Решение № 274 от 10.04.2025, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 274 гр. Бургас, 10.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Георгиева Върбанова при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20252100500126 по описа за 2025 година

Делото е образувано по въззивната жалба на Д. В. В. , М. В. В. и Д. М. В. чрез процесуалния им представител – адвокат против Решение №2430/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас. Решението се оспорва като постановено при нарушения на материалния и процесуалния закони. Съдът не е предоставил възможност за допускане до разпит на свидетеля , който е бил посочен от страната и който по обективни причини не е бил в състояние да се яви по делото. Вместо да предостави допълнителна възможност за явяването съдът го е заличил. Освен това са налице множество доказателства , от които следва да се направи извод за симулация на процесната сделка. Сочи се , че е житейски абсурд първата ответница да извършва замяна на недвижим имот срещу два полюлея на обща стойност 1210 лв. и вместо да плати тази сума за тези полюлеи избира да се снабдява с данъчни оценки , скици и изповядване на сделка пред нотариус. Впоследствие придобилите тези идеални части придобиват и останалата част от имота – собственост на първата ответница. Разгледани в тяхната съвкупност доказателствата сочат отвсякъде за симулация на сторената замяна с полюлеите. Поради това страната моли съда да бъде отменено постановеното решение и да се уважат предявените искове. Моли се за присъждане на разноските. Моли се на основание чл.266 ал.3 от ГПК да се допусне свидетел , чиито показания ще установят каква е била действителната уговорена между страните воля и че замяната всъщност прикрива друга сделка. Въззивната жалба се поддържа пред съда лично от жалбоподателите – въззивници и чрез надлежно упълномощения процесуален 1 представител.

В законоустановения срок е постъпил отговор от ответницата – въззиваема Д. П. Я. – чрез процесуалните представители на същата. Според тях обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Според страната съдът правилно е приел , че договорът за замяна е действителен и не прикрива договор за покупко-продажба на недвижим имот. Целта на страната е била да придобие в собственост стилни полюлеи. В тази насока правилно са кредитирани показанията на свид. Т.. Във въззивната жалба не се и съдържат твърдения за симулирана сделка. Неоснователни са твърденията във въззивната жалба за непредоставяне на възможност за ангажиране на свидетелски показания от страна на ищеца. Извършена е надлежна замяна на идеални части от недвижим имот срещу индивидуални вещи поради което право на изкупуване за ищеца не възниква. Правилно съдът е преценил , че исковата претенция е заведена след преклузивния срок по чл.33 ал.2 от ЗС и на това основание той следва да бъде отхвърлен. Според страната всички събрани по делото доказателства са обстойно обсъдени и решението е правилно и обосновано. Поради това се моли обжалваното решение да бъде потвърдено , а въззивната жалба да бъде отхвърлена.

Становището си страната поддържа пред съда чрез упълномощените процесуални представители – адвокати.

Отговор на въззивната жалба е постъпил и от ответниците В. В. С. , И. Ж. С. и Т. Х. Г..

Според тази страна обжалваното решение е правилно и законосъобразно , надлежно обосновано , без наличието на допуснати каквито и да са нарушения на съдопроизводствените правила. По отношение на исковата претенция с правно основание чл.26 ал.2 предл. Последно във вр. С чл.17 ал.1 от ЗЗД , БРС е приел , че в случая не е установено и доказано наличието на твърдяната от ищеца симулация и е отхвърлил иска. В тази връзка е установено , че ищецът при условията и на пълно и главно доказване не е установил факта , че договорът за замяна е симулативен и действително същият прикрива и представлява договор за покупко-продажба на съответните идеални части от имотите. В тази насока ищецът не е ангажирал каквито и да са доказателства , въпреки даваната му многократно възможност за това , вследствие на което делото е било неколкократно отлагано. От друга страна по делото са налични показанията на свид. Т.. Същият установява факта на получаване на процесните полюлеи от ответницата Я. , на който лично е присъствал. По този начин районният съд е стигнал до правилния и обоснован извод , че в случая желанието на страните по договора за замяна е да бъдат обвързани именно по начина , посочен в нотариалния акт , а не по друг различен начин като не е налице твърдяното в исковата молба прикриване на сключено съглашение за продажба с привидно такова за замяна по смисъла на чл.17 от ЗЗД както и не е налице привиден договор по смисъла на чл.26 ал.2 предл. Последно от ЗЗД. Поради това страната сочи , че договорът е напълно действителен и не прикрива продажба на идеални части , сключен е съгласно изискванията на закона и прогласената от законодателя свобода на договарянето при изразената воля за обвързване с договореността за замяна , реално изпълнена , както и договорена като целта е била не да се създадат привидни правни последици – при условията на абсолютна 2 симулация и или да бъдат обвързани по начин различен от посочения в договора – при условията на относителна симулация , каквото е твърдението на ищеца. Оспорват се като неоснователни твърденията за съдържащи се множество доказателства , от които следвали изводи за симулация на сделката за замяна. Исковата претенция по чл.33 ал.2 от ЗС е отхвърлена изцяло и в тази част решението се поддържа като правилно и обосновано.

