Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 322 от 18.12.2025, Окръжен съд - Хасково

Съд
Окръжен съд - Хасково
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 724/2025
Вид
Решение № 322
Подписан
18.12.2025
В сила
18.12.2025
Състав
БОРЯНА ПЕТРОВА БОНЧЕВА-ДИМИТРОВА, ГЕОРГИ КОСТАДИНОВ МИЛКОТЕВ, ДАНИЕЛА КОЛЕВА НИКОЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.522 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 525 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.108 · Закон за собствеността
  • чл. 323 ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл. 36 · Наказателен кодекс
  • чл.78а · Наказателен кодекс
  • чл.86 ал.1 т.3 · Наказателен кодекс
  • чл. 189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 281 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 322 гр. ХАСКОВО, 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VIII-МИ СЪСТАВ , в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БОРЯНА П. БОНЧЕВАДИМИТРОВА

Членове:

ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря РАДОСТИНА М. КАБАДАЛИЕВА в присъствието на прокурора Н. Б. В. като разгледа докладваното от БОРЯНА П. БОНЧЕВА-ДИМИТРОВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20255600600724 по описа за 2025 година

С Присъда № 18/02.06.2025г., постановена по НОХД № 445/2022год., РС- Харманли е признал подсъдимия М. М. Г. от гр. *****, със снета по делото самоличност, за виновен в това, че в периода от 25.Х.2019г. до 27.

03.2020г. в ********** самоволно е заел недвижими имоти - краварник с площ 618 кв.м., находящ се в УПИ № 111 с площ 8.643дка, в квартал 55 по плана за регулация на **********, одобрен със Заповед № 1159/1945г. и № 226/1994г., представляващ държавен поземлен фонд, при граници на поземления имот: от две страни улица, УПИ № IV и УПИ № II и обор - краварник с площ 600кв.м, находящ се в УПИ № VI с площ 2.788дка, квартал 55 по плана за регулация на с. ******, обл. Х., одобрен със Заповед № 1159/1945г. и № 226/1994г. представляващ държавен поземлен фонд при граници на поземления имот: от две страни улица, УПИ № V, от чието владение е отстранен на 24.10.2019г. по надлежния ред по чл.522 ал.1 от ГПК, с Протокол за въвод във владение на описаните недвижими имоти от Държавен съдебен изпълнител -Д.Б. в СИС 1 при Районен съд Харманли, по Изпълнително дело № 292/2018г. на ДСИ при РС- Харманли, образувано въз основа на Изпълнителен лист от 05.Х11.2018г. издаден по Решение № 470/29.Х1.2018г. по в. гр. д. № 574/2018 на ОС Хасково - престъпление по чл. 323 ал.2 от НК и на осн.чл.78 а от НК го е освободил от наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание „глоба„ в размер на 1 000лв. С присъдата е осъдил подсъдимия М.

М. Г. за разноски в размер на 300лв., направени по делото за изготвена Съдебно техническа експертиза.

Въззивното производство е образувано по жалба на адв. Ц. М. от САК като защитник на подс. М. М. Г., в която се твърди, че присъдата на Районен съд - Харманли е неправилна, постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон, в противоречие със събраните по делото гласни доказателства, необоснована и несправедлива. Излагат се съображения за липса на съставомерните признаци от обективна и субективна страна на престъпния състав по чл. 323, ал.2 от НК, по което престъпление подсъдимият е признат за виновен и му е наложено административното наказание „глоба“ в размер на 1000лв., тъй като било необходимо деецът да е бил страна по спора в съдебното дело относно недвижимия имот, да е загубил делото и да е бил отстранен от имота по надлежния ред, и въпреки това, по своя воля отново да го е завзел. В настоящия случай било видно, че страна по делото бил праводателят на М. Г., а именно неговият баща М.И. Г.. Освен това, нито едно от показанията на свидетелите не установявали, че М. Г. е отстранен от владение на сграда – обор с площ от 618кв.м. С категоричност не била установена и субективната страна на престъплението. Поради наведените доводи моли да се отмени атакуваната присъда и да се постанови нова, с която М. Г. да бъде признат за невиновен в извършване на престъпление по чл. 323, ал.2 от НК, както и да се отмени наложеното му административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв.

В съдебно заседание подсъдимият, редовно призован, се явява заедно със защитника си адв. М.. Жалбата се поддържа и от двамата по изложените в нея доводи.

В последната си дума въззивният жалбоподател и подсъдим моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено, вместо което да бъде постановена оправдателна присъда.

