Решение № 163 от 19.03.2026, Районен съд - Силистра
- Съд
- Районен съд - Силистра
- Дело
- Гражданско дело 946/2024
- Вид
- Решение № 163
- Подписан
- 19.03.2026
- В сила
- 02.10.2026
- Състав
- Мария Николаева Петрова
Цитирани разпоредби
- чл. 213 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 29, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 29, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 29, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 74 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 21, ал. 3 · Семеен кодекс
- чл. 23 · Семеен кодекс
- чл. 23, ал. 1 · Семеен кодекс
- Чл. 23, ал. 1 и 2 · Семеен кодекс
- чл. 29, ал. 3 · Семеен кодекс
- чл. 31 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 163 гр. Силистра, 19.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мария Н. Петрова при участието на секретаря Д. В. С. като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело № 20243420100946 по описа за 2024 година
Ищцата Р. С. П. твърди, че страните са бивши съпрузи, чийто брак, сключен на 10.09.2020 г., е прекратен с развод чрез решение № 595 от 02.11.2023 г. по гр.д. № 1570 по описа на СРС за 2023 г. По време на брака си чрез договор за покупко – продажба, обективиран в НА № 26, т. 19 по описа на СВ – С. за 2021 г., съпрузите придобили самостоятелен обект в сграда с идентификатор ........... по кадастралната карта на гр. С., одобрена със заповед РД-18-66 от 02.06.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: гр. С., ул. “С. В.” № ....., ет. ......, ап. ....., представляващ апартамент с площ от 137,10 кв.м., състоящ се от три стаи, хол, кухня и сервизни помещения, ведно с прилежащото му избено помещение № ...... и избено помещение ....., двете с площ от 33,99 кв.м., таванско помещение № 7 с площ от 23,64 кв.м., ведно със съответните идеални части от избено помещение № ......... с площ от 7,56 кв.м. и 12,80 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж. Твърди, че продажната цена по сделката била заплатена чрез средства, които преди това били дарени от нейните родители, поради което моли съда да признае за установено, че тя е изключителен собственик на този имот.
Твърди също така, че по време на брака си страните придобили чрез договор за покупко – продажба, обективиран в НА № 90, т. 1 по описа на СВ – С. за 2021 г. самостоятелен обект в сграда с идентификатор ............. по кадастралната карта на гр. С., одобрена със заповед РД-18-66 от 02.06.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: гр. С., ул. “М.” № ....., ет. ......, представляващ обект за здравни и социални услуги с площ от 47,15 кв.м., ведно с 17,51 % ид.ч. от общите части на сградата и 18,74 кв.м. от дворното място, в което е построена сградата. Имотът бил придобит срещу 1 продажна цена в размер на 36000 лв., която била заплатена изцяло чрез средства, дарени на ищцата от нейните родители. Твърди, че част от сумата в размер на 10000 лв., била преведена по банкова сметка на 09.09.2020 г. от нейната майка и представлявала дарение от двамата родители, на 21.01.2021 г. тя получила в брой от тях още 4870 лв., които на същия ден внесла по сметката си, а на същата дата отново в брой тя получила още едно дарение от родителите си на стойност 10410 лв., която сума отново внесла по сметката си. Твърди, че имотът бил закупен с финансовата помощ на с нейните родители с оглед на бъдещото професионално развитие – за лекарски кабинет, имотът не бил предназначен за нуждите на семейството и приготовленията по закупуването му започнали дълго време преди сключването на брака. Поради изложените причини моли съда да признае за установено, че тя е изключителен собственик и на този имот.
В условията на евентуалност твърди, че нейният принос за придобиване на семейното имущество на страните надхвърлял многократно този на ответника, тъй като получаваното от нея трудово възнаграждение било двойно по – високо, а грижите за обезпечаване нуждите на семейството (пране, чистене, готвене, издръжка на домакинството, плащане на режийни разходи) – многократно по – големи. Поради изложените причини моли съда да определи по – голям дял от общото имущество, а именно 95 % от същото.
Претендира направените по делото разноски.