Правилно е установено , че иска по чл.33 ал.2 от ЗС е предявен след изтичане на преклузивния двумесечен срок. Според показанията на свид. Т. ищецът е неговата съпруга са получили нарочна покана , в която са демонстрирани правата на ответниците – съсобственици. Решението и в тази част се поддържа като правилно и обосновано. Що се касае до направеното искане за допускане на свидетел при условията на чл.266 ал.3 от ГПК то предпоставките за това се оспорват – в смисъл че не е налице твърдяната хипотеза.

Обратното – районният съд е допуснал до разпит свидетел на ищцовата страна , но той така и не е бил доведен за разпит. Едва след четвъртото неявяване съдът е отменил определението си от 10.04.2024 г. поради това страната счита , че не са налице каквито и да са процесуални нарушения , които налагат допускане на свидетел при условията на чл.266 ал.3 от ГПК. Моли се тази молба да бъде оставена без уважение. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение поради неоснователност на въззивната жалба. Претендират се разноски. Становището си страните поддържат пред съда чрез упълномощения процесуален представител.

Извършената от Бургаския окръжен съд служебна проверка по чл.267 във вр. с чл.262 от ГПК констатира , че въззивната жалба на Д. В. В. , М. В. В. и Д. М. В. чрез процесуалния им представител – адвокат против Решение №2430/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас е редовна , подадена е от страна с право на жалба в рамките на предвидения от закона преклузивен срок и пред надлежната по правилата на функционалната подсъдност инстанция – следователно – същата е допустима .

След преценка на доказателствата , съдът приема за установено следното:

Производството по гр.д.№3151/23 е образувано по исковата молба на В. И. В. против Д. Я. , И. С. , В. С. и Т. Г. с правно основание чл.33 ал.2 от ЗС. Ищецът сочи , че през 1996 г. *** му Д. В. и той при условията на СИО са придобили чрез покупко-продажба недвижим имот в гр.Бургас – ½ ид.ч. от 152/304 ид.ч. от дворно място , представляващо бивш парцел 18 в кв.199 с квадратура 304 кв.м като към сключване на сделката този имот е представлявал част от парцел 13 в кв.132 целият с площ от 650.80 кв.м ведно с ½ ид.ч. от масивна жилищна сграда с кубатура 233 куб.м , постройка с кубатура 100 куб.м и паянтова сграда с кубатура 72 куб.м Пред 2004 г. са придобили152 кв.м от същия парцел и втория жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда построена в този парцел и правото на строеж заедно с идеалните части от общите части на сградата. Така описани я имот понастоящем представлява поземлен имот с идентификатор *** с адрес на имота – ул.*** №** с площ от 632 кв.м като съответно сградите са имоти с идентификатори – *** със застроена площ от 61 кв.м и два етажа; - *** със застроена площ от 39 кв.м на 1 етаж – еднофамилна сграда и третата – с идентификатор 3

*** със застроена площ от 28 кв.м на 1 етаж с предназначение – друг вид обитаване. Съсобственик в имота е първата ответница – Д. Я.. През 2021 г. тя прехвърля на втория и четвъртия от ответниците – И. С. и Т. Г. 4 кв.м. ид.ч. от поземления имот с идентификатор *** заедно с 1/8 ид.ч. от сградата с идентификатор *** , сградата с идентификатор *** и сградата с идентификатор *** срещу прехвърлянето на собствеността на полюлей HF – MD 20005/10 на стойност 6012 лв. и полюлей HF – MD 20004/2010 на стойност 602.30 лв. Посочено е , че данъчната оценка на заменяните идеални части възлиза на 14 517.05 лв. Сделката е обективирана в нот. Акт №** , н.д.№***/** г. На същия ден с нот. Акт №** н.д.

№***/**.**.20** г. Д. Я. продава на същите купувачи – С. и Г. 69.8 кв.м от поземления имот с идентификатор *** заедно с по 1/8 ид.ч. от трите горепосочени сгради.

