Решение № 93 от 09.04.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. Варна, 09.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлозар Г. Георгиев

Членове:

Станчо Р. Савов

Даниела Михайлова при участието на секретаря Родина Б. Петкова в присъствието на прокурора Д. В. К. като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20253100601749 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид:

Въззивното производство е образувано по протест на прокурор при ВРП срещу присъда № 251/23.09.2025г. по НОХД № 578/2025г. на РС- Варна, 22-ри състав, с която подс. С. П. Д. е признат за невиновен в това да е извършил престъпление ро чл.150 ал.1 от НК.

В протеста се сочи, че присъдата е неправилна и се иска нейната отмяна. В допълнението към протеста е посочено, че от всички събрани в хода на производството доказателства се установява, че подс. Д. е извършил деянието, в извършването на което е обвинен. Твърди се, че мотивите на съда са вътрешно противоречиви, тъй като първо от правна страна приема, че подсъдимият се е пресегнал и е хванал пострадала с две ръце за гърдите и я спрял по този начин, след което държейки я с една ръка, с другата я е опитал по слабините. Същевременно с това е приел за недоказано, че е използвана физическа сила върху пострадалата. Отправени са упреци и към посоченото в мотивите, че подс. Д. се е отдръпнал от пострадалата не поради виковете й и хората наоколо, а поради това, че не е бил възбуден, каквото изпълнително деяние не е включено в нормата на чл.150 ал.1 от НК. Поради тези и други съображения се иска присъдата да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която подс. Д. да бъде признат за виновен и да му бъде наложено наказание към 1 предвидения в закона максимум.

Представителят на въззивната прокуратура поддържа протеста , като счита, че присъдата на първоинстанционният съд е необоснована и незаконосъобразна.

Прокурорът изразява становище, че неправилно е било прието, че подсъдимият не е употребил по отношение на пострадалата сила, като такива доказателства по делото са налице, и че от неговите обективни действия се извежда и умисълът му за тях , а именно че са извършени с цел удовлетворяване на полово желание. Поради това и счита, че деянието на подс. Д. е извършено със сила и цел удовлетворяване на полово желание, като възбудата не е предвидена като съставомерен признак на деянието по чл.150 от НК. За това и пледира той да бъде признат за виновен и да му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ около средния размер, предвиден в закона.

Подс. Д. участва в производството лично и с надлежно упълномощен процесуален представител. Адв. Х. счита, че присъдата на ВРС е правилна и законосъобразна. Защитникът изразява становище, че от една страна няма никакви преки доказателства за това, че подсъдимият е употребил сила, доколкото няма видеозаписи, от които да е видно, че той изобщо извършва някакви действия по отношение на пострадалата. На следващо място тя не е била възпрепятствана да продължи пътя си, няма никакви наранявания и по никакъв начин върху нея не е била упражнена принуда, ако и това да е било изключително неприятно преживяване за нея.

Адв. Х. счита, че липсата на възбуда у подсъдимият води до извод, че не са налице всички елементи, които обуславят съставомерността на деянието, както и че е било възможно целта на действията му да е била пренебрегване на обществения ред. В заключение се иска присъдата да бъде потвърдена, като се прави искане за присъждане на направените по делото разноски.

Подс. Д. се присъединява към становището на своя защитник, а в последната си дума моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.

При произнасяне по депозирания протест въззивният съдебен състав констатира, че първоинстанционният съд е установил следната фактическа обстановка:

