Определение № 15520 от 07.10.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15520 гр. София, 07.10.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-А, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Анелия Ст. Янева като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20241100510857 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 и следв. от ГПК.

Образувано е по жалба от М. М. С. и Х. М. С. – длъжници по изпълнително дело № 20248380400938 по описа на ЧСИ М.Б. срещу разпореждане от 05.08.2024г., с което е върната като просрочена жалба на длъжниците срещу постановление за възлагане на недвижим имот по посоченото изпълнително производство.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания акт. Конкретно се сочи, че жалбата срещу издаденото постановление за възлагане е била подадена в законоустановения двуседмичен срок пред СГС, поради което неправилно органът по принудително изпълнение е приел същата за просрочена. Изложени са съображения, че М. С. – баща на жалбоподателите, е процесуално легитимиран в това си качество да обжалва актовете на съдебния изпълнител, а в условията на евентуалност са наведени доводи, че правото му на жалба произтича пряко от разпоредбата на чл. 435, ал. 4 от ГПК като трето за изпълнението лице. В жалбата се съдържат подробни аргументи за незаконосъобразност на издаденото постановление за възлагане на недвижим имот, както и на всички предприети по делото изпълнителни действия. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното разпореждане.

Взискателят “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД изразява становище за 1 недопустимост на жалбата. Счита, че изложените в нея доводи са неясни и касаят развилото се между страните исково производство, приключило с влязло в законна сила съдебно решение, поради което наведените възражения са недопустими. В условията на евентуалност е направено искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна.

По делото са постъпили възражения и от лицето, обявено за купувач на недвижимия имот при проведената публична продан, в които се поддържа становище за неоснователност на жалбата.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител излага становище за неоснователност на подадената жалба. Сочи, че жалбата срещу постановлението за възлагане на недвижим имот е била погрешно подадена директно пред СГС, като към момента на изпращане на същата до органа по принудително изпълнение за надлежното й администриране, срокът за обжалване е бил изтекъл.

Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, намира следното:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е от легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване акт и в преклузивния едноседмичен срок.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. За да стигне до този извод съдът съобрази следното:

Производството по изпълнително дело № 20248380400938 по описа на ЧСИ М.Б. е образувано въз основа на молба от “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД срещу М. М. С. и Х. М. С. за принудително събиране на присъдените в полза на банката парични вземания, за които е издаден изпълнителен лист по гр.д.

№ 9517/2020г. по описа на СГС.

По делото е насрочена и проведена публична продан на недвижим имот, собственост на длъжниците. Този имот е бил възложен в собственост на дружеството “Н.Ф.” ООД с постановление за възлагане на недвижим имот от 08.07.2024г. Уведомлението за възлагане на недвижимия имот е било връчено на длъжниците М. М. С. и Х. М. С. на 08.07.2024г.

От представеното копие от изпълнителното дело е видно, че на 19.07.2024г. в СГС е била подадена жалба с вх. № 276077 от М. С. /посочен като баща и законен представител на длъжниците/ и от длъжниците М. М. С. и Х. М. срещу постановлението за възлагане на недвижим имот. С разпореждане 2 от 22.07.2024г. на зам. председател на СГС тази жалба е била изпратена за администриране по реда на чл. 436 и следв. от ГПК на ЧСИ М.Б.. Същата е постъпила по изпълнителното дело на 02.08.2024г.

С обжалваното разпореждане органът по принудително изпълнение е приел, че жалбата е подадена след изтичане на преклузивния двуседмичен срок, поради което е върнал същата като просрочена.

Анализът на така установеното от фактическа страна налага следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 262, ал. 2 от ГПК, приложима в производството по обжалване на действия/актове на съдебния изпълнител на основание препращата норма на чл. 436, ал. 4 от ГПК , преценката за срочността на подадената жалба следва да се извърши от съдебния изпълнител, в качеството му на администриращ орган.

Разпоредбата на чл. 436, ал. 1 от ГПК указва, че жалбата се подава чрез съдебния изпълнител до окръжния съд по мястото на изпълнението в двуседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението.

