Решение № 315 от 07.09.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 315 гр. Пазарджик, 07.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА при участието на секретаря Ива Чавдарова като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Административно наказателно дело № 20265220200690 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по жалба на Г. А. К. ЕГН **********, подадена чрез пълномощника адв.В. Ж. от АК- София, против НП №26-1006000274/20.03.2026г. на началник група в Сектор ПП, ОДМВР-Пазарджик, с което за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 255,65 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска. Основното възражение касае липсата на доказателства за това, че деянието е извършено от субективна страна. Твърди се, че жалбоподателят не е бил наясно с обстоятелството, че процесното МПС е било със служебно прекратена регистрация. Претендират се сторените в производството съдебноделоводни разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Не се явява и процесуалният му представител- адв.В. Ж..

Ответникът по жалбата- АНО, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. Постъпило е писмено становище от упълномощен от директора на ОДМВР-Пазарджик юрисконсулт, с което се излагат доводи за законосъобразност на НП, чието потвърждаване се иска.

Прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски, като на свой ред иска присъждане на такива под формата на юрисконсултско възнаграждение.

1

Районният съд, след като провери основателността на жалбата, съобрази становищата на страните и анализира събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при съобразяване с разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа и правна страна следното

Жалбоподателят е санкциониран с обжалваното НП за това, че на 19.12.2025г., в 12:06 часа, в общ.Пазарджик, на път Автомагистрала №А-1, км.67, в посока гр.Пловдив, е управлявал собствения си лек автомобилМерцедес МЛ 500 с рег.№ ***, който не бил регистриран по надлежния ред, тъй като бил със служебно прекратена регистрация от 27.02.2026г. по реда на чл.143 ал.10 от ЗДвП.

По случая била сезирана РП-Пазарджик с оглед преценка относно наличие на данни за извършено престъпление по чл.345 ал.2 вр. ал.1 от НК. С постановление от 27.02.2026г., по пр.пр. №939/2026г. на прокурор на РППазарджик /л.11,12/ било отказано образуването на досъдебно производство с мотив, че поведението на Г. А. К. не изпълвало от субективна страна престъпния състав на чл.345 ал.2 от НК, доколкото към инкриминираната дата същият не бил уведомен за служебната дерегистрация на управлявания от него лек автомобил, поради което нямал в съзнанието си субективна представа относно неправомерния характер на своето поведение. В същото време обаче, прокурорът преценил, че преписката следвало да бъде изпратена по компетентност на Директора на ОДМВР- Пазарджик.

В тази връзка и на основание чл.36 ал.2 от ЗАНН било издадено обжалваното НП, което било връчено на жалбоподателя по реда на чл.186а ал.3 от ЗДвП на 21.04.2026г., съгласно разписка /л.41/, а жалбата против него била подадена чрез АНО на 04.05.2026г. /пощенско клеймо върху плик/. С оглед на това въззивната жалба е процесуално допустима, доколкото е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице, имащо правен интерес да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния за това районен съд.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства, съдържащи се в материалите по административнонаказателната преписка, в т.ч. от приобщените като такива в хода на съдебното производство- писмо от Гаранционен фонд/л.26-29/ и писмо от Сектор ПП, ОДМВР- Ямбол/л.31,32/. Съдът кредитира изцяло събраните доказателства, доколкото същите са еднопосочни и безпротиворечиви и установяват релевантните по делото факти, а именно, че процесното МПС е собственост на жалбоподателя, както и че инкриминираната дата същото е било управлявано от него без валидна ЗЗ „ГО“. Доказано е, че последният не е знаел за служебната дерегистрация на МПС, доколкото не е бил уведомен за това както от Гаранционен фонд, така и от органите на МВР.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че 2 жалбата е основателна по следните съображения:

Съгласно чл.143 ал.10 от ЗДвП служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от КЗ. Прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на закона при непредставяне на доказателства за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, а се извършва след изпращане на автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд по чл.24 от Наредба №54 от 30.12.2016г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл.461 т.1 и т.22 от КЗ. Уведомяването на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, но има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл.175 ал.3 пр.1-во ЗДвП защото законът е възложил на административния орган задължението да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство. Собственикът на моторно превозно средство иначе обективно няма как да знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията на моторното превозно средство.

Знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието. Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание. Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията собственикът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея правни последици.

