Решение № 151 от 17.02.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 151 гр. Варна, 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев мл.с. Бойко Ал. Мачорски при участието на секретаря Диляна Ив. Стоянова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20253100502362 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Д. Т. Т. и А. С. К. чрез адвокат П. Г. и адвокат Е. Е. срещу решение № 2465 от 30.06.2025 г., постановено по гр.д.№ 20243110111616 по описа на Районен съд – Варна, четиридесет и втори състав, с което е обявен за нищожен договор, сключен с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 143, том ІІ, рег.№ 4213 от 26.03.2024 г., дело № 320/2024 г. на нотариус Д. В., вписан в Службата по вписванията - В. с вх.рег.№ ****, акт 31, том ХХII, дело 511 с който ответникът Д. Т. Т. е прехвърлил безвъзмездно на А. С. К. следният свой имот, а именно 3 кв.м идеални части от поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед № РД - 18 -92 от 14.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение, засягащо имота от 08.03.2016 г., находящ се в град - ж.к. „Б.„ местност „С. Н.„ целият с площ по скица 546 кв.м, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за ниско застрояване до 10 метра, номер по предходен план 1460 в квартал 36, парцел XIV1324, при съседи: имоти с кадастрални идентификатори №№ ***; ***; ***; *** и ***, като привиден, прикриващ договор за покупко - продажба, по който Д. Т. Т. е прехвърлил възмездно на А. С. К. следния свой имот: 3 кв.м идеални части от поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед № РД - 18 -92 от 14.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение, засягащо имота от 08.03.2016 г., находящ се в град - ж.к. „Б.„ местност „С. Н.„ целият с площ по скица 546 кв.м, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за ниско застрояване до 10 метра, номер по предходен план 1460 в квартал 36, парцел XIV-1324, при съседи: имоти с кадастрални идентификатори №№ ***; ***; ***; *** и ***, срещу цена от 444,44 лева, на основание член 26, алинея 2, предложение пето във връзка с член 17, алинея 1 от ЗЗД; обявен е за действителен сключеният между Д. Т. Т. в качеството на продавач и А.

1

С. К. в качество на купувач договор за покупко - продажба от 26.03.2024 г. на следния недвижим имот: 3 кв.м идеални части от поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед № РД - 18 -92 от 14.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение, засягащо имота от 08.03.2016 г., находящ се в град - ж.к. „Б.„ местност „С. Н.„ целият с площ по скица 546 кв.м, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за ниско застрояване до 10 метра, номер по предходен план 1460 в квартал 36, парцел XIV-1324, при съседи: имоти с кадастрални идентификатори №№ ***; ***; ***; *** и ***, срещу цена от 444,44 лева, на основание член 17, алинея 1 от ЗЗД; допуснато е В. Д. Х. да изкупи на цена 40 444,44 лева продадените от съсобственика Д. Т. Т. на А. С. К. общо 273 кв.м идеални части или ½ идеална част от ПИ с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед № РД - 18 -92 от 14.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение, засягащо имота от 08.03.2016 г., находящ се в град - ж.к. „Б.„ местност „С. Н.„ целият с площ по скица 546 кв.м, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за ниско застрояване до 10 метра, номер по предходен план 1460 в квартал 36, парцел XIV-1324, при съседи: имоти с кадастрални идентификатори №№ ***; ***; ***; *** и ***, от които 3 кв.м идеални части, придобити от А. С. К. по прикрития договор за продажба, сключен с нотариален акт № 143 том II, рег.№ 4213 от 26.03.2024 г. на нотариус Д. В., на цена 444,44 лева и 270 кв.м идеални части по договора за продажба, сключен с нотариален акт № 144, том II, рег.№ 4219 от 26.03.2024 г. на нотариус Д. В. за цена 40 000 лева, на основание член 33, алинея 2 от ЗС; обявено е на страните, че съгласно чле н 33, алинея 3 о т ЗС, ако съсобственикът не плати дължимата се поради изкупуването сума в месечен срок от влизане в сила на решението, то решение щ е се счита обезсилено по право; осъден е Д. Т. Т. да заплати на В. Д. Х. сумата от общо 4 606,50 лева, представляваща половината от сторените от ищцата съдебно-деловодни разноски пред първата инстанция за заплатени държавни такси и адвокатски хонорар, на основание член 78, алинея 1 о т ГПК; осъден е А. С. К. да заплати на В. Д. Х. сумата от общо 4 606,50 лева, представляваща половината от сторените от ищцата съдебно-деловодни разноски пред първата инстанция за заплатени държавни такси и адвокатски хонорар, на основание член 78, алинея 1 от ГПК.

