Решение № 2778 от 24.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2778 гр. София, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20241100514717 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 18939 от 21.10.2024 г., постановено по гр. д. № 25129/2024 г. по описа на СРС, 66-ти състав, е отхвърлен предявеният от В. Я. И. срещу ЗК „Лев инс“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 405 КЗ за заплащане на сумата от 1671,80 лв., представляваща обезщетение по застрахователна полица за застраховка "Каско" № 93002310034385 за настъпили щети по предното стъкло на застрахования лек автомобил марка „ФОРД“, модел „Фокус“ с рег.№ ****, в резултат на настъпило ПТП на 01.02.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Със същото решение В. Я. И. е осъден да заплати на ЗК „Лев инс“ АД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за първионстанционното производство.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца В. Я. И., чрез пълномощника си – адв. М. М., с надлежно учредена представителна власт по делото, с оплаквания за неправилност на същото поради допуснати от първоинстанционния съд нарушение на материалния закон и необоснованост на изводите. Поддържа, че констатираната при извършване на първоначален оглед на 17.07.2023 г. в 10:27 часа повреда на предното стъкло – шупла е отстранена, което обстоятелство се установява съгласно талон за оглед от 17.07.2023 г. в 15:01 часа. Сочи, че на 01.02.2024 г. е настъпило застрахователно 1 събитие, в резултат на което на застрахования при ответника автомобил са настъпили имуществени вреди, изразяващи се в засягане на предното стъкло на автомобила. Посочва, че от събраните по делото доказателства се установява действителното извършване на процесния ремонт на предното стъкло, както и стойността му – 1671, 80 лв. В тази връзка счита за неправилен извода на съда за наличие на връзка между констатираните повреди при първоначално извършения оглед, и които са били отстранени, и настъпилата в последствие в резултат на процесното ПТП повреда на предното стъкло, която подлежи на обезщетяване при съобразяване на нормата на чл. 400 КЗ. Моли решението да бъде отменено, като предявеният иск бъде изцяло уважен. Претендира разноски.

Въззиваемият – ответникът ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, не е подал отговор на въззивната жалба в законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК. С писмено становище от 11.12.2025 г. оспорва подадената въззивна жалба с твърдения за правилност на постановеното решение. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение и решението да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази оплакванията на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна по следните съображения:

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, като относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. По конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, съдът намира следното:

Производството по делото е образувано по предявен от ищеца срещу ответника осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 1671,80 лв., представляваща обезщетение по застрахователна полица за застраховка "Каско" № 93002310034385 за настъпили щети по предното стъкло на застрахован лек автомобил марка „ФОРД“, модел „Фокус“ с рег.№ ****, в резултат на настъпило ПТП на 01.02.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на 2 сумата.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с която оспорва предявения иск по основание и размер. Наведени са твърдения, че уврежданията по предното стъкло на процесния автомобил фигурират още на талона за оглед № R3912976905 от 17.07.2023 г., изготвен по сключения договор за застраховка “Каско“ № 93002310034385.

Доколкото при извършения оглед на 01.02.2024 г. по повод на процесното ПТП и образувана щета е установено, че уврежданията от предните огледи не са били отстранени и предното стъкло е все още увредено, то ответникът счита, че на основание т.10.1. от Общите условия не носи отговорност за претендираните от ищеца щети. При условията на евентуалност е навел възражение, че претендираната сума не съответства на действителния размер на вредите, тъй като е налице необосновано завишаване на стойността за възстановяване на МПС.

За да отхвърли така предявения осъдителен иск първоинстанционният съд е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява при условията на пълно и главно доказване, че на застрахованото при ответника имущество са причинени щети в резултат на настъпило застрахователно събитие и което да е бил уговорен риск по сключения между страните договор по застраховка “Каско“. Като допълнителен мотив за отхвърляне на предявения иск съдът е посочил липсата на доказателства, от които да се установява, че ищецът е собственик на описания в исковата молба автомобил.