Ответникът Й. М. Т. оспорва отчасти иска с правно основание чл. 23, ал. 1 СК по отношение на първия имот с твърдението, че по – голямата част от продажната цена за закупуването му и по – конкретно сумата от 30000 лв. била обща на съпрузите, макар да се съхранявала в банковата сметка на ищцата. Признава, че останалата част от цената (която общо възлизала на сумата от 45000 лв.) била заплатена чрез средства, дарени на ищцата от родителите . Твърди, че по – големият размер на заплатената на продавачите сума по договора за покупко - продажба представлявал стойността на заплатени подобрения и обзавеждане в имота, които обаче впоследствие съпрузите премахнали. Твърди, че докато страните съжителствали на семейна начала (преди да сключат брак) той поемал разходите за издръжката на домакинството, а ищцата не изразходвала доходите си, които оставали в сметката под формата на техни общи спестявания. С оглед твърденията на ищцата, че родителите дарили посочените по – горе средства за закупуване на семеен дом, счита, че дарението е касаело и двамата съпрузи, поради което квотите им от съсобствения имот би следвало да бъдат равни.
Оспорва иска с правно основание чл. 23, ал. 1 СК по отношение на втория имот и моли съда да го отхвърли като неоснователен. Твърди, че дарението по банков път на сумата от 10000 лв. на 09.09.2020 г. е било направено с оглед предстоящата сватба на страните, която се осъществила на следващия ден, в полза и на двамата бъдещи съпрузи. Твърди също така, че средствата, внесени по сметка на ищцата на 21.01.2021 г., представляват общи средства на съпрузите, събрани в по – голямата си част на сватбеното им тържество, включително чрез дарение и от неговите родители, а в останалата си част – от техни общи спестявания. Твърди, че на посочената дата 21.01.2021 г. (датата на закупуването на СОС с 2 идентификатор ...........) двамата съпрузи били през целия ден заедно и не се били срещали с родителите на ищцата, а внесли по сметката средствата, събрани от сватбеното тържество.
Отделно от това към момента на закупуването на имота ищцата нямала лекарска специалност и не упражнявала частна практика.
Изразява становище, че претенцията по чл. 29, ал. 3 СК също се явява неоснователна и недоказана. При отхвърляне на исковете претендира направените по делото разноски.
След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и от правна страна следното:
Предявените главни искове са с правно основание чл. 23 СК, а евентуалният иск – с правно основание чл. 29, ал. 3 СК.
От представените по делото доказателства става ясно, че страните сключили граждански брак на 10.09.2020 г., за което бил съставен акт за граждански брак № 124 от същата дата на Община С.. По време на брачния живот на страните – на 02.03.2022 г., се родило тяхното дете Д. Й. Т., а чрез решение № 595 от 02.11.2023 г. по гр.д. № 1570 по описа на СРС за 2023 г., влязло в сила на същата дата, бракът им бил прекратен чрез развод.
От данните по делото също така се установява, че през времетраенето на брака си съпрузите придобили два недвижими имота – първият от които, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ........... по кадастралната карта на гр. С., одобрена със заповед РД-18-66 от 02.06.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК (лекарски кабинет), бил закупен от тях на 21.01.2021 г. чрез НА № 90, т. 1 по описа на СВ – С. за 2021 г. срещу продажна цена в размер на 36000 лв., а вторият, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ............ по кадастралната карта на гр. С., одобрена със заповед РД-18-66 от 02.06.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК (апартамент), бил закупен на 14.12.2021 г. чрез НА № 26, т. 19 по описа на СВ – С. за 2021 г. срещу продажна цена в размер на 45000 лв. Между страните не е спорно, че при закупуването на втория имот те заплатили на продавача по – висока сума, която съгласно уговорката на страните по тази сделка включвала продажна цена за имота в размер на 45000 лв. и цена за обзавеждането и подобренията в размер на ……………. Лв. И по двата договора за покупко – продажба като купувач по сделките фигурира единствено ответникът, въпреки което спрямо закупените имоти намира приложение презумпцията за съвместен принос по чл. 21, ал. 3 СК, при необорването на която същите добиват статут на СИО.
