Акт от 03.08.2018, Районен съд - Радомир
- Съд
- Районен съд - Радомир
- Дело
- 730/2017
- Подписан
- 03.08.2018
- В сила
- 09.11.2018
Други актове по делото
Цитирани разпоредби
- чл.235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 288, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.346 · Граждански процесуален кодекс
- чл.349, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.349, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.355 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.203 · Закон за устройство на територията
- чл.40 · Закон за устройство на територията
- § 5, т.30 · Закон за устройство на територията
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ гр. Радомир, 03.08.2018 г.
Радомирският районен съд, гражданска колегия, ІІІ-ти състав, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Районен съдия: Татяна Тодорова
При секретаря: Илияна Стоева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 730 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е за делба във ІІ-ра фаза, по извършването на делбата.
С решение № 266 от 19.01.2018 г., постановено по делото, е допусната делба между: Д.В.С. с ЕГН ********** ***; Е.Л.С. с ЕГН ********** ***0 и Я.В.С. с ЕГН ********** ***, на следния недвижим имот:Урегулиран поземлен имот целият с площ по нотариален акт и по скица от 785 кв.м., находящ се в с. Дрен, общ. Радомир, Пернишка област, за който съгласно одобрения със заповед № ІІІ-336 от 08.06.1964 г. регулационен план на с. Дрен, общ. Радомир, Пернишка област, е отреден УПИ ...за имот с планоснимачен номер .. от квартал
..., с площ на целия парцел по нотариален акт и по скица от 785 кв.м. и при граници на целия имот по нотариален акт: улица, Л.В., С.С.В.и Д.К., а по скица съседите на парцела са: улица с ОК 246-247-248, УПИ ..за имот с пл.
№, УПИ ..за имот с пл. №.. УПИ ..за имот с пл. № ..– всички от квартал ... по плана на с. Дрен, общ. Радомир, Пернишка област, ВЕДНО с находящите се в имота МАСИВНА ТРИ-ЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА – цялата със застроена площ от 72 кв.м. и всички находящи се в имота подобрения, в това число и ГАРАЖ със застроена площ от 30 кв.м., при следните делбени части: за Д.В.С. - 1/6 ид.ч.; за Е.Л.С. – 4/6 ид.ч. и за Я.В.С. – 1/6 ид.ч.
Решението не е обжалвано от страните, поради което е влязло в законна сила на 23.02.2018 г., като е породило своите правни последици.
В първото по делото редовно съдебно заседание след допускане на делбата, проведено на 09.05.2018 г. ищецът чрез процесуалния си представител – адв. А. е изразил становище допуснатия до делба имот да бъде изнесен на публична продан. С отговора на исковата молба и в първото съдебно заседание съделителката Е.Л.С. чрез пълномощника си адв. И. е предявила възлагателна претенция по чл.349, ал.1 от ГПК, относно допуснатия до делба имот. Съделителя Я.В.С. представляван от адв. И. не възразява срещу така направената възлагателна претенция. Ищецът е оспорил претенцията на С. като твърди, че ответницата не е живяла и не живее в допуснатия до делба имот. Искания по сметките по реда на чл.346 от ГПК страните не са заявили.
С доклада по делото във втората фаза на делбата съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване фактите, че процесния недвижим имот е съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг, които не са спорни между страните.
С оглед предмета на спора, съдът е допуснал изслушването на съдебно-техническа експертиза, която е дала заключение относно реалната поделяемост на имота, както и пазарната му стойност. От заключението на приетата и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещото лице А.Ц., експерта е дал заключение, че допуснатия до делба имот е неподеляем, а неговата пазарна стойност е в размер на 67799 лева, като вещото лице е определило и стойността на всяка една част от допуснатия до делба имот и стойността на дела на всеки един от съделителите, съобразно квотите, при които е допусната делбата.
По делото като доказателство е представена декларация, видно от която, ответницата С. е декларирала, че не притежава друго жилище освен идеалните части от процесното.
