Определение № 770 от 14.12.2023, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 770 гр. Шумен, 13.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно гражданско дело № 20233600500232 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.248 от ГПК.

Постъпила е молба от въззиваемата страна Н. Ю. Е., дейстаща чрез пълномощника си адв. Н. Р. при БАК, с искане за изменение на решение № 235/19.10.2023 г. постановено по в.гр.д. № 232/2023 г. на ШОС, в частта му относно разноските. Излага, че искът бил предявен като частичен, като материалния интерес в случая бил 57508,14 лв. Договорното възнаграждение, което е платено от страната било в размер на 5250лв., като минималното, съгласно чл.7, ал.2 т.4 вр. с чл.2, ал.7 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения било в размер на 5250,65лв. С оглед горното, моли съдът да измени решението си, като присъди в полза на въззиваемата страна пълният размер на сторените от нея разноски за адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.248, ал.2 от ГПК насрещната страна не е депозирала отговор на молбата и не е изразила становище по нея.

Молбата за допълване на решението относно разноските е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустима.

С решение №235/19.10.2023 г. постановено по в.гр.д. № 232/2023 г. по описа на ШОС, съдът е потвърдил решение №230/28.03.2023г. по гр.д.№2706/2022г. на ШРС, с което е признато за установено по отношение на „Инвестбанк“ АД – гр. София, бул. “......” № 25, че Н. Ю. Е. като солидарен длъжник, не дължи сумата от 5000лв., част от вземания в размер на 57508,14лв., както следва: 2000лв., част от 48185..29лв./левова равностойност на 24636.75евро/.-главница, 2000лв., част от 7016,40лв./левова равностойност на 3587.43евро/ мораторна лихва за периода 26.08.2009г.-06.08.2010г. и 1000лв. част от 2306,45лв. -разноски посочени в изпълнителен лист от 09.08.2010г., по ч.търг.д.№ 3096/2010г. на ШРС, поради 1 погасяване на вземанията с изтичане на предвидената в закона давност, и са присъдени деловодни разноски.

Със същия съдебен акт съдът се е произнесъл по разноските пред въззивната инстанция, като е осъдил „Инвестбанк“ АД–гр.София, адрес на управление: р.н Триадица, бул. “......“№85, ЕИК......, да заплати на Н. Ю. И. с ЕГН********** от гр.Шумен, ул. “.......“ №12, ап.73, съдебен адрес: гр. Бургас, ул. “....“ №1, вх.2, ап.6, чрез адв. Н. Р. при БАК, деловодни разноски пред въззивната инстанция в размер на 500лв. Съдът е приел за основателно депозираното от жалбоподателя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, с оглед фактическата и правна сложност на спора и разпоредбата на чл.7, ал.2, от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Действително, в случая е предявен частичен иск за недължимост на сумата от 5000лв., представляваща част от вземания в размер общо на 57508,14лв., а съгласно чл.2, ал.7 /Нова – ДВ, бр. 88/2022 г./ от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е предвидено, че при частични искове възнаграждението за първия предявен частичен иск се определя върху пълния размер на вземането, независимо за каква част от него е предявен искът.

В случая искът е предявен като частичен, но съдът е приел, че претенцията на ищцата относно погасяване по давност на изпълняемото право, удостоверено в изпълнителния лист, е основателна и доказано общо за сумата в размер на 5000лв. С решението си съдът не е приел за установено, че ищцата не дължи сумата в пълния непредявен размер от 57508,14лв.

Още повече, разпоредбата на чл.2, ал.7 от Наредба № 1/2004 г. е приложима във вътрешните отношения между представител и представляван, но определеното по този ред адвокатско възнаграждение не следва да се възлага в тежест на насрещната страна в производството. В този см. определение № 3385/07.11.2023 г. по гр.д.№ 3531/2023 г. на ІV г.о. ГК на ВКС.

Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004 г., при интерес от 1000лв. до 10000лв. възнаграждението е 400лв. плюс 10% за горницата над 1000лв. Ето защо, с оглед цената на иска, минималното адвокатско възнаграждение в случая е в размер на 800лв., поради искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъде уважено в посочения размер. Въззивното решение следва да бъде изменено в частта му относно разноските, като жалбоподателят „Инвестбанк“ АД бъде осъден да заплати на въззиваемата страна Н. Ю. И., допълнително деловодни разноски пред въззивната инстанция в размер на 300лв., а в останалата част, до пълния претендиран размер на разноските от 5250 лв., молбата следва да бъде оставена без уважение.

Водим от гореизложеното и на основание чл.248, ал.1 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

2

ИЗМЕНЯ Решение №235/19.10.2023 г. по в.гр.д. № 232/2023 г. по описа на ШОС, като го допълва относно разноските, както следва:

ОСЪЖДА „Инвестбанк“ АД–гр.София, адрес на управление: р.н Триадица, бул. “......“ №85, ЕИК......, да заплати на Н. Ю. И. с ЕГН********** от гр. Шумен, ул. “.......“ №12, ап.73, съдебен адрес: гр. Бургас, ул. “....“ №1, вх.2, ап.6, чрез адв. Н. Р. при БАК, допълнително деловодни разноски пред въззивната инстанция в размер на 300 лв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Н. Ю. И., действаща чрез адв. Н. Р. при БАК, за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция в размер над 800лв. до претендираните 5250лв.

На основание чл.248, ал.3 във вр. с чл.280, ал.3 от ГПК определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3