В конкретния случай се установи, че постановлението за възлагане на недвижими имот е било надлежно съобщено на длъжниците по изпълнението на 08.07.2024г., от която дата е започнал да тече преклузивният двуседмичен срок за обжалване. Същият е изтекъл на 22.07.2024г. – понеделник, присъствен ден. В рамките на този срок - на 19.07.2024г., в СГС е подадена жалба от М. М. С. и Х. М. по реда на чл. 435, ал. 3 ГПК срещу постановлението за възлагане, входирана в регистратурата на съда под № 276077/19.07.2024г. На основание разпореждане на зам.-председател на СГС от 22.07.2024г. оригиналът на жалбата, заедно с приложенията към нея, е изпратен на ЧСИ М.Б. за администриране. Жалбата е получена в кантората н а съдебния изпълнител на 02.08.2024г. и заведена под входящ № 33799. На 05.08.2024г. на основание чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК във връзка с чл. 436, ал. 1 ГПК съдебният изпълнител с атакуваното разпореждане е върнал жалбата поради подаването й след изтичане на срока за обжалване.

Действително, в нарушение на предвидения в чл. 436 ГПК ред жалбата от 19.07.2024г. е депозирана директно в съда, а не чрез съдебния изпълнител, 3 но това обстоятелство е ирелевантно към въпроса относно спазването на нормативно установения преклузивен срок за обжалване на действията н а съдебните изпълнители. Регламентираното изискване за подаване на жалбите чрез съдебните изпълнители е свързано единствено с осъществяване на установените в нормата на чл. 436 от ГПК правомощия на съдебния изпълнител относно първоначалната проверка за допустимост, редовност, както и администрирането на постъпилата жалба.

Настоящият съдебен състав счита, че в случая е приложима общата разпоредба на чл. 62, ал. 2, изр. 2-ро от ГПК, регламентираща правилата за изтичане на законоустановените и съдебно определените срокове. Според посочената норма срокът не се смята за пропуснат, когато молбата е подадена в срок в друг съд. Правната фикция на чл. 62, ал. 2, изр.2 ГПК приравнява подаването на документите в друг съд или в прокуратурата на подаването им в компетентния съд, респективно пред съответния орган, чиито акт или действие се обжалва, като предпоставя отсъствие на съмнение относно достоверността на датата на изпращане. Законът не се интересува от причината за подаване молбата/жалбата при грешен адресат, а от специфичния характер на този адресат - той да е само от посочените в чл. 62, ал. 2, изр. 2 ГПК държавни органи - друг съд или прокуратурата.

В аспекта на изложеното се налага извод, че подадената пред СГС /пред надлежния окръжен съд по мястото на изпълнението/ жалба с вх. № 276077/19.07.2024г. има суспензивен ефект – процесуалното право на жалба срещу постановлението за възлагане на недвижим имот от 08.07.2024г. е упражнено в преклузивния двуседмичен срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК.

Обжалваното разпореждане е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а делото върнато на съдебния изпълнител за изпълнение на процедурата по чл.

436, ал. 2 - ал. 4 ГПК. При осъществяване на дължимата проверка органът по принудително изпълнение следва да съобрази, че преценката за допустимостта на жалбата с оглед на това дали същата е подадена от легитимирано лице е извън обхвата на правомощията му на администриращ орган. Този извод следва пряко от нормата на чл. 262, ал. 2 от ГПК, в която са уредени изчерпателно хипотезите, при които администриращият жалбата съд/орган може да разпореди връщането и те са: ако е подадена след изтичане на срока за обжалване и ако не се отстранят в срок допуснатите нередовности.

Разпоредбата на чл. 262, ал. 2 ГПК е процесуална и като такава не следва да се 4 тълкува разширително.

Оплакванията в жалбата срещу разпореждането от 05.08.2024г., относими към законосъобразността на проведената публична продан на недвижим имот, са извън предмета на настоящото производство. По същите следва да се произнесе сезираният съд след надлежното администриране на жалба с вх. № 276077/19.07.2024г. по вх. регистър на СГС.

Така мотивиран, Софийският градски съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане от 05.08.2024г. на ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ по изпълнително дело № 20248380400938 за връщане на основание чл.

262, ал. 2, т. 1 ГПК във връзка с чл. 436, ал. 1 ГПК на жалба с вх. № 33799/02.08.2024г. по сигнатурата на съдебния изпълнител, съотв. с вх. № 276077/19.07.2024г. по входящия регистър на СГС.

ВРЪЩА делото на ЧСИ М.Б. за извършване на процесуални действия по администриране на жалба с вх. № 33799/02.08.2024г. по сигнатурата на съдебния изпълнител, съотв. с вх. № 276077/19.07.2024г. по входящия регистър на СГС.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5