Решение № 73 от 24.09.2025, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. Бургас, 24.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла М. Цолова

Членове:

Яни Г. Гайдурлиев

Светлин Ив. И. при участието на секретаря Елена П. Г.ева в присъствието на прокурора М. Ан. Д. като разгледа докладваното от Яни Г. Гайдурлиев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20242000600192 по описа за 2024 година Производството е по реда на Глава двадесет и първа от НПК.

Образувано е за втори път пред настоящата въззивна инстанция, след като с решение № 436/05.08.2024 г. на Върховен касационен съд на Република България по н.д. № 508/2024 г. е отменено решение №95/28.11.2023 г., постановено по ВНОХД № 65/2023 г. по описа на Апелативен съд – Бургас, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В отменителното решение на ВКС са дадени задължителни указания за отстраняване на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК, като са очертани обстоятелствата, които следва да бъдат предмет на допълнително изясняване и анализиране при новото разглеждане на делото.

С първоинстанционна присъда № 14/21.09.2022г., постановена по НОХД № 125/2021 г. по описа на Окръжен съд – Ямбол, подсъдимият М. Р. (M.

R.) - румънски гражданин е бил признат за виновен в това, че на 29.06.2020 г., около 14,20 ч., на трасе „Изход товарни автомобили“ в района на Граничен контролен пропускателен пункт - Лесово (ГКПП), община Елхово, област Ямбол, в посока към Р.Турция, управлявал моторно превозно средство 1 товарен автомобил, влекач, марка „Волво“ с рег. № * *** ***, с прикачено към него полуремарке с рег. № * *** **** с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,67 на хиляда, установена по надлежния ред с техническо средство - анализатор на алкохол в дъха тип „Draeger Alcotest 7510“, фабричен номер ARBA 0179, поради което и на основание чл. 343б, ал.

1, вр. чл. 54 от НК е бил осъден на лишаване от свобода за срок от една година и глоба в размер на 200 лева. На основание чл. 343г от НК подсъдимият М. Р. е бил лишен от право да управлява МПС за срок от една година, считано от привеждане на присъдата в изпълнение.

Със същата присъда подсъдимият М. Р. (M. R.) е бил признат за виновен и в това, че на 29.06.2020 г., около 14,53 ч., на автоматизирано работно място (АРМ) 14, на трасе „Изход товарни автомобили“ на ГКППЛесово, общ.Елхово, обл.Ямбол дал подкуп - сума от двадесет евро в банкнота с номинал двадесет евро със сер. № UB3398352572 на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение: полицейски орган - младши автоконтрольор в група „Охранителна полиция“ към Районно управление Елхово при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Ямбол - П. Ж. К., за да не извърши действие по служба - да не извърши сам и да не предизвика извършване на тест (проверка) за установяване на употребен от него алкохол /в качеството му на водач на моторно превозно средство в този момент/, поради което и на основание чл. 304а, вр. чл. 304, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК е бил осъден на една година лишаване от свобода и глоба в размер на 200 лева.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия М. Р. (M. R.) е било определено едно общо наказание в размер на една година лишаване от свобода, изтърпяването на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е било отложено за изпитателен срок от три години, считано от привеждане на присъдата в изпълнение. На основание чл. 23, ал. 2 и ал. 3 от НК към определеното на подсъдимия Р. общо наказание от една година лишаване от свобода са били присъединени двете наказания глоба в размер от по 200 лева, както и наказанието лишаване от правоуправление на МПС за срок от една година. С присъдата в тежест на подсъдимия Р. са били възложени направените по делото разноски, като съдът се е произнесъл и какво да стане с веществените доказателства по делото.

2

Срещу присъдата на първостепенния съд в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от адв. Г. Д. от АК-Ямбол, в качеството му на служебен защитник на подсъдимия М. Р., с оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Твърди се, че по делото не са събрани доказателства в подкрепа на обвинението по чл. 304а, вр. чл. 304, ал. 1 от НК. Поддържа се, че от доказателствата по делото е видно, че подсъдимият е бил с убеждението, че от него се иска да заплати глоба, за което и същият е представил банкнотата евро. Изтъква се също, че банкнотата не е иззета по съответния процесуален ред. Без конкретни съображения се заявява, че показанията на свидетеля К. са противоречиви. С жалбата е направено искане за отмяна на първоинстанционната присъда в частта относно осъждането на подсъдимия Р. по чл. 304а, вр. чл. 304, ал. 1 от НК и оправдаването му по така повдигнатото обвинение.

