Определение № 523 от 17.12.2021, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно търговско дело 672/2021
- Вид
- Определение № 523
- Подписан
- 17.12.2021
- В сила
- 17.12.2021
- Състав
- Радослав Кръстев Славов, Женя Радкова Димитрова, Дарина Стоянова Маркова
Цитирани разпоредби
- чл. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл.83, ал.1, т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.83, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 523 гр. Варна, 16.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Радослав Кр. Славов
Членове:
Дарина Ст. Маркова
Женя Р. Димитрова като разгледа докладваното от Женя Р. Димитрова Въззивно частно търговско дело № 20213001000672 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по постъпила частна жалба от Д. К. В. и В. Д. В. против определение от 260306/12.07.2021 година , постановено по т.д.199/2019 година по описа на Окръжен съд Добрич, I състав, с което е оставена без уважение молбата им за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски по делото.
Частните жалбоподатели твърдят в жалбата си, че определението е неправилно и молят въззивният съд да отмени обжалваното определение като постанови друго, с което да освободи ищците от заплащане на държавна такса. Твърдят, че по данни на КНСБ стойността на издръжката на живот е 618,15 лева, поради което заплащането на държавна такса ще ги лиши от възможността да разполагат със средства за задоволяване на елементарни битови нужди.
Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения.
Производството по т.д. № 199/2019 година по описа на Окръжен съд Добрич е образувано по искова молба на Д. К. В. и В. Д. В., в качеството им на родители на починалата на територията на Р Германия Ж.В.Д. на 27 години като пътният инцидент е станал на 26.12.2016 година като виновният водач 1
Н.Н., при управление на автомобила си, при влажна пътна настилка, при потегляне на зелен светофар на увеличил скоростта си , загубил управление и при навлизане в насрещното пътно платно се удря в движещия се срещу него лек автомобил „Мерцедес“, като в резултат на удара на място е починала Ж.Д.. Към датата на ПТП-то лекия автомобил е със застраховка „Гражданска отговорност“ и тъй като събитието е настъпило на територията на Р Германия легитимирано е НББАЗ гр.София да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от по 25 500 лева, частичен иск от 200 000 лева, ведно със законната лихва.
С определение от 02.10.2019 година, съдът е освободил ищците от заплащане на държавна такса и разноски.
С определение от 19.02.2020 година, съдът е отменил определението си за освобождаване от държавна такса и разноски и е постановил друго, с което е приел, че новите обстоятелства станали известни на съда, а именно заплащане на адвокатско възнаграждение обуславят извода, че не са налице предпоставките на чл.83, ал.2 ГПК.
С молба от 26.03.2021 година, страната е поискала замяна на ответника като е насочила иска срещу „Allianz Versiecherungs”-AG, 10900, Берлин, както и исковете са увеличени до размера от 120 000 лева, частични искове от 200 000 лева.
Към молбата са приложени декларации, от които е видно, че Д. К. В. и В. Д. В. са декларирали месечен доход общо към 1364 лева, като притежават апартамент, в който живеят, лек автомобил „Опел-вектра“ и рента от 50 дка зем.земя.
Съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, т. е. не разполагат с необходимия финансов ресурс в наличност, както и с възможност за набавяне на такъв от притежавано имущество и получавани доходи. При произнасянето по молбата съдът взема предвид доказателствата за: доходите на лицето и неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта; други констатирани обстоятелства. Тази преценка не е произволна, а се основава на конкретни обективни факти, удостоверени по надлежния ред.
2
Съгласно възприетото в т. 13 от ТР № 6/06.11.2013 г. на ВКС по тълк. д.
№ 6/2012 г., на ОСГТК, молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК съставлява молба за защита и съдействие по смисъла на чл. 2 ГПК и разрешението по нея е съдебно правораздаване. Следователно в производството по произнасяне по молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК съдът следва да съобрази принципите на служебното начало, залегнали в нормата на чл. 7 ГПК, като даде необходимите указания на молителя за ангажирането на необходимите доказателства в подкрепа на искането за освобождаването му от заплащане на държавна такса и разноски по делото. Когато молбата за освобождаване от държавна такса е постъпила без приложена декларация, съдът следва да изиска същата от молителя и да му даде срок /в този смисъл определение № 369/17.05.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 2110/2013 г., II т. о., ТК; определение № 609/09.11.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 412/2011 г., III г. о., ГК; определение № 354/21.05.2012 г. по ч. гр. д. № 233/2012 г. на ВКС, III г. о.; определение № 318/12.07.2012 г. по ч. гр. д. № II г. о. и определение № 866 от 27.12.2012 г. по ч. гр. д. № 740/2012 г. на IV г. о. /. Също така, ако имуществената декларация е непълна или неволно неточна, съдът следва да изиска допълване или да даде възможност въпросът да бъде изяснен, без да игнорира удостоверителното значение на декларацията по чл. 83, ал. 2 ГПК при преценка относно имущественото състояние /в този см. са определение № 290/13.03.2016 г. постановено по ч. т. д. № 66/2016 г. на 2-ро т. о. на ВКС по чл. 274, ал. 3 ГПК, както и определение № 603 от 02.10.2014 г. по ч. т. д. № 2139/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 573 от 12.07.2011 г. по ч. т. д. № 230/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 612 от 12.08.2010 г. по ч. т. д. № 564/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 496 от 10.07.2013 г. по ч. т. д. № 2492/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 305 от 15.06.2009 г. по ч. гр. д. № 335/2009 г. на ВКС, ГК, III г. о. /.
Видно от представените декларации за материално и гражданско състояние, във връзка с искането по чл. 83, ал. 2 ГПК , молителите общо имат месечен доход, който е съпоставен с долната граница от средства за задоволяване на житейските си нужди.
За да бъде уважена молбата по чл. 83, ал. 2 от ГПК е необходимо по делото да бъде установено, че молителят няма достатъчно средства за заплащане на дължимата за производството държавна такса и разноски, при което съдът следва да ги съпостави с цената на иска и пълния размер на 3 дължимата държавна такса, в т. ч. и бъдещите разноски, които следва да понесе по делото.
За да пристъпи към освобождаване от държавна такса, съдът дължи произнасяне по направеното от страните искане, същият да отмени определението си, с оглед новонастъпилият факт, влязло в сила наказателно производство. В молбата си ищците са поискали съдът да констатира този факт и да отмени определението си, с което съдът ги е задължил да внесат държавна такса. Съдът е дължал произнасяне по това искане и едва след преценка за основателността на молбата и формиране на извод за основателност и неоснователност на същата следва да пристъпи към произнасяне по искането за освобождаване от държавна такса. Произнасянето му, с което не освобождава ищците от държавна такса, без да се е произнесъл по искането им, че таксата е недължима на друго основание е недопустимо, поради което обжалваното определение следва да бъде обезсилено, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия, а именно произнасяне по молбата на ищците, съдът да прецени наличието на предпоставките по чл.83, ал.1, т.4 ГПК.
Водим от горното, Варненски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА определение от 260306/12.07.2021 година , постановено по т.д.199/2019 година по описа на Окръжен съд Добрич, I състав и ВРЪЩА за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4