Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 268 от 31.10.2023, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно частно наказателно дело 1464/2023
Вид
Решение № 268
Подписан
31.10.2023
В сила
31.10.2023
Състав
Събчо Атанасов Събев, Радослава Николова Маждракова, Петя Георгиева Георгиева Стоянова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 268 гр. Бургас, 31.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Събчо Ат. Събев

Членове:

Петя Г. Георгиева С.

Радослава Н. Маждракова при участието на секретаря Румяна Андр. Анчева в присъствието на прокурора И. Н. К. като разгледа докладваното от Радослава Н. Маждракова Въззивно частно наказателно дело № 20232100601464 по описа за 2023 година

Въззивното производство е по реда на чл. 163, ал. 1 от Закона за здравето и е образувано по жалба от адв. З. К. от АК – Бургас, защитник на М. С. С.,ЕГН **********, срещу решение № 1009/18.10.2023 г., постановено по ЧНД № 4174/2023 г. по описа на Районен съд - Бургас.

С посоченото първоинстанционно решение е постановено задължително настаняване и лечение на М. С. С. в Център за психично здраве“Проф.д-р Ив.Темков“ЕООД Бургас,като е определена стационарна форма на лечението за срок от 1 /един/ месец.С решението е приета липса на способност у С. за изразяване на информирано съгласие за лечението, като на основание чл. 162, ал. 3, вр. ал. 2 от Закона за здравето е назначено длъжностно лице, определено от кмета на Община -Бургас, което да изразява вместо М. С.

С. информирано съгласие за лечението й. Допуснато е предварително изпълнение на решението.

С жалбата се твърди, че спрямо М. С. С., първоинстанционният съд е валидирал незаконосъобразните действия на прокуратурата и лечебното заведение,като е постановил принудително лечение за същата.Неправилно съдът бил преценил,че освидетелстваната е опасна за себе си и околните и че може да извърши общественоопасно деяние.Съдът следвало да уважи желанието на С. да полага грижи за детето си. Неправилно било кредитирано и заключението на съдебно-психиатричната експертиза,изготвено в последния момент,за нуждите на съдебното производство.Прави се искане за отмяна на решението на първоинстанционния съд и да се постанови ново,с което да се определи провеждане на лечението на С. в домашни условия. В съдебно заседание адв.К. поддържа въззивната жалба по съображенията, изложени в нея, с направеното искане.

Лицето, чието настаняване се иска се явява лично в съдебно заседание пред 1 настоящата инстанция и изразява несъгласие с постановеното му задължително настаняване за лечение в ЦПЗ-Бургас. Счита,че е повлияна от лечението и не следва то да продължава.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас намира жалбата за неоснователна.

Счита, че в случая са налице и двете кумулативни предпоставки по чл. 155 от Закона за здравето, а именно наличие на психично заболяване и наличие на опасност в поведението на лицето спрямо околните, поради което пледира за потвърждаване на обжалвания съдебен акт.

Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на решението, независимо от основанията, посочени от страните, в предмета и пределите на въззивната проверка по чл.

313 и чл. 314 от НПК, вр. с чл. 165, ал. 1 от Закона за здравето, намери жалбата за процесуално допустима, поради подаването й в законоустановения 7-дневен срок от надлежно легитимирана страна, а разгледана по същество - за неоснователна.

При анализа на доказателствата по делото, въззивният съд прие за установена следната фактическа обстановка, която съответства с възприетата в решението на първоинстанционния съд:

Освидетелстваната М. С. С. е на ***г. Пуши тютюневи цигари, не споделя за алкохолна консумация. С данни за употреба на психоактивни вещества /ПАВ/. Отрича фамилна обремененост. Със завършено средно образование. Несемейна, към момента неработеща, има син на 7 години.Не съобщава за наличие на придружаващи или прекарани в миналото соматични заболявания и алергии. Болната не се води на отчет към лечебното заведение, няма предишни хоспитализации и не е провеждала лечение с диагноза F19.5:

Психически и поведенчески разстройства дължащи се на комбинирана употреба или употреба на други, психоактивни вещества.Психотично разстройство. Проблематиката у пациентката датира още от юношеските й години,когото е започнала да взема наркотици. По нейни думи за последно е приемала метамфетамини до два пъти седмично преди хоспитализирането. По думи на майката на освидетелстваната, същата не е употребявала ПАВ единствено по време на бременността й през 2016-17г. През 2022г. започнала да говори странни неща, станала конфликтна, буйствала, периодично се карала с майка си и със съседите, като ситуациите неколкократно са ескалирали до физическа саморазправа.