2

Частният обвинител М. Г. се явява със своя повереник адв. А.. Вземат становище за неоснователност на въззивната жалба и молят присъдата на РСХарманли да бъде потвърдена като правилна, обоснована и законосъобразна.

Претендират се и направените пред въззивната инстанция разноски.

Пред въззивния съд представител на Окръжна прокуратура – Хасково излага съображения за неоснователност на жалбата и предлага постановената присъда да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди изложените от страните доводи, и след като провери изцяло правилността на постановения съдебен акт, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е проверил и преценил многобройните събрани доказателства и е изяснил напълно делото от фактическа страна, което не налага провеждането на допълнителни процесуално-следствени действия от настоящата съдебна инстанция. От събраните доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Частният обвинител М. В. Г. от гр. ***** била регистрирана като **** **** преди 2016год. и **** **** *** ****- ****. За отглеждането на животните Г. използвала обор - нейна собственост, находящ се в района на стопанския двор на бившето ТКЗС.

По силата на Договор за продажба от 25.04.2016г., обективиран в Нотариален акт №155, том I рег. №2046, дело №124/2016г. на Нотариус А. П., рег. № **на Нотариалната камара в района на Районен съд Харманли, М. Г. придобила собствеността върху недвижими имоти - сгради: Краварник с площ 618 кв.м., находящ се в УПИ №111, с площ 8.643дка, в квартал 55, по плана за регулацията на с.*****, обл.Х., одобрен със Заповед №1159/1945г. и №226/1994г., представляващ държавен поземлен фонд, при граници на поземления имот: от две страни улица, УПИ № IV и УПИ № II и Оборкраварник с площ 600 кв.м., находящ се в УПИ №VI, с площ 2.788 дка, в квартал 55, по плана за регулацията на с.*****, обл.Х., одобрен със Заповед №1159/ 1945г. и № 226/1994г., представляващ държавен поземлен фонд, при граници на поземления имот: от две страни улица, УПИ № V.

След възникнал спор между Г. и М.И. Г., баща на подсъдимия, който владеел без правно основание закупените от нея сгради и отказвал да й 3 предаде доброволно владението върху тях, тя предявила пред Районен съдХарманли ревандикационен иск, намиращ правно основание в чл.108 от Закон за собствеността.

С Решение № 37/23.Ш.2018г., постановено по гр.д. № 465 по описа на Районен съд- Харманли за 2016г. съдът уважил изцяло предявената искова претенция, като признал за установено по отношение М.И. Г. ЕГН ********** от гр.*****, че М. В. Г. с ЕГН ********** от гр. ****, е собственик на недвижими имоти: 1.Краварник с площ 618кв.м., находящ се в Урегулиран поземлен имот № 111, с площ 8.643дка, в квартал 55 по плана за регулацията на с.*****, обл. Х., одобрен със Заповед №1159/ 1945г. и №226/ 1994г., представляващ държавен поземлен фонд, при граници на поземления имот: от две страни улица, УПИ №IV и УПИ № II и 2.Обор- краварник с площ 600 кв.м., находящ се в Урегулиран поземлен имот №VI, с площ 2.788дка, в квартал 55 по плана за регулацията на с.*****, обл.Х., одобрен със Заповед №1159/1945г. и №226/ 1994г., представляващ държавен поземлен фонд, при граници на поземления имот: от две страни улица, УПИ № V. С Решението съдът осъдил М.И. Г. от гр.Х. да предаде на М. В. Г. от гр. Х. владението на процесните имоти (Краварник и Обор-краварник) .

Първоинстанционното решение било обжалвано, като с Решение № 470/29.Х1.2018г., постановено по В.гр.д. № 574 по описа на Окръжен съдХасково за 2018г. то било потвърдено. Против въззивното решение била депозирана касационна жалба от М.И. Г.. След подаване на касационната жалба - на 23.02.2019г. касаторът М.И. Г. ******. На негово място били конституирани наследниците му С.В. Г.а с ЕГН **********, М. М. Г. с ЕГН ********** и К. М. Г. с ЕГН ********** ( съответно съпруга и синове).

С Определение № 32/20.01.2020г. по гражданско дело № 2555 по описа на ВКС за 2019г., не било допуснато касационно обжалване на Решение № 470/ 29.11.2018г., постановено по В.Гр.Д № 574 по описа на Окръжен съд Хасково за 2018г. по касационната жалба на С.В. Г.а, М. М. Г. и К. М. Г.правоприемници на жалбоподателя М.И. Г..

