричната равностойност на целия апартамент, който според обвинителния акт е получен без правно основание, без прокурора да отчете, че обвиняемият и пострадалото лице Р. Г. са брат и сестра, и че (тъй като според чл. 5, ал. 1 от ЗН всеки един от тях притежава по 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху него) с оглед на това без правно основание Х. И. би могъл да получи само 1/2 г ид.ч. на стойност 33 206 лева, която (с оглед на изискването да надвишава 70 пъти минималната работна заплата (от 710 лева през 2022 г.), предвидени в задължителното за прилагане според чл. 130, ал. 2 от ЗСВ съдебна практика, каквато се явява Тълкувателно решение № 1/30.10.1998 г. по т.н.д. № 1/1998 г. на ОСНК на ВКС на РБ) не обосновало наличието на квалифициращ признак по чл. 212, ал. 4 от НК, тъй като попада под минимално необходимата (в размер на 49700 лева) за това сума. Следвало да се приеме, че предявеното обвинение против подсъдимия Х. И. не отговаря на изискванията, които законът въвежда по отношение на него. Във вида, в който съществува, то на практика водело до ограничаване на правото му на защита, тъй като го лишавало от възможност да разбере в извършването на какво точно престъпление се явява обвинен. Изложените нередности, допуснати още от разследващия орган, не били констатирани от прокурора след получаване на същото производство, и след като той, вместо да ги отстрани (като разпореди на разследващия орган да го направи или като извърши сам ново привличане) не е сторил това, бил допуснал допълнително нарушение по смисъла на чл. 226, ал. 3 от НПК, което е в пряка връзка с ограниченото вследствие на тях право на защита по смисъла на чл. 55, ал. 1 от НПК. С оглед на изложеното по-горе и непрецизно формулираното обвинение за престъпление по чл. 212, ал. 4, пр. 1-во във вр. с ал. 1, пр. 2-ро от НК, това довело до нарушаване на правото на защита, а заедно с това и до съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на определението в чл. 249, 4 ал. 4, т. 1, пр. 1-во от НПК. Съдът е достигнал до извод, че образуваното съдебно производство следва да се прекрати, като делото бъде върнато на прокурора за отстраняване по това нарушение по реда, предвиден в чл. 242, ал. 2 от НПК. Съдът е пояснил, че от приложените по ДП писмени материали е видно, че пострадалото от престъплението лице, а именно свидетелката Р. Г., е било уведомено за правата, установени от НПК. Поради това и доколкото на същата е била осигурена действителна възможност да участва в производството по делото, включително и в неговата съдебна фаза, следвало да се приеме, че на ДП не са били допуснати и съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 249, ал. 4, т. 2 от НПК, които да водят до прекратяване на съдебното производство въз основа на тях.