Решение № 94 от 21.08.2026, Районен съд - Нова Загора

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Нова Загора, 21.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАЛИНА Р. ЗЛАТЕВА при участието на секретаря ИРЕНА Н. РАЙЧЕВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА Р. ЗЛАТЕВА Административно наказателно дело № 20262220200334 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на М. Д. Ж. ЕГН **********, адрес: ****** против Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътните такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата № 8506085139 с дата 31.01.2023г. получен на 24.06.2026г., с който на жалбоподателя на основание чл.187а, ал.1 с чл.179, ал.3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева, за нарушение на чл. 139, ал.6 от ЗДвП.

В жалбата се релевират доводи, че издаденият ЕФ е неправилен, незаконосъобразен и съставен в нарушение на административно-производствените правила. След запознаване с преписката жалбоподателя сочи, че разполага с безсрочно инвалидно свидетелство и пожизнено получава без прекъсване годишна винетка. Претендира, че е изтекла давността на получения на 24.06.2026г. ЕФ спрямо установеното нарушение с дата 31.01.2023г. при валидност на фишовете на АПИ от една година. Моли съда да отмени изцяло като незаконосъобразен ЕФ № 8506085139.

В постъпилия отговор на жалбата, процесуалният представител на НТУ Бургас към АПИ, счита жалбата за неоснователна и недоказана, а обжалваният електронен фиш правилен и законосъобразен. Неоснователни били твърденията на жалбоподателя, че за изтекла погасителна давност, доколкото правилата на ЗАНН не били приложими при издаването на електронни фишове /ЕФ/. Неоснователно било и твърдението на жалбоподателя, че е изтекла погасителната давност. Според АНО след установяване на нарушението, извършено на 31.01.2023г., следвало да бъде съобразен погасителния срок, определен по правилата на 1 чл.81, ал.3 от НК вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК – четири години и шест медеца, който не бил изтекъл. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, като неоснователна и недоказана, като процесния ЕФ бъде потвърден изцяло.

В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна- НТУ Бургас, към АПИ изпраща процесуален представител, който представя писмено становище и списък на републиканската пътна мрежа.

В писмено становище постъпило по делото, оспорва жалбата и моли ЕФ да бъде потвърден.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

На

31.01.2023г. в

11:47 часа е установено нарушение

№

F38D6F23A5236001E053031F160AF0C2, извършено от ППС - лек автомобил ПЕЖО 207, рег.

№ ******, с обща технически допустима максимална маса 1640, в Община Нова Загора, за движение по път 55 км. 80+666, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата.

Нарушението е установено с устройство № 10592, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път 55 км. 80+666 и е квалифицирано по чл. 139, ал. 6 от ЗДвП, като на основание чл.179, ал.3 вр. с чл. 187а, ал.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 300,00 лв..

Електронен фиш № 8506085139/ 31.01.2023г. е издаден на М. Д. Ж. ЕГН ********** , жалбоподател и собственик на автомобила.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства: Електронен фиш № 8506085139/ 31.01.2023г.; ЕР на ТЕЛК № 3425 от 131 – 16.08.2017г.; Известие за доставяне от БП;

Разпечатки от ел.система на АПИ и снимки – 2 бр.; Протокол № 28765 /21 на АПИ; Заповед № РД-11-983/13.09.2021г. на АПИ; Образец на ЕФ на АПИ; Решение № 945/01.12.2004г. на МС; пълномощни.

Съдът кредитира цитираните писмени доказателства изцяло като относими към предмета на доказване и допринасящи за разкриване на обективната действителност.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното:

Жалбата се явява процесуално допустима - същата изхожда от легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок и срещу акт, подлежащ на обжалване.

ЕФ е връчен на 24.06.2026г. на жалбоподателя, а жалбата е подадена на 01.07.2026г., от което следва, че ЕФ е връчен законосъобразно, а жалбата срещу него е подадена в срок.

2

Разгледана съображения: по същество, същата се явява

ОСНОВАТЕЛНА, по следните

Съобразно разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на пътното превозно средство.

Санкционната норма на чл.187а, ал.1 вр. чл.179, ал.3 от ЗДвП предвижда на собственик на пътно превозно средство от категорията по чл.10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП налагане на имуществена санкция в размер на 300,00 лв., каквато санкция е наложена и в настоящия случай.

Съгласно чл.39, ал. 4 от ЗАНН, за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал.2, за което се издава електронен фиш. Видно от цитираната норма, за да бъде издаден електронен фиш за процесното нарушение на нормата на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, това трябва да е предвидено в закон.

