Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2136 от 01.07.2025, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 1736/2025
Вид
Определение № 2136
Подписан
01.07.2025
В сила
01.07.2025
Състав
Пламен Петров Чакалов, Бранимир Веселинов Василев, Румяна Иванова Андреева Атанасова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2136 гр. Пловдив, 01.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева А.а

Бранимир В. В. като разгледа докладваното от Бранимир В. В. Въззивно гражданско дело № 20255300501736 по описа за 2025 година

Производството е по чл.435 ал.2 т.6 от ГПК.

Постъпила е жалба от взискателя по изпълнението Г. Й. П., чрез адв.С.

А . против постановление от 19.03.2025г. по изпълнително дело № 20229100400371 по описа на ЧСИ Р.Р. рег. № 910, район на действие ОС Пловдив, с което е прекратено горното изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.

В жалбата се поддържа, че постановлението е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че не е изтекъл двугодишния срок по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК в периода на висящност на изпълнителното дело, защото на 13.04.2023г. е извършено изпълнително действие, насрочен е опис на леките автомобили собственост на длъжника.

Съдебният изпълнител е дал писмени мотиви по обжалваното действие, в които е посочил, че жалбата е допустима, но неоснователна по подробно изложени съображения.

ПОС след като взе предвид оплакванията в жалбата и извърши преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е в срок. Същата е против обжалваемо действие на ЧСИ по чл.435 ал.2 т.6 от ГПК и е допустима, като разгледана по същество е основателна.

Изпълнителното дело е образувано на 12.05.2022г. под номер 1

20229100400371 по описа на ЧСИ Р.Р. рег. № 910, район на действие ОС Пловдив по молба на взискателя Г. Й. П. по представен изпълнителен лист от 18.04.2022г., по гр.д.№ 16784/2018г. на Районен съд Пловдив, с което Б. Х. Б. е осъдена да плати на взискателя сумата от 6 262,43 лева за дадено при отпаднало правно основание по договор, ведно с лихвите и разноските по делото. Последното искане на взискателя за извършване на изпълнителни действия от съдебния изпълнител е от дата 14.02.2023г. Такива действия ЧСИ Р. не е извършил до дата 26.02.2025г., когато е постъпила нова молба от пълномощника на взискателя адв.А. за извършване на нови изпълнителни действия. Видно е че между дата 14.02.2023г. и дата 26.02.2025г., са изтекли повече от две години, в които нито са извършвани, нито са искани нови изпълнителни действия по това изпълнително дело.

Разпореждането на ЧСИ и призовката изпратена до длъжника за насрочване на опис на движими вещи, не се явява изпълнително действие прекъсващо теченето на преклузивния срок по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. Това е така защото т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълкувателно дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС приема за изпълнително действие извършването на опис на движими вещи, но не и насрочването на такова действие, без реалното му извършване. Това е така и защото в чл.465 от ГПК, това е първото действие от производството по изпълнение върху движими вещи, като неговата подготовка, не съставлява отделно и самостоятелно изпълнително действие.

Ето защо при неизвършване на опис на движими вещи, неговата подготовка е без правно значение, като някакво самостоятелно извършено изпълнително действие. Намерението за извършване на конкретно изпълнително действие от съдебния изпълнител не може да се приравни на неговото реално фактическо извършване. Подобна законова фикция не е установена в сега действащия ГПК.

Съгласно трайно установената съдебна практика, включително приетото по т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълкувателно дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, при наличие на бездействие от страна на взискателя през период от две години изпълнителното производство се прекратява по право към датата, последваща тази, на която е изтекъл посоченият двугодишен период. Предвид гореизложените съображения настоящият въззивен състав приема, че акта на съдебния изпълнител е законосъобразен на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК и следва да се потвърди.

2

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА постановление от 19.03.2025г. по изпълнително дело № 20229100400371 по описа на ЧСИ Р.Р. рег. № 910, район на действие ОС Пловдив, с което е прекратено горното изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3