Във въззивната жалба се излага, че решението е недопустимо, необосновано, както и неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и постановено при съществени нарушения на процесуалните норми. Твърди се, че съдът е изместил фокуса на разсъжденията си върху това дали от събраните доказателства се подкрепя защитната теза на ответницата вместо да изследва дали ищцата е доказала при условията на пълно и главно доказване привидността на договора за дарение, прикриващ от своя страна покупкопродажбата, както и условията, при които последната е сключена. Счита се, че доказателствената тежест е изцяло на ищцата, която не е разкрила по категоричен начин твърдяната относителна симулация. В ЗС няма забрана съсобственикът да се разпорежда със своята част, както намери за добре, тоест извършването на сделка, различна от продажба, не е в противоречие с принципите на справедливостта, добросъвестността и морала и по никакъв начин не засяга правата на останалите съсобственици. От доказателствата по делото не се установява, че атакуваният договор за дарение е бил възмезден, респективно, че е била налице прикрита уговорка за получаване на продажна цена за прехвърленото право на собственост върху процесните 3 кв.м идеални части от правото на собственост върху имота и, че такава е получена от дарителя Д. Т.. Разпитаният пред първата инстанция свидетел на ищцата не е бил свидетел на договорките между страните по договора за дарение и не е възприел тяхната воля. Не са налице и доказателства, че Д. Т. е получил каквато и да е цена по договора за дарение. Също така се излага, че неправилно съдът се е произнесъл с нарочен диспозитив по член 17, алинея 1 от ЗЗД, без да има формулиран такъв петитум в исковата молба, поради което и се намира, че в тази част решението е недопустимо. Сочи се, че неправилно съдът е стигнал до извод, че цената на процесните 3 кв.м идеални части е 444,44 2 лева, без да са налице каквито и да е било доказателства в тази насока. Иска се решението в частта, с която районният съд се е произнесъл по непредявен иск по член 17, алинея 1 от ЗЗД да бъде обезсилено като недопустимо, а в останалата част – да се отмени като незаконосъобразно и неправилно.

В срока по член 263, алинея 1 от ГПК отговор по така подадената жалба е депозиран от В. Д. Х. чрез адвокат П. С., с който същата се оспорва. Излага се, че доводите за отсъствие на предявен иск за разкриване на прикрития с дарението от 26.03.2024 г. договор за продажба са неоснователни, тъй като формулираният в исковата молба петитум включва изрично искане за обявяване на договора за дарение на 3 кв.м идеални части от имота за нищожен като относително симулативен и прикриващ договор за покупко-продажба, на основание член 26, алинея 2, предложение пето във връзка с член 17, алинея 1 от ЗЗД.

Набляга се, че в тълкувателно решение № 5 от 28.11.2012 г., постановено по тълк.д.№ 5/2012 г. на ВКС – ОСГК, като основание за осъществяване на правото по член 33, алинея 2 от ЗС заинтересованите лица могат с нарочен установителен иск, съединен с иска за изкупуване, да сочат различни основания за нищожност на договора за дарение, включително, че дарението е привидно и прикрива продажба, като в тази хипотеза ще се приложат правилата на прикритата сделка за продажба, ако са налице основанията за нейната действителност.

Счита се, че оплакването за разместване на доказателстгвената тежест е неоснователно, защото с доклада по делото, обявен в определение № 903 от 22.01.2025 г. и приет за окончателен в съдебно заседание на 21.02.2025 г., съдът е възложил на ищцата тежестта да установи при условията на пълно и главно доказване, че дарението на 3 кв.м идеални части е привидно и прикрива покупко-продажба, както и условията, при които тя е изповядана. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е направил извод за привидността на дарението, което прикрива продажба, а не защото ответниците не са доказали дарственото намерение на Т.. Подробно е направен анализ на събраните по делото доказателства, от който се стига до заключение за основателност на предявените искове. Желае се потвърждаване на решението.

Постъпила е и частна жалба о т Д. Т. Т. и А. С. К. чрез адвокат П. Г. срещу определение № 11069 от 15.08.2025 г., постановено по първоинстанционното дело, с което е оставена без уважение молба вх.№ 66888 от 29.07.2025 г. от Д. Т. Т. и А. С. К. с инкорпорирано в нея искане за изменение на постановеното по делото решение № 2465 от 30.06.2025 г. в частта за разноските, на които са осъдени ответниците, като бъде постановено от съда същите изобщо да не се дължат такива или да бъдат редуцирани до определен от съда справедлив размер, с оглед правната и фактическата сложност на делото, на основание член 248 от ГПК.

В частната жалба се излага, че съдът е бил длъжен сам да провери дали изначално е представено доказателство за извършване на разноски от страната, която ги претендира, като се твърди, че не е доказано по делото тези разноски да са заплатени. Също така се сочи, че така, както е постановен диспозитива в частта за разноските, разделяйки го изрично на две за всеки от ответниците, се създава впечатление, че съдът придава значение на броя на ответниците като аргумент при определянето и/или завишаването на адвокатското възнаграждение. Развиват се съображения за прекомерност на заплатеното възнаграждение за един адвокат. Иска се отменя на атакуваното определение и отхвърляне на искането, а в условията на евентуалност разноските да бъдат намалени до размер на 1 946,10 лева.