Св. А.А. на 16.08.2024г. около 21,30ч. излязла сама от дома си в гр. Варна, жк „***, където живеела заедно с родителите си, за да отиде на гости на приятеля си Н.Г., който живеел в гр. Варна, жк „***. Тя минала през квартален магазин за хранителни стоки и продължила надолу, като вървяла по тротоара на главния булевард в квартала, в посока читалището. Свидетелката носела слушалки, с които слушала музика от мобилния си телефон и поради това не чувала околните звуци. Тя вървяла около 20 минути, като около 21:50ч. вече била подминала поликлиниката в квартала и била стигнала в близост до читалището, когато усетила, че някой я застига, а до този момент вървяла сама. Св. Ат. видяла на земята до нея сянка на някого, който вървял 2 непосредствено зад нея, от дясната й страна. Тя не се обърнала да погледне кой върви зад нея, а продължила да върви в същата посока. Тогава от дясно я подминал непознат за нея мъж , който бил подс. Д.. Св. Ат. разбрала, че това бил човекът, който е вървял зад нея, защото се огледала и нямало никой друг. Подс. Д. започнал да върви с темпото на св. Ат. и се обърнал към нея. Свидетелката видяла, че говори нещо, като правел жестове с ръце, но тя не го чула, защото все още била със слушалките. Решила да го игнорира и не му обърнала внимание, като продължила да си върви. В този момент подсъдимият хванал св. Ат. за дясната китка, като я дръпнал и се спрял. Тогава спряла и св. Ат., като подсъдимият пуснал ръката й. Тя свалила слушалките си, прибрала ги в чантата си и го попитала какво иска. Подсъдимият й отговорил, че иска да се запознаят, но св. Ат. му отказала. Отново тръгнала да върви, като подс. Д. започнал да върви до нея. Попитал я за името и за годините й. Св. Ат. му казала, че такава информация не му е нужна. След това той я попитал дали тя не иска да знае името и годините му, при което св. Ат. му отвърнала, че не иска да ги знае, защото й изглеждал на 30-годишен, което било много голяма възраст за нея. Вървейки, подминавали долния ъгъл на читалището, когато подс. Д. хванал с лявата си ръка седалището на пострадалата, която веднага му изблъскала ръката с нейната ръка и го попитала за какъв се мисли, че да прави така. Тогава подс. Д. й казал: „Страхотно парче си" и двамата продължили да вървят. Св. Ат. започнала да прибягва, но и подс. Д. ускорил темпо и оставал плътно зад нея. Ат. се намирала вече между читалището и магазин „Бул Маг", когато подс. Д. отново хванал Ат. за седалището както вървяла. След това, както подс. Д. бил зад Ат. , се пресегнал през раменете й и я хванал с две ръце за гърдите и я е спрял. След това държейки я с една ръка , преместил едната си ръка надолу към слабините й и започнал да я опипва в тази интимна област и я дърпал назад към него. Тогава те се намирали на тротоара, непосредствено до паркинга на магазин „Бул Маг" . От уплаха първоначално св. Ат. не знаела какво да направи. Подс.

Д. й казал: „Ела с мен, ще си прекараме добре", след което я пуснал и застанал до нея, като я гледал и очаквал отговор. Св. Ат. видяла, че в близост до магазина имало хора и започнала да вика на подсъдимия : „Ти за какъв се мислиш", „Не си познал с кого ще спиш довечера", „Как смееш да се отнасяш така с една жена". Хората до магазина само погледнали към тях, но въпреки че не реагирали, подс. Д. се стреснал и тръгнал към магазина с нормална крачка, слязъл по стълбичките и стигнал до входната му врата, но не влязъл вътре, защото по това време – около 22:05ч. , магазинът не работел. Св. Ат. продължила да върви като се отдалечила от магазина и стигнала до намиращият се в близост светофар. Оттам тя наблюдавала подс. Д.. Видяла го, че постоял около две минути пред магазина. След това по същия път излязъл на булеварда и тръгнал в посока пазара в жк „Владислав Варненчик", като пресякъл булеварда на пешеходната пътека пред читалището. След това св. Ат. отишла при приятеля си Николай, на когото разказала за случилото се и подала сигнал на спешен телефон 112. По този повод било 3 образувано досъдебното производство.

