Решение № 72 от 20.01.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. София, 17.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Камелия Първанова

Димитър Мирчев при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело № 20211000501387 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 ГПК.

С Решение № 2968 от 24.11.2020 г., постановено по гр.д. № 1007/2020 г. на Окръжен съд – Благоевград /БлОС/, Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ е осъдена да заплати на Х. Й.

Д. с ЕГН: ********** сумата от 100 000 /сто хиляди/ лева обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на сина й Х. Л. при пътен инцидент на 13.12.2016 г. ведно с мораторната лихва за забава от деня на деликта до окончателното изплащане, като исковата претенция е отхвърлена за разликата над 100 000 лв до пълно предявения й размер от 200 000 лв. В резултат от този изход в производството, АПИ е осъдена да заплати сторените съдебно-деловодни разноски, държавна такса по реда на чл. 78, ал. 6 ГПК, както и възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата /ЗА/ в полза на процесуалния представител на ищцата – адв. Д. от САК. С друг свой съдебен акт – Определение № 205/18.02.2021 г. по същото дело, съдът е оставил без уважение молбата на АПИ за изменение на решението в частта за разноските, като на агенцията се присъди юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената част на иска.

Срещу решението и определението на Окръжен съд-Благоевград са подадени въззивна и частна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“. Излагат се доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваните съдебни актове. Твърди се, че по делото не са събрани достатъчно доказателства относно причинно-следствената връзка между процесното ПТП и настъпилите вреди, както и за това, че, ако такива вреди са 1 налице, то за тях следва да отговаря АПИ по реда на чл. 49 ЗЗД. Прави оплаквания от заключенията по допуснатите и приети в първата инстанция експертизи, на които се е позовал БлОС при правораздавателната си дейност, като счита същите за необосновани и в несъответствие с опитните правила. Сочи, че за пътния инцидент преобладаващата вина е на майката на починалото дете Х.Д., при което намира съпричиняването, определено от първостепенния съд на 50% за недостатъчно и несъответстващо на приноса в произшествието. Релевира още оплаквания по приложението на чл. 52 ЗЗД, като счита, че обезвредата за болките и страданията е прекомерно голяма. Прави искане към САС да се отхвърли изцяло исковата претенция на Х.Д., както и да се присъди юрисконсултско възнаграждение за втората инстанция.

В частната жалба се сочи, че неправилно БлОС е отказал да присъди юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената част на иска в първоинстанционното производство, като се иска от САС отмяна на атакуваното определение и присъждане на възнаграждението по чл. 78, ал. 8 ГПК.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил е отговор на въззивната жалба от ищцата Д. чрез процесуалния й представител адв. Д.. Намира, че жалбата е неоснователна, а обжалваното решение на окръжния съд било правилно и трябвало да се потвърди. Не се взема писмено становище по подадената от АПИ частна жалба.

Жалбите са подадени в срок, от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, поради което са допустими.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбите.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Окръжен съд-Благоевград е бил сезиран с иск за обезщетяване на неимуществени вреди – болки и страдания от загубата на детето на ищцата при пътен инцидент на мост, като се твърди, че е налице фактическия състав на деликтната отговорност по този текст закона с оглед неизпълнението на задълженията на АПИ да поддържа парапетите на процесния мост в такова техническо състояние, за да не се допуска настъпването на такива инциденти.

Съгласно приетото в т. 2 на Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС когато въззивната инстанция прецени, че е неправилна дадена от пъроинстанционния съд правна квалификация въззивният съд е длъжен да обезпечи правилното приложение на императивна материалноправна норма и да даде правилна квалификация на предявения иск, като подведе под правилната правна норма фактите изложени в исковата молба и доказани в процеса на доказване. В конкретния случай от обстоятелствената част на исковата молба и от съдържанието на направеното искане, настоящата съдебна инстанция приема, че правното основание на предявения иск е нормата на чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45 ЗЗД - осъдителен иск на пострадалата срещу 2 възложителя на работата за вреди от непозволено увреждане, от което са настъпили неимуществени вреди. Спорът правилно е квалифициран от окръжния съд, защото когато вредите са в резултат на допуснати нарушения на предписани или на общоприети правила, отговорността е по чл. 45 или чл. 49 ЗЗД (в този смисъл, вж. ППВС № 4/1975 г.).

Съдът, като съобрази правните доводи на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК намира за установено следното:

Не се спори между страните, че на 13.12.2016 г. около 09.15 часа, ищцата Д. е претърпяла пътен инцидент като водач на собственият си л.а. „Фолксваген" модел „Голф" с per. № ***, в резултат на който е починало 6-месечното й дете Х. Л., което пътнотранспортно произшествие е настъпило на републикански път III- 109, в района на стеснен участък, а именно на моста „Макензен", находящ се в участъка между с. Хотово и гр.

Мелник. Мостовото съоръжение е с дължина от 36 метра и в посоката на движение на ищеца към гр. Меник трасето му започва с дясна крива, като навлизането в стеснения участък е регулирано с пътен знак Б6 „Премини ако мостът е свободен". В срещуположната посока навлизането по моста е регулирано с пътен знак Б5 „Пропусни насрещно движещите се ППС". Не е спорно, че инцидентът е настъпил след като водачът на л. а. Алфа Ромео с peг.

№ *** Д. Г. се е движил в посока към с. Хотово и е навлязъл в стеснения участък при действието знак Б5 „Пропусни насрещно движещите се ППС“ като към този момент мостът е бил свободен от автомобили., като ищцата пътуваща в противоположна посока (към гр.