Съобразявайки указанията на ВКС, дадени в отменителното решение, настоящият въззивен състав е преценил, че правилното решаване на делото налага провеждане на въззивно съдебно следствие, като е провел повторен разпит на свидетелите П. Ж. К. и Г. К. А., както и разпит на вещото лице А. Д., изготвил допуснатата при първото разглеждане на делото от въззивния съд експертиза за техническо изследване на документи, парични знаци и ценни книжа – протокол № 79/24.07.2023 г.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция, представителят на Апелативна прокуратура – Бургас на първо място изтъква, че въпросите относно съставомерността на деянието по чл. 343б от НК и спазването на процесуалните права на подсъдимия във връзка с извършената проверка не са били предмет на възражение нито пред първата, нито пред въззивната инстанция, а са поставени за пръв път пред ВКС. В тази връзка подчертава, че събраните допълнителни доказателства чрез разпит на свидетелите К. и А. потвърждават активното участие на подсъдимия в извършената проба с техническо средство, разясняването на правата му и неговия отказ да даде кръвна проба, съпроводен с изрично признание за употреба на значително количество алкохол. Акцентира и върху обстоятелството, че става дума за стандартна процедура по проверка за употреба на алкохол от водач на моторно превозно средство – дейност, която е добре позната на подсъдимия като 3 професионален шофьор, многократно подлаган на подобни тестове както в Република България, така и в собствената му държава – Румъния. Именно поради това счита, че възраженията за непознаване или неразбиране на процедурата са лишени от основание. Отбелязва, че обстоятелствата, свързани с извършената проверка на подсъдимия за употреба на алкохол, се установяват не само от свидетелските показания на К. и А., но и от собствените обяснения на подсъдимия, дадени в присъствието на преводач и защитник още на досъдебното производство. При тези доказателства прокурорът счита, че окръжният съд правилно е приел, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК, като е извършил задълбочен и обстоятелствен анализ на доказателствената съвкупност, съпоставяйки свидетелските показания, обясненията на подсъдимия и писмените доказателства, и е констатирал тяхното пълно съответствие с приетата по обвинителния акт фактическа обстановка. По отношение на престъплението по чл. 304а НК прокурорът отбеляза, че ВКС в отменителното си решение фактически е възприел изводите на двете инстанции относно доказаността на деянието по чл. 304а НК. В заключение държавният обвинител намира, че събраните по делото доказателства в достатъчен обем и с необходимата процесуална годност установяват по категоричен начин съставомерността на двете инкриминирани деяния – управление на МПС с концентрация на алкохол над допустимия минимум и даване на подкуп на длъжностно лице.

Поради това той пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда изцяло, включително и по отношение на наложените наказания „лишаване от свобода“ и „глоба“, като справедливи и съобразени с установените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.

Защитникът на подсъдимия М. Р. – адв. С. С. от АК – Русе, в хода на пренията пред настоящата инстанция изрази становище, че проведеното въззивно съдебно следствие не е довело до промяна във фактическата обстановка по обвинението по чл. 343б, ал. 1 НК. По негови доводи безспорно е установено, че при извършената проверка за употреба на алкохол с техническо средство, при съставянето на АУАН и връчването на талон за медицинско изследване, както и при последващото отвеждане на подсъдимия в лечебно заведение, преводач не е присъствал, въпреки че подсъдимият вече е бил фактически задържан и с поставени белезници. При това положение защитникът счита, че е нарушено правото на подсъдимия да бъде подпомаган 4 от адвокат и преводач, за да разбере причините за задържането и извършваните спрямо него процесуални действия. Относно показанията на свидетеля А. адв. С. посочва, че те не следва да бъдат кредитирани в частта им относно разясняването на процедурата, тъй като според него е невъзможно с жестове да се обясни на чужд гражданин как функционира техническото средство и какви са алтернативите за изследване. Защитникът подчертава, че винаги когато техническото средство отчете концентрация над 1,2 промила, следва да бъде извършено последващо изследване – чрез кръвна проба или друг медицински способ, като изборът принадлежи на водача и се удостоверява с неговия подпис. Посочва, че само при изричен отказ за избор и за подписване на талона резултатът от техническото средство може да се възприеме като доказателствен. В конкретния случай – според защитата – това изискване е било нарушено, тъй като употребата на алкохол не е установена по надлежния ред, в противоречие с Наредба № 1/2017 г., което води до несъставомерност на деянието и налага оправдаване на подсъдимия по чл.

343б, ал. 1 НК. По обвинението по чл. 304а НК адв. С. поддържа, че то също не е доказано нито от обективна, нито от субективна страна. Той се позовава на записите от охранителни камери и на свидетелските показания, включително на самия свидетел К., от които се установява, че при предаването на банкнотата от 20 евро подсъдимият не е изрекъл нищо, а мотивът за това действие остава в сферата на предположенията. Според защитата К. не е имал правомощия да предотврати проверката за употреба на алкохол, тъй като, първо – не е разполагал с техническо средство, и второ – вече е потърсил съдействие от свои колеги, които да извършат теста. С оглед на това липсва пряка и необходима връзка между даването на сумата и възможността за извършване или неизвършване на служебно действие, каквото е изискването за съставомерност на престъплението подкуп. Освен това се изтъква, че свидетелят К. е бил командирован с цел връчване на наказателни постановления и фишове, а не за контрол на пътното движение, поради което очакването подсъдимият да е имал намерение да повлияе на действия, които не влизат в правомощията на свидетеля, е правно необосновано. В заключение адв. С. пледира за отмяна на първоинстанционната присъда и за постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за невинен както по обвинението за управление на МПС с концентрация на алкохол над допустимата, така и по обвинението за даване на подкуп.

5

Другият защитник на подсъдимия Р. – адв. Р. Н. от АК – Русе, заявява, че се присъединява изцяло към становището на колегата си адв. С..

Подсъдимият М. Р., редовно призован на посочения от него съдебен адрес, не се яви в съдебно заседание пред настоящия съд и не представи уважителни причини за неявяването си. Съдът прие, че са налице предпоставките на чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „в“ НПК и разгледа делото в негово отсъствие, като счете, че неявяването му не препятства разкриването на обективната истина, а процесуалните му права са гарантирани чрез участието на двамата му упълномощени защитници.

Апелативен съд – Бургас, след като обсъди доводите на страните и провери изцяло правилността на оспорения съдебен акт на основание чл. 314 от НПК, намери следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, поради подаването й в законоустановения 15-дневен срок от лице с надлежна процесуална легитимация и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.