Въззиваемата страна в срока по член 276, алинея 1 от ГПК е депозирала отговор по частната жалба чрез адвокат П. С., с който същата се оспорва, като подробно се излага, че определението е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

3

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

В исковата молба В. Д. Х. твърди, че е собственик на ½ идеална част от поземлен имот /ПИ/ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/, одобрени със заповед № РД-118-92 от 14.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение, засягащо имота, от 08.03.2016 г., находящ се в град В. - ж.к. „Б.“, местност „С. Н.", целият с площ от 546 кв.м, номер по предходен план 1460, квартал 36, парцел XIV-1324, при граници: ПИ с идентификатори: ***, ***, ***, *** и ***. Имотът се притежавал от нея и от Д. Т. Т. при равни части по наследяване от Д. К. Х. и от Т. Ж. Х..

Съсобствеността им била установена с констативен нотариален акт /КНА/ № 80, том III, рег.

№ 6592, дело № 467/ 05.09.2008 г. на нотариус с рег.№ ***, вписан в Службата по вписванията - В. с вх.рег.№ *** от 05.09.2008 г., том LXXIX, акт № 136. С договор, сключен с НА № 143, том II, рег.№ 4213 от 26.03.2024 г. на нотариус Д. В., вписан с вх.рег.№ **** от 26.03.2024 г., том ХХII, акт № 51 на Службата по вписванията - В., Д. Т. Т. дарил на А. С. К.

3 кв.м идеални части от ПИ с идентификатор *** по КККР. В същия ден с НА № 144, том II, рег.№ 4219 от 26.03.2024 г. на нотариус Д. В., вписан с вх.рег.№ **** от 26.03.2024 г., том ХХІІ, акт № 63 на Службата по вписванията - В., Д. Т. Т. продал на А. С. К. 270 кв.м идеални части от ПИ с идентификатор *** по КККР, срещу цена от 40 000 лева, платима в деня на подписване на акта по банков път. За извършените сделки ищцата твърди, че узнала случайно, след като в началото на месец август 2024 г. дъщеря й Д. Щ. извършила проверка в Община В. относно дължимите данъци за имота, при което установила, че като собственик било вписано друго лице. Ищцата счита, че договорът за дарение, сключен с НА № 143 от 26.03.2024 г., е привиден и прикриващ действителната воля на Д. Т. Т. и на А. С. К. за покупко-продажба на 3 кв.м идеални части или 3/546 идеални части от ПИ с идентификатор ***. Прехвърлена била собственост върху минимална идеална част от имота, но не безвъзмездно, както било манифестирано от страните при сключването на договора, а срещу цена, като прикритата с дарението продажба на 3 кв.м идеални части и последвалия договор за продажба на 270 кв.м идеални части от ПИ *** с площ от 546 кв.м били сключени в изпълнение на уговорката между ответниците за продажба на цялата притежавана от Д. Т. Т. една втора идеална част от имота на А. С. К.. Според Х. това се потвърждава от факта, че в същия ден Д. Т. е продал на А. К. останалите 270/546 идеални части от ПИ срещу посочената в акта цена. Двете сделки били изповядани от нотариус В. непосредствено една след друга, като актовете и нотариалните дела били с поредни номера. Твърди се, че Д. Т. познавал А. К. и имал с него делови отношения. През 2021 г. те сключили договор за замяна на жилища. През същата година Д. Т. продал своята ½ идеална част от друг поземлен имот в град В. на С. С. К., който бил брат на А. К.. Излага се, че едностранният договор за дарение обичайно се сключвал с оглед личността и целял материално облагодетелстване на надарения, което дарителят счита за свой нравствен дълг, и в тази връзка се намира, че е житейски неправдоподобно дареният да бъде възнаграден с минимална идеална част от имот и веднага след това той да закупи останалата част. Налага се, че очевидната цел на сключения привиден договор за дарение е А. К. да придобие качество на съсобственик, за да бъде сключен последващ договор за продажба на останалата идеална част, притежавана от Д. Т., без да предлага на другия съсобственик да купи неговата идеална част при същите условия. Ищцата се позовава на тълкувателно решение № 5 от 28.11.2012 г. на ОСГК на ВКС, като сочи, че не е налице заобикаляне на закона, когато с договор за дарение се отчужди идеална част от частта на дарителя в съсобствен имот в полза на трето за собствеността лице и останалата идеална част бъде прехвърлена впоследствие с договор за продажба на същото лице, без спазване на изискванията на член 33, алинея 1 от Закона за собствеността /ЗС/. За да осъществят правото си по член 33, алинея 2 от ЗС, заинтересованите лица обаче можели с нарочен установителен иск да сочат различни основания за нищожност на договора за дарение, съединен с иска за изкупуване, като при 4 установяване нищожността на дарението съсобствениците ще могат да упражнят правото си на изкупуване по отношение последвалата дарението продажба, а в случай на симулативност на дарението - по отношение на прикритата с него продажба. Въз основа на изложеното се твърди, че сключеният договор за дарение с НА № 143 от 26.03.2024 г. е привиден и прикрива договор за покупко-продажба, както и че са налице изискванията за действителност на прикрития договор и съгласие на страните по съществените му елементи.