Решение № 11 от 11.01.2023, Административен съд - Перник
- Съд
- Административен съд - Перник
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 227/2022
- Вид
- Решение № 11
- Подписан
- 11.01.2023
- Състав
- СЛАВА ДИМИТРОВА ГЕОРГИЕВА, КИРИЛ ЖИВКОВ ЧАКЪРОВ, МАРИЯ ПЕТКОВА ХРИСТОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 213а, ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 218 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 218, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 218, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 221, ал. 2, предл. второ · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 222, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 52, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63в · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 83, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 200, ал. 1, т. 27, предл. второ · Закон за водите
- чл. 53, ал. 1 · Закон за водите
- чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 11 гр. Перник, 11.01.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ХРИСТОВА
КИРИЛ ЧАКЪРОВ при съдебния секретар Наталия
Симеонова и с участието на прокурор Моника Любомирова от Окръжна прокуратура – Перник, като разгледа докладваното от съдия Слава Георгиева КАНД № 227 по описа за 2022 година на Административен съд – Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на „****“ АД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. ****, чрез адвокат Х.И.М.,*** против решение № 519 от 23.09.2022 г., постановено по АНД № 1528 по описа за 2020 година на Районен съд – Перник.
С обжалвания съдебен акт е потвърдено наказателно постановление (НП) № ПО-02-47 от 25.08.2020 г. на директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ (БДЗБР), с което на основание чл. 200, ал. 1, т. 27, предл. второ от Закона за водите (ЗВ) във вр. с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, на „****“ АД, ЕИК: ****, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. ( хиляда и петстотин лева) за неизпълнение на задължението по чл. 52, ал. 4 във вр. с чл. 48, ал. 1, т. 11 от ЗВ.
В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК). Излага доводи за направени от районния съд погрешни правни изводи, поради неподлагане на преценка на всички доказателства по делото и необсъждане възраженията на наказаното лице. Твърди, че незаконосъобразно в решението не са обсъдени доводите на наказаното лице за маловажност на нарушението. По същество излага доводи за нарушение на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН при съставяне на акта за процесното нарушение и издаване на наказателното постановление, за несъобразяване на срока за издаване на НП, за липса на посочена дата на извършване на процесното нарушение. Пледира неизвършване на нарушението – недоказаност по делото на фактическата и реална консумация на водни количества от язовир „****“, тъй като отчетите от измервателните уреди, на които се позовава наказващия орган, не доказват реално потребление на вода от язовир „****“.
В тази връзка твърди, че през месец януари, 2020 година дружеството е ползвало вода единствено от алтернативни водоизточници, тъй като ВиК – Перник е преустановило подаването на вода към промишлената зона от канала, идващ от язовир ****, а собствените съоръжения на „****“ АД са затворени – савак на разпределителната шахта на канала, идващ от язовир **** и спирателни кранове преди и след водомера. Моли съда да отмени първоинстанционния съдебен акт и да постанови друг, с който да отмени издаденото наказателно постановление.
Ответникът по касационната жалба
– Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“, редовно уведомен за същата, в срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не представя отговор.
В проведеното съдебно заседание касаторът „****“ АД, редовно призован не изпраща представител.
В проведеното съдебно заседание ответникът по касационната жалба – Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“, редовно призован не изпраща представител.
В проведеното съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Перник, намира касационната жалба за неоснователна и предлага решението да на районния съд като правилно да бъде оставено в сила.
Административен съд – Перник, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество касационната жалба е основателна.
С НП № ПО-02-47 от 25.08.2020 година, директорът на БДЗБР, на основание чл. 200, ал. 1, т. 27, предл. второ от ЗВ във вр. с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, е наложил на „****“ АД, ЕИК: ****, имуществена санкция в размер на 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева) за това, че през месец януари, 2020 годна, в отклонение на Графика за ползване на водите на комплексните и значими язовири през месец януари 2020 г., утвърден от министъра на околната среда и водите, който не включва ползване на водни обеми от язовир „****“ за нуждите на „****“ АД, дружеството ползва води от язовир **** за охлаждане и промишлено водоснабдяване на съоръжения на „****“ АД, с което не е изпълнено задължението по чл. 52, ал. 1 във вр. с чл. 48, ал. 1, т. 11 от ЗВ във вр. с Разрешително за водоползване № 3157/01.12.2003 г., последно изменено с решение № 222/29.10.2019 г.
Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд – Перник, който с решение № 519 от 23.09.2022 г., постановено по АНД № 528 по описа на съда за 2020 г., го е потвърдил като законосъобразно.
За да постанови този резултат районният съд, въз основа на представените и събрани по делото писмени и гласни доказателствени средства, възприел от фактическа страна изцяло отразената в съставения за процесното нарушение акт (АУАН) и издаденото въз основа на него НП, а именно:
При извършена проверка от служители на БДЗБР на 07.02.2020 г. в сграда с водомерен възел за измерване на ползвани водни обеми от язовир „****“ за промишлено водоснабдяване, изградена на място с посочени географски координати, при проверка и отчет на измервателно устройство (ИУ) SONO 1000, било установено, че ИУ притежава здрава пломба, със съответен знак, за извършен метрологичен контрол и стикер за изправност от извършена метрологична проверка, валиден до месец ноември 2021 г. Показанието на ИУ към момента на проверката било 57 265 360 м³ - ползвани водни количества с натрупване. Отчетен е моментен разход 0.00 м³, съответно към момента на проверката не се ползва вода от яз. ****. При проверка на дневника със записите на месечните отчети на водомерното устройство за месец януари 2020 г. се установило, че в дневника е записано:
-към дата 02.01.2020 г. отчетените показания на разходомера са 57 264 550м³;
-към дата 03.02.2020 г. отчетените показания на разходомера са 57 265 200 м³.