Мислела, че някой й подслушвал телефона,че й липсват вещи, изкъртила копчетата на фурната, защото мислела, че там има камера. Разбила пощенската кутия на съседите, нахлула в дома им,за да види какво се вижда от там в терасата й. Забранявала на детето си да играе видеоигри, защото героите я наблюдавали през телевизора. Заплашвала, че ще се хвърли от терасата. Няколко пъти е гонена от работното си място заради неадекватно поведение. Настоящ повод за хоспитализация- постъпва за лечение за първи път в условията на ЦПЗ- ОЛСПС на 06.10.2023г. доведена с екип на ЦПЗ-Бургас по повод Постановление № 15726 / 2023г. на РП- Бургас за СПЕ. В деня преди хоспитализация е била задържана за притежание на наркотици.

От заключението на изготвената съдебно-психиатрична експертиза се установява, че същата е била психомоторно видимо напрегната, контактна, охотно информативна, ориентирана. Некритична към нуждата от лечение. Мисловния процес протичал в нормален темп, правилно подреден, с налудности от параноидния кръг свързани с отношение, преследване и увреда. В заключението е посочена диагноза - психически и поведенчески разстройства дължащи се на комбинирана употреба или употреба на други, психоактивни вещества. Психотично разстройство. В заключение се посочва, че пациентът представлява опасност за себе си и за околните и не е в състояние да дава информирано съгласие за лечението си. Предложено е настаняване на задължително лечение в ЦПЗ -Бургас за срок от един месец,при стационарна форма.

При така установената фактическа обстановка, настоящият въззивен състав приема за правилен и обоснован извода на РС-Бургас за необходимост от задължително лечение на М.

С., при стационарна форма в ЦПЗ-Бургас. С оглед наличното заболяване, свързано с честа употреба на наркотични вещества, създаващо потенциална опасност за нейното и на околните живот и здраве, С. може да извърши общественоопасно деяние. Оценката на 2 състоянието на С., предвид заключението на вещото лице,дава основание на въззивният съд да приеме, че в случая стационарната форма ще е най-подходяща и ефективна за лечението й. Същата не осъзнава необходимостта от провеждане на лечение, некритична е към заболяването си, и ако е на свободен режим няма да приема лекарствата,като има реална опасност да приема и наркотични вещества.Въззивният съд споделя и съображенията на първата инстанция относно това, че подходящият срок за стационарно лечение е един месец, каквото е становището и на вещото лице .

Неоснователно е искането на защитника на освидетелстваната,същата да провежда лечение при амбулаторна форма или в домашни условия,поради изразената некритичност от нейна страна към заболяването й и към неговото лечение, тъй като само в стационарни условия може да се наблюдава постоянно същата и да се контролира необходимата за лечението й терапия.От данните по делото се установява,че С. съжителства със св. Ч.,като майка й живее в съседен апартамент и се грижи за детето й.Близките й явно не могат да упражняват достатъчен контрол върху нея както за наркотичните вещества,които употребява,така и да се лекува ,за да води пълноценен живот и полага адекватни родителски грижи за детето си.

Правилно също така първоинстанционния съд е приел, че М. С. не е способна да дава информирано съгласие за своето лечение,имайки предвид и заключението на изготвената съдебно-психиатрична експертиза.В този смисъл и в съответствие със закона, районният съд е счел, че лицето, което да дава информирано съгласие за лечението на освидетелствания, следва да се определи от Кмета на Община -Бургас. С оглед на изложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.

Водим от горното и на основание чл. 163, ал. 1 от Закона за здравето и чл. 334, т. 6 от НПК, Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1009/18.10.2023г.,постановено по ЧНД № 4174/2023 г. по описа на Районен съд - Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3