В хода на разследването била назначена и изготвена съдебно-психиатрична експертиза , която първоинстанционният съд кредитирал. От заключението й се установило, че към момента на извършване на инкриминираното деяние подс. Д. е бил вменяем и няма пречка същият да участва в наказателното производство.

Била назначена и видеотехническа и лицево- идентификационна експертиза, според заключението на която от проведеното сравнително изследване можело да се направи извод, че на изследваните кадри, извлечени от видеофайловете, обект на експертизата, и на сравнителния материал на подс. С. Д. категорично е заснето едно и също лице.

Първоинстанционният съд посочил, че е приел описаната фактическа обстановка, която напълно съвпада с тази, съдържаща се в обстоятелствената част на обвинителния акт на ВРП, от части от обясненията на подс. Д. и показанията на св. Ат., както и от заключенията на изготвените в хода на досъдебното производство съдебно-психиатрична и видеотехническа и лицево идентификационна експертизи, поддържани в хода на съдебното следствие.

Обясненията на подс. Д. са били кредитирани единствено по отношение на заявеното от него, че в действителност е вървял заедно с пострадалата, отивайки до магазина, тъй като в тази им част те се подкрепяли от останалите доказателства по делото. В останалата част обясненията на подсъдимия са описани като хаотични и непоследователни и противоречащи на показанията на пострадалата. Заявеното от св. Ат. също е било анализирано, като е било отчетена липсата на свидетели –очевидци на деянието, както и изпитания от пострадалата страх и уплах от поведението на подсъдимия.

Въпреки това, при безспорно установената фактическа обстановка и приемайки за безспорно, че на инкриминираната дата подсъдимият се е намирал на процесното място и че пострадалата е била силно разстроена и уплашена от неговото поведение, повишавайки тон срещу него, първоинстанционният съд е приел, че внимателния анализ на показанията дадените в хода на ДП и тези в хода на съдебното следствие, изключва достоверността на твърдението, че подсъдимият е употребил сила или е изпитал възбуда или е имал за цел да удовлетвори полово желание, придърпвайки момичето към себе си, като по същото време я опипвал по гърдите и интимните части.

Напротив, пострадалата твърдяла, че той я е застигнал, опипал я и й направил неприлично предложение, след което се отдръпнал от нея, подсмихвайки се. Нямало видими белези на възбудата, нямало е употреба на сила и тя веднага повишила тон, опитвайки се да се отърве от подсъдимия и той се е оттеглил и отдалечил от нея.

Поради това, приемайки че в хода на съдебното следствие не се е доказала описаната в обвинителния акт фактическа обстановка, че подс. Д. е употребил сила и че е целял да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление , първоинстанционният съд 4 го приел за невиновен и го оправдал в това да е извършил деяние по чл.150 ал.1 от НК.

Настоящият съдебен състав, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като извърши цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК констатира, че от страна на първостепенният съд са допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.348 ал.3 т.2 от НПК, които са от категорията на абсолютните и за които съдът е длъжен служебно да следи.

Въззивният съд констатира липса на мотиви, доколкото първоинстанционият съд е изложил фактическа обстановка, която напълно съвпада с тази, описана в обвинителния акт, като същевременно е приел, че тя не е била доказана.

За да бъде осъществено от обективна страна деянието по чл.150 ал.1 от НК следва деецът да е извършил действия с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14 –годишна възраст чрез употреба на сила, каквото обвинение е предявено на подс. Д. в настоящият случай.

Изпълнителното деяние следва да е осъществено с цел постигане на една от двете или на двете цели, като реализирането им не е от значение за съставомерността на деянието, доколкото за неговото осъществяване не се изисква постигането на съставомерен резултат. Самите изпълнителни деяния се осъществяват само чрез действия, които могат да имат различен характер : докосване, галене, опипване на различни части на тялото и т.н., като за реализиране на тези деяния е необходимо да бъде използвана сила.

Разпечатката съдържа 29 от 91 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/46928424-a258-470f-b75c-dbd5690e72e5