Определение № 3323 от 10.12.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3323 гр. София, 09.12.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Димитров като разгледа докладваното от Камелия Ефремова Касационно търговско дело № 20248002901058 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Алън Фууд“ ЕООД, гр. София (с предишно фирмено наименование „Арнолд Фууд България“ ЕООД) срещу решение № 690 от 14.11.2023 г. по в. т. д. № 681/2023 г. на Софийски апелативен съд, потвърждаващо решение № 718 от 02.06.2023 г. по т. д. № 2305/2022 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-8 състав, с което са уважени предявените от „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД (с предишно фирмено наименование „ЧЕЗ Разпределение България“ АД) срещу дружеството-касатор искове с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК за установяване дължимостта на сумата 30 389.47 лв. по фактура № 0003413745 от 21.04.2022 г. – неплатена електроенергия за периода от 26.12.2020 г. до 23.06.2021 г., изчислена съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 56 ПИКЕЕ, ведно със законната лихва върху същата, считано от 22.07.2022 г. до окончателното й плащане, както и на сумата 312.34 лв. – обезщетение за забава върху първата сума за периода от 10.05.2022 г. до 16.06.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – заповед № 24854 от 31.08.2022г. по ч. гр. д. № 39544/2022 г. на Софийски районен съд, 71 състав.

Касаторът моли за отмяна на въззивното решение и за отхвърляне на предявените срещу него искове. Твърди, че същото е неправилно поради 1 нарушение на материалния закон и поради необоснованост, но без да излага конкретни оплаквания в подкрепа на тези свои твърдения.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на атакуваното решение, която, според касатора, се изразява в неговата явна необоснованост, довела до постановяването на акт „contra legem“.

Ответникът по касация – „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, гр. София – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за отхвърляне на касационната жалба като неоснователна, по съображения, изложени в писмен отговор от 08.05.2024 г.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.

За да потвърди първоинстанционното решение, с което са уважени предявените от електроразпределителното дружество срещу ответника „Алън Фууд“ ЕООД, гр. София (с предишно фирмено наименование „Арнолд Фууд България“ ЕООД) искове за установяване съществуването на вземане за сумата 30 389.47 лв. по фактура № 0003413745 от 21.04.2022 г. и лихва върху същата за периода от 10.05.2022 г. до 16.06.2022 г., въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 56 ПИКЕЕ за преизчисляване количеството на електрическа енергия за ползвания от ответника търговски обект през посочения период, тъй като: От показанията на разпитаните в първоинстанционното производство свидетели е установено, че при извършена на 23.06.2021 г. проверка на трафопост, ТП “бл. 55” в Студентски град служители на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, в присъствието на свидетелите, са констатирали неправомерно присъединяване чрез кабел на залепеното към трафопоста заведение с адрес: гр. София, ж.к.

“Студентски град”, ул. “Храбър Попов“ № 3, ползвател на което е „Алън Фууд“ ЕООД, като консумираната чрез този кабел електроенергия не се отчита с регистриран електромер в базата данни на електроразпределителното дружество; За резултата от проверката е съставен констативен протокол № 2

1026482 от същата дата; Съгласно приетото заключение на съдебнотехническата експертиза, описаното в протокола свързване към електроразпределителната мрежа НН е неправомерно действие, резултат от външна намеса и целенасочена човешка дейност, което е довело до пълно неотчитане на консумираната електрическа енергия.

Като неоснователни решаващият състав е преценил оплакванията във въззивната жалба за допуснато процесуално нарушение – несъобразяване на представени от ответното по исковете дружество фактури за платени консумативни разноски, приемайки, че същите не касаят процесния период или установяват факти, ирелевантни за предмета на делото (плащане на наема за обекта). Не е уважил и възражението за неяснота при определяне на дължимата преизчислена сума по съображения, че при нормативно определените правила на корекционната процедура в случай на неправомерно присъединяване фактите – в кой часови диапазон е била потребена електроенергията и какви са действително консумираните показатели, са ирелевантни, тъй като преизчислението се извършва само въз основа на данните от констативния протокол, изготвен по реда на чл. 49 ПИКЕЕ.

Въззивният съд изцяло е споделил и извода на първата инстанция, че ответникът е пасивно легитимиран да отговоря за заплащане на корекционната сума, независимо че не е собственик на обекта, в който е констатирано неправомерно свързване към електропреносната мрежа, поради което е преценил това оплакване във въззивната жалба за неоснователно. В тази връзка съдебният състав се е позовал на разпоредбите на чл. 56, ал. 1 и ал.

2 ПИКЕЕ, като е счел, че от тях следва материалната легитимация на ползвателя на обекта да заплати преизчислената сума.

Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.

Единственото заявено от касатора основание за допускане на касационния контрол е основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност. Макар да няма легална дефиниция на понятието „очевидна неправилност“, същото е изяснено във формираната от Върховен касационен съд практика, която е в смисъл, че очевидно неправилно е съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за 3 правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закона в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени принципи или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК.

В случая поддържаното основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК е аргументирано с твърдението за явна необоснованост на акта. Според касатора, същата произтича от това, че „въззивният съд не е обсъдил всички доказателства, събрани в хода на производството (изброяването на събраните доказателства е избирателно, а анализът на изброените доказателства е половинчат, едностранчив и превратен)“. Освен, че е абстрактно, а не е отнесено към мотивите на акта, посоченото твърдение представлява оплакване за неправилност, която не покрива изведените в практиката критерии за „очевидност“. Друг е въпросът, че същото е и напълно неоснователно, тъй като в мотивите на обжалваното решение е направен задълбочен анализ на всички относими към предмета на спора факти и доказателства и са изложени подробни съображения в подкрепа на формираните от съдебния състав фактически и правни изводи.

Ето защо, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.

Независимо от този изход на делото, предвид липсата на заявено искане от страна на ответника по касация, на същия не се присъждат разноски за настоящото производство.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 690 от 14.11.2023 г. по в. т. д. № 681/2023 г. на Софийски апелативен съд.

4

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5