Присъда № 186 от 07.04.2023, Софийски районен съд

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 186/07.04.2023 г., постановена по НОХД № 15754/2022 г. по описа на СРС, НО, 15 –и състав

Обвинението е повдигнато от Софийска районна прокуратура против Д.

А. М., с ЕГН хххххххх за това, че на 05.09.2022 г. за времето между 17:00ч. и 20:00ч. в град София, ул. „Е.П.“ № ХХХХХХХХХХХХХ е отнел чужди движими вещи – златна гривна на стойност 437,95 /четиристотин тридесет и седем лева и деветдесет и пет стотинки/ лева, златен ланец на стойност 1520,00 /хиляда петстотин и двадесет/ лева от владението на С. Г., както и златен пръстен на стойност 488,58 /четиристотин осемдесет и осем лева и петдесет и осем стотинки/ лева, паричната сума от 50 /петдесет/ евро на стойност 97,79 /деветдесет и седем лева и седемдесет и девет стотинки/ лева от владението на С. С. Г., всичко общо на стойност 2544,32 /две хиляди петстотин четиридесет и четири лева и тридесет и две стотинки/ лева, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК.

Съдебното производство пред СРС е протекло по диференцираната процедура на Глава XXVII от НПК „Съкратено съдебно следствие в първата инстанция“, в неговата алтернатива, ситуирана в разпоредбата на чл. 371, т. 2 НПК, след констатацията на съда, че даденото от подсъдимия признание обхваща всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и че същото се подкрепя от събраните в досъдебната фаза доказателства.

По делото не са конституирани допълнителни страни.

В проведеното открито съдебно заседание представителят на СРП поддържа обвинението срещу подсъдимия М., като твърди, че с оглед събраните по делото релевантни източници на информация същото е доказано по безспорен и категоричен начин. Пледира, привлеченото към наказателна отговорност лице да бъде признато за виновно в извършването на вмененото му престъпно посегателство и отчитайки неговото необременено съдебно минало, на същия да се наложи наказание „лишаване от свобода“ към законоустановения минимум, а именно 9 месеца „лишаване от свобода“, което да бъде редуцирано с 1/3, съгласно изричното предписание на чл. 58а, ал. 1 НК, изтърпяването на което да бъде отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК.

Служебният защитник на подсъдимия – адвокат Н. А. от САК счита, че предвид признанието от страна на подзащитния й на детерминираните в обвинителния акт фактически обстоятелства, М. следва да бъде признат за виновен, като се солидаризира със становището на прокурора, досежно приложението на института на чл. 58а, ал. 1 НК, както и относно вида и начина на изтърпяване на следващото се наказание. По отношение размера на следващото се наказание намира, че предложеният от представителя на обвинението такъв, а именно 9 месеца лишаване от свобода, дори и след 1 намаляването му с една трета, е сравнително високо наказание, доколкото подсъдимият е на сравнително ниска възраст, с чисто съдебно минало, като би могло да се приеме, че това е неприятна случка в житейския му път.

Подсъдимият Д. А. М. разбира в какво е обвинен, съзнава последиците от разглеждането на делото по реда на чл. 371, т. 2 НПК и признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, изразявайки съгласие да не се събират доказателства за посочените обстоятелства, а при постановяване на присъдата съдът да ползва признанието му и инкорпорирания от досъдебните органи доказателствен материал. Същият поддържа заявеното от неговия защитник, като в гарантираното му право на последна дума моли за определяне на минимално наказание.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 НПК, намира за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият Д. А. М. е роден на хххххххх г. в гр. ххххх,хххххххххххххххххх, ЕГН **********.

Подсъдимият Д. А. М. и свидетелят С. С. Г. се познавали, тъй като в юношеските си години живеели заедно в Дом за юноши и средношколници в гр. Стара Загора. След като подсъдимият Д. М. завършил средното си образование се преместил от гр. Стара Загора в гр. София, където започнал работа. Междувременно свидетелят С. С. Г. също към този момент живеел в хххххххххххх, заедно със своя племенник свидетелят С. М. М., в което жилище отглеждали две кучета. Подсъдимият М. и свидетелят Г. поддържали контакти помежду си.