При което от разликата между двете показания е определено, че ползваният воден обем от яз. „****“ за м. януари е 650 м³.
Показанията на разходомерното устройство (РУ) се отчитат на всеки 10 дни, за което се съставя двустранен протокол между двете страни: „ВиК“ ООД гр. Перник и „****“ АД, като доставените водни обеми се фактурират също на десет дни.
За ползване на води от яз. „****“ за охлаждане и промишлено водоснабдяване на съоръжения на „****“ АД, гр.
Перник, има издадено Разрешително за водоползване № 3157/01.12.2003 г., последно изменено с Решение № 222/29.10.2019 г. от Министъра на ОСВ, съгласно което водовземането се извършва в съответствие с месечен график за използване на водите на комплексните и значими язовири, утвърждаван от Министъра на околната среда и водите.
Графикът за използване на водите на комплексните и значими язовири през месец януари 2020 година не включва ползване на обеми от язовир „****“ за нуждите на „****“ АД, през месец януари 2020 г.
Ползването на води от язовир **** през месец януари 2020 г. за охлаждане и промишлено водоснабдяване на съоръжения на „****“ АД, гр. Перник, е в отклонение на Графика за използване на водите на комплексните и значими язовири през месец януари 2020 г., утвърден от Министъра на околната среда и водите, който не включва ползване на водни обеми от яз. **** за нуждите на „****“ АД.
Въз основа на така установеното от фактическа страна районният съд е приел, че АУАН е съставен, а НП е издадено от компетентни лица, обжалваното НП по същество е законосъобразно, както от материалноправна, така и от процесуалноправна страна, наложено е административно наказание в минимален законов размер, поради което НП е законосъобразно и в частта относно наказанието. С тези мотиви районният съд е потвърдил наказателното постановление.
Решението е неправилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за правилното приложение на материалния закон следи служебно (чл. 218, ал. 2 от АПК).
Без основание е оплакването в жалбата за липса на яснота относно датата на извършване на процесното нарушение.
Без съмнение в акта и НП е посочен само период, в който е отчетено водовземане на промишлени води от язовир „****“ – 02.01.2020 г. до 03.02.2020 г., съответно не е посочена дата на извършване на нарушението. Датата на извършване на нарушението е от определящо значение при проверката за съобразяване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН, както и определя приложимия към съответните производство и нарушение, процесуален и материален закон. С оглед спецификата на казуса обаче, предвид данните, съдържащи се в доказателствата по делото, обосновали образуването на производството, както и с оглед съдържанието на АУАН и НП, пропускът не се преценява за съществен процесуален порок. Посочването в случая в акта и НП на период, в който количеството от 650 м³ промишлени води е отчетено, е част от обстоятелствата по извършване на нарушението, но от същия е изводима датата му на извършване. Видно е от съдържанието на АУАН и НП, в същите е посочено, че отчетеното количество от 650 м³ е формирано в периода 02.01.2020 г. до 03.02.2020 г., т.е. разликата е отчетена към 03.02.2020 г. Поради това, непосочването изрично в случая на датата на извършване на нарушението, изводима безспорно от доказателствата по делото и от съдържанието на АУАН и НП, не препятства нито проверката относно приложимия процесуален и материален закон, включително не рефлектира върху проверката относно спазването на сроковете по чл. 34 от ЗАНН, както и не се установява това да е рефлектирало върху правото на защита на наказаното дружество.
На следващо място обаче, като се вземе предвид датата към която наказващият орган е приел, че е отчетено процесното количество вода от язовир „****“ за промишлени нужди, то това количество се явява неотносимо към вмененото нарушаване на графика за използване на водите на комплексните и значими язовири през месец януари 2020 г. Липсват доказателства по делото за конкретното количество използвани води за промишлени нужди през месец януари 2020 г. Недопустимо е въз основа на предположения да се приеме, че съответна част от това отчетено количество е използвано и през месец януари 2020 година. Възможна е хипотеза, в която това количество е отчетено през месец февруари 2020 г., което не би кореспондирало с вмененото на дружеството нарушение, съставляващо ползване на води от язовир **** за охлаждане и промишлено водоснабдяване на съоръжения на „****“ АД през месец януари 2020 г., в отклонение от графика за ползване на водите на комплексните и значими язовири през месец януари 2020 г., утвърдено от министъра на околната среда и водите. По делото липсват доказателства, от които да се установява конкретното количество води, отчетени от ИУ през м. януари, 2020 г. Следователно по делото не е доказано, водоползване от язовир „****“ през месец януари 2020 г. в нарушение на утвърдения за същия месец график.
Освен горното, по делото не е и доказано безспорно, че соченото количество от 650 м³ е формирано в резултат на реално ползване на води от язовир „****“. Още с възражение изх. № 170/04.03.2020 г. (л. 11 от АНД) до БДЗБР, представител на наказаното дружество сочи, че „****“ АД през месец януари е ползвало вода единствено от алтернативни източници и че водоподаването се управлява и контролира от ВиК – Перник, а към момента на проверката собствените съоръжения на дружеството са затворени – савак на разпределителна шахта на канала, идващ от язовир **** и спирателни кранове преди и след водомера. В подкрепа на това възражение е представено становище (л. 14 от АНД) във връзка с извършено на 15.02.2020 г. измерване на място, от специализирана лаборатория, в продължение на 18 минути, с ултразвуков разходомер с външни датчици на водопровода, захранващ „****“ със сурова вода.
Разпечатката съдържа 45 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/469bc4d3-29ab-4cfd-ba61-82c42a5943c1