В съдебно заседание проведено на 30.05.2018 г., съдът е приключил съдебното дирене и е дал ход на устните състезания, като с молба от 08.06.2018 г., съделителката Е.Л.С. е поискала от съда да отмени дадения ход на устните състезания, и възобнови производството по делото, тъй като с нотариален акт за дарение на недвижим имот, находящ се в с. Дрен, общ. Радомир, Пернишка област № ., том ., рег. № .., дело № ../2018 г. от 31.05.2018 г., съделителя Я.В.С. е дарил на съделителката Е.Л.С., свояте 1/6 ид.ч. от допуснатия до делба имот.
С оглед представените от страната нови доказателства с определение от 11.06.2018 г., съдът е отменил определението, постановено в открито съдебно заседание от 30.05.2018 г., с което е приключено съдебното дирене и е даден ход на устните съставения, като е възобновил производството по делото и насрочил същото за разглеждане в открито съдебно заседание. В проведеното на 13.07.2018 г. открито съдебно заседание, съдът е приключил събирането на доказателства и е дал ход на устните състезания.
В съдебно заседание ищецът Д.В.С. чрез пълномощника си е оспорил направената от съделителката С. възлагателна претенция, като е поискал от съда имота да бъде изнесен на публична продан.
Съделителката С. чрез пълномощника си поддържа възлагателната претенция по чл.349, ал.1 от ГПК, като ищецът поддържа допуснатия до делба имот да бъде изнесен на публична продан.
При така очертаната въз основа на събраните доказателства фактическа обстановка от правна страна, съдът приема следното:
По претенцията по чл.349, ал.1 от ГПК:
В срока по чл.349, ал.4 от ГПК съделителката Е.Л.С. е направила възлагателна претенция за поставяне на делбения имот в неин дял, поради което е приета и за разглеждане от съда.
Съгласно разпоредбата на чл.349, ал.1 от ГПК, ако неподеляемият имот е жилище, което е било съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг или с развод и преживелият или бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака, няма собствено жилище, съдът по негово искане може да го постави в дял, като уравнява дяловете на останалите съделители с други имоти или с пари. С горепосочената разпоредба са уредени две хипотези за възлагане в дял на неподеляемо жилище: жилище, което е придобито в режим на съпружеска имуществена общност, когато съсобствеността възниква поради смърт на единия съпруг или при развод на страните. В този смисъл са и разясненията в ТР № 1 от 19.05.2004 г. по тълк. гр. д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, приложими на общо основание, т.к. разпоредбата на чл.349, ал.1 от ГПК е идентична с тази на чл. 288, ал. 2 от ГПК (отм.). Предпоставките, при които законът дава възможност да бъде извършено възлагането от съда в полза на някой от съделителите, са свързани от една страна с обекта на съсобствеността, възникнала в резултат на прекратяване на СИО, а от друга страна са установени изисквания, на които следва да отговаря самият съделител, а именно - делбеният недвижим имот следва да има характера на жилищен и от него да не могат да се обособят самостоятелни обекти на правото на собственост за всеки един от съделителите; съделителят, заявил възлагателна претенция следва да отговаря и на отрицателното условие да не притежава друг собствен жилищен имот, както и да покрива условието да е преживял съпруг или бивш съпруг. От материалноправна страна горните изисквания следва да са установени в тяхната кумулативна наличност.
Безспорно по делото е установено, че масивната три-етажна жилищна сграда – цялата със застроена площ от 72 кв.м., построена в – урегулиран поземлен имот целият с площ по нотариален акт и по скица от 785 кв.м., находящ се в с. Дрен, общ.
Радомир, Пернишка област, за който съгласно одобрения със заповед № ІІІ-336 от 08.06.1964 г. регулационен план на с. Дрен, общ. Радомир, Пернишка област, е отреден УПИ ...за имот с планоснимачен номер . от квартал ..., с площ на целия парцел по нотариален акт и по скица от 785 кв.м. и при граници на целия имот по нотариален акт: улица, Л.В., С.С.В.и Д.К., а по скица съседите на парцела са: улица с ОК 246-247-248, УПИ ..за имот с пл. № .., УПИ ..за имот с пл. № .. и УПИ ..за имот с пл. № 738 – всички от квартал ... по плана на с. Дрен, общ. Радомир, Пернишка област, представлява жилищен имот. Съгласно т.7 от ТР № 1 от 19.05.2004 г. по тълк. гр. д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС основно законово изискване за възлагане на допуснат до делба имот е делбеният имот да има характер на жилище и да е неподеляем, което означава по предназначението си имота да е за зодоволяване на жилищни нужди, отговаряйки на изискванията на чл.40 от ЗУТ и § 5, т.30 от ДР на ЗУТ, както и от него да не могат да се обособят самостоятелни обекти на собственост при спазване изискванията на чл.203 от ЗУТ. В конкретния случай от изслушаната приета и неоспорена от страните СТЕ се установява по безспорен начин, че построената в допуснатия до делба имот масивна три етажна сграда е жилищна, която е неподеляема съобразно делбените части на съделителите. Не е спорно между страните и че процесният имот е бил съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг.