Разпоредбата на чл.102, ал.2 от ЗДвП задължава собственика да не допуска движението на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него. Посочената от АНО като нарушена разпоредба на чл.139, ал.6 от ЗДвП посочва като субект на задължението да заплати таксата по чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата водачът на пътното превозно средство. В обжалвания електронен фиш за наказаното лице М. Д. Ж. е посочено, че тя е собственик, на когото е регистрирано ППС/ползвател. От така отразеното от АНО не става ясно кое от двете качества е имал жалбоподателят – на собственик или на ползвател. Те са и взаимно изключващи се, не може едно лице да има едновременно и двете качества. Може да има само едното от тях, а в ЕФ са посочени и двете. Също така от ЕФ не става ясно и дали жалбоподателката М. Д. Ж. е имала едновременно и качеството на водач на пътното превозно средство в момента на регистриране на нарушението на 31.01.2023г. в 11:47 часа, когато е било установено, че за процесното ППС не е заплатена пътна такса по чл. 10, ал.1 от Закона за пътищата. Така не става ясно какво точно е качеството на жалбоподателя като субект на административно нарушение и наказание, и съответно какво точно нарушение е извършил: допуснал е в качеството си на собственик движението на пътното превозно средство с незаплатена такса; или като водач не е изпълнил задължението си да заплати таксата.

Извън това, съдът е служебно известен за решение на Съда на ЕС по преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Административен съд Хасково с акт 3 от 31.01.2023 година, в рамките на производство по дело ХХХХ срещу АПИ.

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури. Съгласно член 9а от Директива 1999/62 се предвижда, че държавите членки установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по тази директива, както и че те предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението им и че наказанията трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.

В конкретния случай преюдициалното запитване е относно обхвата на принципа за пропорционалност на наказанията, посочен в тази разпоредба, тъй като българското законодателство в разпоредбата на член 179, ал. 3-3б от ЗДвП предвижда в случай на нарушение на различни материални разпоредби от този закон глоби и имуществени санкции с фиксиран размер, възлизащ съответно на 300,1800 или 2500 лева.

Видно от решението по предюдициалното запитване Съдът на ЕС изрично е посочил, че принципът на пропорционалност е част от общите принципи на правото на Съюза, които следва да бъдат зачитани и от националното законодателство. При тези условия налагането на глоба или на имуществена санкция с фиксиран размер за всяко нарушение на предвидени в закона задължения, без да се предвижда различен размер на тази глоба или имуществена санкция в зависимост от тежестта на нарушението, е непропорционално с оглед целите, посочени в правната уредба на Съюза. Изводът, който се налага от решението на Съда на ЕС по дело С-61/2023 година е, че фиксираната по размер санкция така както е предвидена в разпоредбите на чл.179, ал.3-3б от ЗДвП е в противоречие с един от основните и задължителни принципа на правото на ЕС, поради което същата се явява незаконосъобразна.

Правото като ЕС като наднационална правна уредба е задължително за всички държави членки и има приоритет по отношение на вътрешното законодателство при колизия между тях, поради което задължение на всеки правоприлагащ орган е да следи дали всяка вътрешноправна нормативна разпоредба съответства на общностното право и като е налице противоречие да приложи нормата от правото на ЕС.

При спазване на едно от основните правила на правото на ЕС, че решенията по преюдициалните запитвания на съда на ЕС са задължителни не само за запитващите страни, но и за всички останали субекти на правото на ЕС, настоящият съд намира, че атакувания електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по член 10, ал. 1 от Закона за пътищата, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура" е незаконосъобразен, поради което следва да бъде отменен.

По гореизложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, съдът 4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ ЕФ

№ 8506085139/ 31.01.2023г. издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“

София за налагане на глоба за нарушение

№

F38D6F23A5236001E053031F160AF0C2, извършено от ППС - лек автомобил ПЕЖО 207, рег.

№ ******, с обща технически допустима максимална маса 1640, в Община Нова Загора, за движение по път 55 км. 80+666, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е била заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата, с който ЕФ на М. Д. Ж. ЕГН **********, адрес: ******, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300,00 /триста/ лева, на основание чл. 187а, ал.1, вр. чл.179, ал3, от ЗДвП, като собственик на когото е регистрирано ППС- лек автомобил ПЕЖО 207 с регистрационен № ******.

Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд - Сливен по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________ 5