Мелник) също навлиза по моста при действието на Б 6 „Премини ако мостът е свободен", като поради факта, че пътното платно на моста е с ширина около 4,87 метра не е било възможно разминаване между автомобилите, в резултат на което е настъпил челен, кос удар между двете МПС, съсредоточен в предните им леви части, като МПС „Фолксваген" модел „Голф", управляван от Д. се е приплъзнал покрай другото МПС, след което е излетял от моста в преминаващата под него река. При падането си в реката автомобилът се обръща по таван, като в резултат на така настъпилото ПТП тежки увреждания, несъвестими с живота е получил синът на ищцата - 6-месечния Х. Л..

Установява се от Присъда № 486/29.01.2018г. по НОХД № 654/2017 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград, че въззиваемата Д. е призната за виновна за това, че при нарушение на правилата за движение - чл. 6, ал. 1, пр. 3 ЗДвП, вр. с чл. 45, ал. 2, пр. 6 ППЗДвП, чл. 20, ал. 2, изр. 1 и чл. 44, ал. 2 ЗДвП - по непредпазливост е причинила смъртта на малолетното си дете, като актът е влязъл в сила на 14.02.2018 г. В мотивите съдът е приел, че за Д. е възникнало задължение да пропусне вече преминаващото по стеснения участък от пътя (мост „Макензен”) МПС - л. а. Алфа Ромео с peг. № *** при положение, че в момента, в който последното МПС вече е било навлязло по моста, тя все още не е била в зоната на действие на знак Б 6 „Премини ако мостът е свободен“, разположен на около 24 метра от началото на моста. В хода на воденото наказателно производство е установено още, че след настъпване на удара между двете МПС вече със значително по-ниска скорост от 3 около 20 км/ч управляваното от ищеца МПС се е насочило вляво от трасето на моста като безпрепятствено е пропаднало в преминаващата под него река. Това се е случило тъй като към момента на настъпване на инцидента предпазната ограда на моста, вляво по посоката на движение на ищеца е липсвала по цялото му протежение.

Процесният пътен участък (мост „Макензен") от път Ш-109 е част от републиканската пътна мрежа, която се поддържа и стопанисва от държавата, в лицето на ответната пътна агенция /въззивник в настоящето производство/. Този извод следва и от чл.

19, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата. Приложено е в първоинстанционното дело, писмо изх.

№ 24-00-132/18.04.2017 г., в което пътната агенция признава фактът, че от 12.09.2016 г. мостът „Макензен" е с разрушена предпазна ограда, като до настъпване на процесния инцидент на 13.12.2016г. не са предприемани никакви действия, свързани с обезопасяването му освен поставянето на сигнализация с лента.

Пред първостепенния съд са приети заключения по комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, както и съдебно-техническа експертиза. От тях се установява следното:

Причина за настъпване на ПТП е субективното поведение на ищцото, която ако е намалила скоростта и е спряла, то ПТП е било предотвратимо. Установява се от вещото лице, че ако правилно са били поставени коланите, главата на детето не би достигнала тавана при падане на таван на автомобила, тъй като деформациите на тавана не са големи.

Сочи се още, че е настъпил челен кос удар между крайните леви части на двата автомобила с приплъзване между левите страни на автомобилите, като автомобила на ищеца „Фолксваген Голф“ е продължил напред, с блокирано предно ляво колело, като достигайки до края на моста по дъгообразна траектория, поради липса на парапет го напуска вляво и пада на покрив в коритото на реката. При падане по таван на автомобила, главата на Х. Л. се удря в него и получава тежка травма в теменната част. Установява се от вещото лице, че тежката черепно-мозъчна травма се характеризира със синдром на декортикация – пълна липса на реакция към околната среда, синдром на стволова смърт – изразява се в пълна кома, парализа на дишането, липсва на всички стволови рефлекси, синдром на мозъчна смърт – липсват всякакви реакции на каквито и да са дразнители, арефлексия, хипотония. Сочи вещото лице, че последните два синдрома - синдром на стволова смърт и синдром на мозъчна смърт, са причина за смъртта на детето, тъй като увреждането на детето, настъпило от удар върху твърд предмет – удар на главата в тавана на колата, като увреждането на мозъка е несъвместимо с живота.

От приетата по делото в БлОС съдебно-техническа експертиза, се установява, че по смисъла на техническите правила на АПИ, процесният мост подлежи на обезопасяване с ограничителна система „Парапет за пешеходци“. Вещото лице сочи, че след инцидента е монтирана на процесния мост ограничителна система „Парапет

4 за пешеходци“, като при добро експлоатационно състояние, е възможно тази система да задържи при малка скорост и страничен удар процесното МПС в рамките на пътя и да не се стигне до този инцидент.

Във връзка с доводите във въззивната жалба на АПИ, Апелативен съд-София е допуснал, изслушал и приел съдебно-техническа експертиза, изготвена от в.л. инж. В.С., която да отговори на въпроса дали наличието на пешеходен парапет на процесния мост, би спрял колата, управлявана от ищцата, от пропадане в коритото на реката при установената от САТЕ скорост на движение от 21 км/ч, при която автомобилът е напуснал платното за движение, както и съобразен ли е с техническите изисквания за съоръжението – парапет за пешеходци?

Вещото лице е отговорило, че в състоянието, което се е намирал моста и парапетите, то той не би спрял падането на леката кола в коритото на реката, тъй като не отговаря на техническите изисквания относно обезопасяването на преминаващите автомобили. Сочи се също така, че ако е бил изграден пешеходен парапет като ограничителна система, която да служи за задържане на превозните средства, съобразно изискванията на приложимите „Технически правила за приложение на ограничителни системи за пътища по „Републиканската пътна мрежа“ на АПИ от 2010 г.“, то със сигурност е щяло да бъде предотвратено падането на автомобила от моста в реката. Това важи в още по-голяма степен при скорост на автомобила при напускане на мостовата конструкция.