На следващо място, по отношение на съделителя с възлагателна претенция законът поставя и отрицателното условие същият да не притежава друг жилищен имот. От приетата и представена от ответницата декларация се установява, че С. не притежава друг жилищен имот, освен идеални части от допуснатия до делба имот. Възраженията на ищеца, че ответницата не е живяла и не живее в имота са неотносими към направената от ответницата възлагателна претенция, а от друга страна по делото не се събраха доказателства в подкрепа на тези твърдения на ищеца.
Същевременно по реда на чл.349, ал.1 от ГПК може да бъде възложен само жилищен имот, а допуснатият до делба имот представлява урегулиран поземлен имот, в който има извършени подобрения (ограда, метални врати, бетонни площадки, кладенец), масивна три етажна жилищна сграда и гараж със ЗП 30 кв.м.
Видно от приетата СТЕ УПИ-то представлява наклонен терен към улицата, заградено с мрежа и метални колове в задната си част, а в предната си част от страни с ограда от метални пана и бетонна основа. Имота има две метални входни врати за коли, бетонна площадка пред къщата и бетонни пътеки, кладенец, който се ползва за захранване на сградата с хидрофор, от терасата до металната ограда има лозница от метални тръби. Вещото лице в заключението си е посочило, че сградата представлява сутерен, два жилищни етажа и таван, ЗП 72 кв.м., като сутерена се състои от гараж, две мазета и стълбище за горните етажи; първият етаж се състои от кухня с преход към дневна, коридор, спалня, санитарен възел и тераса, като етажа е завършен, подове дюшеме, стени и тавани латекс, баня – плочки, оборудвана. Вторият етаж е със същото разположение, само кухнята и дневната са разделени със стена, като вещото лице е посочило, че този етаж е на груб строеж, а стълбището е вътрешно, общо за двата етажа и сутерена. По отношение на гаража вещото лице в заключението си е посочило, че гаража е залепен до жилищната сграда и е със ЗП от 30 кв.м., който също е на груб строеж, тухли, плоча.
Гаража, залепен до жилищната сграда няма статут на жилищен имот, поради което и същият не може да бъде обект на възлагателна претенция. Обект на такава може да бъде само жилищен имот. В този смисъл е решение № 28 от 26.05.2016 г., по гр.д. № 3863/2015 г. на ВКС, І г.о. Факта, че гаража е залепен до къщата не води до загубване на самостоятелния статут на гаража, респ. до превръщането му в служеща за триетажната жилищна сграда вещ. Залепването му до къщата не променя статута на гаража на самостоятелен обект, нито съставлява фактическо или правно основание за приобщаване на единия самостоятелен обект - гаража, към другия самостоятелен обект - жилището, по съображения, че гаража е принадлежност към жилището.
Същевременно, последното разполага с друго обслужващо помещение – сутерен и таван, и така отговаря на изискването на чл.40 от ЗУТ всяко жилище да има и складово помещение, което може да бъде в жилището или извън него. Затова не може да се приеме и, че е налице един, а не два реално обособени самостоятелни дялове от съсобствеността, подлежаща на прекратяване.
С оглед горе изложеното настоящият съдебен състав намира, че в случая са налице условията на чл.349, ал.1 от ГПК, тай като съделителят Е.Л.С. е преживял съпруг, която няма собствено жилище според приетата по делото декларация, жилището е неподеляемо и е било съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на съпругата.
Разпечатката съдържа 32 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/46985ed5-637b-4fec-b51f-7748e758022b