Поради планирано пътуване на 29.08.2022 г. на свидетелите Г. и М. извън гр.София и поради необходимостта някой да полага грижи да домашните животни на Г., последният помолил подсъдимия за срока на отсъствието му извън града, да остане да живее в жилището му, като храни двете кучета и ги извежда сутрин и вечер. Подсъдимият се съгласил и взел предложените му от свидетеля С. Г. ключове за апартамента на последния.

При така постигнатата помежду им уговорка, на 29.08.2022 г. свидетелите С.

С. Г. и С. М. М. заминали извън града, а подсъдимият останал в жилището им в гр. ......................

На 05.09.2022 г. около 15:00 ч. свидетелите С. Г. и С. М. се завърнали в дома си, където заварили подсъдимия М.. След прибирането си свидетелят С.

М. свалил от себе си 1 бр. златна гривна, 14 карата, 4,61 грама и 1 бр. златен синджир, 14 карата, 16 грама, като оставил същите в хола на жилището, където се намирал още и 1 бр. златен пръстен, 24 карата, 3 грама и паричната 2 сума от 50 евро, последните собственост на свидетеля Г.. Непосредствено след това, свидетелите М. и Г. излезли, за да се видят с техен общ приятел и да вечерят, а подсъдимият Д. М. останал в жилището им. Тогава подсъдимият Д. М. забелязал процесните движими вещи, оставени в апартамента и взел решение да ги отнеме. Същият прибрал у себе си 1 бр. златна гривна, 1 бр. златен синджир, 1 бр. златен пръстен и паричната сума от 50 евро и напуснал жилището. Непосредствено след това и носейки процесните вещи у себе си, подсъдимият отишъл в търговски център „хххххххх“, където продал отнетите от него златни накити – гривна, синджир и пръстен в магазин на „Тхххххххх.“.

Около 23:30 часа на 05.09.2022 г. свидетелите С. Г. и С. М. се прибрали в дома си и установили липсата на отнетите вещи. Свидетелят С. Г. се опитал да осъществи контакт с подсъдимия Д. М. по телефон, но М. не отговорил на повикването му.

За служилото се свидетелят С. Г. сигнализирал органите на реда, чрез подаване на сигнал на Национална система тел. 112.

Съгласно заключението на изготвената в хода на досъдебното производство оценителна експертиза, общата стойност на отнетите вещи възлиза на сумата в размер на 2544,32 лева.

Видно от заключението на назначената и изготвена в досъдебната фаза на процеса видеотехническа експертиза с обект на изследване 1 бр. оптичен носител CD-R 700МВ, предоставен от „Тавех“ ЕООД, съдържащ 4 бр. видеофайла от дати 02.09.2022 г. и от 05.09.2022 г., на експортираните кадри от видеозапис и снимки – сравнителен материал, е заснето едно и също лице, а именно – Д. А. М..

Така възприетите от настоящата съдебна инстанция фактически констатации са прецизирани, с оглед поставянето на акцент върху меродавните за наказателната отговорност на подсъдимия факти, без това да привнася различно смислово изражение по отношение на очертаната от наблюдаващия делото прокурор релевантна фактология. Фактическата обстановка е установена по безспорен и категоричен начин, въз основа да релевираното от подсъдимия цялостно признание на фактите, изложени в обстоятелствена част на обвинителния акт, което се намира в пълна кореспонденция с приобщените на етапа на съдебното следствие и от органите на досъдебното производство допустими и относими към предмета на доказване доказателствени източници – показания на свидетелите С. С. Г.

/л. 19 и л. 20 от ДП/, Е. Л. А. /л. 23 от ДП/, а.п.а. /л. 26 - 27 от ДП/, С. М. М. /л.