Съгласно чл. 405 от КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Предпоставките, предвидени в хипотезата на приложимата материалноправна норма на чл. 405, ал. 1 КЗ, възлагат в тежест на ищеца да установи при условията главно и пълно доказване наличието на валидно застрахователно правоотношение, изпълнение на поетите от ищеца задължения по договора, настъпване на покрит от застрахователния договор риск в срока на валидност на застрахователната полица и размера на средствата, необходими за отстраняване на вредите, възникнали в резултат на застрахователното събитие.

Не е спорно между страните, че за лек автомобил марка „ФОРД“, модел „Фокус“ с рег.№**** е бил сключен валиден договор за застраховка имущество „Каско“ по полица № 93002310034385, със срок на валидност от 00:00 ч. на 17.07.2023 г. до 24:00 ч. на 16.07.2024г., както и че в срока на покритието на сключената застраховка, от страна на ищеца е заявена щета, по която е образувана застрахователна преписка с № 3000-1501-24000010.

По делото е представен талон за оглед R3912976905 от 17.07.2023 г. от 10:27 часа, от който се установява, че към датата на сключване на договора за имуществена застраховка на процесния автомобил, е констатирано увреждане на челно стъкло, изразяващо се в наличието на отчупена шупла, както и добавък към талона за оглед от 15:01 часа на същата дата, от който се установява, че предното челно стъкло е отремонтирано чрез залепване на шуплата.

3

По делото обаче не са представени доказателства, от които да се установяват останалите елементи от фактическия състав по чл. 405 КЗ. Неоснователен е в тази връзка доводът на въззивника за наличие на доказателства, от които да се установява извършването на оглед на 01.02.2024 г. по щета № 3000-1501-24-0000010 с посочване на конкретно извършените ремонтни дейности по констатираните щети, както и фактура или друг платежен документ, които да удостоверяват извършването на плащане за процесния ремонт, като такива доказателства не са представени по делото, в това число и в хода на въззивното производство при спазване на правилото на 266, ал. 3 ГПК.

С оглед на изложеното настоящият състав на съда намира за недоказано настъпването на покрит от застрахователния договор риск в срока на валидност на застрахователната полица, както и на размера на средствата, необходими за отстраняване на вредите, възникнали в резултат на застрахователно събитие, като при липса на доказателства за тези елементите от фактическия състав по чл. 405 КЗ предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен само на това основание.

Доколкото предявеният иск подлежи на отхвърляне поради недоказаност на основанието за ангажиране на договорната отговорност на ответника, не следва да бъдат разглеждани доводите на въззивника по отношение на констатираната щета на предно челно стъкло съгласно талон за оглед R3912976905 от 17.07.2023 г. от 10:27 и добавък към него от 15:01 часа на същата дата. Това е така, тъй като същата би имала значение единствено в хипотеза на разглеждане на възражението на застрахователя за липса на основание за заплащане на застрахователното обезщетение съгласно чл. 408 КЗ, евентуално възражението за изключена отговорност по силата на действащи между страните Общи условия. С оглед на обстоятелството, че предявеният иск подлежи на отхвърляне поради недоказаност на основанието му, то своевременно наведените от ответника правоизключващи възражения не следва да бъдат разглеждани, тъй като същите не са обуславящи за изхода на спора.

С оглед на изложеното и доколкото изводите на настоящата въззивна инстанция се съвпадат с възприетото от първоинстанционния съд, то решението следва да бъде потвърдено.

При този изход на правния спор, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК във вр. с чл.

273 ГПК в полза на въззиваемия – ответник следва да се присъди сумата от 100, 00 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.

С оглед на правилата, установени в разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 18939 от 21.10.2024 г., постановено по гр. д. № 25129/2024 г. по описа на СРС, 66-ти състав.

4

ОСЪЖДА В. Я. И. ЕГН **********, с адрес: град София, жк. **** да плати на Застрахователна компания „Лев инс“ АД, с ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “Симеоновско шосе“ № 67А на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК във вр. с чл. 273 ГПК сумата от 100 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5