Чл. 23, ал. 1 и 2 СК гласи, че лични са вещните права, придобити по време на брака изцяло с лично имущество, а когато вещните права са придобити отчасти с лично имущество по ал. 1, лично притежание на съпруга е съответна част от придобитото, освен ако тази част е незначителна. По делото бяха допуснати до разпит свидетели за установяване на начина, по който страните са набавили средствата за закупуване на придобитите по време на брака недвижими имоти, както и движими вещи, съответно за имуществения и фактически принос на всеки от съпрузите в придобиването на тяхното семейно имущество. По искане на ищцата бяха разпитани нейните родители, свидетелите Ф. Т. и С. Т., които заявиха, че 3 тяхната дъщеря завършила медицина през 2019 г., а през м. февруари 2020 г. започнала специализация по кардиология, поради което от този момент родителите започнали да търсят подходящ кабинет за помещаване на бъдещата частна практика. Оттогава те започнали да събират средства за закупуването на нужния имот и на 09.09.2020 г. дарили част от необходимата сума в размер на 10000 лв. чрез банков превод, извършен от сметката на свидетелката Тончева. Впоследствие свидетелите водили преговори с брокера на недвижими имоти Д. С. за закупуване на кабинета, който впоследствие станал предмет на НА № 90, т. 1 по описа на СВ – С. за 2021 г., и в деня на сделката – 21.01.2021 г., те дарили на дъщеря си в брой още две суми, едната в размер на 10410 лв., а втората в размер на 4870 лв., които били подготвени и надписани в отдели пликове от обмяна на валута по различно време. За закупуването на втория имот свидетелите отново дарили на дъщеря си свои средства – сумата от 58500 лв., сумата от 12500 лв. и сумата от 1120,29 лв., и трите преведени по банков път на 02.12.2021 г. и предназначени да послужат за заплащане на продажната цена на жилището в размер на 45000 лв., както и за ремонта и обзавеждането му. Свидетелите отричат твърденията на насрещната страна, че сумата от 10000 лв., преведена по банков път по сметка на ищцата на 09.09.2020 г., представлявала техен сватбен подарък, като заявяват, че направили такъв по време на самото сватбено тържество, като подарили на семейството в плик сумата от 5000 лв.
Отделно от това свидетелите твърдят, че в течение на семейния живот на страните тяхната дъщеря получавала два пъти по – високи доходи от съпруга си и осигурявала всичко необходимо за издръжка на домакинството – препарати, консумативи, домакински пособия, козметични и хранителни продукти, спално-постелъчно бельо, а също така храна, дрехи, обувки за детето и необходимите за отглеждането му вещи – паяк, триколка, столче за хранене, столче за автомобил. Според наблюденията на свидетелите ответникът не участвал със средства в тези разходи, а отделно от това в период от три месеца по време на брака си той бил контузен и се намирал в отпуск по болест, един месец не бил при семейството си, тъй като посещавал курс във В., а други 45 дни отново отсъствал от дома си поради командировка.
В различен смисъл дадоха показанията си майката, сестрата и братовчедката на ответника, свидетелите Л. М., М. М. и Й. Г., които изразиха становище, че техния син и родственик спестявал доходите си още преди сключването на брака, планирайки закупуването на жилище, като според свидетелките както преди, така и след началото на брачния си живот той предоставял спестените си средства на своята съпруга, която ги внасяла по сметката си като семейни спестявания (според свидетелката М. преди брака той бил спестил и съответно предоставил на ищцата за съхранение около 20000 лв.). Според тези свидетели когато младото семейство взело решение за закупуване на жилищен имот, то се спряло на апартамента по ул. „С. В.“, който бил наскоро ремонтиран и обзаведен и който бил предлаган за закупуване заедно с подобренията и обзавеждането. Ищцата харесала апартамента, а също така ремонта и мебелите и заявила че ще се ползва от тях, поради което съпрузите пристъпили към сключването на договора за покупко – продажба; няколко месеца 4 след придобиването на имота тя размислила, решила, че мебелите не са по вкуса и в крайна сметка с настояването си убедила своя съпруг да изхвърлят обзавеждането и да извършат нов ремонт на жилището. Новият ремонт бил осъществен от ответника с помощта на неговия зет (съпруг на сестра му), който имал фирма за производство на мебели, а средствата за него били предоставени от неговите родители, които, за да набавят сумата, се разпоредили със свой имот срещу цена от 44000 лв. По време на сватбеното тържество на свидетелите направило впечатление, че родителите на ищцата не предоставили на младото семейство никакви финансови средства или друг подарък за сватбата, за разлика от останалите по - близки родственици, като впоследствие те узнали, че подаръкът на родителите бих извършен предварително чрез превод по банковата сметка на съпругата.
Разпечатката съдържа 20 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/469afdd1-6e26-495d-a047-3e998dcdb19d