Решение № 6522 от 21.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6522 гр. София, 19.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско дело № 20221100512553 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Д. И. В. и Н. М. А. срещу неизгодните части на решение № 8745 от 29.07.2022 г., постановено по гр. д. № 67619/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 127 с-в.

С обжалваната част от решението районният съд е признал за установено по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Д. И. В. и Н. М. А., установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответниците дължат на „Топлофикация София“ ЕАД сумите, както следва: сумата общо в размер на 4578,31 лева, представляваща незаплатена цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.

София, ул. **** надпартерен, апартамент - кантора, аб. № 262043 за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 20.05.2021 г. до изплащане на вземането и сумата в размер общо на 46,14 лева, представляваща незаплатена цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 20.05.2021 г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 580/31.05.2021 г. по ч. гр. д. № 28242/2021 г. по описа на СРС, 127 състав.

Във въззивната жалба се излагат подробни съображения, че решението е неправилно в обжалваната установителна част, незаконосъобразно, необосновано, постановено в несъответствие със събраните доказателства. Моли се решението в обжалваната част да бъде отменено, а предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло, като се присъдят направените пред двете инстанции разноски.

В установения от закона срок, въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД, не е 1 депозирал отговор на въззивната жалба.

Третото лице - помагач не е взело становище по въззивната жалба.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правни норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря.

Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни.

По така предявения иск в тежест на „Топлофикация София” ЕАД е да докаже основанието, размера и изискуемостта на претендираните вземания, т.е. съществуването на договорни отношения между него и ответника през посочения период, както и че през този период е доставил в имота на ответника твърдяното количество ТЕ, която е била отчетена и доставена в съответствие с действащите нормативни актове, а също и нейната стойност.

Основното възражение на ответниците, обективирано във въззивната жалба е, че същите не са собственици на топлоснабдения имот, за който ищецът търси плащане.

Видно от представения нотариален акт е безспорно, че ответниците са собственици на апартамент в етажната собственост на ул.“****, който в акта е обозначен като апартамент на втори надпартерен етаж. Действително не е посочен номер на апартамента.

При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства обаче, единственият възможен извод е, че именно ответниците са собственици на топлоснабдения имот.

Страните не спорят, а това се установява и от приложените по делото доказателства, че са титуляри на аб. № 262043. Видно от представеното заявление декларация за откриване на партида на името на Д. В. от самия него е посочено, че името на досегашния потребител е: „Н. М. А. 262043“. В това заявление декларация от Д. В. като адрес на топлоснабдения имот е посочен ул.****.

В списъка на етажните собственици срещу ап. 17 фигурира аб. № 262043.

Видно от приетата СТЕ и дадените от вещото лице в съдебно заседание разяснения, 2 начислените суми за топлоснабдения имот, за който се претендира да е потребена ТЕ, са за ап. 17 за аб. № 262043.

Ищецът не твърди, че ответниците са титуляри и на друг абонатен номер в етажната собственост, а от друга страна ответниците не оспорват, че са титуляри на аб. № 262043.

Следователно не съществува спор относно абонатния номер на топлоснабдения имот.

Ето защо, съдът намира, че от представените по делото доказателства се установява, че ответниците са собственици на топлоснабдения имот с аб. № 262043, поради което неоснователни са изложените във въззивната жалба възражения.

С оглед на изложеното, съдът приема, че за процесния период между въззиваемия и жалбоподателите съществува облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия.

Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия, като след изтичане на едномесечния срок от публикуването на общите условия те влизат в сила и без изричното им приемане от купувача. С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР Общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, договорът за продажба се счита за сключен с конклудентни действия и общите условия обвързват ответника. Тоест, се установява, че между страните е възникнало правоотношение по договор за покупко-продажба /доставка/ на топлинна енергия, при правата и задълженията, уредени в ОУ и ЗЕ /чл. 153, вр. чл. 149 ЗЕ/. По силата на посочената уредба потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия в 45 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Собственик на отоплен имот е страна в правоотношението и дължи заплащане цената на потребената ТЕ ежемесечно, като щом е предвиден срок, той кани, а не фактът на получаване на съответни фактури.

Предвид изложеното, съдът приема, че между страните в настоящото производство съществува действително правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия съгласно ЗЕ, като този договор за продажба се счита за сключен при публично оповестените общи условия с конклудентни действия – по арг. от чл. 150 от ЗЕ.

Съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, като съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, могат да купуват 3 топлинна енергия от доставчик, избран с решение на общото събра-ние на етажната собственост. За избора се съставя протокол съгласно Правилни-ка за упражняването, реда и надзора в етажната собственост (чл. 149а от ЗЕ). Това в случая е сторено, видно от приложения по делото протокол на ЕС. Ето защо, третото лице помагач е поело задълженията на топлинен счетоводител за про-цесната сграда по силата на сключен договор. Отделно, следва да се посочи и че когато договорът с лицето по чл.139 б ЗЕ е прекратен, съгласно чл. 61 от Наредба № 16-334/2007г., разпределението на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва само от топлопреносното предприятие или от доставчика, т.е., от ищеца, съобразно методиката по приложението към наредбата. Следователно, липсата на договор с лице по чл. 139 6 ЗЕ няма отно-шение към съществуването на задължението за заплащане на топлинна енергия.

От заключението на вещото лице – топлотехник по приетата съдебна екс-пертиза пред СРС, което съдът кредитира като обективно, изчерпателно и мотивирано, се установява, че ФДР е разпределяло ежегодно ТЕ, след отчет на уредите за дялово разпределение. От техническа гледна точка, наличието на метеорологична проверка, със заключение „съответства“ е дало основание на вещото лице да заключи, че за този период ОТ е било годно средство за техническо измерване.

Нито веднъж ответниците не са изразили несъгласие с начислената им топлинна енергия и не са подали възражение срещу изравнителните сметки, връчвани на представител на етажната собственост.

Относно дължимата главница съдът възприема заключението на вещото лице по СТЕ, тъй като главницата е изчислена без предишни просрочени или неплатени сметки и без изравнявания за периоди извън процесния. В него не е включена и сумата за услугата дялово разпределение. Вещото лице по СТЕ е установило реално потребеното количество топлоенергия за процесния период и я е остойностило.

Във въззивната жалба за първи път е въведено оплакване, че заявлението – декларация за откриване на партида било отправено до Топлофикация заради несъотвествие на аб. № 262043, който бил на ап. № 8. На първо място такова оспорване в производството пред СРС не е направено. Отделно от това, същото е и неоснователно. Деклараторът ясно е заявил волята си за откриване на партида на негово име за посочения аб. №. Не е поискана корекция, нито е посочен друг абонатен номер.

Неотносимо към предмета на делото е дали на вратата на ап. № 8 е било залепено съобщение от съдия изпълнител за Д.Д. В.а за аб. № 262043. Независимо от това, следва да се отбележи, че това твърдение не се подкрепя от приетите по делото доказателства. От представената по делото призовка за доброволно изпълнение /л. 54 от делото на СРС/ е посочено единствено Д.Д. В.а и ап. 8, но не е абонатния номер.

Съгласно чл. 22, ал. 1 от общите условия клиентите заплащат на ищеца стойността на услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в 4 сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. ).

Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ възлага отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата „дялово разпределение на топлинната енергия“ е определен в ЗЕ. По силата на разпоредбата на чл. 139в, ал. 2 и ал. 3, т. 4, с договорите между топлопреносното предприятие и топлинните счетоводители се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия.