Решение № 8 от 04.01.2024, Районен съд - Костинброд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Костинброд, 04.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефан М. Стойков при участието на секретаря Албена Вл. Арсова в присъствието на прокурора Д. В. С. като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Гражданско дело № 20221850100716 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба, предявена от ищцата З. В. Д., с която на основание чл. 2б от ЗОДОВ иска осъждане на ответника Софийски районен съд, Булстат **** със седалище: гр. С. да заплати сумата от 3 750 лева, представляваща обезщетение за претърпени за неимуществени вреди – психическо натоварване, психически и емоционален тормоз, както и сумата от 800 лева за имуществени вреди – наложени глоби, всичките настъпили вследствие нарушение на правото на разглеждане и решаване на гр.д. № 46374/2021 г. /неприключило/ по описа на ответника в разумен срок. С ИМ се заявява и искане за лихви за просрочие.

Твърди, че на 05.08.2021 г. е завела пред ответника искова молба с правно основание разпоредби от ЗОДОВ, като е искала присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от служители на 02 РУ на МВР София, конкретно за лишаване от свобода.

Твърди, че по исковата молба е образувано гр.д. № 46347/2021 г. и е разпределено за разглеждане от 26-ти състав.

Твърди, че повече от година се отказва правосъдие, като съдията докладчик се опитва да протака, отлага и шиканира процеса, което води до практически отказ от правосъдие.

Твърди, че освен отказ от правосъдие съдията докладчик по цитираното производство двукратно е налагал глоби на ищцата. Счита, че по този начин ответника наказва българските граждани за потърсената от тях защита, както и за упражненото от тях право на 1 лично мнение, гарантирано от конституцията.

Твърди, че двукратно са налагани глоби по делото. Счита, че е дискриминирана спрямо други граждани завели искове по ЗОДОВ. Твърди че дискриминацията я натоварва психически, физически и финансово.

В съдебно заседание ищцата не се явява. Писмено е поискала отвод и на настоящия съдия докладчик, като с протоколно определение от 09.02.2023 г. искането е оставено без уважение. Без значение е факта, че делото е разпределено на настоящия състав след постановен отвод на друг състав.

Ответника оспорва исковата молба, като твърди, че същата е неясна що се отнася до размера на предявените отделни претенции за обезвреда на имуществени и неимуществени вреди.

Оспорва исковете и по същество, като твърди, че продължителността на производството е се дължи изцяло на поведението на ищцата, която не е изпълнила указанията на съда за уточняване на исковата молба, както че не е уведомила съда за продължително отсъствие от адреса си.

Твърди, че наложените на ищцата глоби са след изрично предупреждение, че повторното използване на обидни изрази ще доведе до санкциониране, както и че липсват доказателства за заплащането им.

Иска отхвърляне на исковата молба и присъждане на разноски в размер на 100 лева.

В съдебно заседание ответникът не изпраща представител. Писмено иска гледане на делото в негово отсъствие.

Конституиранато трето лице – РП Костинброд изразя становище в с.з., за неоснователност на претенцииите.

Костинбродският районен съд, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл. 235 от ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Искът е допустим. Налице е неприключило производство, по което ищцата изразява оплакването си за нарушаване на правото й на разглеждане на делото вразумен срок, като такъв иск е допустим без да е провеждана процедура по глава трета "а" от Закона за съдебната власт.

По същество е изцяло неоснователен за претендирните неимуществени и имуществени вреди.

Претендираните имуществени вреди са описани от ищцата като глоби, наложени от съда в хода на процедурата по проверка на ИМ, по която е образувано гр.д. № 46347/2021 г. на СРС. Няма никакво основание /и е недопустимо/ настоящия съд да преценява основателността на тези глоби/, както и на всеки един акт, постановен от състава на СРС в хода на воденото пред него производство, като следва да бъде отбелязано, че тези глоби може да бъдат оспорени чрез искане за отмяната им от органа, който ги е наложил, а отказа 2 да бъде сторено това подлежи на обжалване с частна жалба, тоест страната е имала възможност да оспори по надлежен ред налагането на тези глоби. Основния аргумент на съда да приеме, че тези претенция е неоснователна е факта, че тези глоби – неблагоприятна имуществена последица за страната не се дължат на забавено производство, а на нарушения на процесуалните правила за предявяване на иск, поради което тази претенция е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

По отношение на претенцията за неимуществени вреди, съдът намира, че тази претенция е неоснователна, след като е налице забавяне на производството, но това не се дължи на процесуални действия или бездействия на съдебния състав, разглеждащ гр.д. № 46347/2021 г. на СРС.

Това производство е образувано на 05.08.2021 г., с подаване на ИМ от З. В. Т., като ответник по делото е МВР, а основанието е разпоредба от ЗОДОВ, отнасяща се до незаконно задържане/лишаване от свобода.

С разпореждане от 13.10.2021 г. ИМ е оставена без уважение, като са дадени указания за уточнение на фактите, но които основава претенцията си, както и да заплати дължимата ДТ. На 28.10.2021 г. е постъпила писмена молба от З. В.Т., с която са представен доказателства за заплащане на дължимата ДТ, като в останалото изложение са използвани обидни думи и заплахи и е поискан отвод.

С разпореждане от 04.11.2021 г. ИМ е оставена без движение, като са дадени указания на З. В.Т. да конкретизира по време и място лишаването от свобода, както са дадени и указания за ограничаване на използваните обидни думи и заплахи. С разпореждането е наложена глоба в размер на 200 лева на основание чл. 89, т. 3 и оставено без уважение искането за отвод на съда. На 16.11.2021 г. е постъпила писмена молба от З.