Действително собственикът на моторно превозно средство е длъжен да знае, че за моторното превозно средство няма валидна застраховка „Гражданска отговорност", което води и до служебно прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, и незнанието на закона не е обстоятелство, изключващо административнонаказателната отговорност. Но в случая се касае за незнание на факт от обективната действителност- за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство на основание чл.143 ал.10 от ЗДвП, т.е. на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по чл.175 ал.3 пр.1-во от ЗДвП. Това незнание се явява резултат от неизпълнено административно задължение по чл.18б ал.2 от Наредба №І-45 от 24.03.2000г., при прекратяване на регистрацията по ал.1 т.1, 2, 3, 4 или 8 за уведомяване на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация на автомобила, поради което в такива случаи не е налице както умисъл, така и непредпазливост. Най-сетне, към момента на извършване на деянието не бил налице и реално фунциониращ публично достъпен регистър, в който да се извърши справка за служебно прекратената регистрация.

Факт е, че към датата на нарушението не е съществувало законово задължение по чл.143 ал.10 от ЗДвП за административния орган да уведоми собственика за извършената служебна дерегистрация на моторното превозно 3 средство. В същото време, съгласно чл.18б ал.2 от Наредба №І-45 от 24.03.2000 г., при прекратяване на регистрацията по ал.1 т.1, 2, 3, 4 или 8, се уведомява собственикът на превозното средство. В случаите, когато няма доказателства, че прекратяването на регистрацията е било съобщено на собственика на моторно превозно средство от отдел "Пътна полиция" или не се докаже по друг начин узнаването за служебното прекратяване на регистрацията, деянието по чл.175 ал.3 от ЗДвП ще е несъставомерно.

Няма спор по делото, че на посочените в НП дата, час и място жалбоподателят е управлявал процесния, описан по-горе лек автомобил.

Установи се категорично и това, че същият бил със служебно прекратена от 27.02.2026г. регистрация по реда на чл.143 ал.10 от ЗДвП. Причина за това било получено по електронен път в ОДМВР- Ямбол, Отдел „ПП“ уведомление от Гаранционен фонд за липса на сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за процесното МПС.

Доказа се по делото, че жалбоподателят е собственик на същото, както и това, че същият няма как да е знаел за служебната дерегистрация на МПС, доколкото не е бил уведомен за това както от Гаранционен фонд, така и от органите на МВР.

Така установените факти по делото водят до единствения възможен извод, че на инкриминираната дата- 19.12.2025г., жалбоподателят е управлявал собственото си МПС, като нямал съзнанието, че същият е със служебно прекратена регистрация, за което научил едва след като бил спрян за проверка от служители на МВР, които констатирали това обстоятелство.

Във всеки конкретен случай е необходимо да бъдат изследвани и доказани всички елементи от състава на административното нарушение, включително вината, която в административнонаказателния процес не се предполага. В настоящия казус, с издаването на обжалваното НП, АНО е нарушил разпоредбата на чл.53 ал.1 от ЗАНН, тъй като не е съобразил липсата на виновно поведение от страна на жалбоподателя и е наложил наказание, без да е било установено извършването на нарушението от субективна страна. Това пък обуславя неправилно приложение на материалния закон, тъй като на въззивника е наложено наказание за нарушение, което не е безспорно доказано да е извършил.

Няма никакво съмнение, че административнонаказателната отговорност на физическите лица, подобно на наказателната такава, е лична и виновна, а при липса на виновно поведение такава не се носи. В такава ситуация, да се ангажира административнонаказателна отговорност за нарушение на посочената норма, ще означава тя да се базира само и единствено на предположение, което е недопустимо. Разпоредбата на чл.303 ал.1 от НПК императивно повелява, че присъдата не може да почива на предположение.

Тази норма е субсидиарно приложима и в АНП по силата на чл.84 от ЗАНН, още повече, че наказателното постановление в административнонаказателното производство има характера на присъдата в 4 наказателното производство, доколкото съставлява санкционен властнически акт на държавна репресия за извършено виновно административно нарушение. Поради това в настоящия случай поведението на жалбоподателя не запълва от субективна страна признаците на състава на административното нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП.

Горното налага обжалваното НП да се отмени като незаконосъобразно.

При този изход от делото, който е неблагоприятен за АНО, не може да бъде уважено искането за присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР-Пазарджик.

Пак с оглед изхода на делото, относно искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя следва да бъде отбелязано, че то е направено своевременно от страна на пълномощника на жалбоподателя, като последният има право на такива предвид отмяната на НП и с оглед разпоредбата на чл.63д ал.3 от ЗАНН, препращаща към чл.143 от АПК. В същото време по делото е представено единствено пълномощно, но не е и договор за правна защита и съдействие, от който да е видно какъв е размерът на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение. В този смисъл и доколкото не са налице доказателства за действително сторени разноски за пълномощник, то такива не следва да бъдат присъждани. В тази си част искането на жалбоподателя следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП №26-1006-000274/20.03.2026г. на началник група в Сектор ПП, ОДМВР-Пазарджик, с което за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, на Г. А. К. ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 255,65 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.