28 от ДП/, както и прочетените на основание чл. 283 НПК писмени доказателства, писмени и веществени доказателствени средства и експертни заключения – протокол за претърсване и изземване в неотложни случаи със съдебно последващо одобрение /л. 30 - 33 от ДП/, протокол за вземане на образци за сравнително изследване /л. 35 от ДП/, оценителна експертиза /л. 44 - 45 от ДП/, видеотехническа експертиза /л. 37-39 от ДП/, справка за съдимост 3

/л. 70 ДП и л.11 от СП/, заповед за задържане на лице /л.7 ДП/, протокол за личен обиск и декларация /л. 8 – 9 ДП/, копие на сертификат за качество и фискален бон /л. 22 ДП/, документ за покупка, издаден от „Тхххххххх.“ ЕООД /л. 51, 52, 54 ДП/, протокол за доброволно предаване /л. 53 ДП/, както и веществено доказателство – видеозапис на оптичен носител, приложен на л.

41 от ДП.

По отношение на останалите писмени доказателства и писмени доказателствени средства, съдът не използва същите при формиране на вътрешното си убеждение по фактите, поради тяхната неотносимост към предмета на доказване в настоящото производство или поради недопустимостта да бъдат обсъждани като годни източници на информация.

Настоящият съдебен състав не констатира съществени противоречия при съвкупната преценка и интерпретация на приобщения по делото доказателствен материал, а това обстоятелство не налага неговото детайлно анализиране /арг. от чл. 373, ал. 3 НПК и per argumentum a contrario от чл.

305, ал. 3, изр. 2 НПК/.

От съвкупната преценка на ангажираните по делото гласни доказателствени средства се установява по безспорен начин времето, мястото, механизмът и предметът на извършеното престъпление, в съответствие с направеното от подсъдимото лице самопризнание. Показанията на разпитаните в производството свидетели настоящата инстанция намира за последователно, обективно и достоверно изнесени, като същите се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал, ценен поотделно и в съвкупност.

Въпреки това съдът счита, че с оглед пълнота на мотивите следва да посочи съображенията си относно кредитирането на събраните доказателства и доказателствени средства.

Решаващият орган кредитира обясненията на подсъдимото лице, в които М. признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Те намират подкрепа в останалия доказателствен материал по делото и в частност от показанията на пострадалите лица - свидетелите С.

С. Г. и С. М. М.. В посочените доказателствени материали не се разкриват съществени противоречия досежно релевантните обстоятелства по делото. Те еднопосочно, последователно, безпротиворечиво и убедително разкриват приетата за установена фактическа обстановка, поради което и съдът изцяло им се доверява, базирайки върху тях фактическите си изводи. От събраните по делото преки и косвени доказателства, както всяко поотделно, така и в тяхната съвкупност, се формира стройна логическа верига, налагаща единствено възможният извод относно извършването на престъплението и авторството му, признато в лицето на подсъдимия М..

Като основен източник на информация за включените в предмета на доказване обстоятелства съдът възприе подробните и вътрешно балансирани показания на свидетелите С. С. Г. и С. М. М.. Те са последователни, 4 кореспондиращи с останалите материали по делото и удовлетворяват всички изисквания за категоризацията им като годен доказателствен източник, за да дадат нужното за наказателния процес достоверно, обективно и точно знание за събитията, при които е извършено деянието и неговия автор. Именно от техните разкази се извличат значими за процеса факти, свързани с осъществяването на инкриминираното деяние, време, място, родови характеристики и стойностен размер на отнетото от тяхно владение чуждо имущество. Личните възприятия на свидетелите дават представа относно поведението на подс. М. на процесната дата, което намира пряко потвърждение и в заключенията на оценителната и видеотехническата експертизи, приложени по делото. Пострадалите пресъздават събитията устойчиво, с присъщата на утвърден спомен логична последователност, което при налагаща се корелация с останалия доказателствен материал създава убеждението за тяхната достоверност и съответност на действителния ход на процесните събития.

Съдът гради своите фактически и правни изводи и върху заключението на приетата в досъдебното производство видеотехническа експертиза, като цени същата като обективно и компетентно изготвена. Отразеното в нея становище на вещото лице съдържа пряка информация относно конкретното проявление на признаци от противоправния акт на подсъдимия, дава достатъчна представа и затвърждава убеждението у съда за категоричното присъствие на подсъдимия Д. М. в търговски център „хххххххх“, където в магазин „Тавех“ е продал по – рано отнените от същия инкриминирани вещи, а именно – златен пръстен, златен ланец и златна гривна.