Междувременно по силата на постановените съдебни решения по горепосочения граждански спор, частният обвинител М. Г. се снабдила с изпълнител лист № 110/05.12.2018г., въз основа на който било образувано изпълнително дело № 201856304002992 по описа на Държавен съдебен 4 изпълнител при Районен съд- Харманли, с длъжник М.И. Г.. По изпълнителното дело на М. Г. в качеството на длъжник е била връчена покана за доброволно изпълнение на 12.12.2018г., (получена от съпругата му С. Г.а). С разпореждане от 17.12.2018г. св. Д.Б.- държавен съдебен изпълнител при РС- Харманли, насрочила въвод във владение за 10.01.2019год. На този дата насроченият въвод не бил проведен, тъй като на 09.01.2019г. била депозирана молба от подсъдимия М. Г. в качеството му на трето лице, в която той твърдял, че счита процесните имоти за своя собственост и бил във владение на имотите, преди предявяването на иска, решението по който се изпълнявало.

След смъртта на М. Г. (**** на 23.02.2019г.), на 09.04.2019г. частният обвинител Г., в качеството й на взискател по изпълнителното дело, депозирала молба до ДСИ с искане да бъде заличен длъжникът М.И. Г. и като длъжници в производството да бъдат конституирани наследниците му, като приложила и Удостоверение за наследници. С Разпореждане от 12.04.2019г. на ДСИ, молбата била уважена и като длъжници в изпълнителното производство били конституирани наследниците на М. Г., а именно С. Г.а, М. Г. и К. Г., на които били изпратени покани за доброволно изпълнение.

Изпратената до длъжника М. Г. покана за доброволно изпълнение на адрес в гр. Х. била върната като невръчена. Изготвената по изпълнителното дело справка за постоянен и настоящ адрес установила, че той има регистриран постоянен адрес в гр. Х. и настоящ адрес от 28.08.2003r в с. Р.. Г. отказал да получи покана за доброволно изпълнение на 06.06.2019год., която била изпратена на адрес с. *****, общ. Х.. На същия адрес в с. ******на 24.09.2019г. му била връчена призовка за принудително изпълнение с насрочен на 26.09.2019г. въвод във владение. На посочената дата въводът не се е състоял, като бил насрочен нов въвод за 24.10.2019г.

На 24.10.2019г. в присъствието на подс.Г., св.С. Г.а (****на подсъдимия) - конституирани като длъжници, свидетелите: К.К., П.П. (**** ***** при РУ Харманли), Г. Г. (****** ******* на с.Р. към оня момент), Д.Т.

(вещо лице, което индивидуализирал имотите), св. Д.Б. (Държавен съдебен изпълнител при Районен съд Харманли), въвела М. Г. във владение на процесните имоти: Краварник и Обор- краварник, подробно описани по- горе.

За проведеното изпълнително действие бил съставен надлежен протокол 5 подписан от присъстващите, с изключение на подсъдимия и неговата майка, които отказали да го подпишат. При въвода Г. поставила катинари на наличните врати на процесните сгради, тъй като в този момент сградите били в лошо състояние, едната била почти разрушена - без покрив и разрушени стени.

Въпреки проведения въвод обаче, М. Г. продължил да ползва една от процесните постройки - не извадил своевременно намерените при въвода негови вещи, а след това пуснал в обора две магарета, които Г. снимала с телефона си. Наред с това Г. възпрепятствал по-различни начини достъпа на Г., както до самите сгради, така и до обора, в който тя отглеждала нейните животни. В случаите, когато отивала до тях, установявала, че на място има поставен електорпастир или наличие на така паркирани автомобили, които позволявали преминаване само пеш, но не и с превозно средство. Това накарало Г. да се снабди с документ от Община Х., който удостоверявал, че улиците в кв.55, 57 и 58 по ПУП на с.*****(бивш стопански двор на ТКЗС), са публична собственост и са предназначени за обществено ползване. Отделно от това, работниците й били заплашвани със саморазправа и по тях били хвърляни камъни.

В началото на 2020г. частният обвинител и ответник по въззивната жалба Г. решила да монтира видеонаблюдение на притежаваните от нея стопански постройки, находящи се в Стопанския двор на бившето ТКЗС, сред които и спорните. За тази цел тя се свързала със св.Р.Р. от гр. Х., който притежавал фирма, извършваща проектиране и монтаж на ел. инсталации, видеонаблюдение и системи за сигурност. След първоначалния разговор, св.Р. и Г. направили оглед на сградите и след като се договорили за цената, до сградите били доставени техника и материали, необходими за изграждането на видеонаблюдението.