Ищецът е посочил , че счита договора за замяна за привиден като прикриващ продажба на идеалните части и е сключен да се преодолее изискването на чл.33 ал.2 от ЗС. Замяната се оспорва като нищожна като се сочи , че се прикрива договор за покупко-продажба. При никоя от продажбите ответника Я. не е представила деК.ция от останалите съсобственици , че са отказали закупуването на съответните идеални части – предмет на сделките. Според ищеца за него съществува правото на изкупуване на продадените части от имота при действително уговорените условия. Моли се за прогласяване нищожността на договора за замяна , при който е прехвърлена част от имота – поземлен имот и част от сградите , да се обяви за действителен договор за покупко-продажба между Д. Я. и И. С. и Т. Г. на процесните части от имота – 4 кв.м ид.ч. от ПИ и съответно – на 1/8 от процесните сгради находящи се в имота: - първия етаж на сградата , представляваща имот имоти с идентификатори – *** със застроена площ от 61 кв.м и два етажа; *** със застроена площ от 39 кв.м на 1 етаж – еднофамилна сграда и третата – с идентификатор *** със застроена площ от 28 кв.м на 1 етаж с предназначение – друг вид обитаване. Моли се да се допусне ищецът В. на основание чл.33 ал.2 от ЗС да изкупи 73.8 кв.м ид. Ч. от поземления имот с идентификатор *** както и 2/8 ид.ч. от първия етаж на сграда с идентификатор *** , сграда с идентификатор №*** и сградата с идентификатор *** за сумата от 9 450 лв.

Претендират се разноските по делото.

Ответниците са оспорили исковата претенция като допустима , но неоснователна.

Направено е възражение за това че исковата молба е депозирана извън срока по чл.33 ал.2 от ЗС. Оспорва се като неоснователно възражението за симулативност на договора за замяна. Всички ответници чрез процесуалните си представители молят за отхвърляне на исковете като неоснователни.

От фактическа страна районният съд е установил , че през 1996 г. Ищецът В. и *** му Д. В. при условията на СИО са придобили чрез покупко-продажба недвижим имот в гр.Бургас – ½ ид.ч. от 152/304 ид.ч. от дворно място , представляващо бивш парцел 18 в кв.199 с квадратура 304 кв.м като към сключване на сделката този имот е представлявал част от парцел 13 в кв.132 целият с площ от 650.80 кв.м ведно с ½ ид.ч. от масивна 4 жилищна сграда с кубатура 233 куб.м , постройка с кубатура 100 куб.м и паянтова сграда с кубатура 72 куб.м Пред 2004 г. са придобили 152 кв.м от същия парцел и втория жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда построена в този парцел и правото на строеж заедно с идеалните части от общите части на сградата. Така описани я имот понастоящем представлява поземлен имот с идентификатор *** с адрес на имота – ул.*** №** с площ от 632 кв.м като съответно сградите са имоти с идентификатори – *** със застроена площ от 61 кв.м и два етажа; - *** със застроена площ от 39 кв.м на 1 етаж – еднофамилна сграда и третата – с идентификатор *** със застроена площ от 28 кв.м на 1 етаж с предназначение – друг вид обитаване. Съсобственик в имота е първата ответница – Д. Я.. През 2021 г. тя прехвърля на втория и четвъртия от ответниците – И. С. и Т. Г. 4 кв.м. ид.ч. от поземления имот с идентификатор *** заедно с 1/8 ид.ч. от сградата с идентификатор *** , сградата с идентификатор *** и сградата с идентификатор *** срещу прехвърлянето на собствеността на полюлей HF – MD 20005/10 на стойност 6012 лв. и полюлей HF – MD 20004/2010 на стойност 602.30 лв. Посочено е , че данъчната оценка на заменяните идеални части възлиза на 14 517.05 лв. Сделката е обективирана в нот. Акт №** , н.д.№***/** г. На същия ден с нот. Акт №** н.д.№***/**.**.20** г. Д. Я. продава на същите купувачи – С. и Г. 69.8 кв.м от поземления имот с идентификатор *** заедно с по 1/8 ид.ч. от трите горепосочени сгради. Според показанията на Т. Т. Д. Я. е имала намерение да придобие два стилни полюлея за обзаавеждането на неин апартамент като в тези показания той сочи как е видял как са били пренесени полюлеите от колата на Т. Г. в колата на Д. Я..

Разпечатката съдържа 25 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/46937a99-86df-423a-a80c-41e20b216eca