В.Т., с която се възразява по дадените указания. На същата дата е постъпила и частна жалба от З. В.Т. срещу наложената глоба с разп. от 04.11.2021 г. частната жалба е оставена без движени с разп. от 05.10.2022 г., като поради неизпълнение на указанията частната жалба е върната с определение от 23.11.2022 г. /с което има произнасяне и по други въпроси/.

С разпореждане от 02.12.2021 г. ИМ о оставена отново без движение, като е дадена възможност за изпълнение на указанията от 13.10.2021 г., оставено е без уважение искането за отмяна на глобата от 13.10.2021 г. и е разяснена възможността за обжалване, а така също е наложена нова глоба в размер на 600 лева за използвани обидни изрази към съда. На 14.01.2022 г. е постъпила молба от З. В.Т., с която са отправени критики към състава на СРС и се иска отмяна на наложената глоба от 02.12.2021 г. Молбата за отмяна на глобата е оставена без уважение с определението от 23.11.2022 г. Също на 14.01.2022 г. З. В.Т. е подала и частна жалба за наложената глоба с разпореждането от 02.12.2021 г. С разпореждане /ръкописно върху частната жалба/ е разпоредено внасяне на ДТ, като за съобщаване на разпореждането са изпратени две съобщения, които са върнати в цялост поради неоткриване на лицето на адреса, след което е залепено уведомление на 17.05.2022 г.

С разпореждане от 05.10.2022 г. е приложено съобщението за връчване на разпореждането на основание 41 ГПК и е върната частната жалба. С определение от 05.10.2022 г. и върната 3 исковата молба, като препис е връчен на З. В.Т. на 20.10.2022 г.

Срещу определението за прекратяване е подадена частна жалба на 25.10.2022 г.

След даване на указание о отстраняване на нередовности с определението от 23.11.2022 г. е разпоредено изпращане на частната жалба и делото на въззивна инстанция след влизане в сила на отказите, постановено по повод молби за налагане на глоби и връщането на частните жалби срещу отказите на съда да отмени глобите.

Към 17.02.2023 г. делото е на производство пред СГС, където е изпратено по частна жалба /изпратено е по разп. от 09.02.2023 г. според публична част от ИС/.

По направено изрично от съда запитване относно местонахождението на делото към 17.03.2022 г. е отговорено от деловодство на ответника, че според ИС няма данни делото да се е намирало в СГС в този момент, като остават неизвестни причините, поради които върху молба на З. В.Т. от 14.01.2022 г. /л.116/ е налице ръкописно разпореждане за доклад „..след връщане от СГС по ЧЖ. С дата 17.03.2023 г. /такова разпореждане е налице и в публичната част на ИС, но с дата 18.03.2022 г., което не е изпратено с изисканите копия от всички материали по делото/.“

След преценка на изложените факти, установени от изпратените копия от делото съдът намира, че е налице периода от време от месец януари 2022 г. до началото на месец октомври 2022 г., при която няма данни за извършвани никакви действия на съда /остава несигурно дали не се е намирало и в СГС в този период/, като през този период са постъпвали молби от З. В.Т..

Според съда е налице нарушаване на правото на З. В.Т. за разглеждане на делото й в разумен срок – нарушение по чл. 6 от ЕКПЧ, поради което се дължи обезщетение, като не е оборена установената презумция, че при забавяне на делото се предполага причиняване на неимуществени вреди.

Не може да се посочат факти и да се обоснове извод за някаква особена фактическа или правна сложност на поставения за разглеждане правен спор. С изключение на посочения период от време са налице са активни действия на съда по осигуряване условия за разглеждане на делото в рамките на предвидените в ГПК срокове, но определено забавянето на производството се дължи и на отказ от страна на З. В.Т. да се съобрази с указанията на съда.

Предвид констатираното забавяне в производството по гр.д. № 46347/2021 г. за посочения период и констатираната съпричастност на ищцата за забавяне и усложняване на това производство съдът намира, че справедливото обезщетение е в размер на сумата от 400 лева, в какъвто размер следва да бъде уважена претенцията за неимуществени вреди и бъде отхвърлена в частта над тази сума – до пълния размер от 3 750 лева.

Лихви за просрочие не следва да бъдат присъждани, след като не е посочен начален момент на тази претенция, поради което такива са дължими едва след влизане в сила на решението.

Поради липса на искане от ищцата за присъждане на разноски съдът не следва да се 4 произнася в тази насока.

Основателно е искането на ответника за присъждане на разноски – поискани са 100 лева с отговора, като на ищцата бъде възложено да му заплати сумата от 91 лева, определена съразмерно с отхвърлената част от исковете /на база обща сума от претенции 4 550 лева и отхвърлена част от 4 150 лева/.

Предвид всичко изложено съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ОТВЕТНИКА - С. Р. С., ЕИК BG**** със седалище: гр. С. ДА ЗАПЛАТИ ИЩЦАТА - З. В. Т., ЕГН ********** сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода от януари 2022 г. до 05.10.2022 г., вследствие нарушение на правото й на разглеждане и решаване в разумен срок на гр.д. № 46347/2021 г. по описа на Софийски районен съд, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част, както следва: За разликата над сумата от 400 лева до пълния размер на претенцията за неимуществени вреди от 3 750 /три хиляди седемстотин и петдесет/ лева; За сумата от 800 /осемстотин/ лева, представляваща имуществени вреди;

ОСЪЖДА З. В. Т., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА СОФИЙСКИ РАЙОНЕН

СЪД, ЕИК BG**** сумата от 91 /деветдесет и един/ лева за направени разноски по делото, определена съразмерно с отхвърлената част от исковете.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________

5